№ 357
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20211100901275 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „Т.Г.” ЕООД, твърди, че в негова тежест са възникнали изискуеми
парични задължения по сключени търговски сделки, както и публичноправни задължения
към държавата. Посочва, че не разполага с парични средства и с други бързо ликвидни
активи, с които да изплати тези свои задължения. Счита, че с оглед на това е в състояние на
неплатежоспособност. Предвид изложеното моли съдът да обяви неплатежоспособността му
и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец
следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това,
а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че
търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на
търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в
невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по
частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два
месеца. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи
1
и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на
посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото
лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни
конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява
трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице
неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това
понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието
– длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова
автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи,
с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се,
че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не
дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно
текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в
производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се
преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от
значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите
краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които
подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на
неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
С оглед горното и за да отговори на въпроса дали молителят е неплатежоспособен
търговец, съдът ще се произнесе на първо място по това дали по делото е доказано, че в
негова тежест са възникнали задължения, които да са от вида на посочените в чл. 608, ал. 1
ТЗ.
От представените в производството доказателства се установява, че между молителя
„Т.Г.” ЕООД и дружеството „Н.И.Б.“ ЕООД са възникнали облигационни отношения по
сключен договор за наем на вещи, представляващи игрални автомати. Това е видно от
приетите като доказателства по делото пет броя фактури, в които са обективирани
задължения за заплащане на наемна цена за предоставени за ползване игрални автомати,
които са възникнали за „Т.Г.” ЕООД срещу „Н.И.Б.“ ЕООД, които дружества са посочени в
тези документи съответно като получател на услугата и доставчик. Фактурите са подписани
от представител на „Н.И.Б.“ ЕООД, с което от името на това дружество е направено
изявление за съгласие да предостави описаните в тях движими вещи за временно ползване
от „Т.Г.” ЕООД срещу получаване на наемна цена за това в посочения във фактурите
размер. Тези счетоводни документи не са подписани от представител на „Т.Г.” ЕООД, но
доколкото са представени от това дружество в настоящото производство, съдът приема, че
те са му предадени от издателя, който е доставчик на описаните в тях услуги, и са в негово
държане, което означава, че той е изразил съгласие за поемане на описаните в тях
задължения за заплащане на наемна цена за ползване на игралните автомати, въпреки
липсата на подпис от негово име.
От съдържанието на посочените пет броя фактури се установява, че по силата на
2
сключения договор за наем за молителя „Т.Г.” ЕООД е поел задължение да заплати на
„Н.И.Б.“ ЕООД наемна цена в общ размер от 33 796, 75 лв. за ползване на игрални автомати
за месеците септември, октомври и ноември 2020 г., месец март 2021 г. и месец юни 2021 г.
Възникването на това парично задължение в тежест на молителя се и признава от това
дружество извънсъдебно. Това е видно от заключението на изготвената в производството
съдебно-икономическа експертиза, в която вещото лице след извършена проверка е
направило извод, че описаните задължения са осчетоводени в счетоводството на молителя /в
тази насока са и уточненията на вещото лице, направени в разпита му пред съда, проведен в
съдебно заседание от 01.12.2021 г./. Отразяването на паричните задължения към „Н.И.Б.“
ЕООД в счетоводството на длъжника по тях, е такова действие, което е конклудентно по
своя характер и с което последният е признал, че по силата на сключен договор за наем за
него са възникнали задължения за заплащане на наемна цена в размера, до който те са
осчетоводени, който почти напълно съвпада с този, установен от представените фактури –
от 30 041, 58 лв.
Задълженията за заплащане на наемната цена за предоставените за ползване игрални
автомати са срочни, тъй като страните са уговорили изрично момента, в който същите
следва да бъдат изпълнени. Съгласие за това е постигнато във всяка една фактура, в която е
посочен падеж на задължението, за което тя е издадена. От съдържанието на фактурите е
видно, че падежите на задълженията за наемна цена настъпват на следните дати: на
24.09.2020 г., на 21.10.2020 г., на 20.11.2020 г., на 23.03.2021 г. и на 22.06.2021 г. Към датата
на сезиране на съда с молбата по чл. 625 ТЗ са настъпили всички падежи, на които страните
са уговорили, че трябва да бъда изпълнени описаните задължения, което означава, че те са
изискуеми. Изискуемостта е настъпила от датата, следваща падежа на всяко едно
задължение за плащане на месечна наемна цена.
Двете страни по договора за наем са търговци, като при прилагане на презумпцията,
уредена в чл. 286, ал. 3 ТЗ, трябва да се приеме, че този договор е свързан с упражняваното
от тях занятие. По делото не се твърди и не се представят доказателства, че договора е
подписан във връзка с дейност, която е извън упражняваното от съдоговорителите занятие,
поради което и установената законова презумпция не е оборена. Следователно сключената
наемна сделка следва да се определи като търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Това
означава, че задълженията, възникнали в тежест на молителя въз основа на този договор за
заплащане на месечна наемна цена са от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
След като в производството се доказа, че в тежест на „Т.Г.” ЕООД са възникнали
парични задължения по търговска сделка, които са изискуеми, то се налага извода, че е
налице първата от посочените предпоставки, при която е предвидено, че един търговец е
неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали молителят
притежава активи, с които да заплати както задълженията си по търговската сделка за наем,
сключен с „Н.И.Б.“ ЕООД, а така също и всички краткосрочни, съответно текущи
задължения, възникнали в негова тежест, като съобрази събраните в производството
3
доказателства, установяващи финансово-икономическото му състояние, които в случая са
представените по делото годишни-финасови отчети, както и заключението на изготвената
съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, което съдържа пълен анализ на проверената
счетоводна документация.
Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода
дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е
размерът на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за
погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.
От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че
към 31.12.2015 г. балансовата стойност на всички притежавани от „Т.Г.” ЕООД
краткотрайни активи е 602 000 лв., към 31.12.2016 г. е 879 000 лв., към 31.12.2017 г. е 1 178
000 лв., към 31.12.2018 г. е 576 000 лв., към 31.12.2019 г. е 499 000 лв. и към 31.12.2020 г. е
287 000 лв. Към тези дати съгласно записванията в счетоводството на молителя той е имал
краткосрочни задължения, които са в размер на 1 336 000 лв. към 31.12.2015 г., в размер на 2
060 000 лв. към 31.12.2016 г., в размер на 1 699 000 лв. към 31.12.2017 г., в размер на 2 099
000 лв. към 31.12.2018 г., в размер на 1 789 000 лв. към 31.12.2019 г. и в размер на 1 481 000
лв. към 31.12.2020 г.
По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че към 31.12.2015 г.,
към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., към 31.12.2019 г. и към 31.12.2020 г.
молителят е притежавал и други краткотрайни активи, които не са надлежно осчетоводени,
нито пък такива, от които да се установява, че някаква част от осчетоводените като
краткотрайни активи не са реално реализуеми. В производството не са събрани и
доказателства, от които да може да се заключи, че в тежест на „Т.Г.” ЕООД са възникнали и
други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени като такива. Ето защо и при
изследване на финансовото състояние на молителя трябва да се вземе предвид балансовата
стойността на всички краткотрайни активи, които той притежава, както и на възникналите в
негова тежест краткосрочни задължения съгласно записванията във финансовите му отчети,
без да се извършва корекция на тези стойности.
При съпоставяне на балансовите стойности на краткосрочните задължения на „Т.Г.”
ЕООД към края на финансовите 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. със
стойностите на краткотрайните му активи към същите тези моменти е видно, че първите са в
по-голям размер от вторите. Това означава, че към всяка една от тези дати молителят не е
притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно
текущи задължения, което е намерило отражение и в стойността на показателя за обща
ликвидност, която за всеки от посочените отчетни периоди е много под референтната такава
от 1. Следователно към края на 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. търговецът
„Т.Г.” ЕООД е бил във влошено финансово - икономическо състояние, което през последния
отчетен период се е задълбочило много спрямо предходните /към 31.12.2020 г. молителят
вече е можел да заплаща с притежаваните от него краткотрайни активи само 19 % от
възникналите в негова тежест краткосрочни задължения/.
4
От заключението на извършената в производството СИЕ се установява, че към края
на следващия отчетен период, приключващ на 05.07.2021 г. финансово-икономическото
състояние на „Т.Г.” ЕООД се е влошило още повече спрямо предходния отчетен период.
Стойността на осчетоводените краткотрайни активи, които този търговец притежава към
тази дата, възлиза на сумата от 405 000 лв., като в производството не се твърди и не са
събрани доказателства за това, че молителят е притежавал и други бързо ликвидни активи,
които да не са надлежно осчетоводени. Същевременно балансовата стойност на
осчетоводените като краткосрочни задължения на дружеството към 05.07.2021 г. се е
увеличила многократно спрямо тази през предходния период – тя е вече в размер на 2 272
000 лв. При съпоставяне на тези две стойности се налага извода, че към 05.07.2021 г.
ответникът също не е притежавал достатъчно ликвидно имущество, с което да покрие
възникналите в негова тежест краткосрочни съответно текущи задължения към всички свои
кредитори и е във влошено финансово - икономическо състояние, което се е задълбочило
спрямо предходния период. Това намира отражение и в стойността на показателя за обща
ликвидност, която към този момент също е много под референтната такава от 1 – стойността
на този показател е 0, 1783.
След като „Т.Г.” ЕООД не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да
погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че
именно това е причината той да не изпълнява последните, тъй като е очевидно, че дори и да
е имал воля да ги погаси, обективно не е притежавал средства, с които да стори това. Ето
защо и така установената невъзможност на молителят да изпълнява своите изискуеми
задължения за периода от 31.12.2015 г. до 05.07.2021 г. е обективно състояние, което стои
извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на
този субект да направи това.
Доколкото състоянието на неспособност на молителя да изпълни всички свои
краткосрочни задължения продължава седем последователни години и предвид на това, че в
производството не са представени доказателства, че след 05.07.2021 г. до края на устните
състезания пред настоящата съдебна инстанция, дружеството-молител е придобило някакви
бързо ликвидни активи или че е намалило своите краткосрочни задължения, с което да е
подобрило финансовото си състояние, следва да се приеме, че то е и трайно. Това означава,
че по делото се доказа осъществяването на всички предпоставки, при които се приема, че
един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради
което и по отношение на „Т.Г.” ЕООД трябва да се открие производство по несъстоятелност
на посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на
молителя, следва да бъде определена и началната й дата.
В тази връзка на първо място следва да бъде съобразено, че по въпроса за начина на
определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по
несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290
ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна
5
невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към
кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с
оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се
приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение
е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои
изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този
смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. №
758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. №
1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. №
1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на
неплатежоспособността на „Т.Г.” ЕООД, следва да се определи кой е първият момент, в
който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице
към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното,
изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните
задължения с. наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка
между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в
резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
Както беше посочено, по делото се установи, че към 25.09.2020 г. молителят вече е
имал изискуемо задължение към „Н.И.Б.“ ЕООД, което е това за заплащане на месечна
вноска с падеж 24.09.2020 г. от наемната цена за ползване на игрални автомати в размер на 7
510, 39 лв., което задължение е възникнало от търговска сделка, представляваща договор за
наем.
Същевременно, в производството се доказа, че още към 31.12.2015 г. „Т.Г.” ЕООД не
е притежавало достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща всички свои текущи и
краткосрочни задължения, като това състояние се е запазило през целия период до
25.09.2020 г. и дори се е задълбочило през отчетната 2020 г., като не е преодолявано и в
периода от 01.01.2021 г. до 05.07.2021 г. По делото липсват данни, от които да се направи
извод, че през следващия отчетен период този показател би отбелязал някаква тенденция
към завишаване и достигане на необходимите за ликвидността на предприятието
препоръчителни стойности. Ето защо и 25.09.2020 г. следва да се приеме за най-ранния
момент, към който по делото се установява със сигурност, че ответникът има както
изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, така и не притежава достатъчно
краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, т.е. е във
влошено финансово състояние, поради което и тази дата следва да бъде определена като
начална на неплатежоспособността на това дружество.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че
ответникът е неплатежоспособен търговец и по отношение на него са налице
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на това основание.
На следващо място, при произнасяне по молбата за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „Т.Г.” ЕООД, за което се доказа, че са налице
6
предвидените в закона предпоставки, съдът съобразява и това, че в производството се
установява, че към момента това дружество не разполага с достатъчно парични средства, с
които да може да се разпорежда свободно и с които да бъдат покрити началните разноските
в производството по несъстоятелност. Следователно в случая е налице хипотезата на чл.
629б ТЗ, с оглед на което и с определение, постановено по настоящото дело, в открито
съдебно заседание на 01.12.2021 г., съдът е определил сумата от 6 000 лева, която е
необходима за покриване на началните разноски в производство по несъстоятелност, и е дал
възможност на молителя и на всички кредитори на „Т.Г.” ЕООД в десетдневен срок от
вписването на определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по сметка на
Софийски градски съд посочената сума или в същия срок да представят доказателства за
това, че дружеството-длъжник има достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по
несъстоятелността. С определението са указани изрично и последиците от непредставяне на
доказателства и невнасяне на така определената сума.
Това определение на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на
03.12.2021 г., от която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която тече
десетдневният срок за привнасяне на определената от съда сума за покриване на началните
разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. Той изтича на 13.12.2021 г.,
като до този ден по делото от нито един от кредиторите на „Т.Г.” ЕООД не са представени
доказателства за внасяне на определената сума по сметка на СГС или такива,
удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество, от което да могат да се покрият
разноските за производството. Ето защо следва да се приеме, че в случая са налице
предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ и съдът трябва да постанови решение със съдържанието,
определено в тази норма, с което освен да обяви длъжникът в несъстоятелност, да определи
началната й дата и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него, той
следва също така и да постанови прекратяване на дейността на предприятието на длъжника,
да го обяви в несъстоятелност и да спре производството по делото.
С оглед на това, че производството е образувано по молба на длъжник, то на
основание чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна такса за откриване на производството по
несъстоятелност в размер на 250 лв. не е събрана предварително. Ето защо и съдът с
настоящото решение следва да осъди „Т.Г.” ЕООД да я заплати по сметка на СГС, като
съгласно чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ тя ще следва да се събере от масата на несъстоятелността
при разпределението на имуществото.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Т.Г.” ЕООД , с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Нови Искър, ул. ****.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 25.09.2020 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на
7
„Т.Г.” ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Нови Искър, ул. ****.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО
на „Т.Г.” ЕООД , с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Нови Искър, ул.
****.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Т.Г.” ЕООД , с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Нови Искър, ул. ****.
СПИРА производството по т.д. № 1275/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.
УКАЗВА на кредиторите на „Т.Г.” ЕООД и на длъжника, че спряното производство
по несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно искане в едногодишен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията, при
условие, че се удостовери, че е налице достатъчно имущество или бъде внесена
определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване на началните разноски за
провеждане на производството по несъстоятелност, която е в размер на 6 000 лв.
УКАЗВА на кредиторите на „Т.Г.” ЕООД и на длъжника, че ако в едногодишен срок
от вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията не
поискат възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде
прекратено, а длъжникът – заличен.
ОСЪЖДА „Т.Г.” ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Нови
Искър, ул. ****, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 250
лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща държавна такса по молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, която на основание чл. 620, ал. 1,
изр. 2 ТЗ следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределението на
имуществото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на
вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8