Р Е Ш Е Н И Е
№ 104
град
Горна Оряховица, 12.07.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети март
през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
Членове : ………………………………
………………………………
при
секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……………………., като
разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 210 по описа за 2016
година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Иск с правно основание чл.108 от
ЗС. Евентуално съединен иск с правно основание чл.57,ал.2 от ЗЗД.
Ищецът „АБВ 2007 – Е.Д.”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Лясковец, ул.
„Петър Караминчев” № 44, представлявано от управителя Е.П.Д., чрез пълномощника
му : адвокат А.С.Ч. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че ищецът е сключил договор за наем със С.П.К.,
като с договора е отдаден под наем недвижим имот, находящ се в гр. Г.О., ул…, а именно : помещение
с площ от 15 кв.м., с предназначение търговски обект. Заявява, че договорът е
сключен на 01.08.2013г., влязъл е в сила на 01.09.2013г., за срок от 2 години,
който изтича на 01.09.2015г. Сочи, че в помещението ищецът е направил малък магазин, но на 26.08.2014г. С.П.К. и нейни
помагачи са разбили търговското помещение, сменили са ключалката и са отнели възможността
му за достъп до търговското помещение. Твърди, че към датата на разбиване на
обекта - 26.08.2014г., договорът за наем не е бил развалян и той не е получавал
съобщение/уведомление за разваляне на договора. Посочва, че на 27.08.2014г.
получил нотариална покана, с която наемодателката заявява, че упражнява правото
си по чл.9 от договора за разваляне същия. Заявява, че в чл.9 от договора е
предвидено изрично едномесечно предизвестие. Счита, че договорът е в сила до
27.09.2014г. Твърди, че на 10.09.2014г. изпратил нотариална покана до С.П.К., с
която я поканил, в седмодневен срок от получаването на поканата, да върне
долуописаните стоки и съоръжения или да заплати левовата им равностойност.
Твърди, че в обекта са останали стоки и съоръжения, собственост на представляваното
дружеството-ищец, а именно : „КИНГ
Моли съда да осъди С.П.К. да
върне подробно описаните вещи, евентуално да заплати на ищеца сумата от 7489.44
лева /седем хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и четиридесет и четири
стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата от момента на завеждане
на делото до окончателното й изплащане, както и направените разноски.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си – адв. А.Ч. от ВТАК, ищецът
поддържа предявения иск. Излага подробни съображения. Моли съда да уважи
предявения иск и да му присъди направените по делото разноски.
Ответницата С.П.К. с ЕГН **********,
с адрес ***, редовно призована по реда на чл.47 от ГПК, не депозира отговор
на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.
В предоставените му
едномесечни срокове, особеният представител на ответницата – адвокат В.К. от
ВТАК, със служебен адрес ***, , е депозирала писмени отговори на исковата
молба. Особеният представител заема становище, че не става ясно какво е
основанието на предявените искове. Първоначално изразява становище, ако
основният иск е за собственост, доколкото ищецът твърди, че е собственик на
вещите, но липсват твърдения в чие владение се намират
тези вещи, както и не е ясно кога, според ищеца, ще възникне правото му да претендира
плащане на сумата 7489.44 лв. по евентуалния иск - при липса на посочените
вещи, при изтичане срока на годност на стоките /в каквато насока е поставена
задача на съдебно-техническа експертиза/ или при наличие на други предпоставки,
т.е. по отношение на евентуалния иск липсва изложение на каквито и да е
фактически обстоятелства, от които да се извлече основанието му. Заявява, че
връщането на търговското обзавеждане и стъклената витрина очевидно не зависи от
срока на годност на тези вещи, поради което не е ясно кога ще възникне, според
ищеца, правото му да иска заплащане на равностойността им. Изразява становище,
че предявените искове са неоснователни и моли съда да ги отхвърли изцяло, като
присъди на ответницата направените по делото разноски. Оспорва твърдението на
ищеца, че ответницата и ,,нейни помагачи” са разбили търговското помещение в
гр. Г. О., ул..на
26.08.2014г., както и че са отнели възможността на ищеца за достъп до търговското
помещение. Заема становище, че ищецът не е заплащал дължимата наемна цена,
поради което тя е имала основание да развали договора поради неизпълнение, за
което е отправила нотариална покана. Оспорва твърдението на ищеца, че в обекта
са останали описаните в исковата молба стоки и подобрения /обзавеждане/.
Заявява, че тези стоки, респ. подобрения, не се намират в обекта, нито във
владение или държане на ответницата. Оспорва посочената в исковата молба
стойност на вещите. Изразява становище, че съгласно чл.13 от договора за наем,
след изтичане на срока на договора, наемодателят придобива вещните права върху
трайните подобрения в имота безвъзмездно. Счита, че от формулировките в уточняващата молба не става
ясно искането за присъждане на левовата равностойност на вещите самостоятелен
иск ли е и предявен ли е понастоящем, след като част от вещите са с изтекъл
срок на годност. От името на ответницата заявява, че тя не притежава ,,годни за
консумация и ползване движими вещи” по исковата молба, които да предостави на
ищеца. Заявява, че отношенията между страните не са договорни във връзка с
доставка на родово определени вещи, за да се изисква ответника да предаде на
ищеца други вещи, различни от описаните в исковата молба, които да са в срок за
годност. Оспорва твърденията на ищеца относно срока на годност на вещите.
В съдебно заседание, ответницата С.П.К., не се явява. Особеният
представител – адвокат В.К. от ВТАК, поддържа отговорите на исковата молба.
Излага съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното :
Видно от приетите по делото писмени и гласни доказателства, страните са се
намирали в договорни отношения, като по силата на приложения договор за наем от 01.08.2013г., ответницата С.П.К., в качеството
си на наемодател, е отдала под наем на ищеца „АБВ 2007 – Е.Д.”***, в качеството
му на наемател, следния свой собствен недвижим имот, находящ се в гр. Г. О., ул.., а именно : помещение с площ
от 15 кв.м., представляващо търговски обект, срещу заплащане на месечна анемна
цена в размер на 300 лв., платими на първо до десето число на текущия месец,
като договорът е сключен за срок от 2 години, считано от 01.09.2013г. Съгласно
чл.9 от договора за наем, страните са се уговорили, че в случай на виновно
неизпълнение на задълженията по този договор изправната страна може едностранно
да развали договора с едномесечно писмено предизвестие, писмено предизвестие,
отправено до другата страна. В чл.10 от договора за наем, страните са се
уговорили, че в случай, че една от двете страни реши да прекрати действието на
договора предсрочно, без наличие на вина у която и да е от страните, то това
може да стане с едномесечно писмено предизвестие, като за срока на
предизвестието страните продължават да изпълняват задълженията си по договора.
С нотариална покана
от 26.08.2014г., отправена от С.К. до г-н Е.П.Д. ***, чрез нотариус Красимира
Боева с рег. № 296 в НК, с район на действие ГОРС, ответницата е заявила че до
посочената дата г-н Д. не е заплащал и й дължи месечен наем за горепосочения
обект за м.април, май, юни, юли и август 2014г. в общ размер от 1400 лв., без
приспадания за направеното от него подобрение, както и й дължи сумата от 113
лв. за неплатена, но ползвана от него ел.енергия в обекта, след което е
заявила, че прекратява едностранно действието на договора на основания чл.9 от
същия, поради виновно неизпълнение от наемателя, който да счита настоящата
покана за писмено предизвестие по прекратяване на договора и наемното
правоотношение.
От приетото писмено доказателство – жалба от 08.09.2014г., регистрирана с
вх. № 1661/07.10.2014г. до ГОРП, се установява, че същата е депозирана от ищеца „АБВ 2007
– Е.Д.”***, представлявано от Е.П.Д., чрез пълномощника му С.Г. Д., до Районна
прокуратура гр. Горна Оряховица. В жалбата се излагат оплаквания, че на
27.08.2014г. ищецът е получил горепосочената нотариална покана, с която
наемодателката С.К. заявява, че упражнява правото си по чл.9 от договора за
разваляне на същия договор, в който обаче е предвидено едномесечно
предизвестие, т.е. същият е в сила до 27.09.2014г., но въпреки това на
26.08.2014г. ответницата и нейни помагачи са разбили търговското помещение,
като са сменили ключалката и са отнели на ищеца възможността му за достъп до търговския
обект. В същата жалба, ищецът е поискал съдействие от ГОРП за образуване на
наказателно производство, като е уведомил прокуратурата, че в търговския обект
– малък магазин, са останали стоки и съоръжения, собственост на ищцовото
дружество, както и направени от него в обекта подобрения, подробно описани по-горе.
Въз основа на
горепосочената жалба вх. рег. № 1661/07.10.2014г., е образувана преписка №
1661/2014г. по описа на ГОРП, а впоследствие – досъдебно производство №
04/2015г. по описа на РУ МВР Г.Оряховица, приложено към настоящото дело в
отделна папка, срещу неизвестен извършител – за престъпление по чл.206,ал.1 от НК. С Постановление на ГОРП от 19.03.2015г., наказателното производство по ДП №
4/2015г. е спряно на основание чл.244,ал.1,т.2 от НПК, тъй като извършителят на
деянието не е разкрит.
От приетите писмени
доказателства – нотариална покана от 10.09.2014г., 3 броя сметки фактури, констативен протокол акт № 494, том III, от
01.10.2014г., рег. № 11947/01.10.2014г., констативен протокол акт № 476, том
III, от 17.09.2014г., рег. № 11332/17.09.2014г., се установява, че ищецът „АБВ 2007 – Е.Д.”***,
представлявано от Е.П.Д., чрез пълномощника му С.Г.Д., е отправил същата до С.П.К.,
чрез нотариус Красимира Боева с рег. № 296 на НК, като е изложил доводи, че на
26.08.2014г. ответницата и нейни помагачи са разбили търговското помещение,
като са сменили ключалката и са отнели на ищеца възможността му за достъп до
търговския обект, а в този обект са останали описаните по-горе стоки и вещи.
Със същата нотариална покана, ищецът е поканил ответницата в седмодневен срок
от получаването й да му върне гореописаните стоки и съоръжения или да заплати
левовата им равностойност, както и да заплати стойността на останалите в обекта
подобрения. От цитираните писмени доказателства се установява, че връчването на
нотариалната покана е извършено чрез залепване на уведомление по реда на чл.50,ал.4
във вр. чл.47,ал.1 от ГПК на 17.09.2014г. в 14.00 часа, на адреса й в гр. Г. О., ул.., осъществено на 17.09.2014г., като
в двуседмичния срок лицето не се е явило да получи нотариалната покана в
нотариалната кантора, съответно на 01.10.2014г.
Видно от
приложените по делото писмени доказателства - заверени преписи от 7 броя фактури, както и справка за наличността на
стоки в обект 2, на адрес : гр. гр.
Г. О., ул.., по счетоводни данни, към 26.08.2014г., издадена от
„АБВ 2007 – Е.Д.”***, в горепосочения обект към датата 26.08.2014г. са се
намирали описаните по-горе 47 вида стоки на обща стойност 3734.30 лв., както и
движими вещи – активи на дружеството : везна „Еликом”
6/15 - 1 бр., „прожектор LED 20W M-
Видно от
заключението на приетата СИЕ, експертизата не може да определи срока на годност
на посочените в исковата молба стоки, тъй като не се знае кога са произведени
същите и стоките не са в наличност. От заключението на приетата СИЕ се
установява, че към момента на изготвяне на експертизата общата средната
действителна стойност на движимите вещи е в размер от 8838.33 лв., от която : продажна
цена на стоки - 5083.19 лв., продажна цена на инвентар - 3755.14 лв. Видно от заключението на СИЕ, ако се приеме, че движимите вещи са
унищожени/погинали през м.08.2014г., то стойността на движимите вещи би била
общо в размер от 6862.88 лв., от която : стойност на стоки - 3733.60 лв., стойност
на инвентар - 3129.28 лв. Видно от приетата СИЕ,
експертизата смята, че не е налице отчуждаване на движимите вещи искова
претенция, тъй като отчуждаване се извършва с нормативен акт. Изслушано в
съдебно заседание, вещото лице К.М. потвърждава, че е направила оглед в
процесния търговски обект и е констатирала, че в търговското помещение се
намира салон за маникюр и педикюр, а процесните вещи не се намират в него в
момента на огледа.
Видно от
показанията на свидетеля С.Н. /познат на законния представител на ищеца/, той правил
цялостен ремонт в
процесния търговски обект,
като лепене плочки на под, окачен таван тип „Армстронг”, стъклена врата на
входа, тоалетна с врата, боядисване и шпакловане
на стените. Свидетелят
посочва, че когато осъществявал довършителните неща, магазинът вече работел, имало продавачи и се продавало алкохол, цигари, сладки
изделия, безалкохолни напитки. Свидетелят знае, че всеки
ден се зареждал магазина, а Е. казвал, че
вървят доста добре нещата. Видно от показанията на св. Н., на 26.08.2014г. Е.Д. му се обадил и му казал, че магазинът е
разбит, търсел от него фактура за стъклената витрина. Свидетелят установява, че тогава Е. му казал, че собственичката е разбила магазина и са иззети стока - цигари, сладки,
безалкохолни. Свидетелят
сочи, че той е монтирал стъклената витрина, т.е. входната врата, а фактурата е издадена от
фирмата, занимаваща се със стъкларски услуги. Свидетелят Н. установява, че след 26.08.2014г. минал покрай магазина и видял поставена решетъчна метална врата. Разбрал от Е., че е била счупена витрината, която той е
монтирал.
Видно от
показанията на свидетеля В.В. /мебелист/, Е. имал магазини за алкохол и
цигари и той му е
правил почти всички мебели. Свидетелят установява, че за обекта в гр. Г.О. над „Златното пиле”, на ул…, е правил обзавеждане вътре : рафтове, стилажи, витрини; рафтовете били
за излагане на стоката, били със стъкла, светели, имали по-модерен дизайн. Видно от показанията на св. В., имало
работно плотче за излагане на стоката, вътре било напълнено с мебели, за да се излага стока; сглобено е и специалист може да го разглоби, но друг има вероятност да го начупи. Свидетелят сочи, че магазинът бил
много хубав, кокетен, пълен бил със стока. Видно от
показанията на св. В., Е.
му казал, че са
го разбили магазина. Свидетелят установява, че след
датата 26.08.2014г. бил нает от новите наематели да преправя помещението, което станало козметично ателие; част от мебелите
останали, но после ги махнали, защото не им вършели
работа. Свидетелят В.
посочва, че когато започнал да преправя помещението за новите наематели, там стока нямяло, помещението било
празно; някои рафтове ги нямало; те преправяли
бюра, чекмеджета; част от обзавеждането пак
се ползва, но е преправяно, а някои от нещата били махнати.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите Н. и В. по отношение на установяваните факти, които
същите са възприели лично, както и доколкото показанията на двамата свидетели
кореспондират помежду си и на приетите по делото писмени доказателства и СИЕ.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният
иск с правно основание чл.108 от ЗС се явява допустим, а разгледан по същество,
същият е частично основателен по отношение на установителната претенция.
В
производството по иск с правно основание чл.108 от ЗС е необходимо да се докаже
наличието на няколко кумулативно дадени предпоставки, а именно, че ищецът е
собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се държи или владее от
ответника, и че владението на тази вещ от ответника е без правно основание. От
приетите в настоящото производство писмени доказателства се установява, че ищецът
„АБВ 2007 – Е.Д.”***, представляван от Е.П.Д.,
е собственик на процесните движими вещи, подробно описани по-горе. В тази
връзка, приложените по делото 7 броя
фактури и справка за наличността на стоки в обект 2, на адрес : гр. Г. О., ул..,
по счетоводни данни, към 26.08.2014г., издадена от „АБВ 2007 – Е.Д.”***, както
и от показанията на свидетелите Н. и В. и приетата СИЕ, се обосновава изводът, че
в периода 10.05.2014г. – 26.06.2014г. ищецът е придобил право на собственост,
по силата на извършени възмездни търговски сделки – покупко-продажби, право на
собственост върху множество движими вещи - „Кинг
От показанията на свидетелите
В. и Н.,
разпитани в настоящото производство, се установяват и фактите, че ищецът е
осъществявал своята фактическа власт върху процесните движими вещи, намиращи се
в наетия от него търговски обект в гр. Г.
О., ул..считано
до 26.08.2014г. В тази връзка, необосновани и неоснователни се явяват твърденията
на особения представител на ответницата, че е налице неясен предмет на делото и
че не се установява владението на ищеца върху процесните движими вещи. Напротив, от приетите писмени и гласни
доказателства се обосновава категоричен извод, че ищецът е придобил право на
собственост върху описаните по-горе движими вещи, като е установил своето
владение върху тях, с цел излагане, предлагане и продажба на закупените от него
стоки в търговския обект в гр. Г. О., ул.., нает от ищеца, с наемодател – ответницата, за тази цел, като горепосочените стоки, както и везна, 2 бр.
прожектори, търговско обзавеждане от ПДЧ и стъклена витрина със стъклена врата,
са се намирали именно в това търговско помещение.
Съдът намира за недоказани обаче, фактите, че ответницата С.К. владее
процесните движими вещи към момента на приключване на устните състезания по
делото. Упражняването на
фактическа власт върху вещта е предпоставка за уважаване изцяло на иска по чл.108 от ЗС. В случая, от събраните по делото гласни доказателства (показанията на
свидетелите Св. Н.и
В. В.), кореспондиращи на приетите
писмени доказателства (ДП № 04/2015г. по описа на РУ МВР – Г.Оряховица, справка
за наличността на стоки в обект 2, на адрес : гр. Г. О., ул.. по счетоводни данни, към
26.08.2014г., издадена от „АБВ 2007 – Е.Д.”***, нотариална покана до С.К. от
10.09.2014г.) се установява,
че през лятото на 2014г., процесните вещи са се намирали в търговския обект в гр. Г. О., ул.., в който дружеството-ищец, е осъществял търговска дейност, считано до 26.08.2014г., когато ответницата, след
отправяне до ищеца на нотариална покана от 26.08.2014г., имаща характер на
писмено предизвестие за прекратяване на сключения между тях договор за наем, е
проникнала в търговското помещение и е установила своята фактическа власт върху
всички движими вещи, намиращи се в търговското помещение, като е преустановила достъпа на ищеца
до собствените му
движими вещи, намиращи се в магазина. Наред с това, от показанията на свидетеля
Св. Н. се установява, че на 26.08.2014г. законният представител на ищеца му
казал, че собственичката е разбила магазина, че монтираните от него стъклена
витрина и стъклена врата са счупени и от магазина са „иззети” стоки – цигари,
сладки и безалкохолни. Същевременно, от показанията на свидетеля В. В. се
установяват и фактите, че след като законният
представител на ищеца му е съобщил за разбиването на магазина от собствениците,
след 26.08.2014г. този свидетел бил нает от новите наематели да „преправи
помещението”, и когато той влязъл в това помещение, за да го „преправя”, то
било празно, вътре нямало стока, някои от монтираните от него за ищеца рафтове
ги нямало, други били махнати впоследствие, „защото не им вършели работа на
хората”, а останалата част от
обзавеждането била преправена с оглед целите на новите наематели – ползване на
обекта като козметично ателие. При
тези данни, съдът не може да приеме за доказано твърдението на ищеца, че
ответницата продължава да
упражнява своята фактическа власт върху спорните движими
вещи и да ги държи
като свои, като по този препятства ищеца да упражнява правото си на собственост
върху тях към настоящия момент, респ. не може да бъде постановено осъждането на ответницата С.К. да предаде на ищеца владението върху процесните движими вещи /в този
смисъл е Решение № 47 от
6.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3021/2016 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл.290
от ГПК по въпроса дали уважаването на иска по чл.108 от ЗС в осъдителната му част е предпоставено от
установяване упражнявана от ответника по иска фактическа власт върху спорната
вещ/.
Предвид изложените по-горе
съображения, съдът приема, че в случая не са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки на иска по чл.108 от ЗС. Поради това, съдът счита, че предявеният
иск се явява частично
основателен и доказан и следва да бъде уважен само в неговата установителна част. Поради
това, следва да се приеме за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик, на основание възмездни търговски
сделки – покупко-продажби, на
процесните движими имоти, подробно описани по-горе.
Наред с това и с
оглед мотивите, изложени по-горе, съдът следва да отхвърли като неоснователен
предявения иск по чл.108 от ЗС в частта му, в която ищецът претендира ответницата С.К.
да бъде осъдена да отстъпи собствеността и да предаде
владението на горепосочените движими вещи, които
владее без основание.
С оглед изхода по главния иск
с правно основание чл.108 от ЗС, съдът следва да се произнесе по предявения в
условията на евентуалност иск по чл.57,ал.2 от ЗЗД, който се явява частично
основателен по отношение размера на вземането.
Съгласно чл.57,ал.2 от ЗЗД,
ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е
отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той
дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е
по-висока, но ако вещта е погинала
или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само
онова, от което се е възползувал, с изключение на плодовете.
Предвид изложената по-горе
фактическа обстановка, съдът намира, че е налице вземане в полза на ищеца от ответницата за сумата
от 6862.88 лв., представляваща действителната стойност на процесните
движими вещи. Безспорно се
установява от приетите писмени и гласни доказателства, че към датата на отнемане на
фактическата власт на ищеца върху процесните вещи и установяване върху тях на
фактическа власт от ответницата К. – 26.08.2014г., процесните движими вещи, собственост на „АБВ 2007 – Е.Д.”***, са се намирали в ползвания от него търговски обект в гр.
гр. Г. О., ул.., собственост на наемодателката С.К.. Съдът приема за доказани твърдените от ищеца факти, че осъщественото от
ответницата държане на описаните по-горе движими вещи е без основание, поради което се дължи предаване на вещите на ищеца. В тази връзка, неоснователни се
явяват възраженията на особения представител на ответницата, че съгласно
сключения договор за наем между страните ответницата-наемодател придобива
вещните права върху трайните подобрения в имота безвъзмезно. Съдът счита на
първо място, че в писмените отговори на исковата молба липсват каквито и да е
твърдения кои от процесните движими вещи, върху които ответницата е установила
своята фактическа власт, същата счита за „направени в имота трайни подобрения”
и от кой момент счита да е придобила вещни права върху тях. На второ място,
ответната страна не ангажира никакви годни доказателства по делото за
удостоверяване на фактите представляват ли някои от процесните движими вещи, предмет
на исковите претенции, „трайни подобрения”, и че в случая са изпълнени
изискванията на чл.13 от договора за наем от 01.08.2013г.
Наред с това, от приетите по
делото писмени доказателства (ДП № 04/2015г. по описа на РУ МВР – Г.Оряховица,
справка за наличността на стоки в обект 2, на адрес : гр. Г. О., ул.. по счетоводни данни,
към 26.08.2014г., издадена от „АБВ 2007 – Е.Д.”***, нотариална покана до С.К.
от 10.09.2014г.), се установява, че процесните вещи са се намирали в търговския
обект в гр. Г. О., ул.., в
който дружеството-ищец, е осъществял търговска дейност, считано до
26.08.2014г., когато ответницата, преди изтичане на едномесечното писмено
предизвестие за едностранно прекратяване на договора за наем от страна на
наемодателя, получено от ищеца на 27.08.2014г., е проникнала в търговското
помещение, сменила е бравата, установила е своята фактическа власт върху всички
движими вещи, намиращи се в търговското помещение и е преустановила достъпа на
ищеца до собствените му движими вещи, намиращи се в магазина. Тези факти се
потвърждават и от събраните гласни доказателства, видно от които, на
26.08.2014г. собственичката на имота е разбила магазина, монтираните от него
стъклена витрина и стъклена врата били счупени и от магазина са „иззети” стоки
– цигари, сладки и безалкохолни /св. Св. Н./, а малко след това свидетелят В. В. е бил нает от нови наематели на имота, за да
„преправи помещението”, което вече било празно, в него нямало стока, някои от
монтираните рафтове липсвали, други били премахнати
впоследствие, а останалата част от обзавеждането била преправена, с оглед
целите на новите наематели – ползване на обекта като козметично ателие. Тези факти се потвърждават и от
заключението на вещото лице, извършило оглед във връзка с изготвяне на СИЕ по
делото, видно от което процесните движими вещи не са намират в горепосочения
търговски обект. Безспорно се
установява от цитираните гласни доказателства и от писмените материали,
съдържащи се в ДП № 04/2015г. по описа на РУ МВР – Г.Оряховица, че към момента
на предявяване на настоящия иск /11.02.2016г./ ищецът е знаел за липсата на
по-голямата част от процесните движими вещи /описаните по-горе стоки,
прожектори и везна/, както и за унищожаването и повреждането на друга част от
тях /стъклена витрина и стъклена врата, търговско обзавеждане от ПДЧ/, като с нотариална покана от
10.09.2014г., отправена от „АБВ 2007 – Е.Д.”*** до С.П.К., същият е поканил
ответницата в седмодневен срок от получаването й да му върне гореописаните
стоки и съоръжения или да заплати левовата им равностойност, както и да заплати
стойността на останалите в обекта подобрения, но ответницата К. не е сторила
това в едноседмичният срок от връчване на поканата /01.10.2014г./.
На следващо място, приетите в хода на делото писмени и гласни
доказателства обосновават и извода, че предаване на владението върху процесните
движими вещи от ответницата не може да се осъществи, тъй като след 26.08.2014г.
същите не се намират у нея. В този смисъл е и
изявлението на ответната страна в депозирания
по делото писмен отговор на исковата молба, че ответницата К. не притежава
,,годни за консумация и ползване движими вещи” по исковата молба, които да
предостави на ищеца. Поради това, съдът приема за доказани твърденията на
ищцовата страна, че изискуемостта на вземането за равностойността на процесните
движими вещи е настъпила и е била налице към момента на предявяване на
настоящия иск, предвид узнаване към този момент от ищеца на тяхната липса и
невъзможността за фактическото им предаване от страна на ответницата. Уважаването на иска е предпоставено от установеите по делото обстоятелства,
че ответницата дължи предаване на ищеца на процесните движими вещи, както и че предаването на тези вещи е невъзможно, тъй като
същите не се
намират у нея, поради тяхното погиване, отчуждаване и/или
изразходване.
Видно от заключението на
приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, при установените по делото факти,
че движимите вещи са унищожени/погинали през м.08.2014г. или малко след това,
но преди да е изтекъл едноседмичният срок за връщане на вещите, предоставен от
ищеца на ответницата с нотариална покана от 10.09.2014г., връчена на
01.10.2014г., то стойността на движимите вещи би била общо в размер от 6862.88 лв.,
от която : стойност на стоки - 3733.60 лв., стойност на инвентар - 3129.28 лв.
Поради това, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.57,ал.2 от ЗЗД се явява
основателен и доказан до размер от 6862.88 лв., установен от заключението на приетата СИЕ, и следва да бъде уважен в тази му част.
При тези обстоятелства следва да бъде уважена и претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху дължимата
сума, считано от датата на исковата молба – 11.02.2016г. до окончателното й
изплащане.
Предвид изложените
по-горе съображения и с оглед приетата по делото СИЕ, неоспорена от ищцовата
страна, съдът следва да отхвърли предявения в условията на евентуалност иск по
чл.57,ал.2 от ЗЗД в частта му за разликата от уважения по-горе размер на
вземането от 6862.88 лв., до пълния предявен размер от 7489.44 лв., заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 11.02.2016г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото, с
оглед направеното от ищцовата страна искане, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца направените от същия разноски в настоящото производство за дължими
държавни такси в
размер на 300 лв., за депозит за вещо лице в размер на 150
лв., за
възнаграждение на особен представител на ответницата в размер на 704.47 лв., както и направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв., общо в размер на 1904.47 лв., съразмерно на уважената част от исковете, а
именно : в размер на 1752.11 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.108 от ЗС, по отношение на С.П.К. с ЕГН
**********, с адрес ***, че ищецът
„АБВ
2007 – Е.Д.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Лясковец, ул. „Петър
Караминчев” № 44, представлявано от управителя Е.П.Д., е СОБСТВЕНИК, на основание възмездни
търговски сделки – покупко-продажби, на следните движими вещи, намирали се към
датата 26.08.2014г. в търговски обект в
гр. Горна Оряховица, ул. „Отец Паисий” № 7, а именно : „Кинг
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от „АБВ 2007 – Е.Д.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Лясковец, ул. „Петър Караминчев” № 44, представлявано от управителя Е.П.Д., чрез пълномощника му : адвокат А.С.Ч. от ВТАК, против С.П.К. с ЕГН **********, с адрес ***, в частта му, в която се претендира ответницата С.П.К. да бъде осъдена да отстъпи собствеността и да предаде владението на всички горепосочени движими вещи, на ищеца „АБВ 2007 – Е.Д.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Лясковец, ул. „Петър Караминчев” № 44, представлявано от управителя Е.П.Д., като НЕОСНОВАТЕЛЕН в тази негова част.
ОСЪЖДА
С.П.К. с ЕГН
**********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „АБВ 2007 – Е.Д.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град
Лясковец, ул. „Петър Караминчев” № 44, представлявано от управителя Е.П.Д.,
СУМАТА от 6862.88 лв. /шест хиляди
осемстотин шестдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща действителната стойност, считано към м.08.2014г., на следните
движими вещи, собственост на „АБВ 2007
– Е.Д.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град
Лясковец, ул. „Петър Караминчев” № 44, представлявано от управителя Е.П.Д.,
намирали се към датата 26.08.2014г. в търговски
обект в гр. Г. Оряховица, ул. „Отец Паисий” № 7, подлежащи на връщане, но
погинали, отчуждени и/или изразходвани от получателя, а именно : „Кинг
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.57,ал.2 от ЗЗД, предявен от „АБВ 2007 – Е.Д.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Лясковец, ул. „Петър Караминчев” № 44, представлявано от управителя Е.П.Д., чрез пълномощника му : адвокат А.С.Ч. от ВТАК, против С.П.К. с ЕГН **********, с адрес ***, в частта му за разликата от уважения размер от 6862.88 лв. до пълния предявен размер от 7489.44 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.02.2016г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН в тази негова част.
ОСЪЖДА С.П.К. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „АБВ 2007 – Е.Д.” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Лясковец, ул.
„Петър Караминчев” № 44, представлявано от управителя Е.П.Д., СУМАТА от 1752.11 лв. /хиляда седемстотин петдесет и два лева и единадесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски за
държавни такси, за възнаграждение на вещо лице, за възнаграждение на особен
представител на ответницата, както и за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На
основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………………………