№ 792
гр. София , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РУМЕНА П. ФОТИ
като разгледа докладваното от РУМЕНА П. ФОТИ Гражданско дело №
20201110144553 по описа за 2020 година
Производството е образувано е по искова молба, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
„с.в. АД, ЕИК ,,,, е предявен против В. Н. Б. с ЕГН: **********, иск с правна квалификация
чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закона за водите (ЗВ), вр. чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи) и иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД,
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните вземания: сумата от
3501,75 лева - главница, представляваща стойността на услуги по доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води, предоставени в апартамент № 23, находящ се в
гр. София, ж.к. „л,, бл. 346, вх. 1, ет. 6, с кл. № **********, за периода от 17.04.2014 г. до
16.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2020 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 838,51 лева – законна лихва, за периода от
18.05.2014 г. до 16.02.2020 г., за които суми на 14.07.2020 г. му е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 28451/2020 г. по описа на
СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че между „с.в. АД и ответника са налице трайно установени
фактически отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги до имот находящ се в гр.
София, ж.к. „л,, бл. 346, вх. 1, ет. 6. Ищецът сочи, че по силата на чл. 8 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи (Наредба № 4), получаването на ВиК услуги
става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния
регулаторен орган. С оглед на това, правоотношенията между страните били
1
регламентирани от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на
ВиК оператор „с.в. А, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с Решение
№ ОУ-064 от 17.07.2006 г. (Общи условия). По силата на чл. 2 от Общите условия
ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги за посочения в заповедта за
изпълнение имот, за който на ответника бил открит клиентски номер **********, на който
се начислявали количествата изразходвана вода.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва наличието на
валидна облигационна връзка между страните. Поддържа част от сумите да са погасени по
давност.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. чл. 203 ЗВ - за
установяване съществуването на задължение за заплащане на претендираната главница,
представляваща стойността на услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води, в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за
ответника е възникнало задължението за плащане на уговорената цена т.е. че е доставил
стоки и услуги на стойност процесната главница.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1, ал.1, т.2,
б. „а” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по чл. 1, ал.1 от
закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл. 3, ал.1
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, предвиждаща, че потребители
на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти,
от които се отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Видно от представената по делото Справка по лице от АВ (л.6-8), през процесния
период ответникът е притежавал правото на собственост върху водоснабдения обект -
апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 346, вх. „А“, ет. 6.
Следователно В.Б. е потребител на ВиК услуги, доставяни в посочения от ищеца имот и
като такъв дължи заплащането на цената им. Свидетелство за наличието на валидна
облигационна връзка между страните е и представеното с исковата молба заявление за
промяна на брой ползватели.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на
услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на
ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с
решение на ДКЕВР.
За процесния период ищецът е издал 71 броя фактури, общата стойност на
главницата по които е 3607,09 лв., изчислени в съответствие с предоставените количества и
утвърдените от КЕВР цени, което се установява от приетата по делото комплексна съдебно-
счетоводна и техническа експертиза и приложението към нея. Съдът кредитира
заключението на вещите лица като обективно изготвено и отговарящо пълно и точно на
поставените въпроси. Претендираната от ответника главница, съобразена с направени преди
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, плащания възлиза на
3501,75 лв.
По делото няма данни исковите суми да са заплатени, ето защо исковите претенции
се явяват основателни. Основателността им дава повод за разглеждане на наведеното в
условията на евентуалност възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от ВиК дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се
парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг.
чл. 111, б. „в” ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 02.07.2020
г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.
„б” ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди м.06.2017 г., са погасени
по давност. Размерът на същите се равнява на сумата от 1508,60 лева.
По претенцията с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг, който в случая е в
размер на сумата от 1993,15 лв., и забава в погасяването му. Моментът на забавата в
процесното материално правоотношение се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ОУ, потребителите на ВиК услуги са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактурирането им. В този смисъл и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, ответникът е
изпаднал в забава по силата на ОУ без да е било необходимо да бъде канен от ищеца,
доколкото задълженията му са били срочни. Доколкото част от главницата се явява погасена
по давност и на осн. чл. 119 ЗЗД вземанията за лихва за периода 18.05.2014 г. – 16.07.2017 г.
в размер на 606,07 лева също са погасени по давност.
3
По разноските:
При този изход на спора всяка страна има право на разноски съобразно уважената,
респ. отхвърлена част от претенциите. Ищецът на осн. чл. 78, ал.1 вр. с ал.8 ГПК има право
на сторените разноски в исковото производство, който съобразно уважената част от
исковете възлизат на 355,48 лева и тези в заповедното в размер на 70,15 лева.
Ответникът също има право на разноски и е представил доказателства за извършени
такива за възнаграждение за един адвокат, които съобразно отхвърлената част от исковете
възлизат на 268 лева за исковото производство. В полза на адвоката, осъществил
процесуално представителство в заповедното производство по ч.гр. д. № 28451/2020 г.
следва да бъде определено възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА, което съобразено с
отхвърлената част от претенциите възлиза на 194,88 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че В. Н. Б. с ЕГН:
********** дължи на „с.в. АД, ЕИК ,,,, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 203,
ал. 1 ЗВ сумата от 1993,15 лева - главница, представляваща стойността на услуги по
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, предоставени в
апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж.к. „л,, бл. 346, вх. 1, ет. 6, с кл. № **********,
за периода от 02.06.2017 г. до 16.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.07.2020 г. до окончателното й изплащане и на осн. чл. 86 ЗЗД сумата от 232,44
лева – законна лихва, за периода от 17.07.2017 г. до 16.02.2020 г., за които суми на
14.07.2020 г. му е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
гр. д. № 28451/2020 г. по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата с
правно основание чл. 79 ЗЗД вр.с чл. 203, ал. 1 ЗВ за разликата до пълния предявен размер
от 3501,75 лева и за периода 17.04.2014 г. – 01.06.2017 г. както и иска за лихви с правно
основание чл. 86 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 838,51 лева и за периода
18.05.2014 г. – 16.07.2017 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА В. Н. Б. с ЕГН: ********** да заплати на „с.в. АД, ЕИК ,,,, на основание
чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата от 355,48 лв., представляваща разноски по делото, както и
сумата от 70,15 лв., представляваща разноски в заповедното производство по ч. гр. д.
28451/2020 г. по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА „с.в. АД, ЕИК ,,,, да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на В. Н. Б. с ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 268 лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА „с.в. АД, ЕИК ,,,, да заплати на адв. и.в.ю. от САК с адрес на упражняване
4
на дейността гр. София, бул. „Витоша“ № 1, ет.3, к. № 308 на осн. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 194,88 лева – възнаграждение за защита и представителство по ч.гр. д.
№ 28451/2020 г. по описа на СРС 74 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5