№ 5965
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Златка Чолева
Членове:Красимир Мазгалов
Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело
№ 20231100504154 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20057613/14.09.2022г., постановено по гр.дело №73643/2018г. по описа на
СРС, ГО, 52 с-в, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София"ЕАД с
ЕИК:********* против Л. И. Ч. с ЕГН:********** иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр.чл.200, ал.1 ЗЗД и чл.100, ал.2 ЗС, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1983,62 лева-
продажна цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот- апартамент №11 в
гр.София, ж.к."****, абонатен №204752, за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г., заедно
със законната лихва върху тази сума от датата на заявлението- 14.12.2016г. до окончателното
изплащане; и иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 410,60 лева- лихва за забава в размер на законната лихва върху
посочената продажна цена за доставената топлинна енергия за периода от 31.12.2013г. до
01.12.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
23.03.2017г. по гр.д.№72956/2016г., като искът за главницата е отхвърлен за разликата над
уважения размер от 1983,62 лева до пълния предявен размер от 2081,64 лева и за периода от
01.11.2013г. до 30.04.2016г. Ответникът Л. И. Ч. е осъден да заплати на ищеца на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 547,91 лева разноски, съразмерно на уважената част от
исковете. Със същото решение е прекратено производството по делото относно ответниците
Е. Л. Ч. и К. Л. Г. по предявените лично срещу тях искове. В тази част решението /с характер
на определение/ е влязло в законна сила. Решението е постановено при участието на „Техем
сървисис“ООД с ЕИК:********* като трето лице помагач на страната на ищеца.
1
Срещу решението в частта с която предявените искове са уважени срещу ответника Л.
Ч., е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от последния.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че преди
постановяването на обжалваното решение- на 23.10.2020г., дължимите на ищеца суми са
заплатени от наемател на имота. Моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната
му част. Претендира разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение и
държавна такса.
Ответникът по жалбата и ищец в първоинстанционното производство не е подал
отговор на въззивната жалба в срок. С молба от 19.04.2024г. заявява, че в касата на
дружеството във връзка с вземанията по настоящото дело е постъпила общо сумата то 4500
лева, като претендира само незаплатен остатък от съдебни разноски, начислена законна
лихва и възнаграждение за защита от юрисконсулт. С молба от 07.10.2024г. моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира възнаграждение за защита от
юрисконсулт за въззивната инстанция.
В хода на въззивното производство въззивникът- ответник е починал и на мястото му са
конституирани наследниците му по закон К. Л. Г. и Е. Л. В..
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт в
обжалваната му част, приема следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1
ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Относно правилността на решението в обжалваната му част, настоящият състав намира
следното:
Във въззивното производство са приети като писмени доказателства фискален бон от
23.10.2020г. за сумата от 3000 лева, внесени в брой по сметка на ищеца от трето за спора
лице с посочено основание- абонатния номер на процесния топлоснабден имот, както и
изходяща от ищеца справка за извършени плащания по настоящото дело, от която е видно,
че е погасена чрез плащане цялата дължима главница, 615,90 лева мораторна лихва и 686,87
лева законна лихва.
При това положение предявените срещу ответника искове за главница и мораторна
лихва се явяват неоснователни поради погасяване на задълженията по време на процеса.
Ето защо въззивната жалба се явява основателна, а първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в обжалваната му част.
2
По разноските:
Задълженията на ответника са погасени след депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение и след завеждане на исковата молба по
установителния иск, поради което разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е неприложима- с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на иска и дължи на ищеца сторените
разноски в заповедното и исковото производство. Жалбоподателят е представило списък на
разноски за въззивната инстанция, но липсват доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
Предвид горното настоящият състав намира, че разноски за въззивната инстанция не
следва да се присъждат на страните.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20057613/14.09.2022г., постановено по гр.дело №73643/2018г. по
описа на СРС, ГО, 52 с-в, В ЧАСТТА С КОЯТО е признато за установено по предявените
от „Топлофикация София"ЕАД с ЕИК:********* против Л. И. Ч. с ЕГН:**********
/починал по време на процеса и заместен от законните си наследници К. Л. Г.
ЕГН:********** и Е. Л. В. ЕГН:**********/ искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр.чл.200, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1983,62 лева-
продажна цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот- апартамент №11 в
гр.София, ж.к."****, абонатен №204752, за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г., заедно
със законната лихва върху тази сума от датата на заявлението- 14.12.2016г. до окончателното
изплащане; и сумата от 410,60 лева- лихва за забава в размер на законната лихва върху
посочената продажна цена за доставената топлинна енергия за периода от 31.12.2013г. до
01.12.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
23.03.2017г. по гр.д.№72956/2016г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София"ЕАД с ЕИК:********* против Л.
И. Ч. с ЕГН:********** /починал по време на процеса и заместен от законните си
наследници К. Л. Г. ЕГН:********** и Е. Л. В. ЕГН:**********/ искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.200, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД 100, ал.2 ЗС за установяване
дължимостта на сумата от 1983,62 лева- продажна цена на доставена топлинна енергия в
топлоснабден имот- апартамент №11 в гр.София, ж.к."****, абонатен №204752, за периода
от 01.11.2013г. до 30.04.2016г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на
заявлението- 14.12.2016г. до окончателното изплащане, както и сумата от 410,60 лева- лихва
за забава в размер на законната лихва върху посочената продажна цена за доставената
топлинна енергия за периода от 31.12.2013г. до 01.12.2016г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 23.03.2017г. по гр.д.№72956/2016г.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение в останалата му част.
3
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач -
„Техем сървисис“ООД с ЕИК:*********.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4