№ 1932
гр. С, 04.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110102450 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от „ПИБ“ АД, ЕИК ****** срещу:
1/ А. И. Т., ЕГН **********, с адрес ГР.С, УЛ.Р, №75, ВХ. А, ЕТ. 3 по реда на чл.422,
ал.1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ вр. чл. 9, ал. 1
ЗПК и чл.92 ЗЗД, за сумата от 9650 евро, представляваща главница по договор за банков
кредит № 000LD-R-002389/19.08.2009 г. с настъпил краен падеж на 15.08.2019г. съгласно
Извлечение от счетоводни книги към 12.11.2019г., ведно със законна лихва от 12.11.2019 г.
до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 10440,61 евро за периода от
15.01.2010 г. до 15.08.2019 г., наказателна лихва в размер на 9209,49 евро за периода от
15.09.2009 г. до 11.11.2019 г., както и разноски за връчване на нотариална покана за
доброволно изпълнение в размер на 120 лв., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.11.2019 г. по ч.гр.д. № 65010/2019
г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав;
2/ К. К. С., ЕГН **********, с адрес ГР.С, УЛ.Б, №43, ЕТ. 1 в качеството му на
ПОРЪЧИТЕЛ, отговарящ солидарно с А. И. Т. и А. Н. О., по реда на чл.422, ал.1 ГПК
установителни искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл.92
ЗЗД, вр. с чл. 138, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 1075,66 евро представляваща главница за месечни
погасителни вноски по Договор за банков кредит № 000LD-R-002389/19.08.2009 г. с падеж
от 15.05.2019г. до 15.08.2019 г., ведно със законна лихва от 12.11.2019 г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 61,33 евро за месечните вноски с падеж от
15.05.2019г. до 15.08.2019г., както и разноски за връчване на нотариална покана в размер на
120 лв., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 20.11.2019 г. по ч.гр.д. № 65010/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
118 състав;
1
3/ А. Н. О., ЕГН **********, с адрес ГР.С, ЖК О 2, БЛ. 210, ВХ. Б, ЕТ. 6, АП. 44 в
качеството му на ПОРЪЧИТЕЛ, отговарящ солидарно с А. И. Т. и К. К. С., по реда на
чл.422, ал.1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ вр. чл. 9,
ал. 1 ЗПК и чл.92 ЗЗД, вр. с чл. 138, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 1075,66 евро, представляваща
главница за месечни погасителни вноски по договор за банков кредит № 000LD-R-
002389/19.08.2009 г. с падеж от 15.05.2019г. до 15.08.2019г., ведно със законна лихва от
12.11.2019 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 61,33 евро за
месечните вноски с падеж от 15.05.2019г. до 15.08.2019г., разноски за връчване на
нотариална покана в размер на 120 лв., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.11.2019 г. по ч.гр.д. № 65010/2019 г. по описа
на Софийски районен съд, 118 състав.
Претендират се разноски за заповедното и за исковото производство.
Ищецът твърди, че в негова полза съществуват вземания спрямо ответника А. И. Т. по
сключен Договор за банков кредит № 000LD-R-002389/19.08.2009 г., по силата на който
ответникът Т. получил паричен заем в размер на 9650 евро за погасяване на съществуващи
задължения по договор за кредитна карта №32РКО-А-1212/21.10.2004г., договор за
овърдрафт №000OD-R-000595/14.10.2008г. и договор за кредит №000LD-R-
000438/11.07.2008г., като се задължил да върне заетата сума до 15.08.2019 г. Посочва, че на
19.08.2009 г. между ищеца и ответниците К. К. С. и А. Н. О. е сключен договор за
поръчителство. Сочи, че предоставеният кредит е изцяло усвоен от кредитополучателя на
24.08.2009 г. Поддържа, че в процесния договор за банков кредит е уговорено заплащане на
годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка
от 9,21 пункта, като към датата на сключване на договора базовият лихвен процент на
банката бил в размер на 7.74 %, както и че плащания дължими, но неизвършени в срок
поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се
отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент плюс наказателна
надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на
съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. Твърди, че
кредитът не е погасяван по главница и е в просрочие от 15.09.2009 г., а именно –
просрочени са 120 вноски по главница, съгласно погасителен план, които са били дължими
на падежи и в размери, както следва: 68,25 евро, дължими на 15.09.2009 г., 32,31 евро,
дължими на 15.10.2009 г., 27,59 евро, дължими на 15.11.2009 г., 32,52 евро, дължими на
15.12.2009 г., 28,48 евро, дължими на 15.01.2010 г., 28,90 евро, дължими на 15.02.2010 г.,
42,77 евро, дължими на 15.03.2010 г., 29,95 евро, дължими на 15.04.2010 г., 34,48 евро,
дължими на 15.05.2010 г., 30,10 евро, дължими на 15.06.2010 г., 34,99 евро, дължими на
15.07.2010 г., 31,06 евро, дължими на 15.08.2010 г., 31,52 евро, дължими на 15.09.2010 г.,
36,39 евро, дължими на 15.10.2010 г., 32,53 евро, дължими на 15.11.2010 г., 37,37 евро,
дължими на 15.12.2010 г., 33,57 евро, дължими на 15.01.2011 г., 34,06 евро, дължими на
15.02.2011 г., 47,50 евро, дължими на 15.03.2011 г., 35,27 евро, дължими на 15.04.2011 г.,
40,06 евро, дължими на 15.05.2011 г., 36,39 евро, дължими на 15.06.2011 г., 41,16 евро,
дължими на 15.07.2011 г., 37,53 евро, дължими на 15.08.2011 г., 38,09 евро, дължими на
2
15.09.2011 г., 42,83 евро, дължими на 15.10.2011 г., 39,29 евро, дължими на 15.11.2011 г.,
44,01 евро, дължими на 15.12.2011 г., 40,52 евро, дължими на 15.01.2012 г., 41,12 евро,
дължими на 15.02.2012 г., 49,89 евро, дължими на 15.03.2012 г., 42,47 евро, дължими на
15.04.2012 г., 47,14 евро, дължими на 15.05.2012 г., 43,80 евро, дължими на 15.06.2012 г.,
48,44 евро, дължими на 15.07.2012 г., 45,16 евро, дължими на 15.08.2012 г., 45,83 евро,
дължими на 15.09.2012 г., 50,44 евро, дължими на 15.10.2012 г., 47,26 евро, дължими на
15.11.2012 г., 51,84 евро, дължими на 15.12.2012 г., 48,73 евро, дължими на 15.01.2013 г.,
49,45 евро, дължими на 15.02.2013 г., 61,60 евро, дължими на 15.03.2013 г., 51,09 евро,
дължими на 15.04.2013 г., 55,60 евро, дължими на 15.05.2013 г., 52,67 евро, дължими на
15.06.2013 г., 57,16 евро, дължими на 15.07.2013 г., 54,30 евро, дължими на 15.08.2013 г.,
55,10 евро, дължими на 15.09.2013 г., 59,54 евро, дължими на 15.10.2013 г., 56,80 евро,
дължими на 15.11.2013 г., 61,21 евро, дължими на 15.12.2013 г., 58,55 евро, дължими на
15.01.2014 г., 59,42 евро, дължими на 15.02.2014 г., 70,74 евро, дължими на 15.03.2014 г.,
61,35 евро, дължими на 15.04.2014 г., 65,67 евро, дължими на 15.05.2014 г., 63,23 евро,
дължими на 15.06.2014 г., 67,52 евро, дължими на 15.07.2014 г., 65,16 евро, дължими на
15.08.2014 г., 66,13 евро, дължими на 15.09.2014 г., 70,37 евро, дължими на 15.10.2014 г.,
68,15 евро, дължими на 15.11.2014 г., 72,35 евро, дължими на 15.12.2014 г., 70,23 евро,
дължими на 15.01.2015 г., 71,27 евро, дължими на 15.02.2015 г., 81,61 евро, дължими на
15.03.2015 г., 73,54 евро, дължими на 15.04.2015 г., 77,64 евро, дължими на 15.05.2015 г.,
75,77 евро, дължими на 15.06.2015 г., 79,84 евро, дължими на 15.07.2015 г., 78,08 евро,
дължими на 15.08.2015 г., 79,24 евро, дължими на 15.09.2015 г., 83,24 евро, дължими на
15.10.2015 г., 81,64 евро, дължими на 15.11.2015 г., 85,61 евро, дължими на 15.12.2015 г.,
84,12 евро, дължими на 15.01.2016 г., 85,37 евро, дължими на 15.02.2016 г., 91,89 евро,
дължими на 15.03.2016 г., 87,99 евро, дължими на 15.04.2016 г., 91,84 евро, дължими на
15.05.2016 г., 90,65 евро, дължими на 15.06.2016 г., 94,46 евро, дължими на 15.07.2016 г.,
93,40 евро, дължими на 15.08.2016 г., 94,78 евро, дължими на 15.09.2016 г., 98,51 евро,
дължими на 15.10.2016 г., 97,64 евро, дължими на 15.11.2016 г., 101,32 евро, дължими на
15.12.2016 г., 100,59 евро, дължими на 15.01.2017 г., 102,08 евро, дължими на 15.02.2017 г.,
109,84 евро, дължими на 15.03.2017 г., 105,22 евро,дължими на 15.04.2017 г., 108,76
евро,дължими на 15.05.2017 г., 108,39 евро, дължими на 15.06.2017 г.,111,87 евро, дължими
на 15.07.2017 г., 111,65 евро, дължими на 15.08.2017 г., 113,30 евро, дължими на 15.09.2017
г., 116,70 евро, дължими на 15.10.2017 г., 116,71 евро, дължими на 15.11.2017 г., 120,04
евро, дължими на 15.12.2017 г., 120,22 евро, дължими на 15.01.2018 г., 122,00 евро,
дължими на 15.02.2018 г., 128,10 евро, дължими на 15.03.2018 г., 125,70 евро, дължими на
15.04.2018 г., 128,87 евро, дължими на 15.05.2018 г., 129,47 евро, дължими на 15.06.2018 г.,
132,58 евро, дължими на 15.07.2018 г., 133,35 евро, дължими на 15.08.2018 г., 135,33 евро,
дължими на 15.09.2018 г., 138,33 евро, дължими на 15.10.2018 г., 139,38 евро, дължими на
15.11.2018 г., 142,31 евро, дължими на 15.12.2018 г., 143,55 евро, дължими на 15.01.2019 г.,
145,68 евро, дължими на 15.02.2019 г., 149,81 евро, дължими на 15.03.2019 г., 150,06 евро,
дължими на 15.04.2019 г., 152,79 евро, дължими на 15.05.2019 г.,154,54 евро, дължими на
15.6.2019 г., 157,20 евро, дължими на 15.07.2019 г., 611,13 евро, дължими на 15.08.2019 г.
3
Посочва, че усвоеният кредит е погасяван по лихва на дати и суми, както следва: на
19.11.2009 г. - 50 евро, на 11.12.2009 г. - 200 евро, на 29.03.2010 г. – 331,80 евро на
22.01.2014 г. -51,06 евро, на 22.02.2014 г. – 51,06 евро, на 06.04.2014 г. – 51,06 евро, на
25.04.2014 г. -51,06 евро, на 13.10.2014г. – 51,06 евро, на 11.11.2014 г. – 51,06 евро, на
16.12.2014г. – 51,06 евро, на 22.01.2015 г. – 51,06 евро, на 16.06.2015 г. – 102,12 евро, на
28.09.2015 г. – 102,12 евро, като по кредита са просрочени 116 вноски по лихва, а именно:
93,15 евро, дължими на 15.01.2010 г., 139,31 евро, дължими на 15.02.2010 г., 125,44 евро,
дължими на 15.03.2010 г., 138,26 евро, дължими на 15.04.2010 г., 133,73 евро, дължими на
15.05.2010 г., 138,11 евро, дължими на 15.06.2010 г., 133,22 евро, дължими на 15.07.2010 г.,
137,15 евро, дължими на 15.08.2010 г., 136,69 евро, дължими на 15.09.2010 г., 131,82 евро,
дължими на 15.10.2010г., 135,68 евро, дължими на 15.11.2010 г., 130,84 евро, дължими на
15.12.2010 г., 134,64 евро, дължими на 15.01.2011 г., 134,15 евро, дължими на 15.02.2011 г.,
120,71 евро, дължими на 15.03.2011 г., 132,94 евро, дължими на 15.04.2011 г., 128,15 евро,
дължими на 15.05.2011 г., 131,82 евро, дължими на 15.06.2011 г., 127,05 евро, дължими на
15.07.2011г., 130,68 евро, дължими на 15.08.2011 г., 130,12 евро, дължими на 15.09.2011 г.,
125,38 евро, дължими на 15.10.2011 г., 128,92 евро, дължими на 15.11.2011 г., 124,20 евро,
дължими на 15.12.2011 г.,127,69 евро, дължими на 15.01.2012г., 127,09 евро, дължими на
15.02.2012г., 118,32 евро, дължими на 15.03.2012г., 125,74 евро, дължими на 15.04.2012 г.,
121,07 евро, дължими на 15.05.2012 г., 124,41 евро, дължими на 15.06.2012 г., 119,77 евро,
дължими на 15.07.2012 г., 123,05 евро, дължими на 15.08.2012 г.,122,38 евро, дължими на
15.09.2012 г., 117,77 евро, дължими на 15.10.2012г., 120,95 евро, дължими на 15.11.2012 г.,
116,37 евро, дължими на 15.12.2012 г., 119,48 евро, дължими на 15.01.2013 г., 118,76 евро,
дължими на 15.02.2013 г., 106,61 евро, дължими на 15.03.2013 г., 117,12 евро, дължими на
15.04.2013 г., 112,61 евро, дължими на 15.05.2013г., 115,54 евро, дължими на 15.06.2013 г.,
111,05 евро, дължими на 15.07.2013 г., 113,91 евро, дължими на 15.08.2013 г., 113,11 евро,
дължими на 15.09.2013 г., 108,67 евро, дължими на 15.10.2013 г., 111,41 евро, дължими на
15.11.2013 г., 107 евро, дължими на 15.12.2013 г., 109,66 евро, дължими на 15.01.2014 г.,
108,79 евро, дължими на 15.02.2014 г., 97,47 евро, дължими на 15.03.2014 г., 106,86 евро,
дължими на 15.04.2014 г., 102,54 евро, дължими на 15.05.2014 г., 104,98 евро, дължими на
15.06.2014 г., 100,69 евро, дължими на 15.07.2014 г., 103,05 евро, дължими на 15.08.2014 г.,
102,08 евро, дължими на 15.09.2014 г., 97,84 евро, дължими на 15.10.2014 г., 100,06 евро,
дължими на 15.11.2014 г., 95,86 евро, дължими на 15.12.2014 г., 97,98 евро, дължими на
15.01.2015 г., 96,94 евро, дължими на 15.02.2015 г., 86,6 евро, дължими на 15.03.2015 г.,
94,67 евро, дължими на 15.04.2015 г., 90,57 евро, дължими на 15.05.2015 г., 92,44 евро,
дължими на 15.06.2015 г., 88,37 евро, дължими на 15.07.2015 г., 90,13 евро, дължими на
15.08.2015 г., 88,97 евро, дължими на 15.09.2015 г., 84,97 евро, дължими на 15.10.2015 г.,
86,57 евро, дължими на 15.11.2015 г., 82,60 евро, дължими на 15.12.2015 г., 84,09 евро,
дължими на 15.01.2016 г., 82,84 евро, дължими на 15.02.2016 г., 76,32 евро, дължими на
15.03.2016 г., 80,22 евро, дължими на 15.04.2016 г., 76,37 евро, дължими на 15.05.2016 г.,
77,56 евро, дължими на 15.06.2016 г., 73,75 евро, дължими на 15.07.2016 г., 74,81 евро,
дължими на 15.08.2016 г., 73,43 евро, дължими на 15.09.2016 г., 69,70 евро, дължими на
4
15.10.2016 г., 70,57 евро, дължими на 15.11.2016 г., 66,89 евро, дължими на 15.12.2016 г.,
67,62 евро, дължими на 15.01.2017 г., 66,13 евро, дължими на 15.02.2017 г., 58,37 евро,
дължими на 15.03.2017 г., 62,99 евро, дължими на 15.04.2017 г., 59,45 евро, дължими на
15.05.2017 г., 59,82 евро, дължими на 15.06.2017 г., 56,34 евро, дължими на 15.07.2017 г.,
56,56 евро, дължими на 15.08.2017 г., 54,91 евро, дължими на 15.09.2017 г., 51,51 евро,
дължими на 15.10.2017 г., 51,50 евро, дължими на 15.11.2017 г., 48,17 евро, дължими на
15.12.2017 г., 47,99 евро, дължими на 15.01.2018 г., 46,21 евро, дължими на 15.02.2018 г.,
40,11 евро, дължими на 15.03.2018 г., 42,51 евро, дължими на 15.04.2018 г., 39,34 евро,
дължими на 15.05.2018 г., 38,74 евро, дължими на 15.06.2018 г., 35,63 евро, дължими на
15.07.2018 г., 34,86 евро, дължими на 15.08.2018 г., 32,88 евро, дължими на 15.09.2018 г.,
29,88 евро, дължими на 15.10.2018 г., 28,83 евро, дължими на 15.11.2018 г., 25,90 евро,
дължими на 15.12.2018 г., 24,66 евро, дължими на 15.01.2019 г., 22,53 евро, дължими на
15.02.2019 г.,18,40 евро, дължими на 15.03.2019 г., 18,15 евро, дължими на 15.04.2019 г.,
15,42 евро, дължими на 15.05.2019 г., 13,67 евро, дължими на 15.06.2019 г., 11,01 евро,
дължими на 15.07.2019 г., 21,23 евро, дължими на 15.08.2019 г. Сочи, че въпреки
настъпването на падежа на кредита на 15.08.2019 г. и изпратените до ответниците С. и О.
покани за изпълнение, надлежно връчени им чрез ЧСИ СЯ, плащане не последвало. Моли за
уважаване на предявените искове и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответниците, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Твърдят, че е налице
несъответствие между претенциите на ищеца и посочените в приложения към исковата
молба погасителен план суми, не било ясно как са формирани твърдените като дължими от
ответниците вземания, както и не бил посочен размерът и начинът на формиране на ГПР.
Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Считат, че претенцията на ищеца в
частта, в която са предявени искове срещу ответниците С. и О. са недопустими поради
изтичане на предвидения в чл. 147 ЗЗД срок. Поддържат, че в представените договори за
поръчителство от 19.08.2009 г. са налице нищожни клаузи, а именно тези, посочени в т. 7 и
т. 8 от Раздел II на последните, доколкото същите противоречали на закона. Твърдят
наличие на нищожни клаузи и в процесния договор за банков кредит от 19.08.2009 г. на
основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ ЗЗД, ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договор, а именно на
установените в т. 4 и т. 5 от Раздел II на договора размери на възнаградителна лихва и на
ГПР, които били прекомерни, водели до начална липса на еквивалентност на насрещните
престации, а посочените клаузи били и неравноправни по смисъла на ЗЗП и европейското
законодателство, с оглед което считат, че не дължат заплащане на възнаградителна лихва по
кредита. Допълват, че договорна лихва, както и наказателна лихва, не се дължат и с оглед
настъпилата на 15.09.2009 г. предсрочна изискуемост на кредита. Оспорват дължимостта на
сумата в размер на 120 лв., представляваща сторени от ищеца разноски за връчване на
нотариална покана на ответниците, като недоказана. Молят за отхвърляне на предявените
искове. Претендират разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
5
тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителни искове с правно основание
чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл.92 ЗЗД срещу първия ответник и с правно
основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл.92 ЗЗД, вр. с чл. 138, ал. 1 ЗЗД
срещу втория и третия ответник като поръчители за главница, възнаградителна лихва и
неустойка по договор за банков кредит, сключен с потребител.
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже сключването на
посочените в исковата молба договор за кредит и договори за поръчителство; изпълнение на
задължението си да предостави кредита; наличието на валидни клаузи за заплащане на
възнаградителна лихва и за заплащане на неустойка за забава, които не са неравноправни по
смисъла на чл.143 ЗЗП или че тези клаузи са уговорени индивидуално с потребителя по реда
на чл.146, ал.1 ЗЗП; настъпване забавата на кредитополучателя и възникване на конкретни
по размер вземания за посочените процесни периоди, а по отношение на втория и третия
ответник – и настъпване на уговорените в договорите условия за ангажиране на
отговорността им, както и че претенциите спрямо тях са предявени в срока по чл. 147 ЗЗД
Установява се, че между ищеца и ответника А. И. Т. е подписан договор за банков
кредит № 000LD-R-002389/19.08.2009 г., съгласно който на ответника Т. ищцовото
дружество е предоставило кредит в размер на 9650 евро. Уговорено с чл. 3 от договора е , че
крайният срок на погасяване на кредита е 15.08.2019 г., а с чл. 4, раздел II че за ползваният
кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на Базовия лихвен
процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от 9,21 пункта, като към датата на
сключване на договора БЛП е 7,74 % годишно. Посочено в чл. 5 е, че ГПР към сключване
на договора е 19,30 % . Съгласно чл. 10 от договора плащанията, които не са извършени в
срок се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в раздел II, т. 4 лихвен процент
плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва считано от деня, следващ датата на
падежа на съответната вноска, независимо дали е неработен ден. Предвидено в раздел IV е,
че за обезпечаване на вземанията за главница, лихви, такси, комисионни и разноски банката
приема поръчителство от ответника О. и ответника С.. Подписан между страните е
погасителен план – Приложение № 1 към договора, видно от който са уговорени 120
месечни вноски, всяка от които по 168,21 лева, като са посочени размерите на главницата и
лихвата, включени в този месечен размер и падежните дати – 15-то число всеки месец в
периода от 15.09.2009 г. до 15.08.2019 г.
Представени са два договора за поръчителство от 19.08.2009 г., с които ответникът О.
А., съответно ответникът К. К. С. се задължава в качеството на поръчител на ответника Т.
да отговаря за задълженията му за главница, лихви, такси, комисионни и разноски,
произтичащи от договора № 000LD-R-002389/19.08.2009 г.
Установява се от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, че на
24.08.2009 г. отпуснатият кредит е изцяло усвоен чрез превод по сметка на ответника Т..
Установено от заключението е, че за изпълнение на задълженията по договора в периода от
19.08.2009 г. до 12.11.2019 г. са извършени плащания в размер на общо 1194,52 евро /реално
според таблица №4 по задача 3 плащанията са в периода от 19.11.2009 г. до 28.09.2015 г./,
които са отнесени за погасяване на вземания за възнаградителна лихва в размер на 558,75
евро и за наказателна лихва в размер на 635,77 евро. Според вещото лице след съобразяване
на постъпилите плащания неизпълнени към 12.11.2019 г. са начислените от банката
задължения за главница в размер на 9650 евро, за възнаградителна лихва в размер на
10441,14 евро и за наказателна лихва в размер на 9209,44 евро. Неизпълнението и
просрочието на задължения по договора е от 16.09.2009 г. Извършената от вещото лице
проверка е установила, че приложеният лихвен процент за изчисляване на
възнаградителната лихва е в размер на 16,95 пункта /формиран от 7,74 БЛП и надбавка 9,21/
за периода от 24.08.2009 г. до 01.10.2009 г., 17,10 пункта за периода от 01.10.2009 г. до
01.05.2010 г. /формиран от БЛП – 7,89 и надбавка 9,21/ и 17,20 пункта за периода от
6
01.05.2010 г. до 15.11.2019 г. /формиран от БЛП 7,99 и надбавка 9,21/. Според вещото лице
при отчитане постъпилите плащания за погасяване само на главница и възнаградителна
лихва, но не и наказателна лихва, следва да са погА.и задълженията за главница в размер на
267,59 евро и за възнаградителна лихва – 926,93 евро.
Вещото лице е констатирало, че на интернет сайта на ищцовото дружество е
публикувана Методика на „ПИБ“ АД за определяне на базов лихвен процент (приложима за
физически лица по договори з кредит, сключени до 23.07.2014 г./, която регламентира
начина на определяне и изчисляване на базов лихвен процент (БЛП), приложим от ПИБ като
основа при определяне на лихвите по кредитни сделки.
С оглед посоченото установява се, че по силата на процесния договор между страните
е възникнало валидно кредитно правоотношение, в рамките на което ищецът в качеството
на кредитодател е предоставил чрез банков превод сума в размер на 9650 евро на ответника
Т., а по силата договорите за поръчителство другите двама ответника са се задължили да
отговорят за задълженията по договора солидарно с него като поръчители.
Представени от ответника са Общи условия, които се твърди да са приложими в
отношенията с ответниците, но това твърдение не се установява от доказателствата по
делото, тъй като липсват конкретни данни, че тези общи условия, с това съдържание, са
именно посочените в параграф последен от договора за кредит и именно с тях се е съгласил
кредитополучателят.
Ответникът – кредитополучател А. Т. е физическо лице, на което по силата на
процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на
търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т.
2 от ДР на ЗЗП. Към момента на сключване на договора и за част от периода на действието
му е в сила Закона за потребителския кредит (отм.) /Обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила
от 1.10.2006 г. - отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./. В рамките на действието
му е приет и действал – Закона за потребителския кредит / Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в
сила от 12.05.2010 г. /. Следователно приложение към процесния договор за кредит имат
разпоредбите както на ЗЗП, така и на ЗПК /отм./ и ЗПК /действащ/.
Съгласно чл. 430, ал. 2 ТЗ заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. В
случая с т. 4 от раздел II страните са уговорили, че се дължи възнаградителна лихва,
изчислена при прилагане на годишен лихвен процент, формиран от базовия лихвен процент
на Банката и надбавка 9,21 %. Видно от съдържанието на клаузата лихвеният процент към
датата на сключване на договора е 16,95 %. От заключението на ССчЕ се установява, че за
срока на договора приложеният от ищеца лихвен процент е 16,95 пункта за периода от
25.08.2009 г. до 01.10.2009 г., 17,10 пункта за периода от 01.10.2009 г. до 01.05.2010 г. и
17,20 пункта за периода от 01.05.2010 г. до 15.11.2019 г. Следователно налице е увеличение
на БЛП в рамките на периода, което е довело до увеличаване размера на начислената и
претендирана от ответника договорна лихва спрямо тази, посочена в погасителния план, с
оглед изчисляване на последната съобразно БЛП към датата на сключване на договора.
В случая ищецът не установява конкретно въз основа на какви обстоятелства и при
прилагане на какви конкретни стойности е формирал Базовия лихвен процент. В тази връзка
следва да се посочи, че вещото лице, макар да е коментирала в заключението си методика за
определяне на БЛП, се е запознала със същата от сайта на банката, но като писмено
доказателство не е ангажирана по делото от ищеца. От съдържанието на самия договор не се
установява нито един от компонентите, от които зависи определянето на БЛП, за да се
извърши изобщо оценка дали същите съставляват обективни фактори, върху които няма
влияние ищецът или съставляват негови субективни оценки. Поради това и съдът намира, че
извършеното увеличение на размера на възнаградителната лихва е основано на
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 10 ЗЗП в действащата към сключване
на договора редакция - обн. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г., защото
7
обвързването на ГЛП с БЛП съставлява възможност на банката едностранно да изменя
размера на възнаградителната лихва на непредвидени в договора обстоятелства / в този
смисъл решение № 15 от 18.4.2018 г. по търговско дело № 2439/2016 г. на I ТО на ВКС, №
51 от 04.04.2016г. по т.д. №504/15 г., решение № 77/22.04.2015 г. по гр. дело № 4452/2014 г.
на ВКС, ГК, III г. о., решение № 424/02.12.2015 г. по гр. дело № 1899/2015 г. на ВКС, ГК, IV
г. о., решение № 51/04.04.2016 г. по т. дело № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/13.09.2016 г. по т. дело № 240/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 205/07.11.2016 г. по
т. дело № 154/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 165/02.12.2016 г. по т. дело №
1777/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 201/02.03.2017 г. по т. д. № 2780/2015 г. на ВКС,
ТК, II т. о., Решение № 299 от 15.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 2023/2017 г., II т. о.и др./.
Според цитираната практика уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща
възможността на банката за едностранна промяна в договорения лихвен процент въз основа
на непредвидено в самия договор основание и когато такова договорено изменение не е
свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е
неравноправна по смисъла на общата дефиниция на чл.143 ЗЗП. Методът на изчисление на
съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна
процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от
отделните компоненти – пазарни индекси и индикатори. Потребителят трябва да разполага с
достатъчно информация как кредиторът може да промени едностранно цената на
доставената му финансова услуга, за да може и той да извърши необходимите действия в
своя защита. В противен случай уговорката е неравноправна и съответно-нищожна.
Тези изводи водят до липса на валидно възникнало вземане на банката обаче само за
едностранно увеличения размер на лихвата, тъй като клаузата на т. 4 от договора и
погасителния план съдържат ясно и валидно възникнало задължение за заплащане на
възнаградителна лихва за ползване на главницата за срока на договора в размер на 10535,77
евро при прилагане на лихвен процент 16,95 % /формиран от посочения в договора БЛП –
7,74 % и надбавка 9,21 %/.
Съдът не споделя възраженията срещу валидността изцяло на клаузата на т.4 от
договора, уреждаща възнаградителна лихва в полза на банката. Съдържанието на клаузата
позволява да се направи извод, че макар уговорката БЛП да се определя от банката
едностранно да е нищожна, то останалата част е достатъчна за валидното възникване в полза
на ищеца на вземане за възнаградителна лихва, но в размера, посочен в договора и изчислен
в погасителния план.
На следващо място съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не
противоречи на добрите нрави в какъвто смисъл са аргументите, посочени в отговора на
исковата молба. Размерът от 16,95 % годишно, съобразен с размера на отпуснатия кредит и
уговорения срок за погасяването му – 120 месеца, не е прекомерен и не съставлява
необосновано високо възнаграждение за кредитора. В случая възнаградителната лихва е под
двукратния размер на законната лихва за периода на срока на договора и не е налице
неравновесие в правата и задълженията на страните. Следва изрично да се посочи, че
срокът, в който страните са уговорили разсроченото изпълнение на задължението за
връщане на главницата е 120 месеца, поради което и общият размер на задължението за
възнаградителна лихва не може да се съотнася с размера на главницата, съответно подобно
съотнасяне извън контекста на срока на договора, не може да е критерий за преценка за
съответствие с добрите нрави.
Ищецът претендира в негова полза да е възникнало и вземане за „наказателна“ лихва
на основание раздел II, т. 10 от договора. Видно от съдържанието на посочената клауза
същата предвижда възникване в тежест на кредитополучателя на задължение за заплащане
лихва върху просрочените му задължения по кредита в размер на договорения в раздел II, т.
4 лихвен процент /т.е. 16,95 %/ плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва. По
същността си уговорката е за неустойка за забава изпълнението на задълженията на
8
кредитополучателя с правно основание чл. 92 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗПК /отм./ при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва за времето на
забавата. Аналогично съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК/действ./, при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата в
размер на законната лихва. В случая забавата на потребителя е предвидено да бъде
санкционирана с неустойка за забава в размер, надвишаващ законната лихва с 16,95 %
/договорения лихвен процент, приложим към датата на сключване на договора и
впоследствие едностранно увеличаван от банката/. По този начин на потребителя се налага
да заплати необосновано висока неустойка при неизпълнение в срок на задълженията си по
кредита. Обсъжданата клауза няма данни да е индивидуално уговорена, тъй като е била
изготвена предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
нейното съдържание. Поради посоченото и съдът счита, че и на основание чл. 146, ал. 1 вр.
ал. 2,т. 5 ЗЗП клаузата на раздел II,т. 10 от договора е нищожна и като такава не е породила
в тежест на ответницата претендираното от ищеца вземане за наказателна лихва с характер
на неустойка за забава.
Въз основа горните изводи съдът намира, че валидно възникнали в полза на ищеца са
вземания към ответника Т. за главница в размер на предоставената в заем сума – 9650 евро и
за възнаградителна лихва в размер на 10535,77 евро съгласно уговорения погасителен план.
При съобразяване извършените плащания в размер на 1194,52 евро за погасяване на
267,59 евро главница и 926,93 евро възнаградителна лихва /при кредитиране заключението
на вещото лице по задача 2 от ОИМ, неоспорено от страните в тази част/, непогА.и чрез
изпълнение са вземанията на ищеца за сумата 9382,41 евро за главница /9650-267,59/ и за
сумата 9608,84 евро за възнаградителна лихва /10535,77-926,93/
Неоснователни са възраженията на ответниците, че е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането за главница на 15.09.2009 г. поради неизпълнение на
задълженията. На първо място в договора не е уговорена автоматична предсрочна
изискуемост, а дори и такава да е уговорена – липсва надлежно отправено от кредитодателя
изявление за обявяване на такава, което да е достигнало до ответника Т.. Не може да се
сподели разбирането на ответниците, че предсрочната изискуемост следва от разпоредбата
на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и че предсрочната изискуемост е настъпила преди приемането на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
Тълкувателното решение разяснява смисъла на нормата, като същата е била действаща и е
следвало да се прилага в действителния й смисъл и преди постановяването на тълкувателния
акт при липса на предходен такъв, даващ различно тълкуване. Поради това и не е настъпила
предсрочна изискуемост и задълженията за месечни вноски са падежирали съгласно
уговореното между страните при сключване на договора и следователно не е налице
основание да се приеме, че не се дължи възнаградителна лихва след сочената дата.
По възражението за давност
В срока по чл. 131 ГПК ответникът релевира възражение за погасяване по давност на
задълженията, което следва да бъде разгледано по същество.
Не е налице периодичен характер на плащанията по договор за кредит, поради което
приложима спрямо вземанията за главница е общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. С договора за кредит страните по взаимно съгласие са постигнали уговорка за
разсрочено изпълнение на главното задължение на кредитополучателя, като същия
изпълнява на части на предварително уговорени падежи общото си задължение да върне
главницата. С настъпване падежа на съответната вноска настъпва и изискуемостта на
кореспондиращата част от вземането на кредитора за главница, поради което и за тази част
от съответната падежна дата започва съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД да тече
давността. За всяка падежирала вноска вземанията на кредитора стават изискуеми,
респективно длъжникът изпада в забава за тях и за същите кредиторът разполага с
9
възможност да предяви по съдебен ред претенции, съответно да се снабди с изпълнителен
лист и да пристъпи към принудително събиране. Поради това и бездействието му в рамките
на срока по чл. 110 ЗЗД следва да се санкционира с погасяване на съответната част от
вземането му. По тези съображения настоящия състав споделя разбирането, застъпено в част
от съдебната практика, че началният момент, от който започва да тече давностният срок за
вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на
изискуемостта на съответната вноска /в този смисъл решение № 90 от 31.03.2014 г. по гр.д.
№ 6629/2013 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 45 от 17.06.2020 г. по т.д. № 237/2019 г. на ВКС,
II т. о. и решение 50076 от 14.11.2022 г. по т.д. № 1730/2019 г. на ВКС, I т. о./.
При съобразяване представените по делото писмени доказателства съдът намира, че
петгодишната давност за вземанията за главница по чл. 110 ЗЗД е изтекла към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
12.11.2019 г. за вноските с падежни дати съгласно приложения погасителен план преди
12.11.2014 г. Предвид посоченото и при кредитиране на вариант 3 от заключението на
допълнителната ССчЕ непогА.и по давност са вземанията за главница в размер на 6595,23
евро , формирана от падежните вноски с падежи от 15.11.2014 г. до 15.08.2019 г. Останалата
част от вземането за главница над сумата 6595,23 евро до пълния предявен размер 9650 евро
е погА.о по давност и в тази част искът за главница спрямо ответникът Т. следва да бъде
отхвърлен.
Приложимата към вземанията за възнаградителна лихва тригодишна давност по чл.
111, б. „в“ ЗЗД е изтекла за вземанията за възнаградителна лихва, падежирали в периода
преди 12.11.2016 г. и следователно дължими и непогА.и по давност са вземания за
възнаградителна лихва в общ размер при кредитиране на вариант 3 от заключението на
допълнителната ССчЕ - 1216,30 евро , чийто падежи са в периода от 12.11.2016 г. до
15.08.2019 г., за която сума и за който период следва да бъде уважен предявения иск за
възнаградителна лихва, а за останалата част над 1216,30 евро до пълния предявен размер
10440,61 евро и за периода от 15.01.2010 г. до 11.11.2016 г. - отхвърлен.
Отхвърлен следва да бъде и иска за наказателна лихва в пълния предявен размер от
9209,49 евро с оглед установената нищожност на неустоечната клауза, сочената от ищеца
като основание за възникване на претендираното вземане.
Не се твърди и не се доказва да са изпълнени непогА.ите по давност вземания, поради
което и съдът приема, че същите се дължат на ищеца.
По исковете срещу ответниците – поръчители
С подписаните на 19.08.2009 г. договори за поръчителство ответниците С. и О. са
поели валидно задължения да отговарят за задълженията, възникнали по договора за кредит.
По изложените съображения не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по
договора за кредит, поради което неоснователно е възражението, че срокът по чл. 147, ал. 1
ЗЗД следва да се счита за започнал да тече от 15.09.2009 г. Съгласно задължителното
разрешение, дадено с Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 5/2019
г., ОСГТК , при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни
вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от
настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна
изискуемост. Следователно в случая срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е започнал да тече от
последната падежна дата по договора – 15.08.2019 г. и към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК не е изтекъл.
Договорите за поръчителство не се установява да съдържат клаузи, които да са
нищожни като неравноправни или на друго основание, респективно подобни клаузи да са
довели до нищожност на договорите. Същите са валидно сключени и въз основа на тях за
ответниците С. и О. е валидно възникнала солидарна отговорност за задълженията на
длъжника по договора за кредит. Следва също така да се посочи, че оспорените с отговора
на исковата молба като нищожни клаузи на т.7 и т. 8 не касаят обстоятелствата от
10
фактическия състав, пораждащ отговорността на ответниците в конкретния случай, поради
което и нямат отношение към предмета на спора и конкретните фактически обстоятелства,
т.к. в случая иск е предявен срещу кредитополучателя и срокът на договора не е
продължаван по съгласие на последния и банката.
Съгласно чл. 141 ЗЗД поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник, поради
което ответниците поръчители дължат изпълнение на валидно възникналите в полза на
ищеца вземания за главница и възнаградителна лихва. Поради това основателни в пълните
им предявени размери са предявените по реда на чл. 422 ГПК искове за сумата от 1075,66
евро, представляваща главница за месечни погасителни вноски по Договор за банков кредит
№ 000LD-R-002389/19.08.2009 г. с падеж от 15.05.2019г. до 15.08.2019 г., ведно със законна
лихва от 12.11.2019 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 61,33 евро за
месечните вноски с падеж от 15.05.2019г. до 15.08.2019г. Плащанията по договора са
извършени според установеното от таблица №4 по задача 3 на заключението на вещото лице
в периода от 19.11.2009 г. до 28.09.2015 г. и с тях са погА.и задължения, падежирали преди
процесните спрямо поръчителите периоди. Поради това и претендираните от поръчителите
в производството вземания са валидно възникнали и не са погА.и нито чрез плащане, нито
по давност и са дължими.
По претенцията за обезщетение за сторени разходи за покана за доброволно
изпълнение
В рамките на производството не се установява извършването от страна на ищеца на
конкретни разходи, свързани с уведомяване на ответниците и/или отправяне на покани за
доброволно изпълнение. Не се установява и конкретно уговорено задължение за заплащане
на фиксирана такса разходи, за да се обсъжда валидността на подобна клауза.
Предвид посоченото не се установява възникването в полза на ищеца на вземане за
разходи за в размер на 120 лева за връчване на нотариална покана за доброволно изпълнение
и претенцията за тази сума е недоказана, предявеният иск като неоснователен следва да се
отхвърли.
В обобщение на гореизложеното ответниците А. И. Т. като кредитополучател и К. К.
С. и А. Н. О. като поръчители дължат солидарно на ищеца 1075,66 евро, представляваща
главница за месечни погасителни вноски по Договор за банков кредит № 000LD-R-
002389/19.08.2009 г. с падеж от 15.05.2019г. до 15.08.2019 г., ведно със законна лихва от
12.11.2019 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 61,33 евро за
месечните вноски с падеж от 15.05.2019г. до 15.08.2019г.
Само ответникът А. И. Т. дължи сумата 5519,57 евро - главница, съставляваща
разлика между установения пълен размер на непогА.ото задължение на кредитополучателя
за главница 6595,23 евро и дължимата солидарно и от поръчителите част от нея - 1075,66
евро/ и сумата 1154,97 евро - възнаградителна лихва, представляваща разлика между общия
размер на задължението на кредитополучателя за възнаградителна лихва – 1216,30 евро и
частта, дължима солидарно и от поръчителите – 61,33 евро/.
Дължима върху сумите е и законната лихва от депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение – 12.11.2019 г. до изплащане на вземането.
Дължимостта на посочените вземания се установява в производството и следва да
бъде призната, като следва да бъдат отхвърлени исковете на ответника спрямо ответника Т.
за разликата над дължимите от него размери за главница над 6595,23 евро до пълния
предявен размер – 9650 евро и за възнаградителна лихва над 1216,30 евро до пълният
предявен размер 10440,61 евро. В цялост следва да се отхвърли иска за неустойка за забава
срещу ответника Т.. В цялост следва да се отхвърлят исковете и срещу тримата ответници за
разноски за покана за изпълнение.
По разноските
При този изход на спора, ищецът има право на основание чл. 78, ал.1 ГПК на
11
разноски, съразмерно на уважената част от претенциите в размер на общо 438,58 лева от
общо сторени 1648,52 лева / 1148,52 лева – д.т., 400 лева за възнаграждение на вещо лице и
100 лева за юрисконсултско възнаграждение/. Солидарно отговарят всички ответници за
част от следващите се на ищеца разноски, която е съответна на уважените солидарни
претенции или общо сумата 63,84 лева от длъжимите на ищеца разноски, а само ответникът
Т. дължи да заплати останалата част от 374,75 лева.
За заповедното производство ищецът има право на разноски в размер на 318,86 лева
от общо сторени разноски в размер на 1198,52 лева /1148,52 лева за д.т. и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение/, от които солидарно се дължат от всички ответници 46,41
лева, а само от ответника Т. - 272,45 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответниците разноски съразмерно с
отхвърлените претенции. Ответниците са сторили разноски в размер на общо 200 лева за
възнаграждение за вещо лице и 3000 лева за адвокатско възнаграждение. Основателно е
възражението за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение с
оглед фактическата и правна сложност на производството, като същото следва да бъде
намалено до минимума – 1410,85 лева по защита на ответника Т. и по 394,06 лева за
защитата на всеки от поръчителите. Според отхвърлената част от претенциите ищецът
дължи да заплати на ответника Т. разноски в размер на 1160,92 лева, а на ответниците –
поръчители общо 61,72 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че А. И. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ул. Р, №75, вх. А, ет. 3, К. К. С., ЕГН **********, с адрес гр. С,
ул .Б, №43, ет. 1 и А. Н. О., ЕГН **********, с адрес гр. С, жк О 2, бл. 210, вх. Б, ет. 6, ап. 44
дължат СОЛИДАРНО на „ПИБ“ АД, ЕИК ****** на основание чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ вр.
чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 138, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1075,66 евро, представляваща главница за
месечни погасителни вноски по Договор за банков кредит № 000LD-R-002389/19.08.2009 г.
с падеж от 15.05.2019г. до 15.08.2019 г., ведно със законна лихва от 12.11.2019 г. до
изплащане на вземането и договорна възнаградителна лихва в размер на 61,33 евро за
месечните вноски с падеж от 15.05.2019г. до 15.08.2019г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.11.2019 г. по ч.гр.д. №
65010/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав като ОТХВЪРЛЯ претенцията
за дължимост на сумата от 120 лева - разноски за връчване на нотариална покана за
доброволно изпълнение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 20.11.2019 г. по ч.гр.д. № 65010/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, 118 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че А. И. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ул. Р, №75, вх. А, ет. 3 дължи на „ПИБ“ АД, ЕИК ****** на
основание чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, сумата от 5519,57 евро,
представляваща главница по договор за банков кредит № 000LD-R-002389/19.08.2009 г. с
настъпил краен падеж на 15.08.2019г. съгласно Извлечение от счетоводни книги към
12.11.2019г., ведно със законна лихва от 12.11.2019 г. до изплащане на вземането и
договорна възнаградителна лихва в размер на 1154,97 евро за периода от 12.11.2016 г. до
14.05.2019 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 20.11.2019 г. по ч.гр.д. № 65010/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
118 състав като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер от общо
12
6595 евро до пълния предявен размер от 9650 лева, иска за възнаградителна лихва за общо
уважения размер в размер на 1216,30 евро до пълния предявен размер от 10440,61 евро и за
периода от 15.01.2010 г. до 11.11.2016 г. и иска с правно основание и чл.92 ЗЗД за
наказателна лихва в размер на 9209,49 € за периода от 15.09.2009 г. до 11.11.2019 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
20.11.2019 г. по ч.гр.д. № 65010/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав;
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С,
ул. Р, №75, вх. А, ет. 3, К. К. С., ЕГН **********, с адрес гр. С, ул .Б, №43, ет. 1 и А. Н. О.,
ЕГН **********, с адрес гр. С, жк О 2, бл. 210, вх. Б, ет. 6, ап. 44 да заплатят солидарно на
„ПИБ“ АД, ЕИК ****** 63,84 лева– разноски за исковото производство и сумата 46,41
лева – разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№ 65010/2019 г. по описа на СРС,
118-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул.
Р, №75, вх. А, ет. 3, да заплати на „ПИБ“ АД, ЕИК ****** 374,75 лева– разноски за
исковото производство и сумата 272,45 лева – разноски за заповедното производство по
ч.гр.д.№ 65010/2019 г. по описа на СРС, 118-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ПИБ“ АД, ЕИК ****** да заплати на А.
И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. Р, №75, вх. А, ет. 3 1160,92 лева– разноски за
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ПИБ“ АД, ЕИК ****** да заплати на К.
К. С., ЕГН **********, с адрес гр. С, ул .Б, №43, ет. 1 и А. Н. О., ЕГН **********, с адрес
гр. С, жк О 2, бл. 210, вх. Б, ет. 6, ап. 44 сумата 61,72 лева– разноски за исковото
производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13