Р Е Ш
Е Н И Е №
206
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр.Добрич 01.10.2019 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на двадесет и шести
септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА
Е.ИВАНОВА
при секретаря …НЕЛИ БЪЧВАРОВА............................................... и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева........В.гр.д..№366
от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и
сл.от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от
„АГРО ТРЕЙД 95“ЕООД,ЕИК ***със седалище и адрес на управление-гр.Г.Тошево,ул.“***“№63,представлявано
от управителя **,съдебен адрес-*** срещу Решение №30 от 15.03.2019г.по гр.д.№560/2018г.по
описа на РС гр.Г.Тошево,с което съдът е признал за установено в отношенията
между страните,че жалбоподателят дължи на въззиваемата страна „ГЕОТЕРМ“АД
,гр.Г.Тошево сумите от 18 031,21 лв.главница,представляваща цена на
продадени стоки по ф-а №14077/03.07.2016г. и ф-ра №7302/ 31.08.2016г.,както и
сумите от 1 265,25 лв.лихва за
забава от 03.07.2016г. до 31.07.2018г.за главница в размер на
5 989,21лв.по ф-ра № 14077/03.07.2016г. и сумата от 2 346,18 лв.-лихва за
забава, считано от 31.08.2016г.до 31.07.2018г.върху главница от 12042,00 лв.по ф-ра № 7302/ 31.08.2016г.,ведно със законна лихва
върху главницата ,начиная от 12.09.2018г.до окончателното й изплащане.
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок,допустима е и подлежи на разглеждане по същество.
В срок от въззиваемата страна
„ГЕОТЕРМ“АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление е постъпил отговор,в
който се оспорва основателността на подадената въззивна жалба.
Жалбоподателят намира
постановеното решение за необосновано и незаконосъобразно.Съдът не е обсъдил
представените с отговора на исковата молба доказателства за извършено плащане,както
и възражението,основано на чл.76 от ЗЗД.Според въззивния жалбоподател не се
дължи заплащане на ДДС по представените фактури,тъй като това е задължение към
държавата,а не към ищеца по делото.
С тези мотиви моли съдът да отмени
първоинстанционното решение,като вместо това отхвърли като неоснователен предявения
иск.
В писмения отговор се сочи,че
постановеното решение е правилно и законосъобразно,обосновано със заключението
на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза.По тези съображения
настоява решението да бъде потвърдено.
Окръжният съд,като се запозна с
представените по делото писмени доказателства и заключението на изслушаната
съдебно-икономическа експертиза,прие за установено следното:
Жалбата е насочена срещу валидно и
допустимо съдебно решение ,постановено
от съда в рамките на правораздавателната му компетентност,при наличието на
всички положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни
предпоставки за разглеждане на предявения иск.
За правилността на решението съдът
е ограничен от посоченото във въззивната жалба.
По делото се твърди,че страните са
в трайни търговски взаимоотношения ,свързани с доставката на дизелово гориво.
Представени са ф-ра №14077/03.07.2016г.
и ф-ра №10000007302/31.08.2016г. за стойността на получени от ответника горива
бензин и дизел.Фактурите са редовно счетоводно оформени.От представените
извлечения от аналитичен регистър на ищцовото дружество за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2016г.,за 01.01.2017г.до 31.12.2017г. и за 01.01.2018г.до
31.12.2018г. е видно,че страните действително са в трайни търговски
взаимоотношения ,свързани с доставка на горива.
С отговора на исковата молба
ответникът е твърдял на първо място,че не е получил доставки на гориво по двете
представени по делото фактури,а на следващо място,че е заплатил стойността им.Към
подадения отговор се представят 45 броя платежни нареждания,в част от които е
записано основанието за превода на паричната сума,а в друга част общо е
посочено ,че се плаща по фактури-пл.нареждане от 20.10.2017г.,от
09.11.2017г.,от 09.01.2018г. и от 23.02.2019г.
По повод възражението,че стоките
по двете фактури не са доставени на ответника по делото,ищецът представя стокова
разписка от 01.07.2016г.за доставен евродизел Б6 6000л.и стокова разписка от
03.07.2016г.за доставен бензин А 95Н 3000л.Що се отнася до втората представена
фактура –представя се стокова разписка от 10.08.2016г. за доставен бензин А95Н
3000л. и евродизел 4000л.Стоковите разписки не са оспорени от ответника и са двустранно
подписани.
На 18.05.2019г. е потвърдено
наличие на задължения на ответника към ищеца по делото в общ размер на 34 018,30лв.
От заключението на вещото лице
,неоспорено от ответната страна се установява,че фактура №14077/03.07.2016г. е осчетоводена и
при двете страни като задължение на стойност 15 973,20лв.,а фактура
№**********/31.08.2016г. е осчетоводена при ищеца и при ответника на стойност 12 042 лв.
Ищецът е изплатил задълженията си
по ЗДДС по продажбите от процесните фактури.
Към 31.12.2016г.задълженията на
ответника към ищеца са в общ размер на 38 402,49лв.,в които влизат пълния
размер на двете задължения по процесните фактури.
Към 31.12.2017г.задълженията на
ответника към ищеца са в размер на
34 019,30лв.,в които влиза задължение по ф-ра №**********/03.07.2016г. в
размер на 5 989,20лв. и по ф-ра
№**********/31.08.2016г.в размер на 12 042лв.
Погашенията от 4000лв. от 23.12.2016г. и от 5 984,00
от са се отразили върху задължението по ф-ра №14 077/03.07.2016г.,което е
намаляло до сумата от 5 989,20лв.
По ф-ра №10007302/31.08.2016г.няма
отразени погашения.
В счетоводството на ответника има
вписани погашения по ф-ра №14077/03.07.2016г. ,с които задължението е погасено
до сумата от 5 173,20лв.към
31.12.2017г.,а за същия период не са отразени погашения по ф-ра
№10007302/31.08.2016г.
Към 31.12.2018г.при ищеца
погашения по двете фактури не са отразени,а при ответника са отразени плащания
по ф-ра №**********/31.08.2016г.в размер на 5000лв.-на 10.01.2018г. и на сумата
от 4000лв.-от 26.02.2018г.Така задължението е намалено до 3 042лв.Налице е
разлика в счетоводните записвания при страните.
Правилно и законосъобразно съдът
е приел,изхождайки от първичните счетоводни документи ш свидетелските показания
,че стоката е получена от страна на ответника по делото.Същият е осчетоводил
задълженията си по двете фактури,ползвал е данъчен кредит и е заплатил частично
дължимата сума по едната от тях.Осчетоводяването на фактурите в счетоводството
на ответника,както и частичното плащане на част от стойността на цената
съставлява според константната съдебна практика признание за получаването на
стоката и дължимостта на нейната цена.
При наличието на разлика в счетоводните
записвания при страните, в тежест на ответника по делото е било доказването,че
е извършил плащания именно по процесните фактури.Експертното заключение
не е оспорено,на вещото лице не са възложени допълнителни задачи,които да
изяснят кое е най-старото задължение на ответника ,за да се установи дали
действително с извършените парични преводи се заплаща най-старото и
обременително парично задължение към ищеца.Видно от доказателствата по делото
издавани са множество фактури за задължения през периода 2016г.-2017г.Липсват
категорични доказателства,кое от тях е най-старо,за да може да се приложи
разпоредбата на чл.76 от ЗЗД.Представените платежни нареждания биха имали
доказателствена стойност за погасяването на задълженията именно по
представените от ищеца фактури,само в случай,че не са съществували други
по-стари и обременителни парични задължения към ищеца.В противен случай така
представените платежни нареждания биха могли да се противопоставят произволно
на всяка претенция за заплащане по издадени фактури с голословния довод,че именно това са най-старите задължения на
ответника към ищеца.
Дължимостта на ДДС ,което е включено в цената
и е заплатено от страна на продавача е безспорна.ЗДДС задължава всяко
лице,адресат на данъчни задължения да издаде данъчна фактура,в която да начисли
ДДС,което съставлява част от цената на доставената стока,дължима от купувача по
сделката.В случая ищецът е заплатил ДДС,а ответникът е използвал правото си на
данъчен кредит.Публично правните задължения на продавача стоят извън обхвата на
договорните взаимоотношения по заплащане на цената на стоката.
С тези мотиви като правилно и
законосъобразно обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №30 от
15.03.2019г.по гр.д.№560/2018г.по описа на РС гр.Г.Тошево.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.