Решение по дело №829/2022 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 6
Дата: 25 януари 2023 г.
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20225620200829
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Свиленград, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200829 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) №004271 от 29.08.2022
година на Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция
„Пътна инфраструктура” (АПИ) към Министерството на регионалното
развитие и благоустройството, с което на С. Д. Г. с ЕГН ********** от
гр.Д.град, бул.„*********” № 1,вх.*,ет.*,ап.** община Д.град,област
Хасково, за нарушение на чл.139,ал.7 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3а от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 1 800 лв.
С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на
НП – в противоречие с материалноправните норми, при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и в разрез с целта
на закона. Подробно са посочени от процесуалния представител доводи за
отмяна на НП,а именно при съставяне на Акта не било ясно кой е извършил
процесното деяние – това не било установено и при издаване на обжалваното
НП. В Актът и НП липсвали основни реквизите,съгласно изискванията на
чл.42,т.3,4 и 5 и чл.57,ал.1,т.5,6 и 8 от ЗАНН .Липсвало ясно посочено
нарушение и т.н. По изложените доводи моли съда да отмени обжалваното
НП като неправилно и незаконосъобразно.
Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят С. Д. Г. , не се
явява,за него се явява му адв.К. ,която поддържа жалбата по изложените в
нея доводи,като в съдебно заседание доразвива същите.
1
В съдебната фаза се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ), редовно призован, изпраща представител –
юрисконсулт, който пледира за потвърждаване на НП. Представя Писмени
бележки, в които подробно аргументира тезата си за потвърждаване на НП.
Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. В съдебната фаза се ангажират писмени и
гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не
изпращат представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 13.03.2022 година,св.К. Я. З. и св.Н. Г. В. –инспектори в сектор
„Контрол и правоприлагане“-Хасково”, когато в 20.30 часа на МП „Капитан
Андреево“ на изход трасе товарни автомобили в посока България-Турция
пристигнал за проверка ППС –марка „ВОЛВО ФХ 1262Т” с рег.№ Х5843 КК,
с обща техническа маса допустима максимална маса над 12 t- 26000кг. , брой
оси – 3– собственост на „АН ТРАНС-Ангел Стоянов” ЕООД с ЕИК
********* и със седалище и адрес на управление: град Д.град (видно от
свидетелство за регистрация час първа) и управляван от жалбоподателя.
/което обстоятелство се установява от свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели/.
След проверка в Електронната система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) (т.нар. ТОЛ система), контролният орган
- св. К. Я. З. констатирал, че на дата 28.02.2022 година в 13.08 часа в извън
населено място, а именно: по път (АМ) 4 (Пловдив – Стара Загора – Харманли
– Свиленград – граница Турция), 76/А-4-809/А-4-7, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, посоченото моторно превозно средство (МПС) е
управлявано, без да има предварително закупена маршрутна карта и без да е
изпълнено задължението за установяване на изминато разстояние, респ.
заплащане на дължима такса за движение по републиканската пътна мрежа
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
За извършеното нарушение е генериран запис от електронната система
под формата на доклад и снимков материал като са налични две снимки, на
които е виден регистрационният номер на автомобила и на прикаченото към
него ремарки. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен
регистрационен № Х 5843 КК и номер на ремарке –Х1152 ЕМ , датата, часа и
мястото на движение и е посочен номерът на контролното устройство.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, на дата
13.03.2022 година, св. К. Я. З. – „инспектор в сектор „Контрол и
2
правоприлагане“-Хасково” към АНО, във връзка с възложените му функции,
съставил против жалбоподателя (в качеството му на водач на процесното
МПС към датата на деянието / установен едва в съдебното производство
от представения и приобщен по делото пътен лист серия Т №не се чете/
и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 004271/ 28.02.2022 от 13.03.2022г.
Това процесуално действие извършил и с участието на колегата си –
свидетеля Н. Г. В..
В изготвения АУАН актосъставителят К. Я. З. сочи, че влекачът е
управляван (засечен) без да има заплатена пътна такса за изминато разстояние
по платената републиканска пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,но
в самият акт са описани две различни дати- в графа установих следното
деяние е посочена дата 28.02.2022,а в графа нарушението е извършено при
следните обстоятелства-на 13.03.2022г.
А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, която вписва за нарушена.
АУАН е предявен на жалбоподателя на дата 13.03.2022 година, който
сочи в графата, касаеща възражения, че възразява.
АУАН е връчен срещу подпис.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено
възражение.
След получаване на образуваната преписка, Директора на Национално
тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) е
издал процесното НП.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и наложил
на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 1 800 лв.
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 05.09.2022
година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно
оформено - датирано и подписано, се намира приложено в
Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване, че е получено
от Златка Г.-съпруга от жалбоподателя. Възражения относно начина и
формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на
Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по
ЗДвП, се доказва от приетите по делото Заповед № РД-11-486/от 20.04.2021
година на Председателя на Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-11-
167 от 08.02.2021 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ и
Заповед №ЧР-СП-622/11.08.2022г.Заповед №РД-11-760/19.08.2022г. на
3
Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от които
актосъставителя има право да съставя АУАН за нарушения на ЗДвП, а
Георги Атанасов Темелков е оправомощен да издава НП по ЗДвП, т.е.
последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му от
наказващия орган по закон съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП – Председателя
на Управителния съвет на АПИ по надлежния ред с административен акт -
Заповед.
Служебно известно е публикуваното в ДВ бр.42 от 09.06.2015г.-
Разрешение за строеж № РС-32 от 15.05.2015 година, издадено от
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, относно
внедряване на система за автоматизирано събиране и анализ на данни за
пътния трафик по АМ и първокласни пътища на територията на Република
България, т.е. за извършване на строително-монтажни работи –
автоматичните устройства, записващи пътния трафик се разполагат върху
типови стоманени рамки.
Ангажирани са и доказателства относно нарушение №**********,
касателно собствеността на процесното ПТС,неговото тегло, товароносимост,
клас ЕВРО,брой оси и т.н.
От страна на жалбоподателя са представени и приети като доказателства
по делото-регистрация част първа на процесното МПС, пътен лист серия Т
№не се чете,ведно с маршрут на движението на ППС по пътния лист.
Видно от представеното в съдебно заседание писмо с изх.№11- 00-
258/11.01.2023г. на АНО се установява,че не се установява плащане на 80 %
от стойността на наложеното адм.наказание глоба от страна на нарушителя.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – К. Я. З. и Н. Г.
В.. Част от писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не
се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени
същите при формиране на фактическите и правните си изводи.
Що се отнася до извлечение- „нарушение № ********** “ издадено от
KAPSCH,то съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, контролните органи могат да
извършват проверка в електронните системи за събиране на пътни
такси,поради което представените от страна на АНО писмени
документа,следва да се приемат за годно доказателство .
С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на К. Я. З. и Н. Г. В., които са безпротиворечиви,
логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции
за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да
има личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да
съставят АУАН. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и
помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират
4
и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените
такива, нито пък се опровергават от насрещни доказателства, ангажирани от
страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на
двамата свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от АНП и в другите документи, налични по делото. Ето защо,
според Съда показанията на посочените двама свидетели не са и не се считат
за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние
на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
В подкрепа на тези свидетелски показания,в частност ,че на посочената в
АУАН и НП дата именно жалбоподателя е управлявал процесното МПС, се
установява и от приобщения по делото пътен лист серия Т № не се чете,ведно
с маршрут на движението на ППС по пътния лист.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП и представени по делото, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и
да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си
спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак –
авторство.
Съдът кредитира и представените от страна на жалбоподателя и
представените от АНО документи , тъй като не са в противоречие с другите
събрани по делото доказателства, които се кредитират.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът формира от следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежното
лице.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена, поради което производството не подлежи на прекратяване
поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на санкцията.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна по
следните съображения:
Съдът, намира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в следното:
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е
обусловена от спазването на въведените с чл. 42 и чл. 57 ЗАНН императивни
изисквания към тяхното съдържание. Абсолютно задължително е в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление, санкционираното нарушение да бъде описано пълно,
5
прецизно и разбираемо, като се съдържат всички признаци на посочената
като нарушена норма от съответния нормативен акт.
Наличието на пълно описание на нарушението и съответствието на
словесното му описание с правната квалификация са основна гаранция за
осъществяване на съответна на административното обвинение право на
защита.
В конкретния случай издаденото НП не отговаря на въведените с чл.
57 ЗАНН изисквания към съдържанието му, доколкото извършеното описание
на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респ.
обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани изчерпателно и
ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на
обвинителната теза.
В процесното обжалвано наказателно постановление освен описаната
фактическа обстановка вменяваща незаплащането от страна на водача на
дължимата се тол такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата не е
посочено точното място на извършеното нарушение от страна на
жалбоподателя.
В случая лицето е санкционирано за деяние, извършено на АМ 4, 76/А-4-
809/А-4-7, и същевременно в НП се препраща към Решение № 101/20.02.2020
година на Министерския съвет, но при преглед на това Решение не може да се
стигне до извод за който точно ТОЛ сигмент става дума, тъй като ТОЛ
сигмент, означен като изписан по следния начин „76/А-4-809/А-4-7” липсва в
това Решение.
По този начин посоченото обстоятелство, свързано с мястото на
нарушението, остава неясно за наказания водач и той не може да организира
своята защита срещу правните изводи на АНО, които са направени върху
неизвестни или неясни за водача фактически обстоятелства. Всяко
несъвършенство в тази връзка ограничава правото на защита на наказаното
лице и представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Иначе казано нарушението, включително досежно мястото, следва да е
ясно и точно индивидуализирано на базата на наличните в преписката
доказателства, което в настоящия случай не е така. НП представлява
юрисдикционен акт, като за наказания и за Съда следва да бъдат ясни всички
елементи от състава на нарушението. Неяснота не може да бъде заместена от
посочването в друг документ, който дори не е упоменат в обжалвания акт,
респ. неяснотата не може да бъде изяснено едва в открито съдебно заседание.
Отделно от това в АУАН ,освен липсата на точно е ясно нарушение и
място на извършването му ,актосъставителя е посочил две различни дати ,а
именно: в графа установих следното деяние е посочена дата 28.02.2022г.,а в
графа нарушението е извършено при следните обстоятелства-на
13.03.2022г.,което според надстоящия съдебен състав представлява
съществено процесуално нарушение, т.к. същото обективно възпрепятства
нарушителят да разбере на коя дата е извършено деянието, което му е
6
вменено във вина и да организира адекватно защитата си.
Само за пълнота на съдебният акт, следва да се посочи,че неправилно в
АУАН е посочен 3дневен срок за подаване на писмени възражения срещу
съставения акт,т.к. с настъпилите изменения на ЗАНН,този срок е удължен на
7дни.
Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика
или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни
средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън
тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно
средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две
точки. Алинея 4 от същия чл. 10б от ЗП предвижда, че размерът на
дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.
10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава
право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него
разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното
превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран
от собственика или ползвателя му.
В наредбата по чл. 10, ал. 7 се определят и начините за
изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.Неизпълнението на горните
задължения е скрепено със санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 179,
ал. 3а от ЗДвП. В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 187а,
ал. 1 от
ЗДвП, съгласно която при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в
отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от
ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е
управлявано от трето лице. (2) Ако собственикът на пътното превозно
средство е юридическо
лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно
средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на
собственика се налага имуществена санкция, както следва:
1. по чл. 179, ал. 3 – в размер 300 лв.; 2. по чл. 179, ал. 3а – в размер 1800 лв.;
3. по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв.
Доколкото нарушенията по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП се установяват
чрез електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, а 1 от ЗДвП,
чрез която АПИ осъществява контрол върху заплащането на такса по чл. 10
от ЗП, и доколкото съгласно чл. 167а, ал. 3 изр. Първо от ЗДвП електронната
система създава доклади от всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в,
към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, както и като
7
се отчете, че съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 7 от ЗДП длъжностните лица
проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят АУАН при
спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, то следва да се приеме, че
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя
по смисъла на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е всяко установено нарушение, за което
електронната система е създала доклад.
Дали този доклад ще даде основание на длъжностните лица, при
изпълнение на задълженията им по чл. 167а, ал. 2, т. 7 от ЗДвП да пристъпят,
в един винаги по-късен момент спрямо доклада на системата, към съставяне
на АУАН в присъствие или в отсътвие на нарушителя, или ще бъде издаден
електронен фиш, то при всяко развитие на административнонаказателното
производство презумцията, следваща се от нормата на чл. 187а, ал. 1 от
ЗДвП ще бъде приложима.
Оттук следва и извода, че след като нарушението е установено от
електронна система за контрол по чл. 167а, ал. 1 от ЗДП, чрез годен доклад и,
както е видно от издаденото НП при водене на
административнонаказателното производство администратвинонаказващия
орган не е установил водача на МПС,тъй като не са напраени от негова страна
усилия за издирването му /липсват ангажирани доказателства в тази насока по
АНПр/ , то в случая АНО е следвало да издаде НП на собственика на МПС, а
не на водача –жалбоподател.
В случая по делото не е установено и подаване на декларация по реда
на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП от страна на собственика, следователно същият
следва да бъде приет за нарушител. Всичко това отнесено към конкретния
случай навежда на извод, че щом контролни органи са решили да потърсят
отговорност за нарушение, установено в отсъствие на нарушителя (на базата
на генериран запис от системата), то и те е следвало да процедират по реда на
чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
Едва след това и само ако собственикът възрази – АНО е следвало
да съставят АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна
декларация, придружена и от СУМПС, което в настоящия случай не е
сторено.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП следва
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно поради
констатираните от съда по горе нарушения.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато Съдът отхвърли оспорването,
ответникът има право на разноски.
При този изход на делото на жалбоподателя се дължат разноски по
делото, за заплатено адв.възнаграждение в размер на 400лева,съобразно
8
ангажираните в тази насока доказателства.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1
вр с ал. 3,т.1 и т.3 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление (НП) №004271 от 29.08.2022 година на Директор на
Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура”
(АПИ) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с
което на С. Д. Г. с ЕГН ********** от гр.Д.град, бул.„*********” №
1,вх.*,ет.*,ап.** община Д.град,област *********, за нарушение на
чл.139,ал.7 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер
на 1 800 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1, от ЗАНН, Национално тол
управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) към
Министерството на регионалното развитие и благоустройството адрес: град
София, бул.„Македония” № 3, ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Г. с ЕГН **********
от гр.Д.град, бул.„*********” № 1,вх.*,ет.*,ап.** община Д.град,област
*********, сумата от 400 лв., представляваща направените разноски за
адвокатско възнаграждение по АНД № 829/2022 година по описа на Районен
съд – Свиленград.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9