№ 1426
гр. Пазарджик, 09.07.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20235220101093 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
И на второ повикване в 14:35 часа, се явиха:
Ищецът К. Н. С., редовно уведомен при условията на чл. 56, ал. 2 от
ГПК, не се явява. Представлява се от пълномощника му адв. Д., редовно
упълномощена от преди.
Ответникът Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София,
редовно уведомен от предходното съдебно заседание, чрез пълномощника си,
се представлява от юрк. Р., редовно упълномощен от преди.
Явява се вещото лице Л. Ц..
АДВ. Д.: - Моля да се даде ход на делото.
ЮРК. Р.: - Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Съдът ДОКЛАДВА постъпилото по делото заключение по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза, което е депозирано от вещото лице Л. Ц. на
02.07.2024 г., при неспазен срок по чл. 199 от ГПК.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
възражения за срока за представянето на експертизата. Да изслушаме вещото
1
лице.
С оглед изричните становища на процесуалните представители на
страните, съдът счита, че не е налице процесуална пречка за изслушване на
заключението на вещото лице Ц. в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПИ към изслушване на вещото лице Л. Ц..
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Л. СТОИЦЕВ Ц.: - на 62 години, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, без родствени и служебни отношения със страните по
делото.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
В.Л. Ц.: - Известна ми е наказателната отговорност по чл. 291 НК.
Поддържам представеното писмено заключение.
Мога да цитирам Заповед номер ЕЛ 2788/14.06.2019 г. на Главния
директор на ГДИН, с нея е наредено, времето за подготовка и провеждане на
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство да е
в рамките на до 30 минути. Така определеното време да се включва към
отработеното време и затова става от 24 часа на 24 часа и половина.
Отделно от това, в 12-те часа и половина са включените почивки за
храна, и през нощта времето за отдих, физиологичните почивки, като те също
се включват в отработеното време.
АДВ. Д.: – Съвсем друг е въпросът, дали тези почивки дали се ползват,
защото стана ясно от разпита на свидетелите как се оформят ежедневните
ведомости. Запознахме се със заключението, аз имам допълнителна задача, във
връзка с това, вещото лице да изчисли вариант, в който е положен извънреден
труд 15 минути преди началото на работното време и 15 минути след края на
работното време, плюс тези 30 минути, които се работят повече извън
норматива от 12 и 24 часа, които са фиксирани по заповед. Ние твърдим, че те
идват 15 минути по-рано, тръгват си 15 минути по-късно, като този половин
час също е извън норматива.
В.Л. Ц.: - Този половин час на 12 часа и половина и на 24 часа и
половина, когато се събират смените, за да се получи тримесечието – те се
2
включват в отработеното време, аз съм ги включил на 24 ч. и половина и
съответно на 12 ч. и половина, като съм взел предвид тези петнадесет минути,
които са по заповедта – заповедта на Началника, затова стават 24 часа и
половина и 12 часа и половина. Аз съм ги включил в отработеното време,
когато смятам на тримесечен период. И това, което съм дал в таблицата, е на
12 часа и половина и на 24 часа и половина, допълнително съм дал една
колонка с тези 15 минути по-рано и 15 минути след наряда, пак на тримесечен
период, което е сумарно.
На стр. 10 от констативно съобразителната част, колонка 16, съм показал
разликата между нормативно полагащите се часове и отработените часове.
Това е с тези 15 минути, тях съм отразил в колонка 14, допълнителни 30
минути на наряд – 15+15, включил съм ги и тях в отработеното време. 464
часа това са на тримесечие общо отработените часова, това е първо
тримесечие на 2023 г., и тук не е достигнал нормативът.
В отработеното време съм взел броя на нарядите и съм умножил по
часовете, тоест 24 и половина или 12 часа и половина, и съм получил
отработените часове, по тримесечие. Към тях прибавил часове, ако има
занятия, часовете в редовната смяна, които са, плюс тези допълнителни 15
минути преди наряд и 15 минути след наряд. В колонка 15 – дава общо
отработените часове. Тях съм сравнил с норматива. В следващата таблица съм
взел положените извънредни часове от тази предишната таблица, които съм
изчислил, като следващата колонка съм отразил какво му е платено за
извънреден труд, и съм получил разликата извънреден труд за доплащане.
АДВ. Д.: - Аз имам няколко въпроса към вещото лице. Искам да
попитам, при извършване на изчисленията, към всеки наряд сте добавили 30
минути допълнително време, и тези 30 минути, съответно, които сте добавили
– 15 минути преди наряд и 15 минути след наряд, като отработено време ли са
изчислени или са изчислени като извънреден труд, и чак тогава е извършено
сумирането?
В.Л. Ц.: - Нарядът е на 24 часа и половина, и на 12 часа и половина. Към
тях съм добавил по 15 минути преди смяната и 15 минути след смяната. Тези
15 минути съм отразил като отработено време, а не като извънреден труд за
всяка една смяна, тоест за всеки един наряд, но като отработено време се
включват в сумираното изчисляване на работното време за тримесечие.
3
Към всичко отработено съм прибавил 30 минути – по 15 минути преди и
след, и след това ги събирам на тримесечие, заедно с този половин час, и ги
сравнявам с норматива, и когато има превишаване тогава съм го отчел като
извънреден труд – това е в последната колонка – превишение. Аз отгоре съм
го обяснил.
На стр. 23 от заключението – „-6“, означава, че не е достигнал нормата за
извънреден труд. Работил е по-малко, отколкото му е нормата. Когато е плюс,
тогава е надвишил нормата.
АДВ. Д.: - Тоест, тези 30 минути, всъщност, които добавяте към всеки
наряд, са като обикновено отработено време, а не са изчислявани от Вас с
тарифната ставка за извънреден труд? Правилно ли Ви разбирам?
В.Л. Ц.: - Тарифната ставка си е за извънреден труд, тя е с увеличение с
коефициента.
Плюсовете излизат като извънреден труд, тях съм ги смятал със ставката
за извънреден труд. Тези часове, които излизат в повече като извънреден труд,
съм ги сметнал със ставката за извънреден труд.
АДВ. Д.: - Но тези, които са в повече. Моят въпрос е, 30-те минути,
които се полагат извън всеки наряд, допълнително, те на практика, нали – за
Вас тежестта е да прецените дали те са извънреден труд или не са – но вещото
лице, тук, в тази сума, в изчисленията ги е смятало като обикновено
отработено време, а не като извънреден труд.
В.Л. Ц.: - Те стават извънреден труд, когато се превиши нормата на
тримесечие. На адвокат Д. мисълта й е, че тези 30 минути, при всички
положения са извънреден труд. Това е нейната теза, че всичките тези 30
минути се смятат за извънреден труд на всеки един наряд.
ЮРК. Р.: - И претенцията им е такава.
АДВ. Д.: - Многократно, на няколко места в експертизата е цитиран чл.
16д от ППЗИНЗС, съгласно който „работното време на служителите в наряд се
изчислява и отчита в часове, запетайка, сумирано за тримесечен период“. Ако
следваме последователността на действията, които са заложени в конкретната
правна норма, първо изчислява, после отчита, и чак най-накрая се сумира,
правилно ли до този момент са извършени изчисленията?
В.Л. Ц.: – Аз считам, че правилно съм ги изчислил.
4
АДВ. Д.: – Според мен, трябва да се подвадят предварително, да се
изчислят като извънреден труд и чак на последно място да се сумират. Такава
е и последователността на самия член от ППЗИНЗС. Поне според мен, ако
трябва да следваме, стриктно, всяка една думичка стриктно от закона.
Следващият ми въпрос е, в практикта има ли други случаи, освен в ГДИН,
други случаи, при които да се отчита по-малко време от единица за труд?
Говоря принципно, от практиката на експерта като вещо лице. Мога да го
формулирам и по този начин въпроса. С оглед факта, че в България, а и по цял
свят, най-малката мерна единица за труд е един час, имали ли сте други
казуси, при които да се налага да отчитате по-малко от единица време за труд,
както тук в случая е тридесет минути?
В.Л. Ц.: – До сега, от практиката ми, извън системата на ГДИН, не съм
имал случаи, при които да изчислявам положен труд под един час.
АДВ. Д.: – Аз претендирам, че в България най-малката мерна единица за
труд е един час, но след като тук е дадено число за 30 минути, сума за
доплащане, ако хипотетично, съдът приеме, че един час е извънредният труд
за всеки един наряд, как бихме били получили числото за един час? Това
число, което сме получили, трябва да се умножи по две ли? Защото това са
изчисления за половин час.
В.Л. Ц.: - Не, не може да се умножи по две. Те са всички часове тука
натрупани, не са само тези тридесет минути.
Не може за един час извънреден труд, механично, от заключението което
съм дал за половин час, да се умножи по две, няма да се получи точна сума.
АДВ. Д.: - Нямам други въпроси към вещото лице. Допълнително ще
взема становище.
ЮРК. Р.: - Имам въпрос относно отчитането на последното тримесечие
от исковия период. След като не са отчетени осем дни от цялото тримесечие, в
които се събират цели два наряда, тъй като периодът не е пълен.
В.Л. Ц.: - И първото тримесечие не е пълно, и последното тримесечие не
е пълно. Първото тримесечие на 2020 г., то обхваща само седем дни от март
месец.
Само по исковия период съм работил. За първото тримесечие на 2020 г.
съм съобразил, че част от това тримесечие не се включва в исковия период, и
5
за първото тримесечие на 2023 г. също съм съобразил, че не е пълно, тъй като
такъв е исковият период.
ЮРК. Р.: - В случая, след като се получава тази хипотеза, и има
недокомплект от седем работни дни, които се равняват на два наряда, които
служителят може да не е давал, може да е излезнал отпуска или може да е
направил смяна за следващия месец, това отчитане правилно ли е спрямо
точното отчитане, което е направено?
В.Л. Ц.: - Значи, последният месец – март месец 2023 г., не е пълен
месец и до края на месеца не може да се определи какво може да стане или
какво е станало, затова всяка промяна след тази дата – някакъв наряд ако има,
болничен, отпуск – всичко това може да повлияе на резултата.
ЮРК. Р.: - Или компенсация, включително?
В.Л. Ц.: - Ами да. Последният месец март 2023 година, не е пълен месец,
поради което не е и пълно и цялото първо тримесечие на 2023 година. Той е
работил, но ние го отчитаме до датата на исковата молба, защото това е
исковият период.
ЮРК. Р.: - Тъй като на тримесечието отчитането е спрямо работните дни
на администрацията, и тук въпросът ми е, би следвало, вещото лице дали ще
може да приспадне тези липсващи – защото той е смятал при норма 504, дали
ще може да го преизчисли, да приспадне нормата дали е 464 или 504 часа,
дали ще може да ги намали съобразно липсващите работни дни от
тримесечието, за да бъде справедливо изчислението?
В.Л. Ц.: - Вижте, месец март аз не съм взел 21 или двадесет и няколко
дни, взел съм само дните до датата на подаване на исковата молба.
ЮРК. Р.: - Да, но са отнесени към голямата норма от 504 часа.
В.Л. Ц.: - Да, той сигурно е работил нещо, и има нещо, но то излиза
извън периода.
АДВ. Д.: - Няма представени данни на вещото лице. То няма ежедневни
ведомости извън исковия период, така, че няма как да се извършат
изчисленията.
В.Л. Ц.: - Да, така е госпожо съдия. Няма данни по делото. Ако имам
данни мога да го сметна за цялото тримесечие. Ама това, което е до датата на
подаване на исковата молба, аз съм го взел всичкото в предвид.
6
ЮРК. Р.: - Базата Ви за първото тримесечие колко Ви е – колко часа – 504
или 464 часа?
В.Л. Ц.: - Аз съм ги приспаднал. Тези дни, които са след датата на
подаване на исковата молба аз не съм ги включил в норматива, изключил съм
ги от норматива. От общия норматив изваждам часовете, които са след датата
на подаване на исковата молба – така съм го направил. И в другото непълно
тримесечие така съм го направил – спазил съм задачата, така, както ми е
поставена.
За първо тримесечие на 2020 г. и за първо тримесечие на 2023 г., тъй
като не е пълно тримесечие съгласно исковият период, аз обаче съм съобразил
това, и часовете, които не са отработени за тези две тримесечия,
предварително съм ги извадил от общия норматив.
ЮРК. Р.: - Относно последното тримесечие, отчетено от исковия период,
тъй като не са отчетени 5 работни дни, а това са 40 часа допълнително, които
са смятани на база сумирано отчисляване на тримесечие на ГД „ИН“,
въпросът ми е, ако служителят за тези 5 работни дни е имал един наряд, който
му е бил даден компенсация, накрая общата отчитана сума на плюс ли щеше
да бъде или на минус?
В.Л. Ц.: - Гледаме таблицата, голямата таблица. Заключението на
страница 11, това е в констативно-съобразителната част, и на стр. 22 от
заключителната, то е същото, голямата таблица на стр. 22.
Гледаме, първо тримесечие на 2023 година, за месец март 2023 година
съм изчислил нормативно полагащите се часове до 24 март – така, както е по
исковия период, това е накрая на таблицата. За месец март, това са 17 работни
дни, тоест не е пълен месец. Ако се добавят още пет работни дни, които са до
края на месеца – до 31-ви март, нормативът следва да бъде увеличен с още 40
часа.
Тук няма какво да поправяме по заключението, това е хипотеза. Тъй
като юрк. Р. казва: „Ако се добавят“.
ЮРК. Р.: - Защото ние сме отчитали на тримесечие, а исковият период не
обхваща тримесечието, и е неточно отчисляването, и ако последните тези
четири-пет работни дни, или общо осем дни до края на месеца е имало един
наряд, в който е бил компенсация, дали накрая цифрата ще бъде „плюс“ или
„минус“ отчислено.
7
В.Л. Ц.: - Аз не мога да го взема в предвид, защото периодът ми е до 24-
ти март.
АДВ. Д.: - Има ли го този въпрос записан?
ЮРК. Р.: - Зададохме го този въпрос, ама тогава само казахме, че е
приспаднало, ама ние сме изчислявали без приспадане, и на базата на това
нещо последното изчисление не може да бъде точно никога. Това важи за
всички дела. Поставям този въпрос тук, защото на другите дела беше на
минус.
В.Л. Ц.: - А тук е на плюс.
ЮРК. Р.: - А тук е на плюс. Принципът е един и същ, да.
В.Л. Ц.: - Един и същ е принципът. При изчисляването на норматива съм
ги взел в предвид. Приспаднал съм липсващите часове от норматива.
ЮРК. Р.: - Той ги е приспаднал, госпожо съдия, обаче ние сме
изчислявали на друга база, а той изчислява на друга база. Когато нямаме едно
точно цялостно завършено изчисление, не може да се получи точен резултат.
В.Л. Ц.: - Така както е зададена задачата по друг начин не може да бъде
изчислена – периодът си е 24-ти март, и това е. Изчислил съм всичко за
исковия период.
ЮРК. Р.: - Ограничен е периодът. Тогава е хипотетично, ама ние сме
изчислявали по друга норма, и тя никога няма е точно отчислената.
В.Л. Ц.: - Те изчисляват до края на месец март.
ЮРК. Р.: - И тогава, той може да не е бил на работа, може да се е
сменил, и той ще бъде на минус, и затова изчислението за последното
тримесечие никога няма да излезе точно. Исковият период е следвало да бъде
на кръгъл месец, и този проблем нямаше да го има.
В.Л. Ц.: - Сумираното изчисление на работното време е на тримесечие.
На първо тримесечие на 2020 г. не е пълно, и първо тримесечие на 2023 г. не е
пълно. Какво се е случило до края на тримесечието, аз не мога да гадая, тъй
като е извън исковия период.
При допълнителни пет дни работни до края на месец март 2023 г.
нормативът следваше да се увеличи с 40 часа, и щеше да стане 408 часа за
тримесечието, тоест, той има отработени дни, и ако не беше положил някакъв
наряд, щеше да излезе на минус, тоест ако не беше работил след 24- ти март,
8
но аз не мога да ги взема тези данни, защото са извън исковия период.
ЮРК. Р.: - Нямам други въпроси. Да се приеме заключението.
АДВ. Д.: - Уважаема госпожо председател, оспорвам експертизата, по
отношение на дадените отговори на въпрос 4, и съответния към него въпрос 8,
касаещ изчислението на общия размер на дължимата мораторна лихва, тъй
като на практика липсват изчисления за положен извънреден труд на всеки
един от нарядите в исковия период, каквато е всъщност исковата претенция, а
всички положени часове труд са изчислени като обикновено отработено време
на тримесечие. С оглед факта, че съгласно българското законодателство, а и
приложимото законодателство в целия свят, най-малката мерна единица за
труд е 1 час и понятие като 30 минути не съществува, бих искала към вещото
лице да бъде поставена допълнителна задача, в случай, че се приеме, че
ищецът е положил един час извънреден труд за всеки наряд от исковия
период, като в този един час имам в предвид 30-те минути по заповед извън
нормативно определените 12 и 24 часа, и плюс 15 минути преди началото на
всяко дежурство и 15 минути след края на всяка една работна смяна, какъв ще
е размерът на сумата за доплащане, и съответно какъв ще бъде размерът на
лихвите. По този начин ще имаме два варианта. Така ще имаме изчисления за
30 минути, които вече са представени от експерта в днешното съдебно
заседание, и изчисления за един час извънреден труд на всеки един наряд, и
Вие, на базата на останалите събрани по делото доказателства ще прецените
въобще дали е положен извънреден труд и кои изчисления бихте искали да
приемете за меродавни, тоест, да имаме две хипотези на изчисления. Едната
хипотеза – 30 минути отработено време, което след това се изчислява сумарно
за тримесечния период и дава извънреден труд според заключението на
вещото лице, и да има една друга хипотеза – един час извънреден труд за всяка
смяна, преди да се сумира за тримесечие, принципно като единица време,
защото до този момент изчисление за единица време нямаме, а ние
претендираме точно това.
Така формираме и нашата претенция, всъщност претендираме, че на
всеки наряд на всяка смяна, моят доверител е полагал извънреден труд от
минимум един час, като този един час е формиран така: на всеки наряд, моят
доверител полага извънреден труд 15 минути преди началото на наряда, 15
минути при встъпването от началото на смяната, 15 минути при отвода, който
9
е в рамките на смяната и 15 минути след края на самото работно време.
Затова така поставяме и задачата на вещото лице.
ЮРК. Р.: - Оспорвам искането на колегата, тъй като считам, че
предписанията на 16д и 16е от ППЗИНЗС много ясно казват, че отчитането е
на тримесечие извънреден труд над нормата, а не за всеки час, и поради тази
причина считам, че ЗИНЗС и ППЗИНС се явяват специален закон спрямо КТ,
което дерогира общият.
Съдът счита, че следва да бъде прието заключението изготвено от
вещото лице Ц., изслушан в днешното съдебно заседание, тъй като същото ще
допринесе за по-пълното и правилно изясняване на предмета на настоящия
правен спор, като се има в предвид уточненията направени в днешното
съдебно заседание по Таблица на страница 23, относно начина на изчисляване
на извънреден труд, а за първото и последно тримесечие на исковия период,
предвид факта, че тези тримесечия не са пълни, тоест, не се припокриват
изцяло с този исков период.
От друга страна, съдът счита за основателно искането на адв. Д. да бъде
поставена допълнителна задача на вещото лице Ц., да изготви заключение по
вариант, който е посочен от адв. Д., а именно, в случай, че на ищеца бъде
признато полагането на един час извънреден труд за всеки наряд от исковия
период, каква ще бъде стойността на този извънреден труд, съгласно ставката
от нормативните разпоредби. Освен това, на осн. чл. 162 от ГПК, съдът счита,
че от своя страна също следва да постави допълнителна задача на вещото лице
Ц., изхождайки от даденото в Таблица на стр. 23, да даде варианти за положен
извънреден труд в исковия период, отчетен на тримесечие, като единица време
от пет минути преди започването на всеки наряд и след започването на всеки
наряд, сметнато при сумарно изчисление на тримесечие, в случай, че такова
полагане на труд излиза извън съответната тримесечна норма. С оглед на
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на съдебно-икономическата експертиза,
депозирано от вещото лице Л. Ц. на 02.07.2024 г.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 250 лв., което
да се изплати първоначално от бюджета на Районен съд Пазарджик.
ПОСТАВЯ на вещото лице Ц. допълнителни задачи, след като извърши
10
необходимите изчисления, при съдействие от страна на ответника с
предоставяне на необходимите материали, да отговори на въпросите
поставени от адв. Д. в днешното съдебно заседание и на въпросите
формулирани от съда, както и за дължимата мораторна лихва, при условията
на чл. 162 от ГПК, като възнаграждението за изготвяне на заключението ще
бъде платено първоначално от бюджета на Районен съд Пазарджик.
АДВ. Д.: - Нямаме други искания.
ЮРК. Р.: - Нямаме други искания.
За събиране на допълнителни доказателства, а именно изслушване на
допълнителна задача поставена на вещото лице Л. Ц., съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 29.10.2024 г. от 09:30 часа, за която
дата и час страните уведомени от днес чрез процесуалните си представители.
Уведомено и вещото лице Л. Ц..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:45
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
11