РЕШЕНИЕ
№ 14498
Варна, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XXI състав, в съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ИВЕЛИНА ДИМОВА |
При секретар АННА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ДИМОВА административно дело № 20247050702434 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето /ЗЗ/ вр. чл.144 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят страда от психично заболяване-параноидна шизофрения, като също така е претърпял смяна на дясна тазобедрена става. Сочи се, че при преосвидетелстване състав на ТЕЛК е определил 80 % степен на увреждане в резултат на психичното заболяване, а с оспореното Експертно решение е определена степен на увреждане 100 %, от които 95 % за психично заболяване и 5 %- във връзка със сменената тазобедрена става. Жалбоподателят не оспорва общият процент ТНР, но оспорва тяхното разпределение, като счита, че процентът ТНР за психичното заболяване неправилно е завишен, без да се отчете актуалното здравословно състояние на лицето. Счита и че е подценено въздействието от смяната на тазобедрената става върху здравословното му състояние. Намира, че по този начин са създадени предпоставки за евентуално бъдещо засягане на неговата дееспособност, което би рефлектирало негативно върху начинът му на живот. Изразява становище, че оспореното ЕР е постановено при неправилно приложение на материалния закон, както и че същото е необосновано по отношение разпределението на процентите неработоспособност. Моли съда да измени на ЕР на НЕЛК и да върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като степента на увреждане по отношение психичното заболяване бъде намалена до 80 % и бъдат завишени процентите неработоспособност по отношение ортопедичното увреждане.
В съдебно заседание оспорващият не се явява лично. Представлява се от адв.Н. С. от АК-Варна, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Депозира и писмени бележки, в които развива подробни доводи в подкрепа на позицията си.
Ответникът - Национална експертна лекарска комисия – София, редовно призована, не изпраща представител. В депозирано писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от оспорващия такива.
Заинтересованите страни - Агенция за социално подпомагане - София, Агенция за хората с увреждания - София и Национална здравноосигурителна каса-София, не се представляват и не изразяват становище по жалбата.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е Експертно решение № 91916/ 11.09.2024 г. на Национална експертна лекарска комисия- [населено място], Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ, с което на Д. С. В. е определена 100% ТНР.
Обжалваното ЕР е издадено в производство, образувано въз основа на жалба от Д. В. срещу Експертно решение №91473/22.04.2024г., издадено от ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М.-Варна“ ЕАД. Със заявление-декларация вх. №032023110757455/07.11.2023г. до ТЕЛК жалбоподателят е поискал да бъде преосвидетелстван по повод влошено здравословно състояние. След преглед на лицето било издадено посоченото Експертно решение №91473/22.04.2024г., с което от ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М.-Варна“ ЕАД е определена 90 % ТНР. За водеща диагноза е посочена параноидна шизофрения, за която са определени 80 % ТНР. Като придружаващо заболяване е посочено счупване на бедрената шийка, по повод което са добавени 10 % ТНР.
Недоволен от решението на ТЕЛК, Д. В. го е оспорил пред НЕЛК по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето. С жалбата оспореното ЕР е характеризирано като незаконосъобразно и необосновано по отношение процентите неработоспособност, определени на основание чл.112, ал.1, предл.2 от ЗЗдр, като е направено искане за неговото изменение и за включване в процента ТНР и на процентите неработоспособност, предвидени в т.17.1 от Раздел IX от Приложение 1 към чл.63, ал.1, вр. ал.3 от НМЕ.
Производството пред контролно-отменителния орган на медицинската експертиза е приключило на 11.09.2024г., когато е издадено оспореното в настоящото производство Експертно решение на НЕЛК № 91916/ 11.09.2024 г. на Национална експертна лекарска комисия- [населено място], Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ. С него ЕР на ТЕЛК е отменено по оценката и ПУ на труд и е издадено ново, с което на жалбоподателя са определени 100 % трайно намалена нетрудоспособност, с чужда помощ, с пожизнен срок на инвалидността и чуждата помощ, от които 95 % за водещото заболяване и 5 % за придружаващото такова.
След връчването на жалбоподателя на екземпляр от ЕР на НЕЛК, същият предприел оспорване на последното по съдебен ред, във връзка с което е образувано настоящото съдебно производство.
Като доказателства по делото от ответника е представено в цялост медицинското експертно досие /МЕД/ на освидетелстваното лице. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са представени допълнителни медицински документи, с оглед установяване на актуалното му здравословно състояние.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
По силата на чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗдр., експертните решения на НЕЛК подлежат на съдебно обжалване по реда на АПК, при което обжалваното Експертно решение № 91916/ 11.09.2024 г. на Национална експертна лекарска комисия- [населено място], Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ се явява годен за оспорване акт. Цитираната норма предоставя правото на оспорване на освидетелстваното лице, на осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността. Жалбата е подадена от освидетелствания Д. В. и следователно от легитимирано лице – адресат на акта. Същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, подадена е преди изтичане на предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок -на 30.09.2024г. (видно от пощенското клеймо на приложения пощенски плик-л.18 от делото), т.е. в 14-дневния срок за оспорване, визиран в посочената норма, считано от получаването на експертното решение от оспорващия на 16.09.2024г. (видно от приложеното копие от известие за доставяне-л.3 от адм. преписка), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
С оглед установените факти и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК съдът констатира следното:
Разпоредбата на чл. 103, ал.4 от Закона за здравето възлага на ТЕЛК и НЕЛК извършването на експертиза на вида и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и професионалните болести. Предвид това и с оглед нормите на чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ и чл.3 от Наредбата за медицинската експертиза обжалваното ЕР на НЕЛК е валиден акт, издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Експертното решение е издадено от специализиран състав по Психични, Вътрешни и ССЗ на НЕЛК, съобразно водещата диагноза на жалбоподателя по ЕР №91473/22.04.2024г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М.-Варна“ ЕАД, в съответствие с изискването на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. При издаването на решението е спазен срокът по чл. 47, ал. 1 от същия правилник; същото е в предвидената от закона писмена форма и съдържа заключения за характера на водещото и придружаващото заболявания, вида и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност и нейният срок, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Независимо от изложеното съдът констатира, че оспореното решение на НЕЛК е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, по следните съображения:
Според императивната норма на чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, при обжалване на експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК се произнася само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето /т.е.- Наредбата за медицинската експертиза/, което в случая не е изпълнено. В разглеждания случай подадената от жалбоподателя В. жалба до НЕЛК срещу постановеното от ТЕЛК експертно решение съдържа оплаквания единствено в частта относно определените проценти ТНР за придружаващото заболяване. В диспозитива на жалбата е направено само искане в определените проценти неработоспособност да се включат и тези, които са предвидени в т.17.1 от Раздел IX от Приложение 1 към чл.63, ал.1, вр. ал.3 от НМЕ. Посоченият Раздел IX от Приложение 1 определя процентите ТНР при увреди на долните крайници, като конкретно цитираната в жалбата т.17.1 предвижда 10 % ТНР в случай на лека степен на ограничение на движенията на тазобедрената става -екстензия-флексия до 0° – 0° – 90° със средно положение на ротация и абдукция, без други значителни ограничения. Следователно от обстоятелствената част и от диспозитива на подадената до НЕЛК жалба се установява, че жалбоподателят не е оспорил определеният за водещото заболяване процент ТНР, а е обжалвал ЕР на ТЕЛК само в частта, касаеща определеният процент ТНР за придружаващото заболяване. Следва да се отбележи, че в жалбата срещу разглежданото ЕР на НЕЛК изрично се посочва, че определените във връзка с психичното заболяване на лицето 80 % ТНР се считат за правилно преценени. След като ЕР на ТЕЛК е било частично оспорено пред НЕЛК само относно процентите ТНР за придружаващото заболяване, а жалбата не е била насочена към определената степен на трайно намалената работоспособност за основното заболяване, НЕЛК не е дължала произнасяне в тази насока. Въпреки това, в нарушение на специалната норма на чл. 45, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ, съставът на НЕЛК не се е произнесъл само по поводите, посочени в жалбата, а се е произнесъл и спрямо неоспорените части на ЕР на ТЕЛК, отменяйки същото изцяло в частта по оценката и ПУ на труд, променяйки определеният процент ТНР за водещата диагноза от 80 % на 95 %. С промяната НЕЛК се е произнесла по повод, който е предвиден в наредбата, но при неизпълнение на кумулативното процесуално изискване същият повод да бъде посочен в жалбата. Осъщественият от НЕЛК контрол върху решението на ТЕЛК е следвало да обхване единствено обжалваната му част, като е липсвало основание за разглеждане на решението на ТЕЛК в останалите му части, за което административният орган не е бил сезиран. По този начин НЕЛК е излязла извън предмета на спора, очертан в подадената пред нея жалба. Горното обуславя незаконосъобразност на оспореното ЕР на НЕЛК в частта за определената ТНР на освидетелстваното лице, което е абсолютно основание за отмяна, независимо от обстоятелството, че крайният резултат е благоприятен за оспорващия /в този смисъл са Решение № 13676 от 17.12.2024 г. по адм. д. № 6871 от 2024 г. на ВАС, Шесто отделение, Решение № 4677 от 27.04.2015 г. по адм. д. № 13427 от 2014 г. на ВАС, Шесто отделение/.
По изложените съображения съдът намира обжалваното експертно решение на НЕЛК за процесуално незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, на основание чл. 146, т. 3 от АПК, в частта относно определения нов размер ТНР. При липсата на оспорване от която и да е от заинтересованите страни на определения за водещото заболяване процент ТНР, следва ЕР на НЕЛК да се отмени в тази част, а и относно крайният процент трайно намалена работоспособност, определен след изменението на приетата от ТЕЛК степен на нетрудоспособност, и да остане действащ процентът ТНР за водещата диагноза, определен от ТЕЛК, като Експертно решение №91473/22.04.2024г., издадено от ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М.-Варна“ ЕАД в частта му по отношение оценката от 80 % ТНР за заболяването параноидна шизофрения следва да се счита за влязло в сила.
Преписката следва да се върне на НЕЛК, в съответствие с правилото на чл. 173 ал. 2 от АПК, за ново произнасяне по жалбата на Д. В. срещу ЕР на Териториалната експертна лекарска комисия, което следва да бъде разгледано само в обжалваната част, по поводите, посочени в жалбата. Съгласно чл. 174 АПК, съдът следва да определи срок за новото произнасяне. Съгласно чл. 47, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, Националната експертна лекарска комисия постановява своите решения в срок 3 месеца от датата на постъпване на медицинските документи. При тази нормативна уредба, съдът приема, че НЕЛК следва да се произнесе в тримесечен срок от влизане в сила на настоящето съдебно решение.
Независимо от изхода на спора, разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат, предвид липса на съответно искане, а и на данни такива да са били направени.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
ОТМЕНЯ по жалба на Д. С. В. от [населено място], [ЕГН], Експертно решение № 91916/ 11.09.2024 г. на Национална експертна лекарска комисия- [населено място], Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ в частта, с която е отменено Експертно решение №91473/22.04.2024г., издадено от ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М.-Варна“ ЕАД в частта му по оценката и ПУ на труд и е издадено ново.
ВРЪЩА преписката на НЕЛК, Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ, за произнасяне по жалба на Д. С. В. от [населено място], [ЕГН] срещу Експертно решение №91473/22.04.2024г., издадено от ТЕЛК към УМБАЛ „Св. М.-Варна“ ЕАД, само по поводите, посочени в жалбата, в тримесечен срок от влизането в сила на настоящото съдебно решение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
| Съдия: | |