№ 156
гр. Ловеч, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
в присъствието на прокурора Ц. М. П.
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Частно
наказателно дело № 20254300200492 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16 от
ЗПИИРКОРНФС.
Делото е образувано по изпратено ни от нидерландските компетентни
власти Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции
и касае засегнатото лице К. Р., родена на ********** година, с постоянен
адрес: гр. Ловеч, ж.к. М., бл. ...., вх. Е, ет. 5, ап. 15.
Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение за
заплащане на парична сума, в размер на 110 евро, която е наложена с
решението за осъждане за правонарушение, както и 9 евро разноски по
съдебното и административното производство, довели до решението, или
общият размер на финансовата санкция е 119 (сто и деветнадесет) евро.
От приложената справка от НБД „Население” (л. 24) се установяват
пълните данни на засегнатото лице – К. Т. Р., родена на ********** г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Д., обл. Ловеч, ул. „В.“ № 5 и настоящ
адрес: с. С., обл. Ловеч, ул. „Т.К.“ № 15.
В съдебно заседание предстаВ.елят на Окръжна прокуратура – Ловеч
счита, че са налице условията за признаване на решението и предлага на съда
1
същото да бъде признато.
Засегнатото лице К. Т. Р., нередовно призована, не се явява, като на
основание чл. 16, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС същото се представлява от
служебно назначения му от съда защитник – адв. Ваня Кривошиева от ЛАК.
Защитата взема становище, че са налице предпоставките, визирани в
закона, като следва да бъде признато решението на компетентния орган от
Кралство Нидерландия.
Съдът като се запозна с представените по делото доказателства,
съобрази следното:
Удостоверението издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР
на Съвета относно прилагане на принципа за взаимното признаване на
финансови санкции е издадено въз основа на Решение № CA – ********* на
Politie Zeeland, Transactiemodule – Кралство Нидерландия за прилагане на
финансови санкции, като същото е постановено на 30.04.2025 година и е
влязло в законна сила на 11.06.2025 година. Решението се отнася за деяние,
представляващо административно нарушение, изразяващо се в поведение,
което нарушава правилата за движение по пътищата, каквото е изискването на
чл. 30, ал. 2, т. 1, предл. 1-во от ЗПИИРКОРНФС. За посоченото деяние не се
изисква двойна наказуемост, същото се отнася за административно
нарушение, извършено на територията на издаващата държава, и не попада
под юрисдикцията на българските съдилища.
Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията по чл.
4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на
принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Същото е
преведено на български език (л. 4 – 13). Не са събрани доказателства, че
срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга
държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и
приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е
налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които
правят изпълнение на решението недопустимо. Засегнатото лице не е
представило доказателства за пълно или частично изпълнение, които да са
извършени във връзка с решението за налагане на финансови санкции.
Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство и решението не се отнася за решение на български съд.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция е не по-малка от
70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай
наложената финансова санкция, подлежаща на изпълнение, е в размер на 110
евро за извършеното административно нарушение.
Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство
се считат извършени изцяло или отчасти на територията на Република
България или са били извършени извън територията на издаващата държава и
2
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношения на такива деяния.
Решението се отнася за деяние, както се посочи по-горе, което
съставлява административно нарушение, изразяващо се в поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата на издаващата държава – Закон
относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса
за движение по пътищата, чл. 2.
В удостоверението е посочено, че: „На 17.10.2024 г. в 13:43 часа в
населено място Terneuzen, Donze Visserstraat засегнатото лице в качеството си
на водач на МПС не е представило по надлежен ред свидетелството за
управление на МПС за проверка при първо поискване.
Деянието съставлява административно нарушение според
законодателството на издаващата държава и е свързано с поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на
разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и
разпоредбите относно опасни товари, визирано е в чл. 30, ал. 2, т. 1, предл. 1-
во от ЗПИИРКОРНФС, поради което не се изисква двойна наказуемост на
деянието.
Засегнатото лице – К. Т. Р., към момента на извършване на нарушението
е било пълнолетно, носи административно-наказателна отговорност и
подлежи на административно-наказателно преследване за деянието,
обосноваващо решението. Видно от представеното удостоверение Р. е била
уведомена съгласно законодателството на издаващата държава относно
правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване.
Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава,
същото е постановено на 30.04.2025 година и е влязло в законна сила на
11.06.2025 година. Финансовата санкция се изразява в налагане на задължение
за заплащане на парична сума в размер общо с разноските на 119 евро, която е
наложена с решението за осъждане за правонарушение, като равностойността
на тази сума по официалния фиксиран курс на БНБ (1 евро = 1.95583 лева)
към деня на постановяване на решението – 30.04.2025 г. е била 232.74
български лева.
От така представените доказателства се установява, че представеното
Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията,
при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице
условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под
юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.
Предвид изложеното, следва представеното решение да бъде признато и
изпратено на органите на НАП за изпълнение.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № CA – ********* на Politie Zeeland,
Transactiemodule – Кралство Нидерландия, с което по отношение на
българския гражданин К. Т. Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес по
делото: с. Д., обл. Ловеч, ул. „В.“ № 5 и настоящ адрес: с. С., обл. Ловеч, ул.
„Т.К.“ № 15, е наложена финансова санкция – ГЛОБА в размер общо на 119
(сто и деветнадесет) евро, равностойни на 232,74 лева, по курса на БНБ за
деня на постановяване на решението – 30.04.2025 година, за извършено
нарушение на Закон относно административната уредба при нарушаване на
разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл. 2, за това, че на
17.10.2024 г. в 13:43 часа в населено място Terneuzen, Donze Visserstraat
засегнатото лице в качеството си на водач не е представило по надлежен ред
свидетелството за управление на МПС за проверка при първо поискване.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати на Национална агенция
за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за
приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
След получаване на решението, Националната агенция за приходите
незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение
на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС,
като след приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да
се уведоми компетентния орган на издаващата държава.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата
държава, както копие от решението да се изпрати и на Министерство на
правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред
Апелативен съд – гр. Велико Търново, като обжалването съгласно чл. 20, ал. 1
изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
4