РЕШЕНИЕ
№155 21.06.2019 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд наказателен състав
на двадесет и втори май през две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Нина Моллова-
Белчева
секретар Мая Деянова
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
АНД № 347 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Г.8.” ЕООД, ЕИК .......,
против Наказателно постановление № 02-0002311 от 08.04.2019г. на Директор на Д.
„И.п.т.”***, с което за нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание
чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, на
жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв. Навеждат
се доводи за издаване на НП при непълна фактическа обстановка и немотивираност.
Сочи се, че лицето А. не е работило като общ работник в обекта и дружеството не
е имало качеството „работодател”. Твърди се, че А. е имал сключен граждански
договор с „Г.8.”
ЕООД. Излага, че А. не е юридически грамотно лице,
поради кеото описаното от него в представената от служителите на наказващия
орган декларация не е вярно. Моли се да бъде отменено атакуваното наказателно
постановление, а при условията на евентуалност-
намалена наложената санкция.
Процесуалният представител на ДИТ-гр.Бургас,
в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност
на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 20.02.2019г., около 11:45 часа, свидетелката Д., заедно с колегата си
Илиева, в качеството им на служители в ДИТ- Бургас, извършили проверка в
строителен обект- хотел „П.”, находящ се в гр. С.В., УПИ I-202, 203, кв. 1, местност
„Юрта Балкана”, местност „С.”. В една от стаите установили няколко лица,
измежду които и Д.Д.А., които полагали подова
замазка. Пред проверяващите лицата обяснили, че работят за „Г.8.” ЕООД. На същите бил предоставен
за попълване списък на работещите в „Гладиатор”, в който Д.А.собственоръчно попълнил трите си
имена и ЕГН, длъжност „общ работник”, работно време от 8 до 17 часа, и се
подписал. При това положение от проверяващите била връчена призовка на
представител на търговеца, който да се яви на 26.02.2019г. в 11:30 часа в ДИТ
Бургас и да представи относими документи, сред които трудови досиета на
работниците. На 26.02.2019 г., във връзка с Димитър А., бил предоставен
граждански договор от датата на проверката- 20.02.2019г., с който дружеството-
жалбоподател му възложило да изпълнява монтажна дейност, зададена му от
възложителя във връзка с поставяне на под, служебна бележка за проведен
инструктаж по безопасност и здраве, извадка от книга за инструктаж по
безопасност и здраве при работа, идентификационна карта. Не бил представен
сключен трудов договор с това лице, като видно от приложения към жалбата трудов
договор № 295/01.03.2019г., такъв бил сключен с А. на посочената дата. Въз
основа на така представените документи бил съставен АУАН № 02-0002311 от
11.03.2019г. срещу жалбоподателя за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ вр. чл. 1, ал. 2 КТ, връчен на управителя. В предвиденият
срок срещу АУАН било депозирано възражение с твърдения, че А. работил в обекта
по силата на граждански договор, който отново е представен. Въз основа на АУАН
е издаденото и процесното НП, предмет на проверка в
настоящото производство.
Съдът в контекста на правомощията
си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността
на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи,
намери, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
надлежните органи в рамките на тяхната компетентност видно от приложените
заповеди.
Съгласно
нормата на чл.62 от Кодекса на труда, преди постъпване на работа следва да се
сключи трудов договор в писмена форма, който трябва да съдържа определени от
закона елементи. Преди сключването на договора работникът следва да се запознае
с него и да разбере какви са трудовите му задължения, които произтичат от
заеманата длъжност или изпълняваната работа. От разпита на свидетелката Д. се
установи, че на 20.02.2019 г. извършили проверка в посочения обект, където
установили на место лицето Димитър А., който собственоръчно попълнил данните в
дадения му списък. На място в обекта било констатирано, че А. престира труд без сключен трудов договор с дружеството-
жалбоподател. От страна на последното се твърди, че между страните бил сключен
граждански договор, което изключвало задължението за подписване на трудов
такъв. Наред с това се оспорва и приложеният по делото списък като се твърди,
че А. не притежавал юридически познания и не знаел какво попълва.
С оглед
на така изложеното съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му във
вина административно нарушение, поради което е бил законосъобразно
санкциониран. Доколкото гражданският договор не изисква нотариална заверка на
подписа и съдържанието, съдът намира, че същия не може да се противопостави на
наказващия орган от датата, на която е отбелязано, че е сключен. За достоверна
дата на сключване следва да се приеме датата, на която същия е бил представен в
ДИТ, което е след извършената проверка на място. Ето защо правилно и
законосъобразно наказващият орган е приел, че към датата на проверката на място
А. е полагал труд без със същия да е имало сключен писмен трудов договор.
Представеният такъв е с дата 01.03.2019 г., т.е. след проверката. Наред с това,
видно от представеният граждански договор, в същия е посочено, че дружеството е възложило на
изпълнителя А. да изпълнява монтажна дейност, зададена му от възложителя във
връзка с поставяне на под, уговорено е било заплащането, както и срока за
изпълнение. В същият обаче не е посочено къде следва да бъде извършена тази
дейност от страна на А.. В тази връзка съдът намира, че не може да се установи
по категоричен начин връзката на работника с конкретния обект, на който е бил
установен да полага труд. Местоизпълнението на
възложената работа е съществен реквизит на един такъв договор, поради което и приложеният
по делото не може да докаже наличието на валидно уредени правоотношения между
страните по договора за този обект. На следващо място А.
собственоръчно е попълнил списък, в който е отбелязал, че е работещ за
дружеството- жалбоподател и е отразил конкретни елементи на трудово
правоотношение (длъжност, работно време), които не са характерни за договора за
изработка, както се твърди в жалбата. Следва да се отбележи, че за попълването
на този списък не се изискват някакви специални знания, още по- малко
юридическа грамотност. На следващо място посоченото в гражданският договор, че
е сключен в гр. Бургас, противоречи на показанията на св. А., че са подписали
„някакви документи” непосредствено преди започване на деня, на обекта-
последният се намира в гр. С.В.. Ето защо съдът приема, че от страна на дружеството, в
качеството му на работодател, е следвало да има сключен писмен трудов договор,
какъвто към датата на проверката не се спори, че е нямало.
По
отношение наложеното наказание, съдът като взе предвид, че по делото няма
доказателства за допуснати други нарушения от страна на жалбоподателя,
санкцията следва да бъде намалена до предвидения в закона минимален размер от
1500 лв.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 02-0002311 от 08.04.2019г. на Директор на Д. „И.п.т.”***, с което за нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание
чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, на „Г.8.” ЕООД, ЕИК .......,
е наложено наказание
„имуществена санкция”, като НАМАЛЯВА
размера на същото от 2000 лв. на 1500 лв.
Решението
подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд- гр. Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: