Решение по КНАХД №1284/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от К. Г. Т. от [населено място] срещу Решение №183 от 16.10.2024г., постановено по анд №640 по описа за 2024г. на Районен съд Хасково. Твърди се, че решението е неправилно. Въпреки събраните по делото доказателства, въззивният съд стигнал до неправилен извод, че при съставяне на АУАН и издаване на НП няма допуснати нарушения на закона и процесуалните правила, както и че нарушението е доказано по делото. В АУАН било посочено, че е нарушена нормата на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП, а това нарушение се санкционирало по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП. В НП обаче АНО приел, че е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.А, пр.2 от ЗП, за което наложил наказание по чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от ЗП, а така АНО санкционирал жалбоподателя за нарушение, за което не му бил съставен АУАН. Вмененото с АУАН нарушение било за това, че жалбоподателят управлява тежко ППС, а административнонаказателната му отговорност била ангажирана за това, че управлява ППС без съответното разрешително. Сочи се, че това било достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като правата на жалбоподателя били нарушени до такава степен, че било невъзможно да се разбере в какво точно е обвинен, съответно бил в невъзможност да организира защитата си. В АУАН не било посочено нито цифрово, нито словесно, че жалбоподателят не притежава съответното разрешително. Налице било и друго основание за отмяна на НП, а именно - жалбоподателят не нарушил цитираната в НП норма на чл.26 от ЗП, доколкото, за да управлява процесното ППС, не се нуждаел от съответното разрешително. Това било така, понеже попадал в изключението на чл.14, ал.3 от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и в случая било необходимо заплащането на такса. Изложени са и възражения във връзка с направената индивидуализация на наказанието, като е посочено, че наказание в минимален размер е оправдано с оглед личността на нарушителя и съответно за постигане на целите на закона, визирани в чл.12 от ЗАНН. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и на наказателното постановление, евентуално – да бъде изменено наказателното постановление в частта на наложеното наказание, като се определи същото в предвидения в закона минимум.

В допълнително представено чрез пълномощник становище се сочи, че се поддържа касационната жалба. Претендира се на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение за двете инстанции, за предоставената безплатна адвокатска помощ.

Ответната страна – Началник отдел Контрол на републиканската пътна мрежа към Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол при АПИ, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба, като изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Окръжна Прокуратура Хасково счита, че касационната жалба е основателна, като с оглед постановеното по тълкувателно дело №5/2023г. на ВАС, решението на въззивния съд следва да бъде отменено, съответно и издаденото наказателно постановление.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното решение Районен съд Хасково е изменил Наказателно постановление №8458 от 11.12.2023г. на Началник отдел Контрол по републиканската пътна мрежа към Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол при Агенция Пътна инфраструктура – София, с което на К. Г. Т. за нарушение на чл.26, ал. 2, т.1, бА, предл.2 от ЗП във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б.В, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от ЗП е определено наказание глоба в размер на 2 500,00 лева, като съдът е намалил размера на наказанието на 1 500,00 лева. Не са установени от съда допуснати съществени процесуални нарушения, а санкционираното деяние било безспорно установено и доказано. Съдът е приел, че на 09.11.2023г. водачът - жалбоподателят К.Т., на път І-8, км.296+600, преди разклон за [населено място] в посока Пловдив – Хасково, е управлявал ППС – товарен автомобил марка Рено, рег.№ СА 47 43 РР, с четири оси с две управляеми оси, превозващ фракция, като при проверка било установено, че при измерено разстояние между осите 1.40 м., сумата от натоварването на ос на двойната ос на МПС е 24 т., при максимално допустимо натоварване съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.В от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС 19т. Измерването било извършено с надлежно техническо средство, като при самото измерване не били допуснати нарушения, които да разколебаят показанията, а оттам и фактическите изводи на контролните органи. Безспорно било установено, че жалбоподателят управлявал ППС извън допустимите норми на натоварване, без да има изрично издадено разрешение за това и в този смисъл е направен извод, че жалбоподателят безспорно е осъществил от обективна и от субективна страна състава на нарушението по чл.26, ал.2, т.1, б.А от ЗП. Прието е, че в случая правилно е преценено от административнонаказващия орган, че нарушението не е маловажно. Съдът е посочил още и че наказателното постановление следва да бъде изменено единствено по отношение размера на наказанието, като в тази връзка е отбелязал, че същият бил определен от АНО близо до средния, предвиден в закона, но на практика липсвало описание на причините, налагащи такъв размер на наказанието. Съдът е приел, че като смекчаващи отговорността обстоятелства следвало да се приемат липсата на данни за други нарушения по ЗП и съдействието на контролните органи. Относно отегчаващите отговорността обстоятелства, освен значителното претоварване от 5т., съдът е посочил, че тези разрешителни се издават не само заради събиране на такси, но и за определяне на маршрут, по който да може да се премине безопасно с такъв тежък товар. При наличието на така описаните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът е посочил, че размерът на наложеното наказание следва да бъде намален, но не до предвидения минимум. Преценил е, че адекватен на извършеното нарушение ще е размер на глобата от 1 500 лева, в каквато насока е изменил наказателното постановление.

Така постановеното решение е неправилно, като съображенията за това са следните:

Нарушението, за което е наказан касаторът, е квалифицирано по чл.26, ал.2, т.1, б.А, предл.2 от ЗП, според който движението на тежки ППС без разрешение е забранено. Санкционирано е по чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от ЗП, в който е предвидена глоба от 1 000,00 до 5 000,00 лева за нарушителя на тази забрана. Превозното средство правилно е определено като „тежко“ по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, тъй като е надвишило допустимото по чл.7, ал.1, т.5, б.В от същата наредба натоварване. По аргумент от чл.8, ал.2 от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС движението на тежки ППС е допустимо само с разрешително, каквото не е представено. Съгласно чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС водачът на ППС е сред лицата, на които се съставя акт, когато при проверка се установи движение без разрешително.

След постановяване на съдебното решение на РС Хасково е постановено Тълкувателно постановление №2 от 08.10.2025г. на Върховния административен съд – ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, по тълкувателно дело 5/2023г. С него се дава задължително тълкуване на въпроса: „Нарушение по чл.53, ал.1, т.2 във вр. с чл.26, ал.2, т.1, б.А от Закона за пътищата или такова по чл.177, ал.3, т.1 във вр. с чл.139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата извършва водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за движението на това пътно превозно средство?“. Съгласно посоченото ТП водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл.177, ал.3, т.1 във вр. с чл.139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза. В мотивите на тълкувателното постановление е обсъдено приложимостта на ЗП и ЗДвП, както и че субектите и съставите на нарушенията по двата закона са различни.

В настоящия случай жалбоподателят е санкциониран като водач на МПС, като от приложените по делото доказателства (пътен лист и документ за собственост на ППС) не се установява същият да е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза. Поради това и съгласно цитираното тълкувателно постановление, то същият не може да носи отговорност по чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.А от ЗП във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б.В, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Предвид изложеното, въпреки безспорното наличие на данни по делото за извършено нарушение и неговото авторство, материалният закон е приложен неправилно с процесното НП. Налице е касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63в ЗАНН, като решението на РС Хасково е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и да се постанови друго решение, с което се отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

При крайния извод за основателност на касационната жалба на основание чл.143, ал.1 от АПК във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на адвоката, оказал безплатно адвокатска помощ и съдействие пред РС Хасково и пред Административен съд Хасково, съгласно представените договори за правна защита и съдействие, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната адвокатска помощ и съдействие пред двете съдебни инстанции, в общ размер от 1 100,00 лева или по 550,00 лева за всяка от тях, определен съгласно чл.38, ал.2 от Закон за адвокатурата във връ. с чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №183 от 16.10.2024г., постановено по анд №640 по описа за 2024г. на Районен съд Хасково, с което е изменено Наказателно постановление №8458 от 11.12.2023г. на Началник отдел Контрол по републиканската пътна мрежа към Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол при Агенция Пътна инфраструктура София, с което на К. Г. Т. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.А, предл. 2 от ЗП във вр. с чл. 7, ал.1, т.5, б.В, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от ЗП е наложено наказание глоба в размер на 2 500,00 лева, като съдът е намалил размера на наказанието на 1 500,00 лева, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №8458 от 11.12.2023г. на Началник отдел Контрол по републиканската пътна мрежа към Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол при Агенция Пътна инфраструктура София, с което на К. Г. Т. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.А, предл.2 от ЗП във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б.В, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.53, ал.1, т.2, предл. 2 от ЗП е наложено наказание глоба в размер на 2 500,00 лева.

ОСЪЖДА Агенция Пътна инфраструктура София да заплати на адв. В. Т. К. от АК Хасково направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв пред двете съдебни инстанции в общ размер на 1 100,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.