№ 397
гр. Варна, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20253100900154 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от И. Р. Х., ЕГН **********, с адрес *****, чрез адв. Ж.Г., срещу
ЗК „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 80000 лв. за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баба му, ведно със законната лихва,
считано от датата на ПТП - 02.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 02.08.2020 година, в гр. Варна, на Аспарухов мост в посока
кв. Аспарухово, С. Д. Ф. при управление на моторно превозно средство — л.а.„Тойота"
модел „Хайлендер" с per. № ******, нарушила правилата за движение по пътищата, а
именно чл.20 ал.2 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинила смъртта на С. Р.а С. ЕГН
********** - баба на ищеца. Сочи се, че управляваното от С. Д. Ф. МПС „Тойота
Хайлендър" с per. № ******, е застраховано през процесния период по застраховка
„Гражданска отговорност" в ответното дружество.
За процесното ПТП е образувано НОХД № 435/2022г. по описа на Окръжен съд -
Варна, по което подсъдимата С. Д. Ф. ЕГН ***** е призната за виновна. Присъдата е
потвърдена от Апелативен съд - Варна по ВНОХД № 401/2023г. И решението на Апелативен
съд - Варна е оставено в сила от Върховен касационен съд по КНОХД № 617/2024г.
Твърди се, че повече от четири години от настъпването на фаталния инцидент
ищецът И. Р. Х. не може да се възстанови психически от загубата на баба си С. Р.а С., с която
са били в отлични и много близки отношения. И понастоящем му се налага да пие лекарства,
които да успокояват вътрешната му болка от тежката загуба. Същите са били в изключителна
близка житейска и дълбоко емоционална връзка, тъй като пострадалата го е отглеждала и
възпитавала и е бил изцяло поверен на нейните грижи, била е негова морална опора и в този
смисъл фигурата й е била от основна важност за децата и правилното им личностно
формиране. Излага се, че вследствие загубата на толкова значим човек в живота на ищеца у
него е възникнала тревожност и несигурност.
Твърди се, че ищецът е отправил към ЗД „Бул Инс" АД претенция за
неимуществени щети, която е получена от дружеството на 10.01.2025г. В законоустановения
тримесечен срок ищецът е получил отказ за изплащане на обезщетение за неимуществени
щети.
В отговора си ЗК „БУЛ ИНС“ АД оспорва претенциите по основание и размер.
Оспорва материалноправната легитимация на ищеца поради липсата в настоящия случай на
1
претърпени болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена
връзка. Оспорва се съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалата,
както и твърденията, че ищецът е бил отгледан и възпитан изцяло от нея. Оспорва
претърпените от ищеца неимуществени вреди в сочения размер, интензитет и тяхната
продължителност. Прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, като се
твърди, че същата е нарушила правилата за движение по пътищата, по-конкретно чл.113 и
чл.114 от ЗдвП, като е пресичала пътното плътно на нерегламентирано за целта място, както
и че е навлязла на платното за движение внезапно, неочаквано, без да се съобрази с
разстоянието до приближаващите пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение,
като по този начин е представлявала за водача на МПС внезапно възникнала опасност. Освен
изложеното се прави възражение за съпричиняване от страна на починалата с оглед
установения в мотивите на присъдата факт, а именно че към момента на ПТП пешеходката е
била с 2,3% алкохол в кръвта. Не се оспорва наличието на валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л.а.„Тойота", модел „Хайлендер" с per. №
******, действаща към датата на процесното ПТП. Оспорва се претенцията за присъждане
на законна лихва за периода преди уведомяване на застрахователя съгласно чл.429, ал.3 от
КЗ, в евентуалност се твърди погасяване по давност на претенцията за законна лихва за
периода от датата на ПТП 02.08.2025г. до 13.03.2022г. Поради изложеното се твърди, че
претенциите следва да се отхвърлят, в евентуалност моли определеното от съда обезщетение
да бъде намалено поради принос за настъпване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Претендира разноски.
В депозирания отговор третото лице-помагач на страната на ответника С. Д. Ф.,
изразява становище за допустимост, но неоснователно на предявения иск. Оспорва
материалноправната легитимация на ищеца поради липсата в настоящия случай на
изключителна, трайна и дълбока емоционална връзка с починалата, оспорва също да са
настъпили сериозни като интензитет и продължителност болки и страдания за ищеца в
резултат от смъртта на С. С.. В евентуалност се оспорва размера на претендираните
неимуществени вреди и се релевира възражение за съпричиняване, че пострадалата с
поведението си е нарушила правилата за движение по пътищата, по-конкретно чл.113 и
чл.114 от ЗДвП.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:
Приети са за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните
факти: факта на настъпване на процесното ПТП на 02.08.2020 г. в гр. Варна, на Аспарухов
мост в посока кв. Аспарухово, вследствие на което е настъпила смъртта на С. С., баба на
ищеца, както и наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към датата на ПТП с ответника ЗК „БУЛ ИНС“ АД за л.а.„Тойота", модел
„Хайлендер" с per. № ******.
Приет e по делото заверен препис от присъда №55 от 20.09.2023г. по НОХД №
435/2022г. по описа на Окръжен съд - Варна, влязла в законна сила на 11.12.2024г., с която
подсъдимата С. Д. Ф., ЕГН ***** е призната за виновна в това, че на 02.08.2020г. в гр.Варна
при управление на МПС лек автомобил „Тойота Хайлендър“ с рег.№****** е нарушила
правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП и с това е причинила смъртта на С.
Р.а С., ЕГН ********** – пешеходец, като деецът след деянието е избягал от
местопроизшествието, с което е извършила престъпление по чл.343, ал.3, б.”Б” вр. чл.343,
ал.1, б.“В“ вр.чл.342, ал.1 от НК.
Представени са също и заявление за заплащане на застрахователно обезщетение
до ЗК „БУЛ ИНС“ АД и отказ за изплащане на обезщетение от 27.01.2025г.
Прието е по делото удостоверение за родствени връзки на И. Р. Х., от което е
видно, че С. Р.а С., поч. на 08.08.2020г., е негова баба.
От заключението на автотехническата експертиза, приета в съдебно заседание на
25.06.2025г., се установява, че процесното ПТП е настъпило в края на Аспаруховия мост, в
платното за движение към гр.Бургас, където няма пешеходна пътека и не е сигнализирана
възможна поява на пешеходци. Според заключението на мястото има голяма надлъжна
видимост – над 100 метра, без улично осветление. Вероятната посока на движение на
пешеходката е била отдясно наляво за посоката на движение на процесния автомобил.
Според вещото лице няма данни водачът да е предприел аварийно спиране преди удара. При
настъпване на опасната ситуация, пешеходката следва да е била вече на пътното платно, с
2
оглед характеристиката на пътния възел. Според заключението категорично автомобилите,
движещи се в посока гр.Бургас, са били видими за пешеходец, движещ се с лява част към
посоката на поява на МПС-та. Ако автомобилът се е движел със скорост от 64 км/час, е имал
възможност да предприеме аварийно спиране в рамките на около 45 метра, което разстояние
попада в светлинното петно на късите светлини на процесния автомобил. Според вещото
лице най-вероятно точката на ПТП е била в лява част на дясната пътна лента, на линията на
възстановената разделителна мантинела между платната на моста, непосредствено при
отбиването с ръкав на движение към кв.Аспарухово и село Звездица.
От заключението на съдебнотоксикологичната експертиза, приета в съдебно
заседание на 25.06.2025г., се установява, че при кръвното изследване на починалата
пешеходка е установена концентрация на алкохол в кръвта 2,3 промила, която се счита за
висока, променя значително менталните, физически и сетивни функции. При такова
количество на алкохол в кръвта се променят възприятията за време и място, ориентация,
преценка на опасността, нарушени са слухът, зрението, говорът, реакциите са силно
забавени, некоординирани.
От заключението на съдебнопсихологичната експертиза, приета в съдебно
заседание на 17.09.2025г., се установява, че в резултат на смъртта на баба си ищецът е
изпитвал повишени нива на ситуационна тревожност, с която е успял да се справи до
момента на изследването, няма наличие на депресивни показатели. Не му се е налагало да си
консултира с психолог или психиатър, не е вземал лекарства. Изводът на вещото лице е, че
ищецът е преживял нормална реакция на стресовата ситуация, няма данни тревожността да
се е задълбочила, към момента на изследването говори спокойно за покойната си баба, не се
наблюдават признаци на тревожна симптоматика, не са налице трайни последици в резултат
на настъпилото събитие в психичното състояние на ищеца.
По искане на ищцовата страна в съдебно заседание е разпитана като свидетел
Т.Б.П. /без дела и родство със страните/, от чийто показания се установява, че е съседка на
семейството на ищеца от с.Старо Оряхово. Св.заявява, че познава И., откакто се е родил,
познавала и починалата С., която описва като жена, която много добре си е изгледала децата
и внуците. Грижела се за внуците, докато родителите им били на работа, били сплотено
семейство, бабата много обичала внуците си. Св.заявява, че И. много тежко преживял
загубата, много плакал, даже и сега посещавал гроба на баба си. С. живеела в Долни чифлик,
но идвала и при сина си в с.Старо Оряхово
По искане на ищцовата страна като свидетел е разпитан и Г.М.В. /вуйчо на
ищеца/, от чийто показания се установява, че е познавал С. С. от малка, но последните
години не я е виждал често. От показанията му се установява, че когато внуците й са били
малки, тя е живеела в Долни чифлик и постоянно идвала при тях в с.Старо оряхово. Обичала
си много внуците, винаги присъствала на рождени дни и празници. Когато починала,
внуците били много разстроени, И. много тежко го преживял. Св. си спомня, че последните
години С. е живяла с един рибар във фургон под Аспаруховия мост.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава
на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за
осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка
“гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за
забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото
лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя.
3
Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а
именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и
размера на претърпените вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” към процесната дата между собственика на лек автомобил „Тойота
Хайлендър“ с рег.№****** и ответното застрахователно дружество не е спорно между
страните. През процесния период водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната
закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото
на пострадалия да предяви прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна
застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице
извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието
обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския
съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца. В настоящия случай с влязла в сила
присъда присъда №55 от 20.09.2023г. по НОХД № 435/2022г. по описа на Окръжен съд -
Варна, подсъдимата С. Д. Ф. ЕГН ***** е призната за виновна в това, че на 02.08.2020г. в
гр.Варна при управление на МПС лек автомобил „Тойота Хайлендър“ с рег.№****** е
нарушила правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП и с това е причинила
смъртта на С. Р.а С., ЕГН ********** – пешеходец, като деецът след деянието е избягал от
местопроизшествието, с което е извършила престъпление по чл.343, ал.3, б.”Б” вр. чл.343,
ал.1, б.“В“ вр.чл.342, ал.1 от НК.
При наличието в случая на влязло в сила решение на наказателния съд, въз основа
на което за установено се приема извършване на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, на доказване подлежат причинените неимуществени вреди и техния
размер, както и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.
В настоящия случай се оспорва материално-правната легитимация на ищците, при
което следва да се съобрази разрешението на ТР №1/2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на
ВКС, с което е изоставено разрешението в ППВС №2/30.11.1984г. и е прието, че
използваният от ППВС ограничителен подход при определяне кръга на лицата с право на
обезщетение не отговаря на съвременните изисквания за справедливост, предвид което е
справедливо от гледна точка на чл.52 от ЗЗД и други лица, извън най-близкия семеен и
родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с
починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките.
С цитираното ТР №1/2016 от 21.06.2018г. се приема, че ако е съществувала трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и съответно са търпени продължителни болки и
страдания от неговата смърт, ищецът е придобил качеството увредено лице по см. на КЗ
/отм./, което е материално-правно легитимирано да претендира тяхната обезвреда. В
мотивите на цитираното ТР е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че в
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени
вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
4
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
С решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о. и въз
основа на цитираното ТР №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС е разяснено и акцентирано, че
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън
кръга на лицата, очертан в двете ППВС, се присъжда само по изключение. Предпоставките,
за да се приложи това изключение, са: 1. Създадена особено близка връзка между починалия
и претендиращия обезщетението и 2. Действително претърпени неимуществени вреди, които
надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението
е станала изключително силна, т.е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между
починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за
неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд.
Съгласно задължителните указания с ТР № 1/2018 г. по т. дело № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС, не подлежи на доказване само особената житейска ситуация, като
причина за възникване на връзка на особена близост. Главното и пълно доказване на
обстоятелствата по материалноправната легитимация на лицата - ищци, извън кръга очертан
с постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, в хипотезата на родство с починалия,
извън родство от първа степен по права линия, предпоставя установяването на три групи
факти: 1 / такива, които по своето естество са годни да провокират създаването на особена
близка връзка, надхвърляща - когато се касае за лица в някаква степен на родство -
типичното съдържание на такава връзка, традиционно за българското семейство, бит и
морал - тези обстоятелства следва да обосновават житейските предпоставки за възникването
на изключителна духовна връзка, но сами по себе си не биха били достатъчни за
обосноваване на активна материалноправна легитимация; 2/ факти, свидетелстващи за
съдържанието на установилата се, по причина особената житейска ситуация, връзка между
съответните родственици - с продължителност, интензитет и проявления, съобразими за
период значително преди и към момента на настъпване на смъртта, които да позволяват
квалифицирането й като необичайна; 3/ търпимите болки и страдания от загубата,
надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно търпимите от смъртта на близък човек.
Неустановяването на която и да е от трите групи факти изключва обосноваването на активна
материално - правна легитимация на ищци, по искове за обезщетяване на неимуществени
вреди, извън кръга очертан с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/1969 г. При това от значение е не
личната оценка на ищеца или квалификацията на създалите се отношения между него и
починалия, дадена от трети лица /свидетели/, а доказването на обстоятелствата,
предоставящи възможност съдът да изгради личното си впечатление и убеждение за
изключителност на тази връзка, по смисъла на ТР № 1/2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС. /в този смисъл решение № 60070 от 29.06.2021 г. по т. д. № 904/2020
г., Т.К., І Т.О. НА ВКС/.
Съобразно разрешението по цитираното ТР 1/2016г. обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че
лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна
грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В настоящия случай не се установява наличието на всички посочени
предпоставки в тяхната съвкупност. Твърденията, че починалата С. е отгледала и възпитала
изцяло внуците си, с които е била в изключително близка житейска и дълбоко емоционална
връзка, не се установяват от събраните свидетелски показания. От показанията на
разпитаните свидетели се установи, че действително починалата се е грижила за внуците си,
но те са живеели с родителите си и тя е идвала от съседното населено място, където е
живеела по това време, за да ги гледа, докато родителите са на работа. Няма основание да се
счита, че е била налице заместваща родителска грижа, като освен това се касае за период
5
преди поне 15 години. Също така се установява, че през последните години свидетелите
нямат непосредствени впечатления от живота на починалата. Единият свидетел описва как
тя е живяла в Долни чифлик, впоследствие става ясно, че се касае за период преди около 15
години, а другият свидетел бегло си спомня, че през последните години е живеела с един
рибар във фургон. Със сигурност свидетелите заявяват, че тя е в много добри отношения със
семейството, вкл. ищеца, както и че присъства на големи празници и рождени дни.
Въпреки че св.показания са изградени върху непосредствени възприятия за
фактите, за които се отнасят, не установяват отношения между починалата и ищеца,
различаващи се по съдържание от традиционните за българското общество отношения
между баба и внук. Полагането на грижи от починалата за нейния внук в процеса на
отглеждането му установява твърдяната житейска ситуация, но не разкрива изключителност
на съществуващата между тях родствена връзка. Освен това, не се установява наличието на
особено интензивна и близка връзка през периода преди и към момента на настъпване на
смъртта на С., като се има предвид, че от периода, в който е помагала в грижите за внуците,
са изминали повече от 15 години. Свидетелските показания са противоречиви относно
живота на С. и връзката й със семейството през последните години. Тези показания се
разколебават от незнанието на свидетелите къде и с кого е живеела напоследък, като единият
свидетел бегло си спомня, че е живеела с един рибар във фургон. Показанията на
свидетелите относно настоящето са убедителни и непротиворечиви единствено по
отношение на факта, че починалата е била в много добри отношения със семейството, вкл.
ищеца, както и че присъства на големи празници и рождени дни.
С оглед на изложеното се налага извод, че не са доказани конкретни житейски
обстоятелства, станали причина за създаване на особена духовна и емоционална близост
между бабата и внука по смисъла на тълкувателното решение, която да поражда основание
за включване на ищцата в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на С. С.. Не са установени също преживени от ищеца
болки и страдания от загубата, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно
търпимите от смъртта на близък човек, доколкото за установяването на такива е допусната
съдебно-психологична експертиза, от заключението по която се установява, че не се
наблюдават признаци на тревожна симптоматика, не са налице трайни последици в резултат
на настъпилото събитие в психичното състояние на ищеца.
С оглед на установеното по-горе от фактическа страна следва да се приеме, че в
конкретния случай не се установяват отношения, които надхвърлят по обем и интензитет
общоприетото разбиране за близост между роднини - връзка, която във всеки един аспект,
включително емоционален и духовен, надхвърля обичайните отношения на близост, топлина
и уважение между лица в тази степен на родство. Това налага извода, че ищецът не е
материално легитимиран да получи обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, с оглед на което искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли, ведно с
акцесорната претенция.
С оглед изхода от спора разноски се дължат в полза на ответната страна в размер
на 1205 лв. въз основа на направеното искане и писмени доказателства за заплатени
депозити за вещи лица.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.432 от КЗ, предявен от И. Р. Х. ЕГН
**********, с адрес *****, чрез адв. Ж.Г., срещу ЗК „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, за заплащане на обезщетение в размер на 80000 лв. за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на неговата баба С. Р.а С., настъпила
при ПТП на 02.08.2020 година, в гр. Варна, на Аспарухов мост, причинена от С. Д. Ф. при
управление на моторно превозно средство — л.а.„Тойота" модел „Хайлендер" с per. №
******, ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП - 02.08.2020г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И. Р. Х. ЕГН **********, с адрес *****, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата 1205 лева, представляващи
сторени в настоящото производство разноски съобразно изхода от спора, на основание чл.78
6
ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на С. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес гр.
София, като трето лице-помагач на страната на ответника ЗК „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7