Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.06.2022 г.
В И
М
Е
Т
О Н А Н
А
Р
О
Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на девети юни през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1599 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът Б.ДСК АД (преди
Б.Д. ЕАД) излага в исковата молба и уточняваща молба следните обстоятелства за
обосноваване на исканията: сключен на 03.10.2005 г. договор за кредит за
покупка на недвижим имот, въз основа на който са предоставени в заем на
ответниците парични средства в размер на 115000 лева със срок на издължаване от
300 месеца с гратисен период за погасяване на главница по кредита от 12 месеца
от усвояването му - 07.10.2005 г., и вземането по който е неделимо, поради
което за него е приложима общата погасителна давност; забава над 90 дни за
погасяването на месечните вноски – 57 вноски (за периода от 07.09.2014 г. до
07.06.2019 г.), обуславяща предсрочна изискуемост на кредита и упражняването на
правото на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от
27.06.2019 г., а не от недобросъвестното позоваване от ответника за настъпила
от 08.12.2010 г. (категорично отричана в предходното исково производство между
страните, приключило с влязло в сила решение). Иска признаване дължимостта при
условията на солидарност на парични притезания, удостоверени в заповед за
изпълнение, издадена по гр. дело № 37037/2019 г. на СРС, ГО, 174-ти състав, и
представляващи дължими суми по договор за банков кредит от 03.10.2005 г. –
непогасени заети по договора парични средства в размер на 99587.31 лева, заедно
със законната лихва върху тази сума от 27.06.2019 г. до окончателното й
изплащане, сумата 42847.44 лева – договорна лихва за периода 10.08.2014 г. –
17.06.2019 г., сумата 312.44 лева – наказателна лихва за периода 08.09.2014 г.
– 17.06.2019 г., и 1583.95 лева – заемни такси. Претендира разноски.
Ответниците Л.Г.Р.-Д.и
В.Л.Р., с които е продължило производството по настоящото дело и за ответника Г.Х.Р.,
починал след завеждане на заповедното производство на 05.02.2020 г., като
негови наследници по закон - така определение от 08.10.2020 г. на л. 77 от
делото, в законоустонавения срок са подали отговор на исковата молба (така пощенско
клеймо от 26.10.2020 г., първия присъствен ден), възразявайки че: претендираните
с нея вземания са погасени по давност поради настъпила на 08.12.2010 г.
предсрочна изискуемост на кредита, а при липса на такава поради изтекъл срок на
погасителна давност за вземанията преди 28.06.2014 г.; липса на надлежно
уведомяване за твърдяната в настоящото производство предсрочна изискуемост на
кредита, за която не са настъпили и предвидените предпоставки, поради осъществяването
му от съдебен изпълнител и неясно съдържание на уведомлението и нищожност на
клаузите по чл. 7, чл. 19.3, чл. 20.2 и чл. 22.2 от договора за кредит заради неравноправния
им характер съгласно чл. 143 от ЗЗП; недължимост на договорна лихва след
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита и на предпоставки за извършеното
от банката увеличение на базовия лихвен процент; липса на уговорка в договора
за заплащане на санкционираща лихва и дължимост на претендираните заемни такси.
Правят при евентуалност възражения за прихващане с вземания за сумата 4500 лева
- неправилно събрана от банката лихва въз основа на нищожни клаузи на договора
за кредит, респ. поради неточното й изчисляване, и сумата 500 лева – недължими
платени суми за такси и санкционни лихви. Претендират разноски.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.
235, ал.
2 от ГПК, приема следното:
По делото се установява от представения договор за покупка на недвижим имот от 03.10.2005 г.,
че на посочената дата между ищеца Б.ДСК АД (преди Б.Д. ЕАД) и ответниците Л.Р.-Д., Г.Р. (починал в хода на производството по арг. от чл. 422, ал. 1
от ГПК) и В.Р. е сключен договор за кредит, по силата на който банката се е задължила да предостави на ответниците -
кредитополучателя Л.Р.-Д., кредит в размер 115000
лева, при срок за издължаване на кредита 300
месеца, считано от датата на усвояване на сумата. Усвояването на кредита е осъществено на 07.10.2005
г.,
видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като страните са се
съгласили погасяването
да става на месечни вноски за главница и/или лихва на 7-мо
число на месеца
(съответстващо на числото на усвояване на кредита) от срока на договора чрез разплащателна сметка. В чл. 7 от договора страните са уговорили заплащане на фиксирана
възнаградителна лихва в размер на 5.9 % за една година от усвояването на
кредита, а за останалия срок от договора преференциална възнаградителна лихва на
банката в Условия за ползване на преференциален лихвен процент по жилищен
кредит по Приложение № 1, което заедно с подписания от страните и приложения
към договора погасителен план по т. 8.1 от договора за кредит, представляват
част от предметното му съдържание и установяват постигнато помежду им съгласие
за размер на преференциалната възнаградителна лихва в размер на 9 %, съответно
за месечна анюитетна вноска в размер на 975.96 лева.
Точното
изпълнение на поетите от кредитополучателя Л.Р.-Д.парични задължения по
процесния договор за кредит с подписването му от Г.Р. и В.Р. като съдлъжници е
било обезпечено от тях като солидарни длъжници по арг. от чл. 101 от ЗЗД и чл.
304 от ТЗ. Предвидено е в чл. 19.3 от процесния договор при забава в плащанията
на заетата парична сума и/или лихва над 90 дни настъпването на предсрочна
изискуемост на кредита. Предвидено е също и от този момент до съдебното
предявяване на вземанията по процесния договор за кредит остатъкът от кредита да
се олихвява с прилагания лихвен процент по чл. 7, увеличен с наказателна
надбавка от 10 процентни пункта, като аналогична е и клаузата на чл. 20.2, представляваща
част от клаузите регламентиращи отговорността при неточно изпълнение на поетите
от кредитополучателя задължения. При забава в плащанията в останалите случаи (от
7 дни след падежната дата на месечната вноска) е предвидено в чл. 19.1 и 19.2 остатъкът
от кредита да се олихвява с прилагания лихвен процент по чл. 7, увеличен с
наказателна надбавка от един процентен пункт. В чл. 22.2 от процесния договор
за кредит се съдържа и възможността за банката да приема за дължими по кредита
такси и комисиони по действащата към датата на събиране на съответното плащане
Тарифа за таксите и комисионите.
Установява
се, че след подадена възражение срещу издадена за вземания по процесния договор
заповед за изпълнение по гр. дело № 47303/2013 г. на СРС, ГО, 120-ти състав, е
било образувано исково производство между същите страни по реда и условията на
чл. 422 от ГПК. Последното е приключило с влязло в сила на 15.08.2017 г.
решение от 07.09.2016 г., постановено по гр. дело № 6902/2014 г. на СГС, ГО,
I-19 състав, с което са отхвърлени изцяло предявените установителни искове за
сумата 109105.32 лева – главница, сумата 27359.77 лева – договорна лихва за
периода 18.07.2011 г. – 14.11.2013 г., и сумата от 18210.43 лева – наказателна
лихва за периода 13.03.2012 г. – 14.11.2013 г., удостоверени в посочената
заповед за изпълнение. Същите са отхвърлени поради отсъствие на обявена от
банката предсрочна изискуемост преди подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнение чрез плащане от съдлъжниците на задълженията
им по процесния договор за кредит.
С уведомления от 02.01.2019
г. и 03.01.2019 г.,
връчени на
основание чл.
18, ал.
5 от ЗЧСИ чрез съдебен изпълнител, банката е уведомила ответниците, че поради забава в погасяванията на задълженията по договора за ипотечен кредит от 03.10.2005
г. и съобразно уговорените в него условия, кредитът се обявява за предсрочно изискуем, считано от получаването им. Видно от разписките
на съдебните изпълнители уведомлението е връчена на ответника и солидарен
длъжник В.Р. на 10.01.2019 г. при отказ съгласно чл. 44, ал. 1 от ГПК, а на
другите чрез залепване на уведомление при условията и реда на чл. 47 от ГПК на
04.02.2019 г. на постоянния им адрес и на 08.05.2019 г. на настоящия адрес на
съдлъжника Г.Р.. След връчване на уведомленията банката е вписала в
счетоводните си книги за дата на настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита – 18.06.2019 г., и е подала заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК на 27.06.2019 г., по което е образувано гр. дело №
37037/2019 г. на СРС, ГО, 174-ти състав.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема за достоверно като изготвено въз основа на всички приобщени и относими към процесния договор доказателствени средства и дадени с него изводи по поставените задачи въз основа на ясен анализ на установените от тях данни, който анализ е обективиран и в приложенията към експертизата. Вещото лице изяснява, че предоставените
в заем парични средства в размер на 115000 лева е изтеглена на каса от съдлъжника
Г.Р. на 07.10.2005, с което кредитът е изцяло усвоен и така усвоеният кредит е
осчетоводен по кредитната сметка кредитополучателя Л.Р.-Д.с № (17) 10788306 в български
лева. За погасяване на задълженията по кредита са постъпили суми общо в размер
на 101643.94 лева, от които до 08.12.2010 г. по кредита са платени суми общо в
размер на 59018.21 лева, за периода от 08.12.2010 г. до 15.11.2013 г. - 25700.73
лева, и от последната дата до 24.03.2014 г. (датата на последното плащане) -
16925 лева, или платените суми са общо в размер на 101643.94 лева.
Вещото
лице изяснява, че погасителният план е бил преизчислен от банката при лихвен процент
след 12-та вноска в размер на 9 %, какъвто е бил към датата на подписване на процесния
договор за кредит. Погасените задължения с платените суми при преизчисления на погасителен
план са главница 15842.69 лева, възнаградителна лихва 84015.07 лева, санкционираща
лихва 10.61 лева, наказателна лихва 223.30 лева, такси управление 560 лева и
други такси 1422.26 лева (така приложение № 1 към заключението). След преизчисляване
на задълженията с платените по процесния договор за кредит суми банката е
погасила задължения по кредитното правоотношение до вноската с падеж 07.08.2014
г. - изцяло, и частично по вноската с падеж 07.09.2014 г. Последната погасителна
вноска по кредита е извършена на 24.03.2014 г. в размер на 950 лева.
Неплатените погасителни вноски по кредита са 58 вноски с падеж от 07.10.2014 г.
до датата на подаване на исковата молба, респ. до подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение -
27.06.2019 г. Остатъкът на дълга към последната
дата и
при предсрочна изискуемост на кредита на 18.06.2019 г. (посочена в счетоводните
книги на банката дата) е общо в размер на 144580.10 лева, от които главница
99587.31 лева - с настъпил падеж 13150.79 лева и предсрочно изискуема 86436.52 лева,
възнаградителна лихва за периода от 07.08.2014 г. до 27.06.2019 г. в размер на 42573.57 лева, законна лихва
върху непогасена главница за периода от 18.06.2019 г. до 26.06.2019 г. – 522.83
лева, санкциониращи лихви (1 % от просрочената главница) за периода 03.10.2011 г.
- 18.06.2019 г. - 312.44 лева, такси за управление – 350 лева, и други такси -
1233.95 лева. Дължимите суми към 06.02.2020 г. - датата на подаване на
искова молба при дата на предсрочна изискуемост на 18.06.2019 г., са общо в
размер на 150638.33 лева, от които главница 99587.31 лева, възнаградителна
лихва за периода от 07.08.2014 г. до 27.06.2019 г. - 42573.57 лева, законна
лихва върху непогасена главница за периода от 18.06.2019 г. до 06.02.2020 г. -
6581.06 лева, санкциониращи лихви за периода 03.10.2011 г. - 18.06.2019 г. в
размер на 312.44 лева, такси за управление – 350.00 лева, и други такси - 1233.95
лева. При липса на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, дължимите
вноски по процесния договор за кредит към 27.06.2019 г. са 58 общо в
размер на 55724.36 лева, от които главница с настъпил падеж 13150.79 лева и възнаградителна
лихва за периода от 07.08.2014 г. до 27.06.2019 г. – 42573.57 лева, а към 04
април 2021 г. - датата на изготвяне на счетоводната експертиза, просрочените
вноски по кредита са 79 общо в размер на 76788.37 лева, от които главница с
настъпил падеж 17973.54 лева и възнаградителна лихва за периода от 07.08.2014
г. до 07.03.2021 г. 58258.57 лева, и санкционираща лихва (1 % върху просрочената
вноска за главница) за периода от 08.09.2014 г. до 04 април 2021 г. – 556.25 лева.
Според
заключението платените суми за погасяване на задълженията по процесния кредит
са общо в размер на 101643.94 лева, като последното плащане е извършено на
24.03.2014 г., и извършените плащания са в този размер към датата на последното
плащане – 24.03.2014 г., датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем от
банката и вписана в счетоводните й книги - 18.06.2019 г., и датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 27.06.2019 г. С тях са погасени
вземания за главница 15482.69 лева, възнаградителна лихва 84015.07 лева, санкционираща
лихва 10.61 лева, наказателна лихва 223.30 лева, такса управление 490 лева и
заемни такси 1422.26 лева. За периода от изтичане на гратисния период по
кредита - 03.10.2006 г., до датата на обявяването му за предсрочно изискуем - 18.06.2019
г., са извършени плащания по кредита за главница, възнаградителни и
санкциониращи лихви общо в размер на 92723.38 лева, в т.ч. за главница -
15482.69 лева, и за лихви - 77240.69 лева, и ако тези суми се отнесат към
главницата, нейният размер към датата на последното плащане и към датата на
обявяване на предсрочната изискуемост би била в размера на 22276.62 лева (=
115000.00 – 92723.38). Според вещото лице поради преустановяване на плащанията
по процесния договор за кредит на 24.03.2014 г. по същия няма
надплатените от съдлъжниците суми към 18.06.2019 г. При отнасяне на плащанията
по погасителния план, подписан от страните и приложен по делото, дължимите по
процесния кредит суми към 18.06.2019 г. биха били общо в размер на 142640.77
лева, от които главница - 99362.73 лева, в т.ч. падежирала главница -
16335.59 лева, и предсрочно изискуема главница – 83027.14 лева, възнаградителни
лихви – 39362.02 лева, санкционираща лихва по т. 19.2 (прилагания лихвен
процент увеличен с наказателна надбавка от 1 процентен пункт) за периода от
07.10.2014 г. до 17.06.2019 г. – 3636.02 лева, и такси за управление на кредита
– 280.00 лева. Начислените от банката такси до датата на предсрочната изискуемост
- 18.06.2019 г., възлизат на 910 лева, а до датата на последното плащане
(24.03.2014 г.) - 560 лева. Вещото лице изяснява, че за погасяване на
санкционираща и наказателна лихва са внесени и отнесени за тяхното погасяване суми
общо в размер на 233.91 лева, а за такси за управление и други заемни такси съответно
490 лева и 1422.26 лева. При отнасяне на извършете плащания за главници, лихви
и такси за управление за погасяване на задълженията по кредита първоначалния
погасителен план, дължимите суми за главница и договорни лихви за периода от 18.06.2016
г. до 18.06.2019 г. са общо в размер на 35362.88 лева, от които
главница 11108.79 лева, и възнаградителни лихви – 24254.09 лева.
Изяснява се, че процесният кредит е бил обявен от банката за предсрочно
изискуем преди на 08.12.2010 г., като на 18.12.2018 г. погасителният план по
кредита е преизчислен от банката при лихвен процент след 12-та вноска в размер
на 9.00 %, какъвто е бил лихвеният процент към датата на подписване на договора
за кредит.
Други доказателства не са ангажирани в предвидените от закона срокове.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По исковете по чл.
422, ал.
1 от ГПК във вр. с чл.
430, ал.
1 и 2
от ТЗ и чл.
92 от ЗЗД.
При тези искове съобразно правилото на чл.
154, ал.
1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес в тежест на ищеца е да установи, че между страните е имало валидно правоотношение, възникнало въз основа на сключен помежду им договор за банков кредит, по който ищецът е изпълнил задълженията си и отпуснал на ответника заетата парична сума по договора за кредит и съответно за ответника е възникнало задължението за връщане на парична сума и уговорените по договора лихви поради настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
В разглеждания случай по делото се установи, че между ищеца Б.ДСК АД и ответниците Л.Р. и В.Р. и техния наследодател Г.Р. е възникнало валидно правоотношение по договор за банков кредит от 03.10.2005
г., въз основа на който банката се е задължила и е предоставила на ответниците кредит в размер на 115000
лева за закупуване на недвижим имот при годишен лихвен процент в размер на 5.9
% за периода от една
година от усвояване на кредита –
07.10.2005 г.,
и в размер на 9.00
% за останалия срок на кредита, който кредит е следвало да се погаси на 300
месечни вноски, дължими на 7-мо
число на съответния месец, считано от неговото усвояване.
Уговорката по чл. 7 от процесния договор за кредит за преференциалния лихвен процент
по Приложение № 1 и определеният преференциален размер на възнаградителната
лихва като цена за предоставяния в заем финансов ресурс в размер на 9 % по
двустранно подписания от страните погасителен план, който съгласно чл. 8.1 е
неразделна част от договора за кредит, като част от предметното му съдържание,
обосновават извод за валидно постигната уговорка за възнаградителна лихва в
този размер за останалия срок на договора, а не за липсата на такава, противно
на наведените от ответниците в тази насока възражения.
Характерът на договора по така възникналото кредитно
правоотношение между страните, като потребителски по арг. от пар. 1,
т.
1 от ДР на ЗЗППТ (отм.), но
приложим за процесното кредитното правоотношение, налага да бъдат разгледани наведените от ответниците възражения за нищожност на клаузи
от договора за кредит поради неравноправния им характер -
неиндивидуално уговорени и даващи възможност на едностранно изменение на лихвения процент, водещо до значително неравновесие в правата на страните, и
съдържащи необосновано висок размер на претендираните надбавка за забава и заемните такси, последните от които са и неясни.
Съгласно чл. 38,
ал. 1 от ЗЗППТ (отм.) неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи са нищожни с изключение на индивидуално уговорените, като не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, по арг. от чл. 37,
ал. 1 и 2 от ЗЗППТ (отм.). Клаузата по чл. 7 от процесния
договор за кредит, предвиждаща изрично
и субективното потестативно право на кредитора (банката)
да променя с
едностранно волеизявление възнаградителната лихва, която става „задължителна за
страните” и въз основа на която се определя нова месечна погасителна вноска с
„актуализиран погасителен план”, несъмнено не е индивидуално уговорена между
страните, а е предварително и типово изготвено условие от банката за прилагане
по сключваните от нея договори за кредит и кредитополучателят и другите
солидарни длъжници не са имали възможност да влияят върху съдържанието й.
Същата е и неравноправна съгласно чл. 35, ал. 2, т. 2, т. 8, т. 9 и 11 от ЗЗППТ
(отм.), респективно нищожна на основание чл. 37, ал. 1 от ЗЗППТ (отм.). След
като на кредитополучателя и другите съдлъжниците не е предоставена от банката достатъчно
конкретна информация кога и при какви условия може едностранно да промени
цената на доставената финансова услуга – възнаградителната лихва, кредиторът не
може да се счита за добросъвестен. Именно наличието на клауза по договора за
кредит, която не е индивидуално уговорена между страните, но предвижда
възможност за банката като кредитор да извършва едностранно увеличаване
първоначално съгласувания размер на лихвения процент при необявени
предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила
за условията и начина, при които този размер може да се променя до пълното
погасяване на кредита, и водеща до значително завишаване на лихвата в сравнение
с уговорената при сключването на договора, без възможност за кредитополучателя
да се откажат от него, не отговаря на изискването за добросъвестност.
В процесния договор за кредит не е посочен алгоритъм или правило, по които лихвения процент да бъде променян от банката, съответно отсъства и правило за обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, които биха били основание за промяната. По делото не са представени доказателства, а и не се твърди от ищеца - Б.ДСК АД, на ответниците да са оповестени и предоставени алгоритъм и/или правила, по които ще се определи или е определен конкретен размер на увеличението. Следователно при липса на ясни правила и методика банката, променяйки лихвения процент по
процесния кредит до 2018 г., когато е приложила уговорката по двустранно подписания
погасителен план, е увеличила лихвения процент по кредита от първоначално уговорения между страните от 5.9
% до 07.10.2016
г.,
респ. от 9.00
% за останалия срок на кредита. Тези промени са
представлявали едностранно изменение на размера на възнаградителната лихва -
цената на кредита, която е съществен елемент от договора за кредит, и е извършено от банката именно въз основа на клауза от договора за кредит, която има неравноправен характер, респективно е нищожна. А нищожната клауза по договора не поражда правни последици, поради което така извършеното от банката едностранно изменение на лихвата по кредита чрез нейното увеличение не е могло да произведе действие и да бъде взето предвид при разглеждане на дължимите суми по процесния договор за кредит.
Последното е обосновало и извършеното от банката преизчисление на тези суми въз
основа на погасителния план, представляващ част от предметното съдържание на договора
за кредит.
Тези изводи обаче не обосновават неоснователност на предявените искове за
главница и възнаградителна лихва на основание неравноправния характер на горепосочената клауза от общите условия по процесния договор за кредит, тъй като вземанията се претендират въз основа на договора, в който се съдържат индивидуално уговорени между страните клаузи за лихвения процент по кредита съответно в размер на 5.9
% при сключването на договора и за период от една година от усвояването на кредита и в размер на 9.00
% за останалия срок на кредита.
Това е така, тъй като съгласно чл. 430, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ТЗ договорът
за банков кредит е възмезден, т.е. срещу задължението на банката да отпусне
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок заемополучателят
се задължава не само да ползва и да върне заетата парична сума съобразно
уговореното в договора, но и да заплати уговорената с банката лихва по кредита.
Лихвата по договора за кредите е цената, която заемополучателят дължи на
банката като насрещна престация за ползването на предоставените от нея парични
средства. Затова уговарянето в договора за банков кредит на възнаградителна лихва
(цена) в отнапред известен за заемополучателя (кредитополучателя) размер не нарушава
изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между
правата и задълженията на банката и на заемополучателя. Уговорката за лихва е
израз на възмездния характер на договора за банков кредит, поради което
произтичащата от чл. 37, ал. 1 във вр. с чл. 35, ал. 2 от ЗЗППТ (отм.) нищожност
на уговорката от договора за банков кредит, предвиждаща субективното
потестативно право на банката да променя с едностранно волеизявление
възнаградителната лихва, не обуславя нищожност и на уговорката в същата клауза
за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в точно определен при
сключването на договора за кредит размер, респ. за липсата на уговорка на възнаградителна
лихва противно на наведените от ответниците възражения.
При наличието на валидно сключен между страните договор за кредит, с изключение на клаузата за едностранно изменение на лихвения процент, ответниците е следвало да извършват плащания за погасяване на валидно възникналите за тях парични задължения в срок. По делото се установи по категоричен начин, че към момента на получаване от ответниците като кредитополучател и съдлъжници по процесния договор за кредит на ясното и недвусмислено изявление на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита – 10.01.2019
г. за
ответника В.Р., връчено й надлежно при отказ, и 19.02.2019 г., респ.
23.05.2019 г. за другите съдлъжници – ответника Л.Р.-Д.и Г.Р., връчено и по
реда и условията на чл. 47 от ГПК, те са забавили плащанията на 53
месечни вноски по двустранно
подписания към процесния договор за кредит погасителен план с падежирани дати от 07.09.2014
г. до 07.01.2019
г. и тази забава за значително
по-голямата част от тях е продължила над
90 дни, поради което и неоснователни се явяват възраженията на ответниците в
обратния смисъл.
Неоснователни
са възраженията на ответниците и за неравноправния характер на клаузата на чл.
19.3 от договора за кредит, уреждаща предпоставките за предсрочна изискуемост
на кредита. Уговарянето на условия, при които кредиторът има право да обяви
кредита за предсрочно изискуем, е допустимо от закона по арг. от чл.432 от ТЗ и
постигнатата уговорка в тази насока не попада в нито една от хипотезите на чл.
35, ал. 2 от ЗЗППТ (отм.). Клаузата на чл. 19.3 от процесния договор предвижда
автоматична предсрочна изискуемост на кредита при забава в плащането над 90 дни
на главница и/или лихва по кредита.
В
т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че когато искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК е за вземане,
произтичащо от банков кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата,
след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем
и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Правото на кредитора следва
да е упражнено към подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, което трябва
да е изрично и недвусмислено, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Така дадените тълкувателни разяснения водят
на извод, че предсрочната изискуемост не би могла да настъпи по начина,
предвиден в чл. 19.3 от процесния договор за кредит, т.е. като последица
единствено от забавата в плащанията на дължимите суми по кредита (периодът на
която представлява и достатъчен срок за изпълнение на задълженията от кредитополучателя
противно на наведените от ответниците възражения), ако не е изпълнено
изискването за уведомяване на кредитополучателя. Отсъствието на изискване за
уведомяване в клаузата на чл. 19.3 от процесния договор обаче не я прави неравноправна,
респ. нищожна, а и от доказателствата по делото се установи категоричен начин,
че след като банката е преизчислила кредита по двустранно подписания погасителен
план към договора и е констатирала преустановяване на плащанията по кредита за
период над 90 дни, тя като кредитор е изпратила нарочни уведомления до ответниците
- кредитополучателя и съдлъжниците по кредита.
С
уведомленията от 02 и 03 януари 2019 г., обективиращи волеизявление на представител
на банката с изрично и недвусмислено позоваване на забавата в плащанията именно
по процесния договор за кредит, банката е упражнила правото си да обяви предсрочна
изискуемост на кредита. Така изразеното волеизявление на банката за обявяване
на предсрочна изискуемост на кредита, обективирано в посочените уведомления, и
изпадането на ответниците - длъжници по процесното кредитно правоотношение, в
забава за плащането на месечните вноски по договора, обуславяща правото на банката
да изиска предсрочно връщане на кредита, водят до несъмнения извод, че
предсрочната изискуемост в случая е породила действие от момента на
получаването на уведомлението от длъжника В.Р.– 04.01.2019 г. Задължението
по процесния договор за кредит е станало изцяло изискуемо и за останалите съдлъжници
по него с надлежното им връчването на уведомленията от банката за обявяването
на предсрочната изискуемост на кредита поради неизпълнение на задълженията по
него, поради което за същите е възникнала солидарна отговорност не само за
задълженията, за които е настъпил уговореният по договора за кредит падеж, но и
за предсрочно изискуемото задължение за главница. Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответниците за ненадлежно уведомяване от банката за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита. Банката, при липса на изрична уговорка в
процесния договор за кредит за начин на връчване на изявление между страните по
него, е имала възможността да избере начин за връчване на изявлението си за
предсрочна изискуемост на съдлъжниците, включително и чрез връчване на покани
(уведомления) от съдебен изпълнител по арг. от възложената му с чл. 18, ал. 5
от ЗЧСИ компетентност да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във
връзка с гражданскоправни отношения, каквото е процесното кредитно правоотношение.
Този начин на връчване е надлежно осъществен от съдебния изпълнител при
провеждане на процедурата по чл. 18, ал. 5 във вр. с чл. 43 от ЗЧСИ и чл. 47,
ал. 1 - 5 от ГПК - отсъствие от адреса по чл. 47 от ГПК, удостоверено от
длъжностното лице въз основа на най-малко три посещения на адреса, с интервал
от поне една седмица между всяко от тях и с едно от посещенията в неприсъствен
ден, а поканите (уведомленията) се считат за връчени, т.е. и без да е
необходимо назначаване на особен представител от съдебния изпълнител.
Връчването на уведомленията на съдлъжниците по процесния договор за кредит е
осъществено от служител от кантората на съдебния изпълнител при провеждане и
спазване на условията и реда по чл. 47 от ГПК за тяхното връчване, поради което
и същите са надлежно уведомени от банката за обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита поради неизпълнение на задълженията по него.
Неоснователно
е и възражението на ответниците, че предсрочната изискуемост на кредита е
настъпила на 08.12.2010 г. - датата от предходното производство между
страните, приключило с влязъл в сила съдебен акт. Меродавният момент, към който
силата на пресъдено нещо установява, че спорното право съществува или
несъществува, е денят, когато са приключили устните състезания, след които
решението е влязло в сила. Когато е предявен иск за неизискуемо притезание,
същият е преждевременно предявен и подлежи на отхвърляне като неоснователен, поради
което и отхвърлянето му не е пречка да се предяви нов иск, след като
изискуемостта настъпи. В случая с влязлото в сила решение по гр. дело №
6902/2016 г. на СГС, разглеждането на което приключило пред въззивната инстанция
на 14.03.2017 г., искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК на банката е бил отхвърлен
поради ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита и на осъществяване на
обективните факти, обуславящи настъпването й. След като предходният иск по чл.
422, ал. 1 ГПК е отхвърлен поради липса на настъпила предсрочна изискуемост на
процесните вземания, а не поради несъществуване на спорното право, страните са
обвързани от силата на пресъдено нещо на решението относно този факт към датата
на устните състезания пред въззивната инстанция – 14.03.2017 г. Посочената
от ответниците дата – 08.12.2010 г., предхожда този момент, поради което
същата е ирелевантна за спора и не подлежи на обсъждане от съда.
Размерът на остатъка от предоставената по договора парична сума (главница) към 10.01.2019. г. е 99362.73 лева, от която 14608.36
лева като част от месечните вноски по погасителния план по процесния договор с настъпил падеж –
периода от 07.10.2014 г. до 07.01.2019 г. (вноски от 108 до 159 включително), и с ненастъпил такъв -
84754.37 лева, определен при уговорените при сключване на договора лихвени проценти и съобразявайки извършените от ответниците плащания, погасяващи вземанията на банката по вноските по
погасителния план (видно от отговора на задача трета от допълнителното
заключение на експертизата и приложение № 1 към същото). Тези вземания за
главница на банката не са покрити с давност поради неупражняването им в
5-годишния давностен срок от настъпването на тяхната изискуемост - момента на падежа
на съответната вноска, тъй като искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК при прилагане на
законовата фикция се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
В решение № 45 от 17.06.2020 по т. дело № 237/2019 г. на ВКС, ТК, II
т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК - след допускане на касационното
обжалване, е прието, че уговорката между страните за връщане на предоставена като
кредит парична сума на погасителни вноски не превръща вземанията за главница по
погасителни вноски по договор за банков кредит в такъв за периодични платежи и
за изпълнение на задължението за връщането на заетата сума приложение намира на
общата 5-годишна давност, началният момент на течението на която на основание
чл. 114 от ЗЗД е моментът на изискуемостта на съответната вноска. Когато
вземането на банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски,
изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни моменти по
силата на постигнатото от страните съгласие, което има силата на закон между
тях. За съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на
срока за плащането й, от който момент за тази част кредиторът може да търси
изпълнение, включително и по съдебен ред, поради което бездействието му се
санкционира с течение на давностния срок по отношение на тази част от вземането
по кредита.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е
подадено на 27.06.2019 г., поради което от този момент по аргумент от
чл. 116, б. „б” от ЗЗД във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК е прекъснато теченето на
общата погасителна давност, която с отхвърляне на иска в предходното исково
производство не се счита за прекъсната. Претендираните обаче вземания за
главница по погасителния план не са покрити с 5-годишната давност от настъпване
на тяхната изискуемост, поради което главният иск трябва да бъде уважен общо за
сумата 99362.73 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от завеждането
на делото – 27.06.2019 г., до окончателното й изплащане. Същият следва да бъде
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 99587.31 лева.
На основание чл.
430, ал. 2
от ТЗ кредитополучателят дължи и
уговорената с банката лихва за ползването на предоставената му на парична сума. С оглед установеното по делото едностранно изменение на лихвения процент чрез неговото увеличаване от банката, основано на неравноправна клауза от процесния договор за кредит и
установено в предходното исково производство, размерът на задължението на възнаградителна лихва следва да бъде определен съобразно първоначално уговорените лихвени проценти за
отделните периоди – 5.9
% и 9 %, извършените плащания за неговото погасяване (до погасителната вноска с падеж 07.10.2014 г., част от
възнаградителната лихва от която в размер на 160.43 лева също е погасена поради
извършено от ответниците плащания) и дължимостта й само до обявяването на кредита за предсрочно изискуем – 10.01.2019 г. За релевирания от ищеца период 10.08.2014
г. – 17.06.2019 г. възнаградителната лихва възлиза в размер на 42573.57
лева
(така отговорите на задачи четири и пет от основното заключение на експертизата,
пояснено с допълнителното заключение поради даден с него отговор на непоставени
по настоящото исково производство задачи на експертизата), като приспадайки погасените
поради извършените от ответниците плащания лихви за периода 10.08.2014 г. –
07.10.2014 г., същата възлиза в размер на 39362.02
лева (така приложение № 1 към допълнителното заключение на експертизата). От този размер следва да се приспадне и възнаградителната лихва за периода от 10.01.2019
г. до 17.06.2019 г.,
тъй като след упражнения избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок по договора за кредит се преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползването й за последващ период -
след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи (така разясненията, дадени в т.
2 от Тълкувателно решение № 3
от
27.03.2019 г. по тълк. дело №
3/2017 г. на ОСГТК на ВКС).
Размерът на лихвата за периода след настъпване на предсрочната изискуемост по процесния кредит възлиза на 3380.89
лева, която не се дължи от ответниците. Дължимата от тях възнаградителна лихва за периода от 10.08.2014
г. до 09.01.2019 г. включително възлиза в размер на 35981.13
лева (39362.02
лева – 3380.89
лева).
Част от тези срочни задължения за лихва
обаче съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД са погасени с изтичането на 3-годишна
давност. Погасени по давност са задълженията за възнаградителна лихва по
процесния договор за периода преди 27.06.2016 г. Следователно за периода от 10.08.2014
г. до 26.06.2016 г. включително възражението на ответниците за погасяване по
давност на претендираното вземане за възнаградителна лихва, която възлиза в
размер на 15555.08 лева се явява основателно. Акцесорният иск трябва да бъде уважен
общо за сумата 20426.05 лева и за периода от 27.06.2016 г. до
09.01.2019 г. включително, като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от
42847.44 лева и за периодите 10.08.2014 г. - 26.06.2016 г. и 10.01.2019 г. –
17.06.2019 г. включително.
Претенцията за наказателни (санкциониращи)
лихви по чл. 19.2 от процесния договор за кредит за релевирания период – от 08.09.2014 г. до 17.06.2019 г., имащи характер на неустойка за забава по чл.
92 от ЗЗД, съдът намира за частично
основателна за сумата 271.19
лева и за периода от 27.06.2016 г. до 17.06.2019 г. Претендираните
лихви са само в размера на надбавката от 1 процентен пункт преди
обявяването на кредита за предсрочно изискуем, размерът на които не надвишава
този на законната мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което и съдът
не обсъжда и възможността за частична нищожност но посочените клаузи от общите
условия поради прекомерност. Забавата на ответниците при погасяването на
задълженията по процесния договор несъмнено са предпоставили дължимост на
претендираните санкциониращи лихви, но поради изтичане на специалния давностен
срок част от тези вземания по т. 19.2 от договора за кредит за сумата от 51.86
лева (323.05 лева – 271.19 лева по приложение № 1 към експертизата) и за
периода 08.09.2014 г. – 26.06.2016 г. включително са погасени по давност.
Следователно искът за неустойка следва да бъде уважен за горепосочените сума и период и отхвърлен за разликата над сумата от 271.19 лева до пълния предявен размер от 312.44
лева и за периода от 08.09.2014 г. до 26.06.2016 г. включително.
Основателна е също и претенцията за заемни такси в установения и
непогасен поради изтекла специална погасителна давност размер от 808.49 лева (разликата
между сумата от 1583.95 лева и сбора на таксите за управление от 140 лева и
другите заемни такси от 635.46 лева, начислени преди 27.06.2016 г., видно от
приложение № 1 към първоначалното заключение на експертизата). Същите са
уговорени и дължими по процесния договор за кредит, поради което и предвид
настъпилата изискуемост искът следва да бъде уважен за тази сума, а за
разликата над нея до пълния предявен размер от 1583.95 лева – отхвърлен, поради
погасяването им по давност за периода преди 27.06.2016 г.
Неоснователно се явява и
наведеното от ответниците при евентуалност възражение за прихващане по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД с вземания за сумата 4500 лева - неправилно събрана от банката лихва въз
основа на нищожни клаузи на договора за кредит, респ. поради неточното й
изчисляване, и сумата 500 лева – недължими платени суми за такси и санкционни
лихви, за разглеждането на което е осъществено процесуалното условие – основателност
на предявените искови претенции. Извършените от тях плащания са погасявали валидно
възникнали и изискуеми вземания на банката по процесния договор за кредит, като
неравноправната клауза от договора за кредит има правна значимост за
определянето на дължимия размер на вземанията за остатъка от предоставената по
кредита парична сума (главницата) и лихви. Посочената недействителна клауза не е
имала за последица плащането на суми над дължимите по валидните уговорки по
договора за кредит суми, за които ответникът също е в забава, поради което не са
налице и вземания за ответниците по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, с които да се извърши
съдебно прихващане.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и
8 от ГПК ответниците
следва да заплатят на ищеца сумата 5211.58 лева, представляваща
разноски по
исковото и
заповедно производство съответно съразмерно на уважената част на исковете. Съразмерно
на отхвърлената част на исковете и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва
да заплати на ответниците сумата 1349.26 лева – разноски възнаграждение за вещо
лице и за адвокатски възнаграждения по исковото и заповедно производство.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от Б.ДСК АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, против Л.Г.Р.-Д., ЕГН **********, и В.Л.Р., ЕГН **********,
двете с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с 420, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД съществуването на вземания на Б.ДСК АД от Л.Г.Р.-Д.и В.Л.Р. - лично
и като правоприемници на починалия на 05.02.2020 г. Г.Х.Р., при условията на
солидарност за сумата 99362.73 лева, представляваща невърната заета парична сума по договор за кредит за покупка на недвижим
имот от 03.10.2005 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 27.06.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата 20426.05 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 27.06.2016 г. до 09.01.2019 г. включително, сумата 271.19 лева, представляваща наказателни (санкциониращи) лихви по договора за периода от 27.06.2016 г. до 17.06.2019 г., и сумата 808.49 лева – заемни такси по същия договор, всички удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 26.08.2019 г., издадена по гр. дело № 37037/2019 г. по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над уважения размер от 99362.73 лева до пълния предявен размер от 99587.31 лева, иска за възнаградителна лихва за разликата над уважения размер от 20426.05 лева до пълния предявен размер от 42847.44 лева и за периодите от 10.08.2014 г. до 26.06.2016 г. включително и от 10.01.2019
г. до 17.06.2019 г. включително, иска за наказателни (санкциониращи)
лихви за разликата над уважения размер от 271.19 лева до пълния предявен размер от 312.44 лева и за периода от 08.09.2014
г. до 26.06.2016 г. включително и иска за заемни такси за разликата над уважения размер от 808.49 лева до пълния предявен размер от 1583.95 лева.
ОСЪЖДА Л.Г.Р.-Д., ЕГН **********,
и В.Л.Р., ЕГН **********, двете с адрес: ***, да заплатят на Б.ДСК АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК сумата 5211.58 лева, представляваща разноски по исковото и заповедно производство.
ОСЪЖДА Б.ДСК АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Л.Г.Р.-Д.,
ЕГН **********, и В.Л.Р., ЕГН **********, двете с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 1349.26 лева, представляваща разноски по исковото и заповедно производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова