****552
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100510275 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.01.2022 г. по гр.д. № 28225/20г., СРС, І ГО, 30-ти с-в е
осъдил Г. С. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. „Суходол“, ул.
„****“(****) ** и Т. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв.
„Суходол“, ул. „****“ ** да платят на С. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „****“ ****, **, ** сума в размер на 101, 69 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на част от собствения й имот в
периода от 18.10.2017г. до 18.06.2020г., ведно със законната лихва от датата
на завеждането на исковата молба - 01.07.2020г. до окончателното изплащане
на сумата, като е отхвърлил иска за сумата над 101, 69 лв. до сумата от 920
лв. отхвърля като неоснователен. Осъдил е Г. С. Т., ЕГН **********, с адрес
гр. София, кв. „Суходол“, ул. „****“(****) ** и Т. С. Ц., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, кв. „Суходол“, ул. „****“ ** да платят на Н. Б. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. **** сума в размер на 101,
69 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на част от
собствения му имот в периода от 18.10.2017г. до 18.06.2020г., ведно със
законната лихва от датата на завеждането на исковата молба - 01.07.2020г. до
1
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за сумата над
101, 69 лв. до сумата от 920 лв. като неоснователен. Осъдил е Г. С. Т., ЕГН
**********, с адрес гр. София, кв. „Суходол“, ул. „****“(****) ** и Т. С. Ц.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „Суходол“, ул. „****“ ** да платят
на В. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Света Троица“, ****
сума в размер на 203, 39 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на част от собствения му имот в периода от 18.10.2017г. до
18.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата
молба - 01.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлил иска за сумата над 203, 39 лв. до сумата от 1840 лв. като
неоснователен. Осъдил е Г. С. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв.
„Суходол“, ул. „****“(****) ** и Т. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, кв. „Суходол“, ул. „****“ ** да платят на В. П. К., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж.к. „Света Троица“, бл. **** сума в размер на 203, 39 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на част от
собствения му имот в периода от 18.10.2017г. до 18.06.2020г., ведно със
законната лихва от датата на завеждането на исковата молба - 01.07.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за сумата над
203, 39 лв. до сумата от 1840 лв. като неоснователен. Осъдил е ответниците
Г. С. Т., ЕГН ********** и Т. С. Ц., ЕГН ********** да платят на ищците С.
Б. Г., ЕГН **********, Н. Б. М., ЕГН **********, В. П. К., ЕГН ********** и
В. П. К., ЕГН ********** сторени от ищците разноски в размер на 287, 40 лв.
Осъдил е ищците С. Б. Г., ЕГН **********, Н. Б. М., ЕГН **********, В. П.
К., ЕГН ********** и В. П. К., ЕГН ********** да платят на ответниците Г.
С. Т., ЕГН ********** и Т. С. Ц., ЕГН ********** сторени от ответниците
разноски в размер на 468, 94 лв.
Решението е обжалвано с две въззивни жалби:
С въззивна жалба вх. № 25008605/04.02.2022 г. от ищците С. Б. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „****“ ****, **, **, Н. Б. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****, В. П. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Света Троица“, **** и В. П. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Света Троица“, бл. ****, всички чрез
пълномощника по делото адвокат С. И. Ц., със съдебен адрес: гр.София,
ул.“****, офис 3 в частта, в която са отхвърлени исковете на С. Б. Г., ЕГН
2
********** и Н. Б. М., ЕГН ********** за сумата над 101, 69 лв. до сумата
от 920 лв. за всеки, в частта, в която са отхвърлени исковете на В. П. К., ЕГН
********** и В. П. К., ЕГН ********** за сумата над 203, 39 лв. до сумата
от 1840 лв. за всеки и в частта на присъдените разноски с мотиви, изложени
в жалбата. Твърди се, че съдът неправилно е определил размера на
обезщетението като е кредитирал единичната и тройна СТЕ. И двете
експертизи не са отчели начина на ползване на имота, който в случая е като
част от дворно място, от селскостопански двор, а не като земеделска земя.
Това ползване е установено по безспорен начин от доказателствата по делото-
решение ****3059/15.01.2020 г. на СРС, 161 състав по гр.д. № 740088/2017 г.
и свидетелските показания. Приложеният от вещите лица корекционен
коефициент в тройната СТЕ не е убедително обяснен при изслушването им в
о.с.з. на 14.12.2022 г., поради което не следва да бъде приеман от съда. При
преценка на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид средния
пазарен наем на процесния имот, но във вида му и с оглед на начина на
ползване към процесния период, а не към настоящия момент. Молят съда да
постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваните части, като
предявените искове бъдат уважени изцяло, включително и разноските за
двете съдебни инстанции.
Въззиваемите/ответници по тази жалба Г. С. Т., ЕГН **********, с
адрес гр. София, кв. „Суходол“, ул. „****“(****) ** и Т. С. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, кв. „Суходол“, ул. „****“ **, двамата чрез
пълномощника им по делото адвокат С. Т. от КАК, със съдебен адрес:
гр.София, ул.“****, офис „Е“ оспорват същата като неоснователна и молят да
бъде отхвърлена. Претендират разноски.
С въззивна жалба вх. № 25008743/07.02.2022 г. от ответниците Г. С. Т.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. „Суходол“, ул. „****“(****) ** и Т. С.
Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „Суходол“, ул. „****“ **, двамата
чрез пълномощника им по делото адвокат С. Т. от КАК, със съдебен адрес:
гр.София, ул.“****, офис „Е“ в частта, в която СРС, І ГО, 30-ти с-в е осъдил
Г. С. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. „Суходол“, ул. „****“(****)
** и Т. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „Суходол“, ул. „****“
** да платят на С. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „****“
****, **, ** сума в размер на 101, 69 лв., представляваща обезщетение за
3
лишаване от ползването на част от собствения й имот в периода от
18.10.2017г. до 18.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на
завеждането на исковата молба - 01.07.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, осъдил е Г. С. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. „Суходол“,
ул. „****“(****) ** и Т. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв.
„Суходол“, ул. „****“ ** да платят на Н. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Люлин“, бл. **** сума в размер на 101, 69 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на част от собствения му имот в
периода от 18.10.2017г. до 18.06.2020г., ведно със законната лихва от датата
на завеждането на исковата молба - 01.07.2020г. до окончателното изплащане
на сумата, осъдил е Г. С. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв.
„Суходол“, ул. „****“(****) ** и Т. С. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, кв. „Суходол“, ул. „****“ ** да платят на В. П. К., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж.к. „Света Троица“, **** сума в размер на 203, 39 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на част от
собствения му имот в периода от 18.10.2017г. до 18.06.2020г., ведно със
законната лихва от датата на завеждането на исковата молба - 01.07.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, осъдил е Г. С. Т., ЕГН **********, с
адрес гр. София, кв. „Суходол“, ул. „****“(****) ** и Т. С. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, кв. „Суходол“, ул. „****“ ** да платят на В.
П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Света Троица“, бл. ****
сума в размер на 203, 39 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на част от собствения му имот в периода от 18.10.2017г. до
18.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата
молба - 01.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като и в частта
на присъдените разноски сторени от ищците в размер на 287, 40 лв. с
мотиви, изложени в нея. Сочи се, че неправилни се явяват изводите на съда,
че ответниците са владяли собствената на ищците реална част от 417 кв.м.,
част от имот с идентификатор 68134.4140.9179 целия с площ от 1 402 кв.м.,
но в процесения период от 18.10.2017г. до 20.06.2020г. Чрез свидетелските показания
на св. Н., който е пряк очевидец, ответниците установиха, че са преместили оградата и
са я поставили още през есента на 2017г. доброволно и по своя инициатива по установените с
изменението през 2015г. нови имотни граници на собствения си имот с идентификатор
68134.4140.774 като съборили /премахнали/дървената постройка зад къщата. Процесната
реална част от 417 кв.м. останала извън тяхната ограда, постепенно запустяла,
4
обрасла с тръни и дървета и никой не се грижил за нея. Свидетелят Н. е пряк
непосредствен очевидец, живее на ул. „**** № 5 от около 20 години, участвал е
и помагал заедно с другия съсед /М./ в преместване на оградата и поставянето й но
новите имотни граници, установени след одобреното изменение на КККР през
2015г., както и в събарянето на бараката. Неговите показания са обективни,
конкретни и установяват как е била преместена старата ограда и къде е била
поставена от всички страни на имота на ответниците. В решението
неправилно и необосновано на този свидетел са приписани неверни
показания, които не съответстват на заявеното от него и записано в съдебния
протокол от с.з. на 17.05.2021 г. , че оградата от имота на ищците и
намиращата се там постройка са били премахнати още през 2015г. Заявеното
от Н. е…“новата ограда я преместихме есента на 2017г., защото Т. ме повика да му
помогна. Тримата заедно с Т. и М., преместихме оградата до къщата ....“
Оградата откъм улицата не е променяна. От дясната страна преместихме
оградата към къщата. Това е оградата откъм имота на М.. Оградата зад
къщата също я преместихме в посока към къщата. Около 2-2,20м. е
разстоянието между новата ограда и къщата. От дясната страна, като се
застане с лице, сложихме нова мрежа. Отзад си сложихме старата ограда, само че я
преместихме. От лявата страна на имота, не сме местили оградата, защото имаше лозница. Оградата от
дясната страна трябва да се премести наляво към моя имот, защото има нови
колци. Оградата откъм улицата беше цялостна и с височина около 1.20 м.
Портата е единична. Това местене на оградите беше края на септември 2017г. Постройката я съборихме
края на септември 2017г. Бараката беше обикновена, дървена, нямаше бетонов фундамент“.
Съдът не е преценил в цялост и пълнота и показанията на свидетеля М., че ищците
са влизали в реалната част още през пролетта на 2019г., когато за разчиствали
имота, който имал неправилна форма, че са чистили имота около цялата къща, която била по средата.
Разчиствали цялото място, отстрани, отзад при бараките и към имота на другия човек, който е другият свидетел,
тъй като имотът на С. е и откъм него. „Като се застане с лице отпред, чистихме и отляво и отдясно, както и отзад,
докато хората си бяха в къщата, видят ги през прозорците“. Свидетелят М. е видял ответниците
през прозорците на къщата, защото преместената оградата в техния имот по
новите имотни линии е много близко до къщата.
Счита за неправилни и незаконосъобразни доводите и изводите в обжалваното
решение за отвода за присъдено нещо от решението по гр.д. № 74088/2017г. по описа на СРС, 161 с-
в към процесния период от 18.10.2017г. до 20.06.2020г. СПН се формира в
деня на приключване на устните състезания, а по гр.д. № 74088/2017г. по
описа на СРС,161с-в. това е 16.12.2019г. Обективните предели на СПН на
5
влязлото в сила решение в своя предметен обхват включва само разрешеното
материално право, т.е. решението влиза в сила само за въведените с ИМ
основание и искане към 17.10.2017г. - датата на предявените искове по гр.д.
№ 74088/2017г. по описа на СРС, 161 св. С решението СПН е формирана за
предявените искове на 17.10.2017г. и за периода към 17.10.2017г. - датата на завеждане на исковете по гр.д. №
74088/2017г. по описа на СРС, 161 с-в., с въведеното основание и петитум за процесен период
17.10.2012г. до 17.10.2017г. Формираната СПН с решението по гр.д. №
74088/2017г. по описа на СРС, 161с-в от значение за отвода е за предявените
искове на 17.10.2017г. по гр.д. № 74088/2017г. с правно основание чл. 108 ЗС
и по чл. 59, ал.1 от ЗЗД за процесен период от 17.10.2012г. до 17.10.2017г.
Обективните предели на силата на пресъдено нещо /СПН/ са от значение за
отвода за присъдено нещо. Той предполага пълно обективно тъждество
между предмета на делата, индивидуализиран чрез основанието и петитума
на иска - разрешения с присъдено нещо спор по гр.д. № 74088/2017г. по описа
на СРС, 161 с-в и предмета на процесното висящо /второ/ гр. дело №
28225/20г. по описа на СРС. Тъждеството трябва да се отнася както до
основанието, така и до петитума на исковете по приключилото и процесното
гр.д. № 28225/20г. Тъждеството е изключено, ако не е налице и за двата елемента на
спорния предмет по тях. Условие за зачитане СПН на влязло в сила решение спрямо
настоящия висящ правен спор е да има идентитет в спорното материално право с
неговите индивидуализиращи белези - основание и петитум. В процесния случай
такова тъждество е изключено, тъй като се претендира от ищците заплащане
на обезщетение на основание чл. 59, ал.1 ЗЗД, но за друг период от време - за
процесен период от 18.10.2017г. до 20.06.2020г. В обжалваното решение не са
обсъдени в пълнота възраженията и доводите на ответниците направени с
отговора по чл. 131 ГПК, няма произнасяне по възраженията, че ищците не са
посочили какви фактически действия съставляващи фактическа власт и в какъв
обем са извършвани от всеки един от ответниците, с оглед легалното определение
за владение в чл. 68 от ЗС и неговите признаци. В тази връзка, в нарушение на
разпределената доказателствена тежест е прието за вярно голословното
твърдение на ищците, че ответниците „съвместно“ са владяли при равни квоти
само защото са наследници по закон на своята майка. Не е обсъдено възражението, че
ответниците не са пречили по никакъв начин и не са се противопоставяли на
ищците да влизат и си служат с реалната част от 417 кв.м. Този факт е установен и
от показанията на свидетеля М., който заявява, че още през пролетта на 2019г.
6
голяма бригада са влизали в имота на ищците и са разчиствали имота на С. от
дървета и храсти, както бе посочено по-горе.
Молят да бъде отменено решението в обжалваната осъдителна част и
искът да бъде отхвърлен като недоказан. Претендират разноски за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемите по тази въззивна жалба С. Б. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ул. „****“ ****, **, **, Н. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Люлин“, бл. ****, В. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „Света Троица“, **** и В. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „Света Троица“, бл. ****, всички чрез пълномощника по делото адвокат
С. И. Ц., със съдебен адрес: гр.София, ул.“****, офис 3 оспорват същата като
неоснователна.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД от ищците С. Б.
Е., ЕГН **********, Н. Б. М., ЕГН **********, В. П. К., ЕГН ********** и
В. П. К., с ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат С. И. Ц. срещу
ответниците Г. С. Т., ЕГН ********** и Т. С. Ц., ЕГН **********, като се
иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят
на ищцата С. Б. Г. сума в размер на 920 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на част от собствения й имот в периода от
7
18.10.2017г. до 18.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на
завеждането на исковата молба - 01.07.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, да заплатят на ищеца Н. Б. М. сума в размер на 920 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на част от
собствения му имот в периода от 18.10.2017г. до 18.06.2020г., ведно със
законната лихва от датата на завеждането на исковата молба - 01.07.2020г. до
окончателното изплащане на сумата; да заплатят на ищеца В. П. К. сума в
размер на 1840 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването
на част от собствения му имот в периода от 18.10.2017г. до 18.06.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба -
01.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата, да заплатят на ищеца В.
П. К. сума в размер на 1840 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на част от собствения му имот в периода от 18.10.2017г. до
18.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата
молба - 01.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, в
който са оспорили исковете.
Съдът констатира следното:
С решение ****3059/15.01.2020г. по гр.д. № 74088/2017г., влязло в сила
на 11.02.2020г., по отношение на ответниците Г. Т. и Т. Ц., като наследници
по закон на В.К.Н. е установено, че ищците С. Г., Н. М., В. К. и В. К., са
собственици на основание на наследяване по закон на С.П.С. и
възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ на следния недвижим
имот: реална част с площ от ок. 417,00 кв. м., намираща се в северозападната
част на поземлен имот с кадастрален идентификатор 68134.4140.9179, с площ
1402 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: за друг вид застрояване, находящ се в гр. София, район
Овча купел, кв.„Суходол“, ул.„****“, стар идентификатор 68134.4140.2038,
номер по предходен план 000136, при граници на реалната част-имоти с
идентификатори 68134.4140.1537, 68134.4140.9016, останалата част от имот с
идентификатор 68134.4140.9179, 68134.4140.1524, 68134.4140.774 и
68134.4140.733, при граници и съседи на целия имот: 68134.4140.1537,
68134.4140.9016, 68134.4140.9178, 68134.4140.1524, 68134.4140.774 и
68134.4140.733. Със същото решение Г. С. Т. и Т. С. Ц. са осъдени да
предадат на С. Г., Н. М., В. К. и В. К. владението на този процесен имот,
представляващ реална част с площ ок. 417 кв.м., намираща се в
северозападната част на поземлен имот с кадастрален идентификатор
68134.4140.9179, целият с площ от 1 402 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за друг вид
8
застрояване, находящ се в гр. София, район Овча купел, кв.„Суходол“, ул.
„****“, стар идентификатор 68134.4140.2038 и номер по предходен план
000136, при посочените по - горе граници на реалната част. С решението е
отхвърлен предявения в същото производство от двамата ответници по
настоящото дело насрещен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл. 79 от ЗС срещу ищците С. Г., Н. М., В. К. и В. К. за установяване спрямо
последните правото на собственост по давностно владение в периода 1985г. -
17.10.2017г. на настоящите ответници върху процесния имот.
Ищците твърдят, че ползването на имота от ответниците е без правно
основание продължило и след завеждане на исковата молба на 17.10.2017г. до
18.06.2020г., поради което ответниците неоснователно са се обогатили за
сметка на ищците. Затова претендират заплащане на обезщетение за това
ползване. Ищците, като наследници на С.П.С., притежават следните идеални
части от собствеността върху реалната част от ок. 417 кв. м. от имота с
идентификатор 68134.4140.9179: С. Б. Г. - 1/8 идеална част, Н. Б. М. - 1/8
идеална част, В. П. К. - 1/4 идеална част, В. П. К. - 1/4 идеална част.
Твърдението им е, че въпреки влязлото в сила съдебно решение
****3059/15.01.2020г. по гр.д. № 74088/2017г. по описа на СРС, ответниците
са владели процесния имот съвместно, като наследници на своята майка
В.К.Н., на която са наследници по закон при равни квоти.
Ответниците твърдят, че през периода от 18.10.2017г. до 18.06.2020г. не
са осъществявали фактическа власт по отношение имота на ищците, лично
или чрез други лица. Не са извършвали никакви фактически действия там, не
са извличали плодове от този имот и няма реализирани от ответниците ползи,
пропуснати от ищците поради невъзможност да ползват имота си. След
одобреното изменение на границите от 15.10.2015г. те са променили
местоположението на телената ограда, премахнали са дървената постройка
зад къщата, част от която е била в имота на ищците. Около имота на
ответниците по установените нови граници са поставили телена ограда и по
този начин имота на ищците е бил напълно освободен.
По делото са приети две съдебно-оценителни експертизи, които са дали
заключение за средния пазарен наем на подобни имоти за периода от
18.10.2017г. до 18.06.2020г.
Били са разпитани трима души свидетели, като свидетелят К.Т. твърди,
че закупил от ищците съседния имот ноември 2017 г., ходил в него през
пролетта и есента. Доколкото знае, имало постройки и една ограда, които
9
пречели на ищците да си влязат във владение и били разположени върху
техния имот. Не може да каже дали те са премахнати, но до месец септември
2020 г. били там. Имотът на ответниците по делото е ограден, имало стара
ограда, която не била в пълната си цялост, била обикновена телена ограда,
която била поставена по стар кадастрален план. Бил влязъл в сила новият
кадастрален план и тяхната ограда не била спрямо него, а останала по стария,
като постройките се падали в част от имота на свидетеля. Не знае кой е
поставил оградата и постройките. Свидетелят Р. М., приятел на сина на
ищцата С. заявява, че първият път, когато посетил имота на ищците било през
2019 г., когато се събрала голяма бригада, за да разчисти имота от дървета и
храсти. Имотът бил с неправилна форма, къщата била по средата, „бяха си
оградили с ограда отпред и отстрани, отзад имаше една или две постройки,
като миналата година през август тези постройки били там, месец март тази
година/ да се разбира 2021 г./ сградите ги нямало, но останала основата.
Свидетелят и другите разчиствали цялото място, отстрани, отзад при
бараките и към имота на другият човек, който е другият свидетел, чистили в
имота на С. около цялата къща, като хората били в къщата, видял ги през
прозорците. Свидетелят Н. Н. заявява, че познава ответниците от 20 години,
но не и ищцата С., нито баща й, не знае кой е собственик на празния имот.
Свидетелят живее в първата къща на ул.“****“ № 5, имотът бил 1 дка, след
това бил намален „от кадастъра“ с около 400-500 дка и имотът на Г. станал
около 600-700 дка. Имотът граничел с празното място от лявата страна, като
се застане с лица към портата. Отдясно бил имотът на М.. Отзад няма къща,
граничи с ливади. Новата ограда била преместена през есента на 2017 г. от
тримата, свидетелят, Т. и М. преместили оградата до къщата. От дясната
страна преместили оградата до къщата, като оградата откъм улицата не е
променяна. От дясната страна преместили оградата към къщата, като това е
оградата откъм имота на М.. От дясната страна, като се застане с лице,
сложили нова мрежа. Отзад си сложили старата ограда, само че я преместили.
Имало една барака, която съборили. От лявата страна на имота не са местили
оградата, защото имало лозница. Оградата от дясната страна трябва да се
премести на ляво към имота на свидетеля, защото има нови колци. Местенето
станало в края на месец септември 2017 г. В празното място от ляво на имота
на Т. и Г. свидетелят е виждал да идват хора и тъй като бил обрасло с тръни и
дървета, дошли да изчистят с резачки, набили тръби. Оградата между имота
10
на Г. и имота на М. била сложена от тримата, които са трима на тази улица-
свидетелят, Т. и М..
От правна страна:
За да се уважи исковата претенция по чл. 59 от ЗЗД следва да са налице
следните кумулативни предпоставки: увеличение на имуществото на едно
лице за сметка на имуществото на друго лице; обедняване на друго лице,
свързано със съответното обогатяване, отсъствието на правно основание за
обогатяването, обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да
произтича от един и същ факт или от обща група факти; да липсва друга
възможност за правна защита на обеднелия. За успешното провеждане на иск
по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не следва да съществува валидна договорна връзка
между страните, нито да е налице възможност за ищеца да реализира правата
си по друг ред. Настоящата инстанция намира, че са налице всички
предпоставки на цитираната правна норма.
В конкретния казус следва да бъде установено неоснователно
обогатяване на ответниците чрез използване на процесния недвижим имот,
като по този начин същите спестяват разходите, които биха направили за
възмездното ползване на имота.
Преди всичко следва да бъде установено докъде се простира СПН с
решение ****3059/15.01.2020г. по гр.д. № 74088/2017г., влязло в сила на
11.02.2020г., с което е прието за установено по отношение на ответниците Г.
Т. и Т. Ц., като наследници по закон на В.К.Н., че ищците С. Г., Н. М., В. К. и
В. К., са собственици на основание на наследяване по закон на С.П.С. и
възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ на процесния недвижим
имот, представляващ реална част с площ от ок. 417,00 кв. м., намираща се в
северозападната част на поземлен имот с кад. идентификатор
68134.4140.9179, ответниците са осъдени да предадат владението на имота,
отхвърлен е предявеният насрещен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК,
във вр. с чл.79 от ЗС от ответниците срещу ищците и на основание чл.59, ал.1
от ЗЗД ответниците Т. Ц. и С. Г. са осъдени да заплатят на ищците
посочените суми за ползването на имота без основание за периода 17.10.2012
г.-17.10.2017 г. Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК и разясненията, дадени с ТР №
3/2016 г. субективните и обективните предели на силата на присъдено нещо
на влязлото в сила решение обхващат същите страни за същото искане и на
същото основание. Предмет на делото е претендираното или отричано от
ищеца спорно субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез
твърденията на ищеца в исковата молба, които индивидуализират спорното
материално право и въведения петитум. Съответно, при произнасяне на съда
по предявения иск СПН обхваща основанието на иска, индивидуализирано
11
чрез правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално
право. В случая, СПН е налице само по отношение на собствеността, но не и
по отношение на иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД, още повече, че са отнася и до
друг претендиран период.
Настоящата инстанция кредитира показанията на тримата свидетели,
отчитайки факта, че свидетелят Н. твърди, че той, единият ответник и
съседът М. са преместили оградата по новия кадастрален план, но няма как
да бъде установено с точност преместването да е било по новия план, както и
относно твърдението, че била съборена постройката. Свидетелят говори за
една постройка, но според другите двама свидетели, постройките са били две,
като те са „просъществували“ поне до месец септември 2020 г., т.е. и след
исковия период. Доколкото оградата не е била преместена точно по новия
кадастрален план, а постройките не са били премахнати и явно са ползвани
от ответниците, то по този начин последните са ползвали процесния имот
без основание за времето от 11.02.2020 г. до 18.06.2020г.
Налице са всички визирани в нормата на чл. 59, ал.1 ЗЗД основания, а
именно обедняване на ищците следствие неплащане на обезщетение за
ползването на имота от страна на ответниците, обогатяване на ответниците,
поради това неплащане, отсъствието на правно основание за обогатяването,
обедняването на ищците и обогатяването на ответниците произтича от един и
същ факт, като липсва друга възможност за правна защита на обеднелия/те.
Относно размера на предявения иск, по който също се спори.
По делото са били назначени съдебно-техническа и оценителна
експертиза и тройна съдебно-техническа и оценителна експертиза.
Първоначалната експертиза е дала отговор само за една от възможностите за
отдаване на имота под наем, а именно за отглеждане на зеленчукови
култури, то настоящата инстанция също взема предвид заключението по
тройната съдебно-техническа и оценителна експертиза/СТЕ/. Тя е изготвена
въз основа на направените анализи, събраната информация за цени на
отдавани под наем имоти, към 18.10.2017г. до 18.06.2020г. пазарната наемна
цена на процесния по делото имот, представляващ дворно място /земеделска
земя/ е била в размер на 813, 56 лв. Вещите лица са установили, че процесния
имот попада в жилищна устройствена зона с предвидено малоетажно
застрояване. Намира се в северния край на жилищния квартал „Суходол“,
опиращ в земеделски земи, в устройствена зона, която допуска изграждане на
едноетажна постройка с площ от 35 кв.м. за съхранение на селскостопанска
продукция и инвентар, в т.ч. и помещение за обитаване. Имотът се намира на
около 1450 м., измерено по вътрешно квартални улици от „Околовръстен
път“. В имота няма ел. захранване, вода и канал, няма осигурен транспортен
достъп от уличната мрежа, освен от северозападната част през полски път.
12
С оглед характеристиките на имота, за оценката на процесното дворно
място вещите лица са ползвали издирени офертни цени за складова дейност.
За определяне на стойността на имота е ползван метода на пазарни
свидетелства - пазарния метод, което е относимо с оглед характера на спора.
В експертизата за оценявания имот е определена сравнителна наемна пазарна
стойност. Посочени са елементи и параметри на оценъчния анализ за времето
от: 18.10.2017г. до 13.12.2017г.; от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.; от
01.01.2019г. до 31.12.2019г. и от 01.01.2020г. до 18.06.2020г. При тези данни
въззивната инстанция също приема, че дължимото обезщетение за
ползването на имота, с оглед на средния пазарен наем на подобни имоти за
периода от 18.10.2017г. до 18.06.2020г. е изчисленият от вещите лица
съгласно тройната съдебно-техническа и оценителна експертиза в размер на
813, 56 лв. Следва да бъде отбелязано, че експертизите съдържат и графичен
материал/скици. В тройната СТЕ е отразена на скица в червен цвят
действащата улична регулация на ул.“****“ и нейният край-малко след
имотната граница от изток на имота № 744-собственост на ответниците.
Видно от отразеното на скицата и обясненията на вещото лице А.,
процесната 417 част няма осигурен транспортен достъп от уличната мрежа-от
ул.“****, освен от северозапад, през полския път. В тройната СТЕ изрично е
записано, че оценката е на дворното място, т.е. неоснователни се явяват
доводите въззивниците/ищци, че не е направена оценка на частта от 417 кв.м.
като дворно място.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено, но предвид гореизложените мотиви.
При този изход на спора и на двете групи въззивници не се следват
разноски за въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.01.2022 г. по гр.дело № 28225/20г. на
СРС, І ГО, 30-ти състав.
13
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14