Определение по дело №1734/2018 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер ІV-2300                               23.11.2018 г.                              Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, ІV въззивен състав, 

На двадесет и трети ноември, две хиляди и осемнадесета година,

    В закрито съдебно заседание на осн. чл. 267 от ГПК, в следния състав:

                                                                  

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Недялка Пенева 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: Таня Евтимова

                                                                                       Димана Кирязова-Вълкова

 

като разгледа възз.гр.д. № 1734 по описа за 2018 г., докладвано от съдията-докладчик Д. Кирязова-Вълкова, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивната жалба на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД против Решение № 1520/12.07.2018 г., постановено по гр.д. № 1725/2017 г. по описа на PC-Бургас, с което е отхвърлен предявения от въззивника против Г.К.Г. и Е.К.С. иск за приемане за установено, че „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД е собственик на поземлен имот с идентификатор 67800.54.119 по КК и КР на гр. Созопол, както и ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответниците разноски в размер на 300 лв. В жалбата се твърди, че решението на БРС е  необосновано и неправилно, като същото е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Според въззивното дружество БРС не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната цялост, не е изложил мотиви защо дава вяра на едни доказателствени средства, а на други - не, не е изложил съображения, обосноваващи постановеното решение. Твърди се също така, че изводът на съда за изтекла в полза на ответниците 10-годишна погасителна давност е неправилен, тъй като по делото не е било установено по безспорен начин, че те са владяли имота непрекъснато и спокойно, а напротив – налице са доказателства, че владението на ответниците е било прекъснато, както и че то е било нарушено и оспорено. На следващо място се твърди, че съдът не е изложил мотиви защо приема, че е налице правоприемство, съответно липсва произнасяне за присъединяване на срока на владение. Не било обсъдено и възражението на ищеца за прекъсване на течащата в полза на ответниците придобивна давност, поради образуване на съдебни производства, респ. за спиране на давността по време на висящи съдебни процеси. Не било обсъдено и ценено от първоинстанционния съд и обстоятелството, че решението на ВКС, с което предявеният от ищцовото дружество иск по чл. 108 от ЗС е бил уважен, е било вписано под дв.вх.рег. № 12318/13.11.2012 г., т. 3, акт № 273 на АВ – СВ Бургас. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск, както и да присъди на въззивника направените разноски пред двете инстанции.

Към въззивната жалба не са приложени писмени доказателства. Поискано е да бъде изискано и приложено гр.д. № 1641/2017 г. по описа на РС-Бургас, като се твърди, че това искане е било заявено своевременно пред първата инстанция, но БРС го е оставил без уважение, което според въззивника представлява съществено процесуално нарушение. Въззивният съд намира, че така направеното доказателствено искане следва да бъде уважено, тъй като първоинстанционният съд е обосновал отхвърлянето на искането с мотива, че решението по това дело му е служебно известно, което обстоятелство не е налице по отношение на настоящата инстанция.

При проверката, извършена на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът установи, че въззивната жалба е редовна и допустима, като подадена в срока по чл. 259 от ГПК и от лице, което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите Г.К.Г. и Е.К.С. са подали отговор, в който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на БРС е правилно, законосъобразно и обосновано, като не са налице посочените във въззивната жалба негови пороци. Изложени са доводи по съществото на спора. Посочено е също така, че районният съд не е обсъдил всички съображения, изложени в отговора на ответниците, поради което се моли те да бъдат обсъдени от въззивния съд. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено и на въззиваемите да бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски.

Към отговора не са приложени писмени доказателства, не са  направени доказателствени искания.

Предвид редовността на въззивната жалба, съдът намира, че делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ВНАСЯ възз.гр.д. № 1734/2018 г. по описа на Бургаски окръжен съд в съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 16.11.2018 г. - на 10.12.2018 г. от 14:30 ч.

ДА СЕ ИЗИСКА от Районен съд – Бургас гр.д. № 1641/2017 г. по описа на БРС.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото или същите са служебно известни на съда.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на въззивника ДА СЕ ВРЪЧИ и препис от постъпилия по делото отговор на въззивната жалба.

УКАЗВА на процесуалните представители – адвокати, задължението, вменено им с разпоредбата на чл. 40, ал. 7 от Закон за адвокатурата.

 

 

 

       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                               

                                                              

                                                       

                                                              2.