№ 4311
гр. София, 28.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110149296 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. И. Д. срещу „Файненшъл
България“ ЕООД.
От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор.
По направените доказателствени искания:
Произнасянето по искането на ищеца да бъде задължено трето неучастващо по
делото лице по реда на чл. 192 ГПК да представи документи, следва да бъде отложено
до уточняване от страна на ищеца на причините, поради които не представя искания
договор за заем № ......... г., сключен с третото лице, предвид обстоятелството, че като
страна по него следва да разполага с екземпляр от същия или да може да се снабди с
препис от него от „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК е допустимо и е необходимо за изясняване на
правнорелевантните факти по делото, поради което следва да бъде уважено.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е
необходимо, допустимо и относимо към предмета на делото, поради което следва да
бъде уважено.
Искането на ответника по чл. 213 ГПК е неоснователно, тъй като видно от
получената по делото справка с изх. № ............ г. на Софийски районен съд, предмет на
делото по гр.д. № .......... г. е действителността на договор за поръчителство № .......... г.,
който не се установява да има връзка с процесния.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачите,
формулирани в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. Р. С..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещо лице в размер на 300 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението по депозитната сметка на Софийски
районен съд.
ЗАДЪЛЖАВА ответника „Файненшъл България“ ЕООД, на основание чл. 190
ГПК, в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи
справка от счетоводството си за всички извършени плащания по договор за
предоставяне на гаранция № ............ г., включително да предостави копие от договора,
погасителен план и СЕФ, като УКАЗВА на ответника, че непредставянето на
посочените документи може да се преценява от съда съгласно чл. 161 ГПК.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
уточни доказателственото искане по чл. 192 ГПК, като уточни причините, поради
които не може да представи или да се снабди с препис от посочения в исковата молба
договор за паричен заем, по който е страна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 21.03.2024 г. от 10:45 часа, за което
да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение, като на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на
23.11.2021 г. е сключил с „Изи Асет Мениджмънт" АД договор за паричен заем №
4321001, по силата на който му е предоставена в заем сума в размер на 600 лева, като
видът на вноската е седмичен, с ГПР в размер на 41,34 % и ГЛП – 40 %. Сочи, че в чл.
4 от договора е уговорено заемът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица,
поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.
Твърди, че на датата на сключване на договора за заем е сключен и договор за
предоставяне на гаранция № 4321001, по силата на който ответникът поема
задължението за обезпечаване на заема пред „Изи Асет Мениджмънт" АД. Въз основа
на сключения договор за поръчителство, ищецът се задължил за заплащането в полза
на гарантиращото дружество на сума в размер на 250 лв. – възнаграждение, която е
разсрочена за плащане заедно с месечната вноска по договора за кредит. Излага
доводи, че съгласно договора за поръчителство, е следвало да предоставя дължимите
парични суми на „Изи Асет Мениджмънт" АД, което пък от своя страна, е
упълномощено от ответника да събира в негова полза сумите по процесния договор.
Ищецът твърди, че е погасил изцяло сумата по сключения договор. Поддържа, че
договорът за поръчителство е акцесорен на този за паричния заем, както и че
кредиторът „Изи Асет Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на
„Файненшъл България", като твърди че кредиторът и поръчителят са свързани лица.
Сочи, че кредитодателят е имал за цел да го насочи към единствената форма на
обезпечение, която обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от
одобрено от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт" АД дружество, а именно ответникът
в настоящото производство. Излага доводи, че кредиторът не включва
възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, с което имал за цел да
заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че договорът за предоставяне на
2
гаранция № 4321001 е изначално лишен от основание, тъй като по силата на
посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга,
доколкото уговореното обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „Изи
Асет Мениджмънт" АД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя.
Поддържа, че в настоящия случай търговецът – кредитор е обвързал по-слабата
икономически страна с допълнително възнаграждение, което се дължи от момента на
сключване на договора за заем, без значение дали заемателят е изправна страна по
същия. Счита, че клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство,
установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не поражда права и
задължения за страните, като договорът следва да се прогласи за нищожен поради
накърняване на добрите нрави. Поддържа, че със сключване на договора за
предоставяне на гаранция се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
като в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще
бъде разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт" АД, Твърди, че договорът
за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави
предвид факта, че сумата която е уговорена като възнаграждение, е в размер на повече
от половината от сумата по отпуснатия заем, с което са нарушени принципите на
добросъвестност и справедливост. Съобразно изложеното е направено искане съдът да
прогласи нищожността на сключения с ответника договор за предоставяне на гаранция
№ ............ г., както и да осъди ответника сума в размер на 5 лева – частичен иск от
общо дължимите 250 лева, представляващи недължимо платена сума по нищожния
договор за предоставяне на гаранция, ведно със законната лихва за забава от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, в който са изложени доводи за недопустимост и неоснователност
на предявените искове. Акцентира, че дружеството не е страна по сключения договор
за заем, поради което не следва да бъде предмет на изследване валидността на
заемното правоотношение. Моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени установителен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, за прогласяване на нищожността на
сключен между страните договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/ №
4321001 от 23.11.2021 г., и частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за връщане на платена въз основа на договора сума, представляваща
възнаграждение за предоставеното обезпечение.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
По предявения установителен иск в тежест на ищеца е да докаже, при условията
на пълно и главно доказване, недействителността на сключения договор за
предоставяне на гаранция № 4321001 от 23.11.2021 г. на заявените в исковата молба
основания.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, факта на
получаване на процесната сума от ответника въз основа на сочения за нищожен
договор, включително и нищожността на същия на сочените от него основания.
При установяване на горепосочените факти, в тежест на ответника е да докаже,
че е налице валидно основание за получаване на претендираната сума, съответно за
3
задържане на полученото.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване наличието на облигационно отношение между страните
по договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/ № 4321001 от 23.11.2021 г.
със съдържанието, посочено в исковата молба.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК;
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4