Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 11.02.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди
и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 479
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 474077-F510590 от 23.10.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико
Търново при Централно управление на НАП е наложено на „*********” ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.”*********” № ***, БУЛСТАТ ********,
представлявано от управителя И.С.Б., административно наказание на основание чл.185,
ал.2, изр.2-ро, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС – имуществена санкция в
размер на 500 лева, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства.
Недоволни от постановлението останали от дружеството, които чрез управителя
И.Б. са го е обжалвали, като неправилно и незаконосъобразно издадено. В жалбата
се сочи, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на
действителната, което опорочава цялото производство по издаване на
постановлението. Развити са и доводи за маловажност, като се акцентира на
незначителната сума от 18,30 лева, представляваща констатираната разлика в
касовата наличност. Изтъква, че в НП е следвало да се посочат мотиви защо не е
била приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството се представлява от адвокат С.Т. ***, която пледира
жалбата да бъде уважена и се отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно издадено. Поддържа изцяло изложените в нея доводи, като
допълва, че по никакъв начин не се е установило извършването на нарушение на
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г., тъй като не е бил установен произхода на
сумата от 18,30 лева. Счита, че с оглед размера на сумата, то нарушението
съдържа признаците за маловажност и е следвало наказващият орган да приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, а не директно да пристъпва към санкциониране на
дружеството.
Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт Д.И.,
която пледира жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното
постановление. Изтъква, че административнонаказателното производство се е
развило при спазване на процесуалните правила и не е било нарушено правото на
защита на жалбоподателя. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лева. Представя писмена защита.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите
Х.К.Д. и К.К.С., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от
страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
„*********” ЕООД било със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч, ул.”*********”
№ *** и се представлявало от управителя И.С.Б.. Дружеството стопанисвало търговски
обект – фризьорско ателие, намиращо се на същия адрес в гр.Ловеч.
На 25.09.2019 г., в 12:35 часа, в обекта на търговеца била извършена
проверка от служители на ТД на НАП Велико Търново –свидетелите Х.Д. и К.С.. На
проверката присъствала и управителката на дружеството И.Б.. В обекта имало
налично и въведено в експлоатация фискално устройство модел TREMOL
ZM-KL-V2, с рег.№ в НАП 4217303/05.06.2019 г., индивидуален номер
на устройството ZK072083 и индивидуален номер на фискалната
памет 50103048. В хода на проверката служителите на НАП констатирали, че от
фискалното устройство в обекта е разчетена наличност в размер на 20,00 лв. /л.13/,
а фактическата наличност, съгласно направения собственоръчно от управителя Б.
опис на паричните средства /л.12/ била в размер на 38,30 лева. Така установили
разлика между разчетената касова наличност по дневния финансов отчет и
фактическа наличност към момента на проверката, която възлизала на сумата от 18,30
лева. Тази сума не е била отразена във фискалното устройство.
За резултатите от проверката бил съставен протокол № 0374160 от 25.09.2019
година /л.7-9/, който бил съставен и в присъствието на управителя И.Б..
Последната също подписала протокола от проверката. В графата за бележки и
възражения вписала, че неволно до касовия апарат са били поставени монети.
В така издаденият протокол, на основание чл.13, ал.1 и чл.37, ал.3 от ДОПК
бил поканен представляващият търговеца или негов упълномощен представител да се
яви на 28.09.2019 г. и с указания да представи документ за самоличност с оглед
съставянето на АУАН и документ за собственост на обекта.
На 27.09.2019 г. в офиса на ГДФК Плевен се явила управителката Б. и
представила исканите документи, за което бил съставен протокол №
1559229/27.09.2019 г. /л.14-15/. Същият ден – 27.09.2019 г., свидетелката Х.Д. съставила
АУАН серия АN, № F510590 на дружеството, в присъствието на управителя И.Б.. Относно констатираното
в деня на проверката за касовата наличност в обекта на дружеството актосъставителката
приела, че не всяка промяна на касовата наличност, извън случаите на продажби,
се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми в касата. Квалифицирала така установеното като нарушение
на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Като
свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта се подписала К.С..
Актът бил връчен на управителя на дружеството И.Б.. Тя подписала акта, като
в графата за възражения посочила, че паричните средства в размер на 18,30 лева
неволно са били оставени от нея до касовия апарат.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, да са били представени
писмени възражения по акта.
Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно
постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло е била отразена
и в него. Наказващият орган е посочил също и че нарушението е извършено за
първи път. Произнесъл се и по въпросите за маловажност на случая, като е приел
и декларирал, че при преценката тежестта на случая са били взети под внимание
всички смекчаващи и утежняващи отговорността обстоятелства и се констатирало,
че не са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като
нарушението е с висока степен на обществена опасност. Дружеството било
санкционирано на основание чл.185, ал.2, изр.2-ро, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС с имуществена санкция в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, а и жалбоподателят не оспорва визираните
в акта и наказателното постановление фактически констатации, а сочи причините,
поради които се е получила разликата в касовата наличност.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна,
поради което е допустима за разглеждане.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз
основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповеди № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. и № 2264/11.06.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП /л.21-24/.
АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и
съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, като не са допуснати съществени
процесуални нарушения при провеждането на административнонаказателното
производство, които да водят до отмяна на наказателното постановление на
формално основание.
Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, задължава извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата
наличност на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” и
„служебно изведени” суми. Безспорно се установи по делото, че в търговския
обект на жалбоподателя, не са спазили разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/2006 г. на МФ. В случая, за деня 25.09.2019 г., до момента на проверката
от служителите на НАП, по дневния финансов отчет е имало реализиран оборот от 20,00
лева, но проверяващите реално са намерили в касата и в обекта сумата 38,30 лева,
т.е. с 18,30 лева повече отколкото е показва отчета от фискалното устройство.
Именно тази разлика не е била регистрирана като промяна на касовата наличност
на фискалното устройство чрез операциите „въведени” или служебно „изведени”
суми. Тези обстоятелства категорично се установяват от свидетелските показания
по делото, които безусловно се подкрепят и от събраните писмени доказателства. Не
на последно място и самия жалбоподател не ги оспорва.
Що се отнася до аргументите на процесуалния представител на жалбоподателя
относно обстоятелството, че не е бил изяснен произхода на намерената в обекта в
повече сума, то самата разпоредба на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г.
сочи, че извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (в
това число и начална сума) задължително следва да се регистрира във фискалното
устройство. Тази разпоредба е част от установения ред за регистрация и
отчетност, които са задължителни за лицата използващи фискални устройства.
Нормата има за цел създаването на условия за съпоставимост на касовата
наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от
продажби и от извършени служебно отразяване на началното салдо, въвеждане и
извеждане на суми във всеки един момент. Поради това съдът счита, че като не е
изпълнено задължението за отбелязване във фискалното устройство на всяка
промяна на касовата наличност за деня 25.09.2019 г., до момента на проверката
от служителите на НАП, се е стигнало до разлика в размер на 18,30 лева между
отразените суми във фискалното устройство и наличните в касата на обекта и
извън нея. Неизпълнението на това задължение е довело до реализиране състав на
нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Нарушена е била
отчетността на касовата наличност, тъй като търговецът не е изпълнил фискалните
си задължения. Цитираната норма е императивна, тя задължава търговеца да
регистрира и отбелязва във фискалното устройство „…всяка промяна…“, като е без
значение какво е основанието и на какво се дължи същата.
Поради тези съображения съдът не кредитира доводите на жалбоподателя и ги
счита за неоснователни.
С оглед на така изложеното, настоящият състав намира, че извършването на
нарушение на нормата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ от
жалбоподателя е безспорно установено от обективна страна. При това положение,
правилно актосъставителят, съответно и наказващия орган са квалифицирали
нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Правилно също така,
наказващия орган е приложил за това нарушение санкционната норма на чл.185, ал.2,
изр.2-ро, във връзка с ал.1 от ЗДДС. Същата, в една от хипотезите си предвижда
санкция за лице, което наруши реда и начина на отчитане на фискалното
устройство, пред какъвто случай сме изправени в настоящия казус, но това не е
довело до неотразяване на приходи.
Както се посочи и по-горе в изложението, разпоредбата на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ е част от установения от законодателя ред за
регистрация и отчетност и които са задължителни за лицата, използващи фискални
устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на
касовата наличност с документираните от фискалното устройство суми от продажби
и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Това
освен, че дисциплинира търговците, спомага и контрола относно издаването на
касови бележки и своевременното и точно отчитане на реализираните обороти. Именно
поради това, настоящата инстанция счита, че чл.28 от ЗАНН е неприложим в
настоящия случай и аргументите на жалбоподателя в този смисъл не могат да бъдат
споделени. Наред с понятието административно нарушение в чл.6 от ЗАНН, законът
си служи и с понятията „маловажни” и „явно маловажни” нарушения, съответно в
разпоредбите на чл.28 и чл.39, ал.1 от ЗАНН. Безспорно е задължението на
наказващият орган да приложи правилно закона при извършване на преценка дали са
налице основанията по чл.28 от ЗАНН, отграничавайки „маловажните” случаи на
административни нарушения от нарушенията, съдържащи се в обхвата на чл.6 от ЗАНН. В разглеждания случай, наказващият орган извършвайки това отграничаване е
достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставките за прилагане на
нормата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице маловажен случай. „Маловажен случай“
ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя
по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение
с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. В
разглежданият случай, от събраните по делото доказателства се установява, че нарушението
за което е било санкционирано дружеството-жалбоподател не се отличава със
значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на
нарушения от този вид. Единствено обстоятелството, че установената разлика
между наличността от регистрирани продажби съгласно дневния отчет от фискалното
устройство и фактическата наличност в касата и в обекта е на ниска стойност
(18,30 лева) не може да се цени като по-ниска степен на обществена опасност.
Парите са най-ликвидния носител на стойност, поради което движението им е
трудно проследимо и затова всяко несъответствие между фактическото им наличие в
касата и в обекта и наличността, която би следвало да е отразена във фискалното
устройство от продажби, сочи на нерегламентирано движение на парични средства
от и към касата.
Наказващият орган е съобразил, че нарушението е извършено за първи път, което
безспорно е смекчаващо отговорността обстоятелство, поради което правилно е
наложил санкция в минималния предвиден в разпоредбата на чл.185, ал.2, във
връзка с ал.1 от ЗДДС размер.
Предвид така изложените
съображения, настоящия съдебен състав счита, че наказанието е законосъобразно
наложено по вид и размер и следва да бъде потвърдено наказателното
постановление.
С оглед изхода на делото и направеното в тази връзка искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна, то на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва
на ТД на НАП Велико Търново да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно нормата на чл.37, ал.1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет, по предложение на НБПП.
В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. В тази
връзка, макар и да не е направено възражение за прекомерност от жалбоподателя,
то юрисконсултското възнаграждение не следва да се присъжда в целия му
претендиран размер от 300 лева. Производството по настоящето дело е протекло в две
съдебни заседания, от които само по второто въззиваемата страна е била
представлявана от юрисконсулт, с непродължителен разпит на двама свидетели, не
е също така със значителна фактическа и/или правна сложност.
Поради тези съображения съдът намира, че на ТД на НАП Велико Търново следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на минимума от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 474077-F510590 от 23.10.2019 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново при Централно управление на НАП, с което е наложено на „*********” ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Ловеч, ул.”*********” № ***, БУЛСТАТ ********, представлявано от управителя И.С.Б.,
административно наказание на основание чл.185, ал.2, изр.2-ро, във връзка с
чл.185, ал.1 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение
на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „*********”
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.”*********” № ***,
БУЛСТАТ ********, представлявано от управителя И.С.Б., да заплати на ТД на НАП
Велико Търново, представлявана от директора, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :