Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 11.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на единадесети
септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 794
по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Мобилтел” ЕАД със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Илинден, ул.”Кукуш” № 1, твърди, че с
ответника сключили договор за
далекосъобщителна услуга № М4116739/04.06.2014г. Въз основа на този сключен договор, ответникът е ползвал
предоставяните от ищеца мобилни услуги за телефонен номер ********** по тарифен
план с месечна абонаментна такса от 59.90 лева с ДДС за срок от 24 месеца и
мобилен номер ********** по тарифен план с мобилен интернет с такса от 5.90
лева за срок от 12 месеца. На основание чл.26 от Общите условия към договорите,
заплащането на услугите от абоната се извършвало въз основа на месечна фактура,
която се издавала на името на абоната. Неполучаването на фактурата не
освобождавало абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. За
ползваните от ответника далекосъобщителни услуги били издадени следните
фактури: № *********/02.09.2014г. с падеж на плащане 17.09.2014г. за сумата от
1.08 лева за отчетен период от 28.07.2014г. до 27.08.2014г.; №
*********/01.11.2014г. с падеж на плащане 16.11.2014г. за сумата от 0.18 лева
за отчетен период от 28.09.2014г. до 27.10.2014г.; фактура №
*********/04.12.2014г. с падеж на плащане 04.12.2014г., за отчетен период от
28.10.2014г. до 27.11.2014г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 1 098.05
лева и № *********/04.12.2014г. с падеж на плащане 04.12.2014г. за отчетен
период от 28.10.2014г. до 27.11.2014г., в която е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на
24.60 лева. Договорът бил едностранно предсрочно прекратен от страна на ищеца,
поради неплащане на ползваните услуги от ответника, по която причина му били
начислени и неустойките. За тези парични суми по процесните фактури, ищцовото
дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 7153/2017г. по описа на РРС и
издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Длъжникът обаче не е бил
открит на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, поради което е било
прието, че заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е била връчена на ответника
на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно
вземането си. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 1 123.91 лева,
представляваща главница за потребени и неплатени далекосъобщителни услуги по
договор за мобилни
услуги № М4116739/04.06.2014г. и неустойка за предсрочно прекратяване на договора, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410
от ГПК – 09.10.2017г. до окончателното им изплащане, въз основа на издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело №
7153/2017г. по описа на РРС. Претендира направените по настоящото дело
разноски, както и тези направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата
молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответникът И.М.Г. призован по регистрираните му
постоянен и настоящ адрес не е открит. Назначеният му особен представител
оспорва изцяло предявения. Прави и възражение, че начислената неустойка е
прекомерна спрямо главницата и клаузата от Общите условия на основание, на
която е начислена се явява нищожна с оглед нормата на чл.146, ал.1 от ЗЗП.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните сключили
договор за
далекосъобщителна услуга № М4116739/04.06.2014г., въз основа на който ответникът е ползвал предоставяни от
ищеца мобилни услуги за телефонен номер ********** по тарифен план с месечна
абонаментна такса от 59.90 лева с ДДС за срок от 24 месеца и мобилен номер
********** по тарифен план с мобилен интернет с такса от 5.90 лева за срок от
12 месеца. За ползваните от ответника
далекосъобщителни услуги били издадени следните фактури: №
*********/02.09.2014г. с падеж на плащане 17.09.2014г. за сумата от 1.08 лева
за отчетен период от 28.07.2014г. до 27.08.2014г.; № *********/01.11.2014г. с
падеж на плащане 16.11.2014г. за сумата от 0.18 лева за отчетен период от
28.09.2014г. до 27.10.2014г.; фактура № *********/04.12.2014г. с падеж на
плащане 04.12.2014г., за отчетен период от 28.10.2014г. до 27.11.2014г., в
която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 1 098.05 лева и №
*********/04.12.2014г. с падеж на плащане 04.12.2014г. за отчетен период от
28.10.2014г. до 27.11.2014г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 24.60 лева.
Договорът бил едностранно предсрочно прекратен от страна на ищеца, поради
неплащане на ползваните услуги от ответника, по която причина му били начислени
и неустойките. Върху неплатената главница за ползвани мобилни услуги в размер
на 11.26 лева била начислена и лихва за забава за периода 17.11.2014г. до
25.09.2017г. в размер на 0.34 лева.
Ищецът
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
горепосочените парични суми, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 7153/2017г.
по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение на парично задължение, но
длъжникът не е бил открит на регистрираните му постоянен и настоящ адрес,
поради което е било прието, че заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е била
връчена на ответника на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да
предяви иск относно вземането си.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Мобилтел” ЕАД и ответника са били в облигационни
правоотношения по силата на сключен договор за далекосъобщителна услуга № М4116739/04.06.2014г., въз основа на който И.Г. е ползвал
предоставяни от ищеца мобилни услуги за телефонен номер ********** по тарифен
план с месечна абонаментна такса от 59.90 лева с ДДС за срок от 24 месеца и
мобилен номер ********** по тарифен план с мобилен интернет с такса от 5.90
лева за срок от 12 месеца. Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния
оператор, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура,
която се издава на името на абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава
абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. В чл.22.3.5 от
Общите условия е предвидено и че всички услуги се заплащат в зависимост от
техния вид и специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на Мобилтел. За
ползваните от ответника далекосъобщителни услуги били издадени следните
фактури: № *********/02.09.2014г. с падеж на плащане 17.09.2014г. за сумата от
1.08 лева за отчетен период от 28.07.2014г. до 27.08.2014г. и № *********/01.11.2014г.
с падеж на плащане 16.11.2014г. за сумата от 0.18 лева за отчетен период от
28.09.2014г. до 27.10.2014г. По делото няма доказателства представени от страна
на ответника да е заплатил тези парични суми, поради което съдът намира, че искът
за главницата от 1.26 лева, представляваща дължима цена за ползване на далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителна услуга №
М4116739/04.06.2014г. за отчетните периоди
от 28.07.2014г. до 27.08.2014г. и от 28.09.2014г. до 27.10.2014г. Поради това и
установителния иск в тази му част следва да се уважи. Върху главницата се дължи
и лихва за забава считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
– 09.10.2017г. до окончателното й изплащане.
Искът в частта за претендираните
неустойки се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Съдът следи служебно,
дори при липсата на възражение за нищожност, когато е нарушена норма,
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице
неравноправна клауза. Ищецът основава претенцията си в тази част на чл.54.12.
от Общите условия, според която операторът може едностранно да прекрати
договора при неплащане на уговорената цена с повече от 124 дни, като в този случай
потребителят дължи и неустойка в размер на месечните абонаментни такси за
съответната SIM
карта до изтичане на посочения в контракта срок. В случая ищецът е начислил и
претендира по фактура №
*********/04.12.2014г. с падеж на плащане 04.12.2014г. неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 1 098.05
лева и по фактура № *********/04.12.2014г. с падеж на плащане 04.12.2014г.
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в
размер на 24.60 лева. Съдът намира, че клаузата за неустойка се явява нищожна с
оглед нормата на чл.146, ал.1 от ЗЗП. Ищецът сочи, че е преустановил доставката
на услугата към абоната и едностранно е прекратил договора, поради неплащане на
ползваните услуги от ответника, т.е. подари допуснато договорно неизпълнение от
страна на абоната. Съдът намира, че в този случай дружеството може да
претендира обезщетение за забава върху просроченото парично задължение или при
постигнато съгласие с насрещната страна – неустойка за забава. Неравноправна е
клаузата, според която доставчикът има право сам да прекрати договора и
същевременно да претендира, под формата на неустойка, възнаграждение за услуга,
която не е предоставил на абоната – чл.143, т.6, пр.2 от ЗЗП. След като операторът
е предпочел да прекрати договора с потребителя вместо да запази неговото
действие и да претендира изпълнение по него заедно с обезщетение или неустойка
за забава, то той не разполага с възможност едновременно с това, под формата на
неустойка, да претендира и изпълнението на прекратения договор от страна на
потребителя и то за пълния срок на неговото действие, при това без сам да
предлага изпълнение. Следователно клаузите за неустойки по приложенията към
договора, са неравноправни на основание чл.143, т.6, пр.2 и т.5 от ЗЗП и поради
това – нищожни. Те не пораждат правен ефект, поради което и претенцията на
ищцовото дружество в тази част трябва да се отхвърли. Относимо в случая ще е
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. по тълк.дело № 1/2009г., ОСТК на ВКС,
според което нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В трайната си практика ВКС приема, че клаузата за неустойка
при прекратяване на договор за периодично изпълнение /лизинг, наем/ е нищожна
на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, когато създава условия за неоснователно
обогатяване на бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост /Решение № 110
от 21.07.2016г. по т.дело № 1226/2015г., т.к., 1-во т.о. на ВКС; Решение №
193/09.05.2016г. по т.дело № 2659/2014г. на ВКС, 1-во т.о. и Решение №
219/09.05.2016г. по т.дело № 203/2015г. на ВКС, 1-во т.о./. Съдът е приел, че
ако е уговорена такава неустойка, в размер на всички неплатени по договора
вноски до края на срока му, наемодателят/ лизингодателят по прекратения договор
ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на вещта.
Настоящият случай е аналогичен – операторът ще получи имуществена облага в
размер, какъвто би получил при действащ договор, но без да предоставя
телефонните услуги. По съществото си клаузата за неустойка замества дължимото
от абоната изпълнение на задължението му да заплаща месечна такса, без обаче да
може да ползва услугите срещу нея, предвид прекратяването на договора
/занапред/. Следователно, при съпоставяне размера на очакваните при сключване
на договора вреди от предсрочното прекратяване /критерий за преценка според Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010г./ и размера на конкретно договорената неустойка
/таксите за оставащия период/, е налице несъответствие, с което се нарушава
принципът за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Особеният представител на ответника
навежда и възражение съдът да съобрази сключената между ищцовото търговско
дружество и КЗП спогодба, съгласно която операторът е поел задължение да измени
клаузата за неустойка в договорите за предоставяне на електронни съобщителни
услуги, считано от 01.07.2016г., когато абонатът е физическо лице – потребител
по смисъла на ЗЗП, а именно максималният размер на неустойката за предсрочно
прекратяване по тази клауза да не надвишава трикратния размер на месечните
абонаментни такси за услугата на срочен абонамент по техния стандартен размер
без отстъпка. Процесният договор обаче е прекратил действието си през 2015г.,
поради което и спогодбата се явява ирелевантна за случая.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
настоящото дело разноски съразмерно с уважената част от иска. Ищцовото
дружество е направило по настоящото дело разноски в общ размер от 555.00 лева –
заплатени държавна такса за производството по делото, възнаграждение на редовно
упълномощения адвокат и възнаграждение на назначения особен представител на
ответника, а съразмерно с уважената част от иска следва да му се присъдят
разноски в размер на 0.62 лева, които ответникът бъде осъден да му заплати.
Съобразно дадените задължителни
указания с Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и направените по заповедното производство разноски,
съразмерно с уважената част от иска в размер на 0.24 лева.
Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
И.М.Г., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, че
дължи на “Мобилтел”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, район Илинден, ул.”Кукуш” №
1, ЕИК *********, сумата от 1.26 лева /един лев и двадесет и шест стотинки/, представляваща дължима цена за
ползване на далекосъобщителни
услуги по договор за далекосъобщителна услуга №
М4116739/04.06.2014г. за отчетните периоди
от 28.07.2014г. до 27.08.2014г. и от 28.09.2014г. до 27.10.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2017г. до окончателното й
изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 7153/2017г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Мобилтел” ЕАД със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Илинден, ул.”Кукуш” № 1, ЕИК *********,
против И.М.Г., с ЕГН: **********
и регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, положителен установителен иск да се признае за
установено по отношение на ответника,
че дължи сумата от 1 098.05 лева /хиляда деветдесет и осем лева и пет
стотинки/ по фактура № *********/04.12.2014г. с
падеж на плащане 04.12.2014г., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги и сумата от 24.60 лева
/двадесет и четири лева и шестдесет стотинки/ по фактура №
*********/04.12.2014г. с падеж на плащане 04.12.2014г., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги,
въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 7153/2017г. по описа на РРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.М.Г., с ЕГН: ********** и
регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “Мобилтел” ЕАД със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Илинден, ул.”Кукуш” № 1, ЕИК *********,
сумата от 0.24 лева /двадесет и четири стотинки/ – разноски по заповедното
производство – по ч.гр.дело № 7153/2017г.
по описа на РРС, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА И.М.Г., с ЕГН: ********** и
регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “Мобилтел” ЕАД със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Илинден, ул.”Кукуш” № 1, ЕИК *********,
сумата от 0.62 лева /шестдесет и две стотинки/ - направени по настоящото дело
разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Съобщението за изготвеното решение и
препис от същото да се изпратят на ответника чрез назначения му особен
представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: