РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти състав, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА адм. дело №
595 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, вр. с чл. 145 АПК.
Образувано
е по жалба на „М.Ш.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.Русе,
ул.“Изола планина“ № 28 представлявано от М.Н.Ш. срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 286 – ФН от 02.10.2020г., издадена от
Началника на отдел "Оперативни дейности" – Варна, в дирекция
"Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП - "запечатване на търговски обект и забрана за
достъп до него за срок от 7дни" –
заведение за хранене в гр.Русе, ул.“Св.Димитър Басарбовски“ № 12,
стопанисван от жалбоподателя.
В жалбата се посочват
основания за материална незаконосъобразност, противоречие с целта на закона и
допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на заповедта. Жалбоподателят претендира съдът да отмени
оспорената заповед в цялост. Претендира и направените в производството разноски.
Ответникът по жалбата –
Началникът на Отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния представител старши юрисконсулт С.С. изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
По фактите.
От представените с административната преписка писмени
доказателства се установява, че на 30.09.2020 г. в 12,25ч. е извършена проверка
на търговски обект – заведение за хранене в гр.Русе, ул.“Св.Димитър
Басарбовски“ № 12, стопанисван от жалбоподателя. Установено е, че извършената
контролна покупка на 2бр.минерална вода,
1 порция агнешка дроб-сарма, 1 агнешка супа, 2бр. кюфтета, 1 порция пържени
картофи, 1шопска салата, 1шоколадов крем и 3бр. люти чушки на обща стойност
15,50лв, заплатени в брой в 12,06ч. на място в обекта от орган по приходите, е
издадена фискална касова бележка № 0003053 от 30.09.2020г. от наличното и
работещо в обекта фискално устройство. Издадената касова бележка не съдържала
необходимите реквизити по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 8 2006г. на МФ, а
именно наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки. В касовата бележка стоките били
отразени единствено в група „Готвено“, с
което същите не можели да бъдат идентифицирани.
Резултатите от
проверката са материализирани в Протокол за извършена проверка № 0385982 от
30.09.2020г. /л. 6 - л.8 от преписката/. В протокола и в оспорената ЗНПАМ е
посочено, че нарушението се потвърждава от фискален касов бон/ФКБ/№ 0003053 от
30.09.2020г. и 3бр. съкратени отчети от фискална памет.
С оспорената по делото Заповед за налагане на ПАМ №285-ФК
от 02.10.2020г., издадена от началник на
отдел ОП – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на „М.Ш.“*** е наложена
ПАМ – запечатване на търговски обект – „заведение за хранене“ в гр.Русе,
ул.“Св.Димитър Басарбовски“ № 12, стопанисван от жалбоподател –търговец и
забрана на достъп до него за срок от 7/седем/ дни на основание чл. 186,
ал. 1,т.1, б.“а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В заповедта има изрично позоваване на горецитирания протокол
за извършена проверка и изцяло е възприета описаната в него фактическа
обстановка. Във връзка с констатациите при проверката от административния орган
е прието, че търговецът е извършил
нарушение на чл.26, ал. 1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
АУАН № F574715
е съставен по-късно на 12.10.2020г., когато е и връчена оспорената заповед
По правото
Жалбата е процесуално допустима. Подадена e от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена лично от
представляващия по закон търговското дружество – управителя М.Ш. на
12.10.2020г., видно от подписана от него
разписка /л.5 от преписката/. Жалбата до съда е подадена в чрез
административния орган на 14.10.2020 г., с което е спазен законоустановения 14-дневен срок за оспорване по
чл.149,ал.1 от АПК вр. чл.186,ал.4 ЗДДС.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен административен орган - в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал.3, предл. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в
приобщената към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-1148 от
25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1
от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС
и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните
дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са
оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС .
Спазена
е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" ЗДДС, на която се позовава административния орган в
процесната заповед,
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка /продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1, предл. първо от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да
регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Тълкуването на цитираните норми налагат извода,
че във всеки един случай на констатирано нарушение на реда за отчитане на
продажбите в търговски обект, административният орган действа при обвързана
компетентност и констатира ли такъв вид
нарушение той е длъжен да наложи принудителна мярка. Свободата на органа обхваща
преценката само до определянето на продължителността на срока, за който тя се
налага. При тази своя дейност той действа в условията на оперативна
самостоятелност като в акта следва да са изложени мотиви относно
продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се
забранява достъпът до него.
Оспорващият твърди
материална незаконосъобразност на оспореният индивидуален административен акт,
тъй като според него липсата на
реквизити по чл.26, ал.1,т.7 от Наредбата
не е съществено данъчно нарушение и същото съставлява маловажен случай. ПАМ
от вида на процесната, по аргумент от разпоредбата на чл.186, ал.1 ЗДДС, не съставлява административно
наказание и няма санкционен характер. Производството по прилагането й е
различно и самостоятелно от това по ангажиране на административно-наказателната
отговорност на субекта по реда и условията на ЗАНН за извършено административно
нарушение по ЗДДС. Двете производства не са обусловени едно от друго. В този
смисъл, образуването на
административно-наказателно производство по ЗАНН със съставянето на АУАН не е
условие за налагане на мярката. За издаването на индивидуалния административен
акт по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" ЗДДС е
достатъчно да е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред
за отчитане на продажбите в търговския обект. Разпоредбите на чл.26, ал.1,т.7 /доп.
– ДВ, бр. 76 от 2017 г., бр. 68 от 2020 г. Сравнение с предишната редакция, в
сила от 31.07.2020 г./ от Наредбата предвижда, че фискалната касова бележка от
ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и
да съдържа задължително следните реквизити: наименование на стоката/услугата,
код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или
услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида
на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са
с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със
съответната стойност. В случая в Протокол за извършена проверка Протокол за
извършена проверка № 0385982 от 30.09.2020г. приходната администрация е
установила, че от дружеството-жалбоподател не е изпълнено задължението да приведат
фискалното си устройство в изискуемия вид, предвид последните промени в
Наредбата и съответно чрез него да издават фискални касови бележки, отговарящи
на изискванията от последните промени в Наредбата. Протоколът, съставен по
установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се
ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по
приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Констатациите в протокола установяват
нарушението, което е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. Така
описаната продажба е отразена и в
изведения на хартиен носител фискален бон/л.11 от преписката/. С издаване на
фискална касова бележка във вида, в който е представена като доказателство пред
съда безспорно е налице хипотезата на
чл. 26, ал.1, т.7
от Наредбата , към която препраща
чл.186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и ответникът, в условията на
обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ в
съответствие на материалния закон.
С посоченото по-горе се
опровергават възраженията на оспорващия, че административния орган и издал
атакуваната заповед при липса на фактически и правни основания за издаването и.
Неоснователно е
възражението, че административният орган не е изложил конкретни мотиви относно
продължителността на срока на ПАМ, а наличните такива са общи и неясно
формулирани. В т.2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. №
ТР-4/2002 г. е прието, че в случаите, когато административният орган е овластен
да реши въпроса по свободна преценка, неизлагането на мотиви по въпроса защо е
избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения съставлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и съответно е основание
за отмяна на административния акт. В случая такова нарушение не е допуснато и в
тази връзка е неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на мотиви
при определяне продължителността на ПАМ. Макар и по – общи като съдържание, в
заповедта са изложени мотиви относно избраната продължителност на мярката като
по този начин е удовлетворено изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59,
ал.2, т.4 от АПК. Към органите по приходите не следва да бъдат поставяни
неизпълними условия за мотивиране всеки път по различен начин на постановените
заповеди за налагане на ПАМ, тъй като те често касаят практически идентични
случаи, които съгласно закона следва да бъдат третирани еднакво – чл.8, ал.2 от АПК.В заповедта ясно е посочено, че при определяне на срока е съобразен
принципа на съразмерност, както и че срокът е съобразен с целената превенция и
с необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Мотивите на
административния орган почиват на конкретни фактически основания и съвпадат с
целта на самата принудителна административна мярка, която е с преустановителен
и превантивен характер, т. е. цели осуетяване възможността на дееца да извърши
други подобни нарушения.
Съдът приема, че срокът от 7 дни за запечатване на
обекта, ориентиран към минимума на максималния
предвиден в закона 30-дневен,
отговаря на тежестта на нарушението и е съобразен с целите предвидени в чл. 22
от ЗАНН за налагане на ПАМ. Не е нарушен и принципът на съразмерност по чл.6 от АПК. Както беше посочено, при извършената проверка безспорно е установено
нарушение на данъчното законодателство, а обстоятелството, каква е стойността
на покупката, за която не е издадена фискална бележка, е неотносимо към факта
на нарушението. Срокът на мярката кореспондира на установените по делото
обстоятелства, при които то е извършено. Касае се за обект – заведение за бързо
хранене, което се намира в промишлената зона и е съобразен оборота. Оспорената
заповед е постановена както в съответствие с приложимия материален закон, но
така също и в съответствие с неговата цел.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че наложената ПАМ не е необходима и не е свързана със защита на
важен държавен интерес и с нея не се
причиняват значителни или трудно
поправими вреди за бюджета.
Мярката
има превантивен характер, като целта й е да осуети възможността на нарушителя
да извърши други подобни противоправни деяния, а от тук да се предотвратят и
вредните последици от тях, като по този начин се осигури защита на утвърдения
ред на данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от лицата
продажби, с цел гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни приходи. По
изложените съображения съдът намира жалбата неоснователна и като такава тя следва
да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.143, ал.4 от АПК, чл.78, ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК и чл.24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, ответникът по жалбата има право на
юрисконсултско възнаграждение, което, предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът определя в размер на 100 лева. Както се приема и в
Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС,
възнаграждението се присъжда в полза на юридическото лице, в чиято структура се
намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в
полза на Националната агенция за приходите съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „М.Ш.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.Русе, ул.“Изола планина“ № 28,
представлявано от М.Н.Ш. срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 286 – ФН от 02.10.2020г., издадена от Началника на
отдел "Оперативни дейности" – Варна, в дирекция "Оперативни
дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП -
"запечатване на търговски обект и забрана за достъп до обекта за срок от 7дни" – заведение за хранене в гр.Русе,
ул.“Св.Димитър Басарбовски“ № 12, стопанисван от жалбоподателя, на основание чл.186, ал. 1, т.1,
б.“а“ от ЗДДС, вр. Чл. 26., ал.1, т.7 от
Наредба № Н-18 / 2006г. на МФ.
ОСЪЖДА
„М.Ш.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр.Русе, ул.“Изола планина“ № 28, представлявано от М.Н.Ш.
да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния Административен
съд на Република България.
СЪДИЯ: