№ 96
гр. Ямбол, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Калина Г. Пейчева
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Гражданско дело №
20212300100109 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от Р. С. Г. с ЕГН ********** от
гр.Ямбол, ж.к."**************, чрез адв.В.Н. от САК, съдебен адрес:
гр.София, ул.************, тел.: **********, срещу ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Джеймс
Баучер" №87, с която се иска да бъде осъдено ответното застрахователно
дружество да заплати на ищцата сумата 180000лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена
последица от загубата на праводателя и С. С. Г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на смъртта му - 04.12.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и да заплати направените по делото разноски, вкл.
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Ищецът твърди следните обстоятелства: На 04.12.2019 г„ около 08:00 ч.,
Г. Т. управлявала л. а. „Ауди A3" с рег. № СО **** ВН по път Ш-555 с посока
на движение от гр. Ямбол към с. ***, като на около 500 м. преди табелата за
с. *** нарушила правилата за движение по пътищата, като поради движение с
превишена и несъобразена с пътните условия скорост, изгубила контрол
върху управлението на автомобила, който навлязъл в лентата за насрещно
движение и ударил челно движещия се по нея л. а. „Рено Меган" с рeг. № У
1
**** АК, управляван от С. Г.. При така настъпилото ПТП по непредпазливост
била причинена смъртта на С. Г. като водач на л. а. „Рено Меган" с рег. № У
**** АК. Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП № 69-CЛ-VI-4 по
описа на ВОП-Сливен. Водено е НОХД № 61/2020 г. по описа на Военен съд
Сливен, приключило с Присъда, с която Г. Г. Т. е призната за виновна за
настъпване на процесното ПТП и причиняване по непредпазливост на смърт
на С. С. Г.. Присъдата към настоящия момент е влязла в законна сила.
С. Г. е починал на място. При огледа и аутопсията на трупа му е
установено, че непосредствената причина за смъртта е съчетана травма с
обхващане на главата, гръдния кош, корема и крайниците, изпадане на
пострадалия в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок поради
множествените травми в областта на главата, гърдите и корема.
Ищцата Р. С. Г. е съпруга на починалия и смъртта му е един от най-
тежките моменти в живота и. До смъртта му семейството е съжителствало
под един покрив в изключително близки и топли отношения на взаимно
разбирателство, обич и подкрепа. Не минава и ден, през който тя да не тъжи
за своя най-близък спътник в живота и опора на семейството и все още не
може да приеме загубата му. Скръбта и е несравнима и неутешима.
Отговорността на виновния водач на лекия автомобил „Ауди A3" с рег.
№ СО **** ВН - Г.Г.Т., е била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите", сключена при ответното
дружество ЗД „Бул Инс" АД, със срок на валидност от 16.09.2019 г. до
15.09.2020 г.
Със Заявление №ОК-160096 от 19.03.2021 г. ищеца предявил пред
ЗД„Бул Инс"АД претенция за заплащане по доброволен ред на
застрахователно обезщетение, като били представени всички изискуеми и
относими писмени доказателства, необходими за определяне и изплащане на
обезщетение по основание и размер. По заявлението била образувана щета
№**********, по която ответното дружество изразило становище, че няма
законно основание за изплащане на обезщетение.
В срока за отговор е депозиран писмен отговор от ответника ЗД „БУЛ
ИНС" АД, чрез адв.Г.Д., с който оспорва иска по размер.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесния
2
автомобил марка "Ауди А 3", с peг. № СО ****ВН.
Относно размера на претендираното обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, счита същото за прекомерно завишено с оглед
твърдените неимуществени преди, принципа па справедливостта, заложен в
чл. 52 от ЗЗД, задължителната съдебна практика /ППВС № 4/1968г/ и
неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно
произшествие за ищеца.
Оспорва претендирания от ищцата размер на обезщетение на
неимуществените вреди като неоснователно завишен, прекомерен,
неподкрепен от фактическата обстановка и представените доказателства по
делото, несъответстващ с изискването за справедливост. Счита, че
обезщетение в претендирания размер би имало наказателна, а не
обезщетителна функция. Моли, ако съдът счете иска за частично основателен,
размерът на обезщетението да бъде определен при спазване на критерия за
справедливост и съразмерност. Претендира разноски, съобразно отхвърлената
част от исковата претенция.
В о.с.з. ищцата се явява лично и с процесуалния си представител –
адвокат. Излагат съображения, че предявения иск е доказан в пълен размер и
молят да бъде уважен изцяло. Претендират за присъждане на разноски
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Заявяват и възражение за
прекомерност на платеното от ответната страна възнаграждение за адвокат,
като молят да бъде намалено съобразно Наредба №1/2004 г. на ВАдС.
Допълнителни съображения са изложени в писмени бележки.
В о.с.з. ответникът, не изпраща законен представител, но чрез
процесуалния си представител – адвокат, заявява становище за наличие на
основание за уважаване на иска, но не и в претендирания размер, като моли
обезщетението, което съдът ще определи, да бъде съобразено с критериите за
справедливост и съразмерност, като се вземат предвид показанията на
разпитаните свидетели и се отчете личната им заинтересованост от
благоприятен изход на делото, тъй като дъщерята също има образувано дело
против застрахователя- ответник по делото, а другият свидетел е съпруг на
дъщерята.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
3
По делото е безспорно установено, че на 04.12.2019 г., около 08:00 ч., Г.
Т. при управление на л.а. „Ауди A3" с peг. № СО **** ВН по път III-555 от
гр.Ямбол към с.***, на около 500 м. преди табелата за с.***, нарушила
правилата за движение по пътищата, като поради движение с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост, изгубила контрол върху
управлението на автомобила, който навлязъл в лентата за насрещно движение
и ударил челно движещия се по нея л.а.„Рено Меган" с peг. № У **** АК,
управляван от С. Г., при което по непредпазливост била причинена смъртта
на последния. По случая било образувано ДП, а в последствие и съдебно
производство.
С влязла в законна сила на 05.08.2021 г. Присъда №8/01.10.2020 г.,
постановена по НОХД №61/2020 г. по описа на Военен съд - Сливен,
подсъдимата лейт. Г. Г. Т. от в.ф. 26030-*** с ЕГН **********, е призната за
виновна в това, че на 04.12.2019 г., около 08:00 ч., при управление на лек
автомобил „Ауди A3" ДК №СО****ВН, собственост на гражданското лице
Ц.С.Г., движейки се по път III-555 от гр.Ямбол в посока с.*** и в.ф.26030 -
*** нарушила правилата за движение по Закона за движението по пътищата,
както следва: чл.8, ал.1, чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1, чл.44, ал.1, като не
изпълнила свои задължения, навлязла с управлявания от нея лек автомобил в
насрещната лента за движение и се ударила в движещия се в насрещната
лента за движение по посока гр.Ямбол лек автомобил марка „Рено“, модел
„Меган“ с ДК №У****АК, управляван от лицето С. С. Г., ЕГН ********** от
гр. Ямбол и вследствие на това по непредпазливост е причинила смъртта му -
престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“, алт.1, вр. чл.342, ал.1, алт.3 и чл.54 от НК.
Установено е по делото от представеното удостоверение за сключен
граждански брак, а и не е спорно между страните, че ищцата Р. С. Г. е съпруга
на починалия С. С. Г..
Не е спорен между страните и съдът приема за установен и факта на
наличие на договор за застраховка „Гражданска отговорност” на инцидентния
лек автомобил „Ауди A3" с peг. № СО 2029 ВН при ответника ЗД "Бул Инс"
АД по застрахователна полица със срок на валидност от 16.09.2019 г. до
15.09.2020 г., т.е. действала към датата на ПТП – 04.12.2019 г. Съгласно
изискванията на чл.380 от КЗ ищцата със Заявление №ОК-160096/19.03.2021
г. заявила извънсъдебна претенция пред ЗД „Бул Инс" АД за заплащане на
4
обезщетение за неимуществени вреди, въз основа на която е заведена щета
№**********, по която ответното дружество е изразило становище, че липсва
законно основание за изплащане на обезщетение.
По искане на ищцата за установяване на претърпените от нея
неимуществени вреди в резултат смъртта на С. Г., по делото са събрани
гласни доказателства - разпит на свидетелите М. К. ТР. - дъщеря на ищцата, и
АП. З. ТР. - зет на ищцата. И двамата разпитани свидетели еднопосочно
заявяват, че починалия С. Г. и съпругата му Р. били задружно семейство –
живеели в разбирателство, заедно в една къща и едно домакинство. Разчитали
един на друг, живеели много добре, като едно идеално семейство. Сочат, че
били много сплотени, а отношенията им – прекрасни. Двамата заедно живели
и работели в чужбина през определен период от време. Свидетелите твърдят,
че след инцидента Р. не била на себе си от смъртта на С. - изпаднала в шок, не
е знаела къде се намира, плакала, казвала, че са и взели живота. Животът на Р.
коренно се променил, тя не била същата, защото изгубила съпруга си,
щастието, любовта, въобще всичко. Променила се във финансов и
емоционален аспект, като единствената й опора били децата и внуците й.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявения в производството иск е по чл.432, ал.1 КЗ, във вр. чл.52
ЗЗД.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на
чл.380 КЗ. Съгласно чл.380, ал.1 КЗ лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция, като е длъжно с предявяването на
претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по
която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в
случаите на възстановяване в натура.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст, при всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
5
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността, както на прекия причинител, осъществил деликта,
така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен
субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма - умисъл или
непредпазливост. Следователно, основателността на иска по чл.45 ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи,
съотнесени към конкретната, твърдяна от ищците фактическа обстановка.
Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, което правило задължава
съда да изследва наличието на пряка причинна връзка между увреждането и
вредоносния резултат.
В настоящия случай, безспорно е установено, че е налице непозволено
увреждане. Водачът на застрахования автомобил Г. Г. Т., реализирала
процесното ПТП, е призната за виновна и осъдена с влязла в сила присъда,
поради което и на основание чл.300 ГПК, гражданският съд е обвързан от
присъдата относно авторството, противоправността на деянието и вината на
дееца, като в настоящото производство следва да се докажат единствено
вредите, техния вид и размер и че са настъпили в причинна връзка от деликта.
Безспорно е установено по делото от влязлата в законна сила присъда,
че на 04.12.2019 г., около 08:00 ч., Г. Г. Т. при управление на лек автомобил
„Ауди A3" ДК № СО 2029 ВН, движейки се по път III-555 в посока от
гр.Ямбол за с.*** нарушила правилата за движение по ЗДвП, навлязла с
управлявания от нея лек автомобил в насрещната лента за движение и се
ударила челно в движещия се в насрещната лента за движение лек автомобил
марка „Рено“, модел „Меган“ с ДК № У **** АК, управляван от С. С. Г.,
вследствие на което по непредпазливост причинила смъртта му.
Обстоятелството, че съпругът на ищцата е починал в резултат на ПТП
също е установено по делото и е елемент от присъдата. Вредата също е
доказана - причиняване на смърт на съпруга на ищцата. Безспорно е, че в
резултат на това ищцата е претърпяла неимуществени вреди – болки и
страдания от загубата на съпруга и. От свидетелските показания се
установява, че отношенията между ищцата и нейния съпруг са били много
близки, че починалият е бил морална и финансова опора на съпругата и
6
семейството си. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат е в
причинна връзка с противоправното деяние.
Установено е от представеното по делото удостоверение за сключен
граждански брак, че ищцата е съпруга на починалия при процесното ПТП С.
С. Г., поради което е от кръга на лицата, легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди, съобразно Постановление №4 от
26.05.1961 г. на Пленума на ВС.
Безспорно е доказана по делото и причинно-следствена връзка с ПТП на
твърдените от ищцата неимуществени вреди, в резултат на смъртта на
съпругът й. В Решение №9/02.02.2018 г. на ВКС по гр.д.№1144/2017 г., III г.о.
е посочено, че причинната връзка е зависимост, при която деянието е
предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното
действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е
единствената причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от
съвкупното въздействие на множество явления/събития, но това не изключва
отговорността за деликт, а само определя нейния обем. При тези разяснения и
при съобразяване на механизма на процесното ПТП, следва обоснован извод,
че причинно-следствена връзка с ПТП на причинените неимуществени вреди
безспорно е налице.
Установен по делото, а и безспорен между страните е и факта на
наличие на договор за застраховка „Гражданска отговорност” на инцидентния
л.а. „Ауди А3“ с peг. № СО 2029 ВН при ответника ЗД "Бул Инс" АД по
застрахователна полица със срок на валидност от 16.09.2019 г. до 15.09.2020
г., т.е. действала към датата на ПТП - 04.12.2019 г. Установено е и че съгласно
изискванията на чл.380 КЗ ищцата е заявила извънсъдебна претенция пред
„ЗД Бул Инс"АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, въз
основа на която е заведена щета, като до момента на депозиране на ИМ,
застрахователя - ответник не е изплатил застрахователно обезщетение.
При наличието на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност", на основание чл.432, ал.1 от КЗ, увредените от
деликта лица могат да претендират обезщетение пряко от застрахователя.
Легалната дефиниция на застраховането срещу „Гражданска отговорност" се
съдържа в чл.429 от КЗ и то е вид застраховане, при което застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
7
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Според чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС, понятието
„справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните
вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и
продължителността на болките и страданията, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинените
неимуществени вреди, съда съобрази характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищцата болки и страдания, в резултат
смъртта на нейния съпруг, както отчете и установения от свидетелските
показания факт на изключително близките отношенията между ищцата и
нейния съпруг и това че последния е бил морална и финансова опора
семейството си. При установеното по делото относно отношенията между
съпрузите, интензитета и продължителността на страданията на съпругата-
ищца, обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване и проявление на неимуществените вреди, съдът приема, че
справедливото обезщетение за ищцата е в размер на 120 000 лева. При
отчитане на критериите посочени в ППВС №4/1968 г. - момент на настъпване
на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, връзката между
пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия
обезщетение житейски отношения, установено в процеса от доказателствения
материал, настоящия съд намира, че доколкото болките и страданията от
смъртта на нейния съпруг могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то
справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД за ищцата се явява именно обезщетение
в размер от 120 000 лв., като в останалата част до претендираните 180 000
8
лева, претенцията следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото, следва да бъде разгледана и претенцията на
ищцата за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение. В
ИМ ищцата е заявила претенция за лихва за времето от датата на смъртта на
съпруга й, която е и датата на деликта - 04.12.2019 г., до окончателно
изплащане на обезщетението.
Съгласно чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, застрахователят покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица вреди, като в този случай той
покрива, наред с другото и лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл.429, ал.3 КЗ. В чл.429, ал.3 от КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в рамките
на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл.430,
ал.1, т.2 от КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В Решение
№128/04.02.2020 г. по т.д.№2466/2018 г. на ВКС, 1-во т.о. е разяснено, че в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл.429
КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането. В
случая претенцията на ищцата за присъждане на законна лихва върху
присъденото обезщетение е частично основателна - за времето от предявяване
на претенцията пред застрахователя на 19.03.2021 г., от която дата се дължи
лихвата за забава, до окончателно изплащане на обезщетението. За времето от
04.12.2019 г. - датата на ПТП и съответно смъртта на съпруга на ищцата, до
18.03.2021 г. обезщетението за забава върху обезщетението за претърпените
от ищцата вреди се дължи от делинквента на основание чл.86 от ЗЗД, но не се
покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на
основание застрахователния договор. Следователно претенцията на ищцата за
заплащане от застрахователя на обезщетение за забава за периода от
04.12.2019 г. до 18.03.2021 г. е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
9
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът
има право на разноски съразмерно с уважената част от иска, но няма данни по
делото за направени такива. Ищцата е представлявана от адв.Р.Г. от САК по
договор за правна помощ безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. В този
смисъл е представения списък по чл.80 ГПК.
На основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА вр. чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ответникът следва да заплати на адв.Б.З. от САК като
упълномощена от ищцата Р. С. Г., адвокатско възнаграждение в размер на 3
930 лв., определено с оглед изхода на делото (частично уважаване на
предявения иск) и съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г., която
сума ответника да бъде осъден да й заплати.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника
направените от него разноски, съобразно отхвърлената част от исковете им.
Ответникът е сторил разноски в общ размер на 6240 лв. - възнаграждение за
адвокат с включен ДДС. Направено е възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на размера на адвокатския хонорар на ответника, което е
неоснователно, т.к. последното е определено в рамките на минимума,
съобразно разпоредбите на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. и §2а от
ДР на Наредбата, с вкл.ДДС, защото адвоката - пълномощник на ответника е
регистриран по ЗДДС. Съобразно отхвърлената част от иска, в съответствие с
правилото на чл.78, ал.3 ГПК, на ответника следва да бъде присъдена сума за
разноски в размер на 2080 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, поради освобождаването на ищцата
от задължението за внасяне на държавна такса и разноски, ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ЯОС държавна такса от 4800 лв..
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джеймс Ваучер" № 87 да заплати на Р. С. Г.,
ЕГН: **********, живуща в гр. Ямбол, ж.к. "***********, на основание
10
чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.52 от ЗЗД, сумата от 120 000 лв. (сто и двадесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на съпругът й С. С. Г.,
настъпила в резултат на ПТП от 04.12.2019 г., причинено от автомобил,
управляван от водача Г. Г. Т., застрахован при ответника по застраховка "ГО",
ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на
уведомяване на застрахователя - 19.03.2021 г. до окончателното плащане на
главницата, като иска за разликата над уважения размер главница от 120 000
лв. до претендираната такава от 180 000 лв., както и за заплащане от
застрахователя на обезщетение за забава за периода от 04.12.2019 г. до
18.03.2021 г., като неоснователни, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* да заплати на адв.Б.З.
от САК, с адрес на дейността: гр.София, ул."Иван Денкоглу“ №7, ет.5, ап.9,
сумата 3930 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено
съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г.
ОСЪЖДА Р. С. Г., ЕГН: ********** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС"
АД, ЕИК ********* разноски по делото в размер на 2080 лв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, на основание чл.78,
ал.6 и чл. 81 от ГПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметката на Окръжен съд-Ямбол, сумата от 4800 лв. (четири хиляди и
осемстотин лева), представляваща дължимата държавна такса върху уважения
размер на иска, както и държавна такса 5 (пет) лв. при служебното издаване
на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
11