№ 9135
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110160191 по описа за 2023 година
Производството е по Част II, Дял I на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Д. К. К., ЕГН ********** е предявил против [фирма], ЕИК *** установителни искове
за прогласяване недействителността на клаузата на чл. 8, вр. чл. 6 от Договор за паричен
заем № ***/23.05.2022 г., сключен с ответника, предвиждаща заплащането на неустойка в
случай на непредоставяне на обезпечение, както и на клаузата на чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от
приложимите към договора Общи условия, в която са посочени изискванията към видовете
обезпечения, като противоречащи на закона, евентуално заобикалящи закона, евентуално
противоречащи на добрите нрави.
Ищецът твърди, че сключил с ответника Договор за паричен заем № ***/23.05.2022 г.,
съгласно който получил заемна сума в размер на 1000 лв., при уговорен фиксиран размер на
ГПР от 47,945 %, която се задължил да върне в срок от 11 месеца от датата на сключване на
договора. Сочи, че съгласно чл. 6 от договора заемателят се задължава да представи на
кредитора обезпечение, отговарящо на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите
условия, приложими към договора, както и още едно обезпечение по избор на заемателя,
като при неизпълнение на това задължение заемателят дължи на заемодателя неустойка в
общ размер от 824.32 лв., съгласно чл. 8 от процесния договор за заем. Счита, че клаузата за
неустойка противоречи на чл. 143 ЗЗП и има неравноправен характер. Поддържа, че
уговорената в договора клауза за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите
нрави, тъй като е уговорена за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с
претърпени от ответника вреди и поради това намира, че неустойката излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено
1
постигането на неоснователно обогатяване. Сочи, че не се установява как е определен
размерът на предвидената неустойка. Посочва, че единствената функция на неустоечната
клауза е да осигури допълнително предвидена скрита печалба за кредитора извън
уговорената възнаградителна лихва по договора. Твърди, че неустоечната клауза цели още
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като същата не е била индивидуално
уговорена между страните и заемателят не е могъл да повлияе на съдържанието й.
Поддържа, че действителният размер на приложимия към договора ГПР надвишава
максимално допустимия такъв. Ето защо моли за установяване на нищожността на
процесните клаузи от сключения с ответника договор за паричен заем. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. Оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Признава за
възникналото между страните правоотношение и получения от ищеца заем в размер на 1000
лв., но с приложим ГПР в размер от 48,081 %, като не оспорва, че задълженията по договора
за заем са погасени изцяло от заемателя чрез плащане. Счита, че процесният договор за заем
отговаря напълно на изискванията на ЗПК. Поддържа, че клаузата за неустойка не е
нищожна и не противоречи на добрите нрави и на ЗПК, тъй като същата е уговорена
индивидуално. Сочи, че задължението за неустойка е поставено под отлагателно условие,
като дължимостта на същото зависи изцяло от поведението на ищеца. Счита, че неустойката
изцяло отговаря на присъщите й функции, като уговарянето й е израз на установената в чл. 9
ЗЗД свобода на договаряне. Намира, че ГПР е изчислен съобразно законовите изисквания по
методика, описана в договора, като оспорената неустойка не следва да се включва в него,
тъй като представлява обезщетение за неизпълнение на задължение на потребителя, а
клаузата не е неравноправна, тъй като е ясна и разбираема. Моли за отхвърляне на
претенциите. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и
евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
С определение от 28.02.2024 г. са отделени като безспорни и признати между страните
обстоятелствата, че между ищеца и ответника е сключен Договор за паричен заем №
***/23.05.2022 г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 1000 лв. и, че в
негова тежест е възникнало задължение за плащане на неустойка поради непредставяне на
обезпечение в срок в размер на 824.32 лв.
Установява се по делото, че на 23.05.2022 г. страните са сключили Договор за паричен
заем № *** към искане № ***. С него е уговорено предоставянето от ответника на ищеца на
потребителски заем в размер на 1 000 лв., за срок от 11 месеца, с уговорен начин на връщане
на предоставената по договора в заем сума на 11 равни месечни вноски, всяка в размер на
110.06 лв. и дължима на 23-то число на съответния месец в периода от 23.06.2022 г. до
23.04.2023 г., при месечен лихвен процент в размер на 3.330 %, годишен процент на
2
разходите в размер на 48.081 %, като е посочено, че общата дължима сума по договора
възлиза на 1 210.68 лв. Съгласно чл. 6 от договора същият следва да бъде обезпечен с
гарант/и, отговарящ/и на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към
договора за заем и с още едно от посочените обезпечения – ипотека, особен залог, банкова
гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. А според чл. 8 от сключения
договор заемателят декларира, че му е известно и се счита уведомен, че в случай, че не
предостави договореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключването на договора
или предоставеното обезпечение не отговаря на посочените в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от
Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателят неустойка в
размер на 824.32 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния
план.
По делото е приет като доказателство Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация по потребителски кредити, в който е посочено, че общо
дължимата сума по договора е в размер на 1210.66 лв., представляваща сбора от главница –
1 000 лв. и лихва – 210.66 лв. Посочено е още, че фиксираният годишен лихвен процент е в
размер на 39.96 %, а годишният процент на разходите е 48.081 %. Посочено е, че при
непредоставяне на обезпечение, отговарящо на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Общите
условия се начислява неустойка в размер на 824.32 лв.
Страните са уговорили, че неразделна част от процесния договор са Общите условия
на Договора за кредит, които са били получени от кредитополучателя. В чл. 10, ал. 2, т. 1 и
т. 4 от Общите условия е предвидено, че страните имат право за обезпечаване на
изпълнението на договора за заем да уговорят в самия договор учредяването на следните
обезпечения – гаранти – две физически лица, всяко от които да отговаря на следните
условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер на 1000 лв., съгласно
справочните данни на НОИ, да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател по
договор за заем, сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две
години, да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от
„Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни
на ЦКР към БНБ, както и предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за заем до изтичане
на шест месеца от след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща договорената главница и лихва. В чл. 10, ал. 3 от Общите условия е предвидено,
че заемодателят си запазва правото еднолично и без да се мотивира, ако предоставеното
обезпечение от заемателя не отговаря на условията чл. 10, ал. 1 и ал. 2 да откаже сключване
на договор за заем.
Приет като доказателство е и погасителен план към договор № *** от 23.05.2022 г., в
който са посочени падежните дати за заплащане на погасителните вноски по договора, както
и техният размер. Посочен е размерът на погасителната вноска без неустойката по чл. 8 от
договора за заем – 110.06 лв., разсрочената неустойка по чл. 8 от договора за заем при липса
3
на обезпечение – 74.94 лв. и общият размер на погасителната вноска с включена разсрочена
неустойка по чл. 8 от договора за заем – 185 лв. В случай, че се издължат дължимите
погасителни вноски и разсрочената неустойка платената от заемателя сума по договора би
била в размер на 2 035 лв.
По делото са приети като доказателства разходен касов ордер от 23.05.2022 г., с който
на Д. К. К. е предоставена заетата сума от 1 000 лв. и справка от информационната система
на ответника за платени суми от ищеца в полза на ответника в общ размер от 2 036.88 лв.
Исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД са предявени в условията на евентуалност, тъй като
никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание. Съдът е длъжен да
разгледа основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия –
противоречие на закона или заобикалянето му, към по–леките – липса на основание, липса
на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма.
Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания,
разгледани в поредността според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното
условие, под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на
по-леки пороци /в този см. решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 4923/2019 г. на IV г. о.,
решение № 156 от 26.03.2021 г. по гр. д. № 4622/2019 г. на IV г. о., решение № 136 от
30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г. на III г. о., решение № 2 от 22.04.2020 г. по гр. д. №
1153/2019 г. на IV г. о. и др./.
Съдът намира, че сключеният между страните Договор за паричен заем №
***/23.05.2022 г., попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на
потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146
ЗЗП и защитата по ЗПК.
От представените по делото доказателства се установи, че клаузата, с която е
уговорена неустойка не противоречи на закона и не го заобикаля. Уговорената неустойка в
размер на 824.32 лв. за непредоставяне на обезпечение обаче е в противоречие с добрите
нрави и проявява характер на неравноправна клауза. Функцията на неустойката е да
обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем
основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва. Процесната клауза за неустойка по чл. 8 от договора вр. чл. 10, ал. 2,
т. 1 и т. 4 от приложимите Общи условия въвежда възникването на неустоечно задължение
за заемателя не при неизпълнение на главното задължение (задължението за връщане на
получения заем), а при неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне на точно
описано обезпечение, като размерът на неустойката надхвърля ½ от предоставения заем. С
оглед на това следва да се посочи, че неустойката излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като при неизпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при
договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и
4
своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя.
Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки за неоснователно
обогатяване и противоречи на функциите на неустойката, съответно на принципа за
справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и да бъде
отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на вземанията му, кредиторът е
достатъчно овъзмезден с възнаградителната лихва. Претендираната по договора сума за
неустойка обаче ще го обогати неоснователно и е недължима на осн. чл. 26 ал.1 пр.3 вр. ал.4
от ЗЗД. След като законът изрично ограничава в чл. 9 от ЗЗД свободата на договарянето в
рамките на добрите нрави, следва и търговците, страните по сделките и съдът да се
съобразяват с тях.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като със
същата се установява задължение в тежест на потребителя в твърде висок размер. Така
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания
за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето
на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да
прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Освен това, предвиденото
за заемателя задължение в чл. 8 от договора вр. чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от приложимите
Общи условия за представяне на обезпечение е трудно изпълнимо. За да предостави
обезпечението по чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия заемателят следва да осигури двама
поръчители, всеки от които да отговаря на много на брой поставени от заемодателя
изисквания /да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000 лева, съгласно
справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател по
договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две
години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от
„Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни
на ЦКР към БНБ./. Следва да се посочи, че за заемателя е обективно невъзможно в
предвидения тридневен срок от сключването на договора да се снабди с тази информация за
всекиго от поръчителите, за да я предостави на заемодателя. Освен това част от изискуемата
информация представлява банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗКИ, поради което
заемателят следва да ангажира всеки един от поръчителите да се снабди лично с тази
информация, което допълнително препятства възможността да се изпълни договореното
5
задължение в тридневен срок от сключването на договора. Втората предвидена
обезпечителна мярка по чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия предвижда внасянето на сума
от заемателя в полза на заемодателя като банкова гаранция. Сумата следва да е в размер на
два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и
лихва. Не може да отговори на изискванията за добросъвестност по чл. 12 ЗЗД и на
общоприетите критерии за норми за поведение за недопускане на несправедливо
облагодетелстване от икономически по-слаби участници в оборота, включването в договора
на задължение на заемателя в тридневен срок от сключването на договора да учреди банкова
гаранция, за която е необходимо да разполага със сума, равна два пъти на сбора от заемната
сума и договорната лихва за целия период на договора, освен това напълно житейски
нелогично е и в случай, че разполага със сумата да предостави банкова гаранция,
заемодателят да сключва договор за потребителски кредит. Не на последно място, видно от
представения погасителен план, още със сключването на договора, страните са уговорили, че
неустойката ще се изплаща заедно с дължимите месечни вноски – по 74.94 лв. на месец.
Съдът намира, че изначално заемодателят е предвидил невъзможността за изпълнение на
договорното задължение, предвидено в чл. 8 от договора, поради което в договора е
уговорен начин за изплащане на дължимата неустойка. Тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва
извод, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и е налице
нищожност на клаузата за неустойка за непредоставяне на обезщетение, както и на клаузата,
с която се уговарят условията, на които следва да отговарят предвидените в договора
обезпечения.
Предвид изложеното, предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
трето ЗЗД се явяват основателни и като такива подлежат на уважаване.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. Претендирано е
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Уговарянето на
осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира и следва да бъде
установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за
оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство
по делото не е необходимо да се провежда /виж определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д.
№ 2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, в
договора за правна защита и съдействие изрично е посочен този текст от закона.
Възнаграждението съдът определя в размер на 400 лв. по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тежест на
ответника следва да се възложи и заплатената от ищеца държавна такса в размер от 80 лв.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Д. К. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес в ****, срещу [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***,
искове по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, че клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка
при непредоставяне на обезпечение в размер на 824.32 лева по чл. 8 от Договор за паричен
заем № ***/23.05.2022 г., както и клаузата, предвиждаща условията, на които следва да
отговарят обезпеченията по договора по чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към
Договор за паричен заем № ***/23.05.2022 г., са нищожни поради противоречието им с
добрите нрави.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати на
адв. Г. М. М. с персонален № ***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 400 лв. –
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Д. К. К..
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати в
полза на Д. К. К., ЕГН **********, със съдебен адрес в ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 80 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7