№ 1585
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мариана Г.а
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100500305 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Групама
Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. **** срещу решение № 18215/06.11.2023г.,
постановено по гр. д. № 27976/2023г. на СРС, 46 с-в.
С обжалваното решение 1. СРС е прогласил спрямо „Групама
Животозастраховане“ ЕАД по предявения от М. И. П. иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 146 ЗЗП нищожността на чл. 1, т. 14 от ОУ към
групова застраховка „Живот“ на кредитополучатели/съдлъжници на
„Експресбанк, 2. „Групама Животозастраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на
основание чл. 384 във вр. чл. 382 от КЗ на М. И. П. сумата от 1546, 56 лв.,
представляваща заплатените от него в полза на „Банка ДСК“ АД месечни
вноски по Договор за кредит Експресо № 875145709350 за периода от месец
12.2022 г. - настъпването на покрит риск по застраховка Живот на
кредитополучателите/съдлъжниците на Експресбанк АД, обезпечаваща
вземането по този кредит до месец 06.2023 г. - подаването на исковата молба ,
ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата
1
молба/23.05.2023 г./ до окончателното й изплащане, 3. „Групама
Животозастраховане“ ЕАД, е осъдено на основание чл. 134 ЗЗД във вр. чл. 384
във вр. чл. 382 от КЗ да заплати на „Банка ДСК“ АД, в качеството й на
универсален правоприемник на „Експресбанк“ АД, сумата от 9391.89 лв.,
представляваща остатък по Договор за кредит Експресо № 875145709350 към
момента на завеждане на исковата молба, поради настъпил покрит риск по
сключената застраховка Живот на кредитополучателите/съдлъжниците на
Експресбанк АД, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на
исковата молба/23.05.2023 г./ до окончателното й изплащане.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Поддържа се, че настъпилото събитие не представлява покрит риск, съгласно
клаузите на застраховката. Застраховката обезпечава задължението на ищеца в
качеството му на кредитополучател по договор за кредит единствено в случай
на смърт и пълна загуба на автономност на застрахования в резултат на
злополука или заболяване. Излага доводи, че е отказал изплащане на
обезщетение, тъй като състоянието на ищеца не покрива фактическия състав
на покрития по общите условия риск „пълна и необратима загуба на
автономност“ по смисъла на т. 1.14 от ОУ. Твърди, че СРС е допуснал
процесуални нарушения, тъй като не е допуснал допълнителна СМЕ. Моли
решението да бъде изцяло отменено и исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В установения от закона срок, въззиваемият М. И. П., е депозирал
отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да
бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната
инстанция разноски.
„Банка ДСК“ АД, в установения от закона срок, е подало отговор на
въззивната жалба. Поддържа, че предявеният иск е недопустим, тъй като
изхожда от ненадлежна страна, респективно „Банка ДСК“ АД не е следвало да
бъде конституирано като страна в процеса. В случай, че съдът намери
решението за допустимо, излага съображения за неоснователност на
въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество – частично основателна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
В исковата молба ищецът е посочил, че в периода на трайно намалена
работоспособност е заплатил 1546.56 лева по договора за кредит Експерсо. За
тези платени суми ищецът претендира лично обезщетение. Посочената
непогасена сума от 9532.98 лв. претендира в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, тоест
упражнява иска на банката срещу застрахователя и моли сумите да бъдат
заплатени на банката, поради бездействието да търси правата си по
застрахователния договор.
Изложените в исковата молба фактически твърдения и отправеното до
съда искане сочат, че предявеният иск за 9532.98 лв. е с правно основание чл.
134 от ЗЗД – косвен иск на кредитора за защита на чужди права –
имуществените права на неговия длъжник, когато последният бездейства и по
този начин заплашва удовлетворяването на кредитора, освен ако се касае за
такива права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на
длъжника. Застрахованият по застраховка „Живот“ или „Злополука“
кредитополучател, респективно неговите наследници, притежават правен
интерес и активна процесуалноправна легитимация да предявят иск срещу
застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение в полза на
банката при наличие на процесуалните предпоставки на чл.134 от ЗЗД, а
именно: 1/ ищецът /процесуален субституент/ твърди, че има качеството на
кредитор спрямо дадено лице /в случая банката/, т. е. че има вземане към това
лице, възникнало на договорно или извъндоговорно основание; 2/ищецът
/процесуален субституент/ твърди, че неговият длъжник и титуляр на правата,
които се защитават с предявения иск, бездейства и не упражнява
3
имуществените си права; 3/ неупражняването на правата на длъжника на
ищеца /процесуален субституент/ заплашва удовлетворяването на последния,
т. е. с бездействието си длъжникът рискува да намали имуществото си; 4/
ищецът в качеството си на процесуален субституент следва да претендира
осъждане на ответника не за себе си, а за носителя на притезанията.
Искът по чл. 134 ЗЗД се предявява не от носителя на материалното
право, в случая „Банка ДСК“ ЕАД, която е страна по процесния
застрахователен договор, а от застрахования, който има качеството на
кредитор на банката относно нейното задължение да предяви претенция пред
застрахователя при настъпило застрахователно събитие, довело до покрит от
застраховката риск (така и Решение № 138/05.01.2015 г. по т.д. № 1727/2014 г.
на ВКС, II т.о.) Съгласно чл. 26, ал. 4 ГПК, по делото, по което е предявено
чуждо право, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено, или
в случая „Банка ДСК“ ЕАД. Или, процесуалният субституент – застрахования
кредитополучател и банката са необходими другари от категорията на
задължителните и конституирането на всички задължителни другари е
предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Без такова
конституиране разглеждането на предявения от субституента иск е
недопустимо.
В този смисъл, приложим е сега действащият КЗ, в който е уредено
правото на пряк иск на кредитополучателя или неговите наследници срещу
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, за разлика от
отменения КЗ.
При действието на отменения КЗ, практиката на ВКС наложи този
правен извод с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №
138/05.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1727/2014 г., ТК, ІІ о., с което е допуснато
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по следните
въпроси: 1. "Има ли материална и процесуална легитимация и правен интерес
кредитополучател, респективно неговите наследници, който е застраховал
живота си срещу определени рискове, да иска осъждането на
застрахователното дружество да изплати на ползващото се лице по
застрахователния договор дължимата сума, при осъществяване на
застрахователно събитие?" .
В това решение ВКС, като е съобразил, че в КЗ /отм./, не е уредено
4
право на пряк иск на застрахования кредитополучател или неговите
наследници по застраховка "Живот" срещу застрахователя преди плащане на
задължението към банката /чл. 242, ал. 1 КЗ, отм./, е достигнал до правния
извод, че застрахованият по застраховка "Живот" или "Злополука"
кредитополучател, респективно неговите наследници, притежават правен
интерес и активна процесуалноправна легитимация да предявят иск срещу
застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение в полза на
банката. Касационната инстанция е приела, че за да бъде обоснован правният
интерес от предявяване на косвения иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД, ищецът -
кредитополучател трябва да твърди: 1. че е кредитор на банката по отношение
на правото/задължението на кредитната институция да претендира по съдебен
ред изплащането на застрахователното обезщетение и 2. че банката бездейства
за търсене по съдебен ред на дължимата застрахователна сума от
застрахователя по договор за застраховка "Живот" със застраховано лице-
кредитополучателя и ползващо се лице банката. Следователно,
кредитополучателят може да предяви суброгационен иск с правно основание
чл. 134, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 199а, ал. 1 КЗ/отм./ срещу застрахователя по
договор за застраховка, сключен от банката, но с предмет живота, здравето
или телесната цялост на длъжника по договора за банков кредит, като иска със
сила на пресъдено нещо да се допусне принудително изпълнение на
твърдяното парично задължение за заплащане на застрахователно
обезщетение в полза на ползващото се лице /банката/, което като носител на
спорното право трябва да бъде конституирано от съда като съищец при
възникнала съвместна процесуална легитимация при необходимо
задължително другарство – чл. 134, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 26, ал. 4 ГПК.
В чл. 382, ал. 1, изр. последно от сега действащият КЗ /в сила от
01.01.2016 г./, е регламентирано субективното право на длъжника по договор
за банков кредит да иска непосредствено от застрахователя заплащане на
застрахователно обезщетение дори и когато не той, а банката е страна по
сключен договор за застраховка като обезпечение на породените по
кредитното правоотношение парични задължения на кредитополучателя.
Изрично по силата на тази законова разпоредба на длъжника е признато
качеството на страна – застрахован, по учреденото застрахователно
правоотношение, т. е. той на самостоятелно правно основание е носител на
паричното притезание за заплащане на застрахователно обезщетение при
5
настъпване на покрит застрахователен риск по сключен договор за застраховка
с предмет негови неимуществени блага, чийто размер възлиза на сбора от
остатъчните задължения по договора за банков кредит – "по повод
изплащането на обезщетение по застраховка длъжникът има всички права на
застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на
непогасената част от задължението".
Тълкуването на разпоредбата води до извод, че при неизпълнение на
задължението на кредитора да предяви иск срещу застрахователя за
изплащане на обезщетението при настъпило застрахователно събитие,
задълженото по договора за кредит лице, има право на иск срещу
застрахователя, което прави и допустимо искането за осъждане на
застрахователя да заплати в полза на кредитора дължимото застрахователно
обезщетение до размера на непогасената част от задължението по кредита. В
този случай и по аргумент от чл. 26 ал. 4 от ГПК, съдът задължително следва
да конституира като съищец кредитора, в чиято полза е сключена
застраховката.
Ето защо, неоснователни са изложените от банка ДСК ЕАД възражения
за недопустимост при конституирането й като съищец по делото. Относно
вече платените суми, след настъпване на застрахователното събитие, ищецът
предявява свои лични права срещу застрахователя. Сумата, която обаче все
още не е платена, но дължима по договора за кредит, следва да се претендира
в полза на банката по реда на чл. 134 ЗЗД.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд намира следното.
Нормата на чл. 456 КЗ урежда хипотезата на пряк иск при вече
извършено плащане от длъжника към кредитора, докато специалните норми
на чл. 382, ал. 1 и 3 от КЗ, уреждат правото на длъжника, респ. неговите
наследници и съдлъжници, да предявят иск в случай на бездействие на
кредитора. Чл. 382 КЗ касае застраховка, сключена от кредитор за
обезпечение, като страните не спорят, че между Банка ДСК и въззивника е
сключен групов договор за застраховка живот, а ищецът се е присъединил
чрез подадено заявление за застраховане.
Съгласно чл. 382, ал. 1 при застраховка, сключена в полза на кредитор,
между застраховател и застраховащ, който е кредитор на трето лице -
6
длъжник, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят
отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за
непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен
застрахователният договор, включващо главница, лихвите и разноските към
датата на настъпване на застрахователното събитие.
За да бъде основателен иск по чл. 456 КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение по такъв договор, ищецът следва да докаже
валидното сключване на застрахователен договор между банката и
застрахователя и валидното му присъединяване към нея, настъпването на
застрахователно събитие, от което произтича застрахователен риск в срока на
застрахователно покритие, настъпване на вреди в причинна връзка с него и
техния обем, съответно – дължимото обезщетение до размера на
застрахователната сума. Ответникът следва да докаже правоизключващите си
възражения, които в случая са следните: липса на застрахователен риск,
покрит от застраховката.
По делото е установено и не е спорно пред настоящата инстанция, че М.
П. е страна по Договор за кредит от 25.10.2019 г., сключен с „Експресбанк“
АД /сега „Банка ДСК“/, по който са му отпуснати 16930 лв. за рефинансиране
на стари задължения, като е следвало да ги върне за срок от 84 месеца.
Безспорно е още, че „Експресбанк“ АД /сега „Банка ДСК“ ЕАД/ е сключило
със ЗАД „Експрес животозастраховане“ АД /сега „Групама
Животозастраховане“ ЕАД – универсален правоприемник/ Групова
застраховка „Живот“, към която е присъединен П. в качеството на
застрахован, при застрахователни рискове смърт на застрахованото лице в
резултат на злополука или заболяване и пълна и необратима загуба на
автономност в резултат на злополука или заболяване. Установено е, че през м.
октомври 2022г. за първи път бил диагностициран с терминален стадий на
бъбречна болест. От приетата пред СРС СМЕ се установява, че първата
диагноза, свързана с бъбречното заболяване е от 04.10.22г. и практически
веднага след това е поставена диагнозата терминална бъбречна
недостатъчност. С експертно решение от 08.12.2022г. на ТЕЛК му е призната
100 % трайно намалена работоспособност, без чужда помощ. Изрично е
посочено и, че срокът на трайно намалената работоспособност е пожизнен.
Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че М. И. П. е
кредитополучател по договор за кредит Експресо № 875145709350,
7
отпуснат от „Експресбанк“ АД, чийто правоприемник е „Банка ДСК“ ЕАД и,
че към 15.06.2023г. сумата за пълно погасяване на кредита е в размер на 9
391,89 лв.
Спорно е между страните дали застрахователят „Групама
животозастраховане“ ЕАД дължи изплащане на застрахователно обезщетение
на ищеца за платените от него в периода на намалената работоспособност
суми, като е спорно дали изобщо е налице застрахователният риск „пълна и
необратима загуба на автономност“.
Видно от дефиницията на „пълна и необратима загуба на автономност“,
дадена в чл.1, т. 14 от ОУ, такава е налице, при кумулативното наличие на два
елемента: когато лицето е постоянно и напълно неспособно да упражнява
каквато и да е професия, както и каквото и да е работа срещу заплащане, в
резултат на заболяване или злополука и настъпила след приемането за
застраховането по договора във връзка с конкретен негов кредит и което
означава, че той/тя трябва да разчита на помощта на трето лице, за да може да
извършва обичайните ежедневни дейности.
Посочената дефиниция логично следва застрахователния интерес на
застраховащата банка при процесния вид застраховка да получи заместващо
плащане в случай, че кредитополучателят изпадне в състояние на
невъзможност да връща кредита поради невъзможност да получава доход
вследствие на застрахователно събитие – заболяване, довело до трайна
неработоспособност, тъй като при застраховката застрахованото благо е на
длъжника, но застраховката служи като обезпечение вземания на кредитора
към длъжника и невъзможността тези вземания да бъдат погасявани.
В случая с представеното експертно решение несъмнено е установен
първият елемент, при който настъпва покритият риск - лицето е постоянно и
напълно неспособно да упражнява каквато и да е професия, както и каквото и
да е работа срещу заплащане, в резултат на заболяване.
Застрахователят твърди, че липсва вторият елемент, доколкото ищецът е
могъл да извършва сам обичайните ежедневни дейности. В тази връзка
ищецът е предявил иск за нищожност на посочената клауза.
Настоящият въззивен състав намира за правилни изводите на СРС, че в
частта „и което означава, че той/тя трябва да разчита на помощта на трето
лице, за да може да извършва обичайните ежедневни дейности“ клаузата на
8
чл. 1, т. 14 е неравноправна клауза, което води до нейната нищожност.
Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП, неравноправна е тази клауза, която
позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по
своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя.
Съгласно параграф 13, т. 1 ЗЗП "потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност. В т. 12 на параграф 13 от ДР на ЗЗП е дадена
дефиниция на "финансова услуга". С изменението на разпоредбата /ДВ бр. 61
от 2014 г. / законодателят е дефинирал "финансовата услуга" като всяка
услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично
пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане. При така дефинираното
определения за "финансова услуга", договорът за застраховка попада в обхвата
на услугите, които се ползват от защитата на ЗЗП, ако страната по този
договор има качеството на "потребител". С оглед на изложеното договорът за
застраховка е "финансова услуга" по смисъла на параграф 13, т. 12 от ДР на
ЗЗП. Кредитополучателят – физическо лице ще се ползва от защитата по чл.
143 от ЗЗП, ако има качеството на "потребител" по смисъла на параграф 13, т.
1 ЗР на ЗЗП, които предпоставки в случая са налице. Кредитополучателят е
физическо лице, като ищецът се ползва в качеството си на застраховано лице
по договора за застраховка със защитата по чл. 143 ЗЗП. Дали клаузата е
неравноправна, се преценява към момента на сключването на договора, като
се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички
останали клаузи на договора или друг договор, от който той зависи /чл. 145,
ал. 1 ЗЗП/. Неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално /чл. 146, ал. 1 ЗЗП/. В случая са договорени в общите
условия, поради което и на основание чл. 146, ал 2 ЗЗП не важи изключението
по чл. 146, ал. 1 ЗЗП и следва да се прецени дали е нищожна атакуваната
клауза.
Както бе посочено по-горе, застраховката служи като обезпечение
вземания на кредитора към длъжника и невъзможността тези вземания да
бъдат погасявани, което несъмнено ще бъде налице при трайна
неработоспособност на лицето, в случая 100 % и определена като
9
„пожизнена“. При това положение, дори лицето да е способно да извършва
обичайните си дейности, то при призната невъзможност да полага труд поради
заболяване, същото не би могло да изпълнява задълженията си по договора за
кредит, именно за чието обезпечаване е сключена застраховката. Именно чрез
нея, кредиторът ще получи заместващо плащане в случай, че
кредитополучателят изпадне в невъзможност да получава доход вследствие на
застрахователно събитие. Довод в тази насока е и разпоредбата на чл. 21.1 от
ОУ, съгласно която застрахованият се счита за намиращ се в състояние на
пълна и необратима загуба на автономност, когато той/тя е постоянно и
напълно неспособен да упражнява каквато и да е професия или работа, която
би могла да му/й донесе възнаграждение, в резултат на заболяване и
злополука, настъпили след началото на индивидуалното застрахователно
покритие във връзка с конкретен негов кредит.
Съгласно приетото в решение № 60079 от 19.01.2022 г. на ВКС по т. д.
№ 105/2020 г., I т. о., ТК, „всяка уговорка трябва да се преценява с оглед на
систематичното й място в договора и общия му смисъл. Уговорките в договора
и използваните в тях понятия не трябва да бъдат тълкувани буквално, а в
смисъла, който следва от целия договор, като при определени от закона случаи
използваните понятия може да се различават от законовата дефиниция и да са
съобразени с обичая. Освен това при тълкуването следва да бъдат
съобразявани логическите и граматически правила“.
Предвиждането на разчитане на помощ на трето лице при извършване
на ежедневните дейности, е във вреда на потребителя и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и не
изпълва съдържанието на предназначението на договора за застраховка.
Налице е условието на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, което пък води до нищожност на
клаузата, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Посочената клауза не е
индивидуално уговорена, тъй като е част от Общи условия, на чието
съдържание потребителят не може да влияе и същите са отнапред изготвени.
Основателни са обаче възраженията, изложени във въззивната жалба, че
СРС не е следвало да прогласява нищожността на цялата оспорена клауза.
Същата дава дефиниция на покрития застрахователен риск и в частта, в която
предвижда, че пълна и необратима загуба на автономност е налице, когато
лицето е постоянно и напълно неспособно да упражнява каквато и да е
10
професия, както и каквото и да е работа срещу заплащане, в резултат на
заболяване или злополука и настъпила след приемането за застраховането по
договора във връзка с конкретен негов кредит, не е нищожна и неравноправна
и следва застрахователния интерес на застраховащата банка при процесния
вид застраховка да получи заместващо плащане в случай, че
кредитополучателят изпадне в състояние на невъзможност да връща кредита
поради невъзможност да получава доход, каквато е целта на този вид
застраховка. Ето защо, решението, с което е прогласена нищожността на
посочената част от клаузата на чл. 1, т. 14 от ОУ, е неправилно и следва да
бъде отменено.
Поради установената нищожност на клаузата на чл. 1, т. 14 в частта „и
което означава, че той/тя трябва да разчита на помощта на трето лице, за да
може да извършва обичайните ежедневни дейности“, съдът намира, че е
настъпил покрит застрахователен риск в срока на застраховката, поради което
правилно искът за сумата от 1546.65 лв. е бил уважен от СРС.
Оплакването във въззивната жалба, че не е установено застрахованият
да е полагал труд към датата на настъпване на събитието, е неотносимо към
настоящия спор. От значение е, че видно от решението на ТЕЛК до датата на
освидетелстването, ищецът е бил работоспособен. Едва на 04.10.2022г., след
датата на сключване на договора за кредит и застрахователния договор,
ищецът е диагностициран с терминална бъбречна недостатъчност, като ТЕЛК
му е признал пожизнена неработоспособност 100 %. Отделно от това, видно
от показанията на съпругата на ищеца, разпитана пред СРС, до момента, в
който се е наложила хемодиализа, П. е полагал труд.
Съгласно чл. 21.1 от общите условия при настъпване на пълна и
необратима загуба на автономност със застрахования, застрахователят
приравнява този риск към риска смърт и осъществява предварително
изплащане на застрахователна сума, както при смърт, на датата на признаване
на състоянието на пълна и необратима загуба на автономност. Датата на
признаване на състоянието на пълна и необратима загуба на автономност е
датата на настъпване на риска пълна и необратима загуба на автономност.
Следователно, съгласно тази разпоредба, застрахователната сума се изплаща
изцяло и предварително на датата на настъпване на състоянието на пълна и
необратима загуба на автономност, тоест преди настъпване на крайния срок на
11
договора за кредит, като съгласно чл. 21.1 от ОУ, изр. последно изплащането
на застрахователната сума прекратява застрахователното покритие. Поради
изложеното по – горе, съдът приема, че е настъпил покрит застрахователен
риск, поради което и предвид установеното с експертното решение на ТЕЛК,
ответникът не е имал основание да откаже изплащането на остатъка от
застрахователното обезщетение.
Неоснователни са твърденията за допуснати от СРС процесуални
нарушения. Жалбоподателят не твърди, нито представя доказателства да е
издадено ново експертно решение, като този въпрос не се установява с
експертиза.
По тези съображения, поради съвпадане изводите на двете инстанции по
същество на спора, постановеното от СРС решение по осъдителните искове,
следва да бъде потвърдено.
По разноските за въззивната инстанция:
Поради частичната отмяна на обжалваното решение, се налага
преразпределение на разноските пред СРС.
На въззивника на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер
на 53.33 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 18215/06.11.2023г., постановено по гр. д. №
27976/2023г. на СРС, 46 с-в, в частта, в която е прогласена спрямо „Групама
Животозастраховане“ ЕАД по предявения от М. И. П. иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 146 ЗЗП за установяване нищожността на чл. 1, т.
14 от ОУ към групова застраховка „Живот“ на
кредитополучатели/съдлъжници на „Експресбанк“ в частта „Пълна и
необратима загуба на автономност (ПНЗА) се счита за настъпила със
Застрахования, когато той/тя е постоянно и напълно неспособен/на да
упражнява каквато и да е била професия, както и каквото и да е работа срещу
заплащане в резултат на заболяване или злополука и настъпила след
12
приемането на застраховане по този договор във връзка с конкретен негов
кредит“, в частта, в която „Групама Животозастраховане“ ЕАД е осъдено да
заплати на адв. А. М. разликата над 1182.08 лв. до присъдения размер от
1382.08 лв., както и в частта, в която „Групама Животозастраховане“ ЕАД е
осъдено да заплати в полза на СРС разликата над 694.91 лв. до присъдения
размер от 734.91 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. П. иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК във вр. чл. 146 ЗЗП за установяване нищожността на клаузата на чл. 1,
т. 14 от ОУ към групова застраховка „Живот“ на
кредитополучатели/съдлъжници на „Експресбанк“ в частта „Пълна и
необратима загуба на автономност (ПНЗА) се счита за настъпила със
Застрахования, когато той/тя е постоянно и напълно неспособен/на да
упражнява каквато и да е била професия, както и каквото и да е работа срещу
заплащане в резултат на заболяване или злополука и настъпила след
приемането на застраховане по този договор във връзка с конкретен негов
кредит“.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18215/06.11.2023г., постановено по гр. д.
№ 27976/2023г. на СРС, 46 с-в в останалата част, в която е прогласена спрямо
„Групама Животозастраховане“ ЕАД по предявения от М. И. П. иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 146 ЗЗП нищожността на чл. 1, т. 14 от
ОУ към групова застраховка „Живот“ на кредитополучатели/съдлъжници на
„Експресбанк“ в частта „и което означава, че той/тя трябва да разчита на
помощта на трето лице, за да може да извършва обичайни ежедневни
дейности“, както и в частта, в която „Групама Животозастраховане“ ЕАД е
осъдено да заплати на „Банка ДСК“ АД, сумата от 9391.89 лв., както и в
частта, в която „Групама Животозастраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на
М. И. П., сумата от 1546, 56 лв.
ОСЪЖДА М. И. П., ЕГН: **********, с адрес гр. Кърджали, ж.к. ****
да заплати на „Групама Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А,
блок В, ет. 3, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 53.33
лв., представляваща направените във въззивното производство разноски,
както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от още 33.33 лв. разноски в
производството пред СРС, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
13
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
предпоставките на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14