Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2639 03.07.2018г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на трети юли две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета
Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16566 по описа
на ПРС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 20, ал. 2, чл. 22 от ЗИНЗС, чл. 202, ал. 1, т. 3 от ЗМВР
(отм.), чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 211, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от Закона за
МВР (отм.) вр. чл. 179 ЗМВР и чл. 181 ЗМВР, вр. чл. 301 (отм.) от ППЗИНЗС, вр.
с чл. 150 от КТ и акцесорни такива по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Ц.И.С. с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си
адв. Н.П., със съд. адрес: ***, оф. № *
е предявил срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието, с адм. адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н.
Столетов” № 21, представлявана от ***** обективно съединени искове за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1000 лева (хиляда лева), представляваща допълнително
възнаграждение за 100 часа извънреден труд, положен в периода 01.07.2014 г. – 30.06.2017
г., сумата от 100 лева (сто лева) – обезщетение за забава за периода 26.10.2014
г. – 13.10.2017 г.; сумата от 75 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за нощен труд, положен в периода 01.10.2014 г. – 31.12.2014 г.,
ведно със сумата от 7,50 лева обезщетение за забава за периода 26.10.2014 г. – 13.10.2017
г.; сумата от 144 лева (сто четиридесет и четири лева), обезщетение за
непредоставена безплатна храна за положените 12 часови дежурства през периода
01.07.2014 г. – 31.10.2014 г., сумата от 11 лева (единадесет лева) –
обезщетение за забава за периода 01.11.2014 г. – 13.10.2017 г., ведно със
законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че работи като държавен служител в
надзорно-охранителния състав на ответната дирекция на длъжност “***”, с
местоизпълнение на служебните задължения – територията на Затвора – гр. Пловдив.
Твърди се, че надзорно-охранителната дейност на Затвора
гр. Пловдив, е организирана на сменен режим, изпълняван от ***ите от състава в
т.нар. „наряди“, нормативно установени по своята продължителност и наименовани
като 8, 12 и 24 часови смени (съгл. чл. 187, ал. 3 от ЗМВР), създадени по
предварително утвърден месечен график от нарочен служител, определен от ***на
Затвора гр. Пловдив. Сочи, че в исковия период, съгласно Заповеди на ***на
Затвора гр. Пловдив за разпределение на работното време, работният процес е
организиран предимно на 12 часови наряди – дневни и нощни такива, и по
изключение на 8 часови. Така основните си служебни задължения по охрана ищецът
осъществявал под формата на 12-часови наряди, изпълнявани на конкретен пост в
Затвора гр. Пловдив или извън него (т. нар. временно открит пост, в случаите на
охрана на лица, лишени от свобода при болничен престой – на територията на
съответното болнично заведение), определян от ***на Затвора гр. Пловдив, като
неговото работно време се изчислява в часове сумирано за отчетен период,
съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (в сила от 01.07.2014 г.),
който в исковия период е варирал, съобразно измененията на посочения член – бил
е тримесечен за периода м. юли 2014 г. – до края на м. март 2015 г.,
едномесечен – от началото на м. април 2015 г. до прекратяване на служебното му
правоотношение- 01.12.2015 г.
Конкретно изпълнението на служебните си функции през едно
регламентирано 12-часово дежурство, ищецът осъществявал по следния ред: при
12-часово дневно дежурство, същият, съгласно Заповед на ***на Затвора гр.
Пловдив е задължен да се яви на работа в Затвора гр. Пловдив в 07:45 часа.
Работната му смяна започвала тогава с извършване на инструктаж на застъпващите
на смяна служители относно оперативната обстановка в затвора. Инструктажът бил
с различна продължителност – между 30 и 40 минути. След извършване на
инструктажа, всички застъпващи на смяна служители се разписвали в ежедневната
ведомост, където било отразявано времетраенето на съответните наряди като
съобразени с нормативно установената продължителност на работните смени – 12,
24 часови такива с конкретната продължителност – 8.00-20.00 часа или
20.00-08.00 часа и се отправяли всеки към своя пост за изпълнение на наряда.
Дневното 12-часово дежурство се твърди да приключва не в 20.00 часа, както било
отразявано в ежедневните ведомости, а в 20.30-20.40 часа, когато застъпвала на
пост следващата смяна, която приемала дежурството. При сдаването на дежурството
служителят, който сдава поста и този който го приема от новата смяна, се
подписвали в постовата книга за съответния пост, която се съхранява на същия и
в която са отразявани реалните фактическите часове на сдаване и приемане на
съответния пост – напр. 8.30, 8.40 ч., 20.30, 20.35 ч. Аналогично по описания
начин били осъществявани и 12-часовите нощни смени (от 20.00 часа до 8.00
часа), както и 8-часови смени в затвора гр. Пловдив, които били с реална
продължителност 12.30-12.40 ч. за
12-часова нощна смяна и 8.30-8.40 часа за всяка 8-часова такава.
Твърди се, че при всяко 12-часово дежурство, ищецът
реално полагал труд и отработвал по 12 часа и 40 мин., от които ответникът в
лицето на ***на Затвора гр. Пловдив му отчитал и включвал в работното му време
за отчетен период само по 12 часа. По този начин при сумирано изчисляване на
работното време, при каквото работи ищеца, при превишаване на отчетената му
норма работно време, същият имал положен труд над установеното нормално работно
време (което при него се изчислявало в часове и варирало от 488 часа до 520
часа на тримесечие, съответно от 152 часа до 184 часа на месец, съобразно
нормативно установените работни дни за конкретните календарни месеци от исковия
период), който не му бил компенсиран от ответника.
Твърди се също така, че фактическото времетраене на
даваните от ищеца дежурства на т.нар. временно-открити постове (болнични
заведения на територията на гр. Пловдив, в които лежат болни лишени от
свобода), също превишавало средно с около 1 час отчитаното от ответника като
работно време продължителност на дежурството. В тези случаи независимо дали охраната
на временния пост е по график или не, при 12 часова смяна, ищецът бил длъжен да
се яви в Затвора в гр. Пловдив в 07.30 ч. за дневната 12-часова смяна,
съответно в 19.30 часа – за нощната такава, където се въоръжава и бива
инструктиран за оперативната обстановка. След това се подписвал в ежедневната
ведомост, където е отразена нормативно определената продължителност на наряда –
08.00-20.00 часа и 20.00-08.00 часа и бива извозван до съответния
временно-открит пост. Тъй като болничните заведения, в които се настаняват
лишени от свобода са четири с различна отдалеченост от Затвора – гр. Пловдив, а
служебният автомобил, с който се извозват ***ите за временно-откритите постове
(ВОП) е само един, до фактическото пристигане в болницата, където е временният
пост на съответния ***, минава различно време от 20 до 40 минути, с оглед на
обстоятелството, че застъпващите на смяна на ВОП се извозват на 2-3 пъти до
съответните болници. Самото сдаване на дежурството на ВОП на следващия
застъпващ на смяна *** в промеждутъка между 7.50-08.10 часа, съответно
19.50-20.10 часа за нощната смяна, като при приемането-сдаването на дежурството
на ВОП не се попълвала постова книга, защото за временните постове не се водила
такава. След сдаването на дежурството ищецът бил извозван със служебния
автомобил до Затвора гр. Пловдив, което отнемало още 20-30 минути, където
същият се разоръжавал и докладвал обстановката от изминалото дежурство. По
описания начин при 12 часова смяна на външен пост, реалната продължителност на
работното време на ищеца била минимум 13 часа, от които работодателят му
отчитал само 12 часа като работно време.
Твърди се, че отделно от полаганите от ищеца дежурства по
предварителен месечен график, същият изпълнявал и други, възложени му от ***на
Затвора дейности, които съставляват част от работното му време, като извършване
на претърсвания на килии и обиски на лица. Същите дейности, когато не са
предварително планирани били осъществявани от служители, които не изпълняват
дежурство по предварителен график по писмена или устна (при възникнала
неотложност) Заповед (оформяна след извършване на възложената работа като
писмена такава) на ***на Затвора гр. Пловдив или упълномощено от него
длъжностно лице. Твърди се, че тези часове били отчитани коректно, като същите
се включвали в изработените му часове за отчетния период.
Освен това, ищецът участвал в задължителните за
надзорно-охранителните състави на местата за лишаване от свобода – служебни
занятия, за повишаване на квалификацията на ***ите, както и в учебни стрелби,
които се провеждат поне веднъж месечно на територията на Затвора гр. Пловдив и
във време в което не изпълнява дежурство по график. Продължителността на тези
служебни занятия/стрелби е различна и за тях се води нарочна документация в
Затвора в гр. Пловдив. Часовете били коректно включени в отработеното време на
ответника.
Ищецът охранява лишени от свобода по време на болничен
престой в някое от болничните заведения на територията на гр. *, която охрана
се осъществява под формата на дежурства с продължителност на наряда – 12 часа,
които в някои от случаите били предварително планирани и част от месечните му
дежурства по предварително утвърдения месечен график, а в други – при
извънредно възникнала необходимост, се осъществявали от него във време, извън
дежурствата му по график по писмена или устна Заповед на ***на Затвора гр.
Пловдив (оформяна по-късно като писмена след полагане на съответния труд).
Всички гореописани служебни дейности (положените по
график и извън него, служебните занятия, извършваните непланирани предварително
претърсвания/обиски) били извършвани от ищеца на територията на Затвора - гр.
Пловдив или място определено от ***на Затвора гр. Пловдив (т. нар. временно
открити постове - болници) по Заповеди на ***на Затвора гр. Пловдив и по
длъжностната му характеристика, представляват негови основни и съпътстващи
трудови/служебни функции и като такива са част от работното му време, което
работодателят му – ответната ГДИН следва да му отчита и заплаща съобразно
реално отработените часове.
Твърди се, че фактическото положение в Затвора гр.
Пловдив да е различно, като на практика не били отчитани като работно време
съпътстващите всеки наряд дейности – извършваните инструктажи преди самите смени,
сдаването и приемането на дежурството, времето, през което съответния служител
пътува от Затвора гр. Пловдив до външния временен пост преди приемането на
смяната и обратно след сдаването на същата и преди разоръжаването му и доклада
за изминалото дежурство. По този начин, ищецът претендира, че ответникът не му
отчита и заплаща цялото фактически изработено от него работно време, което в
условията, когато е налице надвишаване на нормата работно време за съответния
отчетен период, води до натрупване на извънреден труд, за който има право да
иска парично възнаграждение по силата на закона.
Твърди се, че всяко вземане за допълнително
възнаграждение за извънреден труд на ищеца през исковия период е ставало
изискуемо след 25-то число на месеца, следващ отчетния период.
Ищецът претендира, че за процесния период е положил 200
часа извънреден труд, допълнителното възнаграждение за които е станало
изискуемо в тригодишния давностен период от датата на завеждане на исковата
молба и което не му е заплатено от ответника.
Ищецът претендира, че през исковия период има положен
труд през нощта, по време на нарядите, включващи часове в часовия диапазон –
22.00-06.00 часа, за които работодателят, не му е заплатил полагаемото се
допълнително възнаграждение за труд през нощта, което следва да бъде заплатено
заедно със заплатата за месеца на полагане на труда (т.е. до 25-то число на
същия месец), когато нощния труд е бил полаган. Претендира се заплащане и на
лихви за забава върху допълнителните възнаграждения за труд през нощта, положен
през всеки от месеците през исковия период, които стават изискуеми от 26-то
число на месеца на полагане на труда.
Ищецът твърди, че му се дължи плащане и на полагаемата му
се левова равностойност на безплатна „предпазна“ храна, на която имал право до
31.10.2014 г., тъй като работел на 12 и 24-часови смени при сумирано
изчисляване на работното време. Твърди, че като служител, изпълняващ служебните
си задължения в режим на смени, по-голяма част от които 12-часови такива, при
сумарно изчисляване на работното време, ищецът претендира, че за всяко положено
от него дежурство до 31.10.2014 г., с продължителност на наряда – 12 или 24
часа, е следвало да му бъде осигурявана безплатна предпазна храна, на която
имал право на основание чл. 23, ал. 4 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 181, ал. 3 от ЗМВР (нов в сила от 01.07.2014 г.) и чл. 204, ал. 3 от ЗМВР (отм.). Сочи се, че
въпреки нормативно установеното му право да получава безплатна предпазна храна
заради специфичните условия на труд, при които е работил по време на 12 и
24-часови дежурства, на ищеца не е била осигурявана дължимата безплатна
предпазна храна, с която да бъдат компенсирани поне част от здравословните
аспекти на непрекъсваемия работен процес в режем на дежурства с продължителност
по-голяма от нормално установената 8-часова такава. Поради това, единствената
възможност, с която същият разполага е да бъде обезщетен с левовата
равностойност на полагаемата му се безплатна предпазна храна за периода,
каквато изрична възможност предоставя чл. 6 от Наредбата за безплатната храна
на МВР. С оглед изложеното, претендира левовата равностойност на безплатна
предпазна храна, полагаема се за 12-часови дежурства през процесния период.
С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с
което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание от 03.07.2018г. по искане на ищеца е
допуснато изменение на исковете, след което същите са предявени, както следва:
искът за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е увеличен от 1 000
лева (хиляда лева) на 1 886,42, искът за заплащане на мораторна лихва върху него
е увеличен от 100 лева (сто лева) на 327,48 лева, искът за заплащане на допълнително
възнаграждение за нощен труд е намален от 75 лева на 34 лева, искът за
заплащане на мораторна лихва върху него е увеличен от 7,50 лева на 9,82 лева,
искът за заплащане на левовата равностойност на неосигурената и незаплатена
безплатна предпазна храна за положените 12 и 24-часови дежурства през периода
01.07.2014 г. – 31.10.2014 г. е увеличен от 144 лева (сто четиридесет и четири
лева) на 188,20 лева, а искът за заплащане на мораторна лихва върху него е
увеличен от сумата 11 лева на 54,93 лева. Претендира се и законната лихва върху
главниците от завеждане на исковата молба – 17.10.2017г., до окончателното
изплащане на сумите. Претендира присъждане на разноските по делото, изразяващи
се в заплатеното адв. възнаграждение.
В съдебно заседание чрез пълномощника си ищецът поддържа
исковете и моли да се уважат в размерите им след изменението. Претендират се
законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба до
окончателното плащане и присъждане на разноските. Представя писмена защита.
В предоставения му срок за отговор ответникът ГД
“Изпълнение на наказанията” при Министерството на Правосъдието е депозирал
отговор на исковата молба, чрез пълномощника си ***, счита искът за допустим и
частично основателен. Оспорва исковите претенции по размер.
Не се спори, че ищецът е служител на ГДИН и
териториалните й служби и на това основание съгл. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС
е държавен служител, че правоотношенията между страните се уреждат от ЗИНЗС,
ППЗИНЗС субсидиарно – от ЗМВР.
Не се оспорва твърдението на ищеца, че в процесния период
е заемал длъжността „***” в Затвора Пловдив, като работното време се отчитало
сумарно на тримесечен период. Не се оспорва, че работното време на ищеца е
било, като по график се полагали 8, 12 и 24 -часови дежурства.
В случай, че съдът приеме за основателни исковите
претенции, счита, че лихва за забава следва да бъде начислена от датата на
подаване на исковата молба. При липса на изрична покана за изпълнение от страна
на ищеца, денят на забавата по смисъла на чл. 86 ЗЗД следва да се счита датата
на завеждане на исковата молба за присъждане на обезщетението.
В съдебно заседание чрез пълномощника юрк. *** счита
исковете за заплащане на обезщетение за извънреден и нощен труд за частично
основателни, а искът за заплащане на безплатна предпазна храна за изцяло
неоснователен, поради което моли същият да се отхвърли. Прави възражение за
прекомерност на претендирания хонорар на пълномощника на ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Не се спори между страните и от представените по делото
писмени доказателства – заповед за назначаване на ищеца на длъжността „***” в
Затвора Пловдив, акт за встъпване в длъжност и длъжностна характеристика за длъжността „*** ***” в затвор/поправителен дом, се
установява, че за целия процесен период ищецът е заемал длъжността „*** ****” в
Затвора гр. Пловдив. В длъжностната характеристика за тази длъжност е посочено,
че лицето, което я заема, чрез изпълнение на пряка и непосредствена охранителна
дейност осигурява сигурност и безопасност в местата за лишаване от свобода.
Посочено е, че ***ят ****е включен в наряд, назначен от ***на затвора, а продължителността на
службата се определя от нормативен акт. Не се спори, че за процесния период
работното време на ищеца е било разпределено под формата на 12-часови дневни и нощни дежурства, полагани в затвора, както
и 12 – часови дежурства, които се полагат извън затвора *, под формата
на т. нар „временно открит пост” – за охрана на лишени от свобода, които са
настанени на лечение в болнични заведения на територията на гр. Пловдив.
По делото са представени справка за месечни заплати и
порцион на ищеца за 2014, 2015г, 2016 г. и 2017г., за отсъствията му поради
временна неработоспособност и ползваните отпуски, както и фишовете за заплати
на ищеца за процесния период. Видно от същите, на ищеца е начислявано и
заплащано основно тр. възнаграждение, ДТВ за ТСПО„ възнаграждение за
„допълнително натоварване военни”, респ. „специфични и утежняващи условия”,
допълнително възнаграждение за резултати в СД, и порцион държавни служители.
Във всеки от тези фишове е отразен брой часове изв. труд, брой дежурства на
официални празници, брой часове нощен труд, и часове на разположение. Изготвена
е справка и за ползваните от ищеца отпуски за процесния период. Представена е и
справка за различните видове наряди, проведени стрелби, обучения и други.
Представени са и постовите книги за датите, на които ищецът е носил дежурства,
в които са посочени часове на приемане и сдаване на дежурството, като обичайно
този час е 08:15/20:15 часа. Представени са и протоколи за отчитане на положен
труд от държавните служители, работещи на смени, за процесния период, по
тримесечия, за отчитане на нощния труд (от 22:00 до 06:00 часа), времето на
разположение и работа на официални празници - ежемесечни, ведно със справка за
часове извънреден труд, нощен труд, време на разположение, работа на официални
празници, и следващите се на служителите възнаграждения за така положените
часове, според работодателя. Представени са справки за дежурства на външно
охраняеми постове за процесния период, за различните видове наряди, стрелби и
обучения.
Относно реда на полагане на дежурствата, времето за
явяване, снаряжение, начина на носенето им и отстъпването от същите, както и
реалната продължителност на едно редовно 12-часово дежурство в Затвора Пловдив,
и на дежурство на временно открит пост по делото са събрани гласни
доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел на ищеца.
От показанията на свидетеля А.Д., който е *на ищеца, се
установява, че през процесния период ищецът е давал 12-часови дневни и нощни дежурства,
разпределени по месечен график. Ищецът не е полагал 24-часови дежурства.
Свидетелят разяснява протичането на едно 12-часово нощно
и дневно дежурство, както и 12 –часово дежурство на външно охраняем пост – за
охрана на лишен от свобода, настанен в болнично заведение.
Дневните 12-часови дежурства в Затвора Пловдив официално
се водели с продължителност от 08:00 ч. сутринта до 20:00 ч. вечерта, а нощните
- от 20:00 ч. до 08:00 ч. В действителност обаче не това била реалната
продължителност на самото дежурство, защото не по късно от 19,50 ч. или 7,50 ч.
***ите били длъжни да влязат в корпуса на затвора, при което оставяли мобилните
си апарати, защото нямали право да влизат в корпуса с тях. Някои от колегите си
носели храна, която оставяли в хладилник, съответно тя се проверявала, да не би
да внасят нещо, което е забранено, след което се придвижвали до служебните си
лични шкафчета, където се снаряжавали – преобличали се, вземали палки,
белезници, шапка и се привеждали във вид, в който трябва да се носи постовата
служба. След това се явявали в 8,00 ч. за провеждане на инструктаж. През това
време командирът на отделение бил длъжен да ги провери и ги проверявал дали са
в необходимия вид, и ги разпределял по постове по месечен график. В 8:00 ч.,
съответно в 20:00 ч. се качвали отстъпващият и застъпващият главни ***и, заедно
с командирът на отделение, и в присъствието на **от надзорно - охранителна
дейност се извършвал инструктаж, който продължавал до 15-20 минути, в
зависимост от това, което трябва да им съобщят. След това се подписвали в
ежедневната ведомост, че са минали инструктажа и се насочвали към постовете, по
които са разпределени. Свидетелят сочи, че всеки пост има своята специфика,
като постовете в корпуса на затвора можели да се разделят на външни и вътрешни,
а продължителността на приемането и сдаването на дежурството на всеки пост било
индивидуално и зависело от самата смяна. Описват се общите неща, които се
извършват при смяна на дежурството - след като се явят на поста, отстъпващите,
които са двама, уведомяват двамата застъпващи какво се е случило по време на
тяхното дежурство, дали има чрезвичайни произшествия, изведените лишени от
свобода в различните звена на работа, на какво трябва да се наблегне, ако има
нещо такова, и съвместно започвало обхождане на поста, със старите и новите
дежурни. Това означавало проверка на сигнално - охранителна техника, различните
брави, катинари и решетки – за тяхната цялост, както и проверка на самите
лишени от свобода, при което отстъпващите от наряд си тръгвали. Най-рано
отстъпващите от нощно дежурство си тръгвали в 8:30 ч. сутринта, а от дневно – в
20:30 ч. вечерта. Ежедневната ведомост се попълвала единствено от командира на
отделение, главния *** и се подписвала от **от ОД за проведен инструктаж. Дежурните
се подписвали в нея само и единствено за преминал инструктаж. Часовете се
вписвали от командира на отделение и главния ***, като се вписвали така, както
е посочено в графика – по 12 часа. Тези вписвания обаче не отразявали реалната
продължителност на дежурството, нито реалните часове на приемане и сдаването
му. Освен ежедневната ведомост се водела и постова книга, която се попълвала от
всеки постови, който отстъпва и застъпва. В нея се вписвал часът, в който
застъпващата смяна идва да смени отстъпващата. Това обаче не бил часът, в който
двамата отстъпващи си тръгвали от работа. В постовата книга при пристигане на
новите двама дежурни се записвал часът на тяхното пристигане на поста, след
което се провеждали общи мероприятия, преди приключване на които отстъпващите
не можели да си тръгнат. Ако в постовата книга пишело час 08:00 ч. или 20:00 ч., то това не било
реално, тъй като било невъзможно едно и също лице в 08:00 часа да бъде едновременно на инструктаж и да е приело
поста. Ориентировъчният час, в който се събирали двата поста, бил в зависимост
от продължителността на самия инструктаж, който продължавал около 15 – 20
минути. Около 08:20 – 08:25 часа застъпващите отивали на поста си, извършвала
се съвместна проверка, след което застъпващият се подписвал в постовата книга,
а отстъпващият бил готов да си тръгне. Отстъпващият напускал поста и излизал от
затвора, като преди това отивал до служебното си шкафче и свалял снаряжението си. При предявяване на
постови книги с вписан час 08:15 часа, респ. 20:15 часа свидетелят сочи, че
това е часът, в който приемащите и сдаващите дежурството ***и се събират на
едно място, но това не е часът на отстъпване, тъй като от този момент насетне
се извършват съвместните мероприятия между служителите от сдаващия и приемащия
пост. В тези книги се вписвали имената на един сдаващ и един приемащ, като
процедурата била следната: при приемане на дежурство се вписвал единия приемащ,
по средата на дежурството около 01:00-02:00 часа, съответно 13:00-14:00 часа се
вписвало сдаване между двамата дежурни от една смяна, след което другия
дежурен, който е приел по средата на смяната, сдавал на един от новите
застъпващи в края на дежурството, които от своя страна процедирали по същия
начин. След като приключели поста, отстъпващите отивали до личните си шкафчета,
събличали се, сваляли палките и тръгвали, като дотогава били на разположение на
главния ***. В случай, че имало някакво усложнение в обстановката, ако
отстъпващият не си е тръгнал, той бил на разположение. Ако е обявена бойна
тревога, това не се отразявало никъде. В случаите, при които, макар и
отстъпили, ***ите от предходната смяна все още се намират на територията на
затвора и възникне ситуация, те били длъжни да реагират и да се върнат. Това им
задължение било за цялото време, през което се намират на територията на
затвора, дори дежурството им да е приключило. Абсолютно винаги, когато двама
били на пост, и двамата приемали, и двамата сдавали. От приемането до сдаването
били задължително двама, но в книгите се вписвал по един приемащ и един сдаващ.
Всеки пост бил строго специфичен, при външните постове нямало охрана на лишени
от свобода, но имало такива постове, при които има охрана и са външни, това
били 9-ти и 13-ти пост. Те отговаряли за лишените от свобода лица, които
работят и се намират до *-ти пост.
Свидетелят обяснява, че се полагали и извънредни
дежурства, по месечен график, с определени двойки за дневна и нощна смяна, с
нормативно определена продължителност от 12 часа, които дежурства били за охрана
на лишени от свобода, които са настанени за лечение в болнично заведение.
Такива дежурства се полагали и извънредно, извън този график за външни
дежурства, при възникване на чрезвичайни обстоятелства – по график дежурели по
двама човека, които не можели да отговарят за шест болници, например, в случай,
че възникне такава хипотеза, и извънредно се охранявали лишените от свобода,
настанени в тях. Реалната продължителност на този вид дежурства била строго
специфична за всеки отделен случай - ако се охранява една болница, свидетелят
твърди продължителността на дежурството да е най-малко 13 часа, ако са две или
три съответно продължителността била по-голяма, защото било необходимо време да
бъдат извозени. Минималното време на това дежурство било 13 часа. Свидетелят
обяснява начина, по който се носи същото – когато имало определено дежурство за
външно охраняем пост, дежурните се явявали за дневно такова в 07:30 часа, а за
нощно – в 19:30 часа, в корпуса на затвора. Там им било необходимо време да се
въоръжат, да се снаряжат, да преминат инструктажа от командира на отделението и
главния ***, който е отделен, след това бивали качвани на служебен автомобил,
който да ги извози до съответната болница или болници, където е настанен, респ.
са настанени лишените от свобода, които следва да бъдат охранявани. В болницата
отивали, намирали колегата, който е на пост, сменяли го, предавали си
необходимата информация за лишения от свобода, след това отстъпвали и всичко се
случвало по обратния ред - със служебен автомобил дежурният се връщал в
затвора, издавал служебното оръжие и пълнители, оставял си снаряжението в
затвора и минавал през ** ***, като го уведомявал за състоянието на поста, за
състоянието на лишения от свобода и какви медицински интервенции са му
предписани. Най-рано в 08:30 ч. след нощно, респ. 20:30 часа след дневно
12-часово дежурство, ако има лишени от свобода, настанени само в една болница и тя е близко до затвора,
това бил часът, в който вече напускали затвора. Когато имало лишени от свобода,
настанени в две и повече различни болници, продължителността била доста
по-голяма с оглед трафика, придвижването и т.н.
Свидетелят твърди през втората половина на 2014 г. на ***ите
в затвора Пловдив да не е заплащан нощен труд, нито извънреден труд, като за
същия период не им била предоставяна
безплатна предпазна храна, нито ваучери за такава.
Гореописаните документи, показанията на свидетелите,
ведно с документацията, находяща се в затвора – Пловдив, вкл. ведомостите за
заплати и ежедневните ведомости, цялата документация във връзка с полаганите
дежурства, са изследвани от вещото лице В.К., чието заключение по допуснатата
ССЕ е изслушано и прието по делото.
В заключението си вещото лице е изчислила броя полагани
дежурства от ищеца, норма времето за всеки един от месеците, включени в
процесния период, нощен труд, извънреден труд, и време на разположение. Вещото
лице е посочило за кои месеци какви суми са заплащани като нощен, за колко
часа, колко са дежурствата, полагани в болница, и какви суми са изплатени на
ищеца за тях.
От заключението се установяват часовете извънреден труд
положени от ищец през всеки отчетен период, изплатения от ответника извънреден
труд за периодите и оставащите некомпенсирани часове, за които се полага доп.
възнаграждение в размер на 1886,42 лева.
За положения нощен труд за отчетния период м. юли до м.
септември 2014 година вещото лице е отчело 136 часа за 17 броя 12-часови нощни
наряди, като възнаграждението за този нощен труд е 34 лева /136 часа по 0,25
лева/.
Относно безплатната предпазна храна, вещото лице сочи, че
в документите на ответника не е отразено да е осигурявана или изплащана такава,
на дежурните ***и били осигурявани тонизиращи напитки, но не и безплатна
специална храна и такава не била заплащана. За периода м.07.2014г. –
м.10.2014г. стойността на безплатната предпазна храна за положените 28 броя
12-часови дневни наряди, и 24 броя 12 часови нощни наряди с полагащо се дневно
обезщетение за безплатна храна на ден от 2,40 лева, възлиза на 187,20 лева, а
мораторната лихва върху нея - 54,93
лева.
Съдът кредитира заключението на това вещо лице като
обективно и компетентно изготвено, на база на събрания доказателствен материал
по делото и нормативната уредба отнасяща се до сумарното изчисляване на
работното време на служителите от надзорно-охранителния състав.
При така установените факти от значение за спора съдът
намира следното:
Между страните не се спори, и се установи от събраните по делото
доказателства, че в процесния период ищецът е работил като „*** ***” в Главна
дирекция „изпълнение на наказанията” към МП с място на работа – Затвора гр.
Пловдив. Ищецът се явява “**”, по смисъла на ЗДСл, ЗМВР и ЗИНЗС. Съобразно
чл.19, ал.1 от ЗИНЗС, служителите в ТД ”ИН” и териториалните й поделения,
каквото е Затвора – Пловдив, са държавни служители и лица, работещи по трудов
договор. За държавните служители, се прилагат
правилата относно държавната служба по ЗМВР, доколкото в ЗДСл не е установено
друго. Видно от длъжностната му характеристика, трудовите му функции се
изпълняват чрез полагане на дежурства по график. Не се спори и се установява,
че служебното време на ищеца като държавен служител, полагащ дежурства по
график, се изчислява сумарно, като се спори досежно това за кои периоди се
заплаща помесечно и за кои – на тримесечие.
По делото спорни са няколко обстоятелства – каква е била продължителността
на всяко дежурство, която е отчитана и заплащана, и дължи ли се на ***ите
безплатна предпазна храна, респ. заплащане на левовата равностойност на същата
в случай, че не е предоставена.
Съгл. чл. 16а, ал. 1 от ППЗИНЗС нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в ГДИН и териториалните й служби е 8 часа дневно
и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгл. ал. 2 за дейностите,
чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, работното време се
организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график. В извънредни
ситуации, отдалеченост на обекта или когато численият състав или изпълнението
на отделни служебни дейности не позволява организирането на работата на 8- и
12-часови наряди, могат да бъдат установени и 24-часови наряди. Работното време
на служителите, които изпълняват дейности по ал. 2 и 3, се определя със заповед
на главния директор на ГДИН съобразно щатната численост и особеностите на
охраняемите обекти по предложение на ***на съответната териториална служба или
по своя инициатива. При служебна необходимост със заповед на ***на
териториалната служба продължителността на работното време на държавните
служители, работещи в наряд, може да бъде удължено, но не с повече от една
втора от нормалната дневна продължителност на работното време. За държавните
служители, с изключение на служителите по ал. 2 - 5, се установява ненормиран
работен ден. Държавните служителите от ГДИН и териториалните й служби получават
компенсация за нощен труд съгласно Закона за Министерството на вътрешните
работи и правилника за неговото прилагане.
Тази разпоредба от ЗИНЗС е нова, приета с ДВ бр. 20 от 2014г., като съгл.
чл. 16б, ал. 3 от ППЗИНЗС, също приета с ДВ бр. 20 от 2014г. когато дейностите
по ал. 2 - по време на наряд или дежурство, се изпълняват от един държавен
служител или характерът на дейността не позволява ползването на почивки, на
държавните служители се осигурява време за хранене, без да се прекъсват
изпълняваните задължения.
Съгл. чл. 16в, ал. 1 от ППЗИНЗС за държавните служители, които изпълняват
дейности, чието осъществяване изисква специфична организация на работа, със
заповед на главния директор или на ***на съответната териториална служба може
да се установява време на разположение или режим на 12- или 24-часово
дежурство.
Съобразно разпоредбата на чл.290, ал.1 и 2 от ППЗИНСЗ, ищецът като „*** *”
в Затвора Пловдив * е част от надзорно-охранителния състав на същия, като
задачите на надзорно-охранителния състав са изброени в чл.291 от ППЗИНЗС. В
точка първа на посоченият член е посочено, че една от основните задачи на
надзорно-охранителният състав в затвора, е осъществяването на постова служба.
Постовата служба се носи от наряд, назначен от ***на затвора, който се състои
от ******, **на отделение и ***и -чл.300, ал.1 и ал.2 от ППЗИНЗС.
Разпоредбите в ППЗИНЗС, частично уреждащи начина на изчисляване на
работното им време, са отменени, като в случая съгл. разпоредбата на чл. 19, ал.
2 от ЗИНЗС за държавните служители по ал. 1, т. 1 – тези, които пряко
осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за
неотклонение задържане под стража, какъвто е ищецът, се прилагат разпоредбите
относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи,
доколкото в този закон не е предвидено друго. Доколкото в ЗИНЗС и ППЗИНС към
процесния период липсват конкретни правила относно продължителността на
служебното време, уредбата на същото, както и на извънредния труд, то следва да
се приложат съответните норми от Закона за МВР. Съгласно разпоредбата на чл.
187, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Ал.3 на същия текст пък
предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Сочената разпоредба е била изменена, като в периода
24.02.2015 г./ДВ бр.14/ 20.02.2015г./ до 14.10.2016 г./ДВ бр.81/ 2016г./
периодът на отчитане е бил едномесечен. Съгласно ал.5, т.2 на чл.187 от ЗМВР
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, а ал.6 урежда правилото, че извънредният
труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Относно продължителността на тези дежурства, съдът намира същата да е била,
както следва – за полаганите на работното място в Затвора Пловдив такива – не
12 часа, а 12 часа и 40 минути, а за тези, полагани на външни открити постове –
болници, не 12, а 13 часа, тъй като това е реалната продължителност на същите
от момента, в който лицата реално са се явявали и е следвало да се явят на
работа, до момента, в който те са били освобождавани и реално са напускали
работното си място, като това е минималната продължителност на тези дежурства и
реалната такава в определени дни е надхвърляла тези часове. Част от това
допълнително време, а именно явяването, снаряжаването и разоръжаването,
представляват дейности, свързани с подготовката за приемане и подготовката за
сдаване на дежурство, тези дейности са абсолютно задължителни и дежурството не
може нито да бъде поето, нито да бъде сдадено, без те да бъдат извършени.
Времето за самото приемане и сдаване на дежурството при всички случаи
представлява част от самото дежурство и от работното време. През цялото това
време – от момента на явяването си до напускане територията на Затвора Пловдив,
ищецът е реално ангажиран и полага труд. Всички тези дейности, вкл. и
придвижването от затвора до болницата и обратно, представляват част от дейността
на ищеца като *** и са време, в което той реално е ангажиран, за да изпълни
дежурството си. Това представляват реално отработени часове, свързани с
носенето на дежурството. Ето защо съдът намира, че същите представляват част от
продължителността на служебното време на ищеца. Ето защо съдът намира за
основателно твърдението на ищеца, че тези часове следва да бъдат включени при
изчисляване на общата продължителност на служебното му време.
От изготвеното заключение на съдебно – счетоводната експертиза, изготвено
на база писмените доказателства и показанията на свидетеля, на база 12 часа и
40 минути продължителност на 12-часови дежурства в затвора Пловдив и 13 часа на
външно открити постове, се установява, че
ищецът е носил дежурства в процесния период над нормативно установената
продължителност на служебното време, които са били частично заплатени.
По претенцията за заплащане на левовата равностойност на полагащата се
безплатна предпазна храна, съдът намира следното:
Спорно е по делото следва ли се на ищеца безплатна предпазна храна. В
конкретния случай съдът намира, че такава му се полага, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл.23, ал.4 от ЗИНЗС, за извършване
на дейности, свързани с вредни за здравето последици, на служителите се
изплащат допълнителни възнаграждения и се осигуряват безплатна предпазна храна
и противоотрови. В този смисъл, за предоставяне на сочената безплатна храна е
налице изрична уредба в ЗИНЗС, поради което и не следва да намира приложение
Закона за Министерството на вътрешните работи / по аргумент за противното от
разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗИНЗС/. В ал.8 на същия текст на ЗИНЗС е
посочено, че размерът на сумите и доволствията по ал. 1 - 7, условията и редът
за предоставянето им се определят ежегодно със заповед на ***на правосъдието.
Между страните не съществува спор, че такава заповед на ***за процесния период
не е издадена. Предвид липсата на заповед на ***на правосъдието относно
определяне на основанията за заплащане на допълнително възнаграждение на ***ите
за дейности, свързани с вредни за здравето последици, то следва да се търси
сходна уредба за определяне на условията за предоставяне на безплатна храна.
В Наредба № 11 от
21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна
храна и/или добавки към нея, чл.2, ал. 2, т. 2 от същия нормативен акт, е
уредено, че за работи при специфична организация на труда се осигурява
безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които
работят на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време.
Следователно, законодателят е предвидил осигуряване на безплатна храна и/или
добавки към нея от работодателя при работен ден от 12 и повече часа, каквато
уредба не е била предвидена в предходните подзаконови нормативни актове /
Наредба № 8/24.04.1987 г. за безплатната предпазна храна/. Следователно,
сменният режим на работа с продължителност 12 часа и 24 часа създава задължение
за работодателя да предоставя безплатна храна и/или добавки към нея, дори в
случаите, касаещи работа по трудово правоотношение. Относно ***ите е посочено,
че уредбата следва да се съдържа в заповед на ***на правосъдието, каквато не е
издадена. Предвид близостта на трудовите функции на служителите на МВР, както и
служителите на ГД „Изпълнение на наказанията“, то спрямо последните / при липса
на правна уредба, а именно заповед на министъра/ следва да се приложи
нормативната база, касаеща служителите на МВР. Неслучайно, законодателят е
уредил субсидиарно приложение именно на ЗМВР в тези случаи. Съгласно
разпоредбата на чл. 6 от действалата в процесния период Наредба № Iз-1681 от
21.08.2012 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна
храна за служителите на МВР, работещи при специфични условия и рискове за
живота и здравето, и на ободряващи напитки за служителите на МВР, които работят
на смени /отм./, безплатна храна за служителите на МВР, работещи при специфични
условия и рискове за живота и здравето, се осигурява чрез предоставянето на
ваучери или пари, с изключение на служителите на МИ - МВР по член 2а. В
чл.2, т.12 от същата наредба са определени и предпоставките за получаване на
безплатна храна, а именно посочено е, че за извършване на дейности при
специфични условия и рискове за живота и здравето се осигурява безплатна храна
на служителите на МВР, които работят на 12- и 24-часови смени при сумарно
изчисляване на работното време, с изключение на служителите на МИ- МВР по чл.
2а. В конкретния случай, както в акта за встъпване в длъжност на ищеца, така и
в последната заповед за назначаването му, е посочено, че за заеманата от ищеца
длъжност се полага добавка – възнаграждение за специфични условия на работното
място. С горното работодателят е признал, че ищецът работи при специфични
условия, поради което при субсидиарно приложение на уредбата в ЗМВР такава
безплатна предпазна храна му се полага. Тази специфичност произтича от
полагането на труд на 12-часови смени, под формата на дежурства, за охраняване
на лишени от свобода, и предвид сумарното изчисляване на работното време, и е
призната от работодателя със заповедта за назначаването на ищеца на заеманата
длъжност. Размерът на безплатната храна за процесния период е определен от ***на
вътрешните работи със Заповед № */24.04.2014 г., като възлиза на 2,40лв. на ден
на служител.
Вземанията за всички главници са лихвоносни, исковата молба има х-р на
покана, поради което претенцията за заплащане на законна лихва от завеждане на
ИМ – 17.10.2017г. до окончателното плащане, е основателна и ще се уважи.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят
разноски.
Ищецът претендира и доказва направени разноски само за
адв. възнаграждение – 1100 лева, от които се претендират 500 лева по исковете
за заплащане на изв. труд, 300 лева – за нощен труд, и 300 лева – за безплатна
предпазна храна, за които се представя списък. Видно от договора за правна
защита и съдействие тези суми са заплатени от ищеца на пълномощника му в брой преди
завеждане на делото. По отношение на същите, ответната страна е възразила по
техния размер, като е посочила, че същият е прекомерен, с оглед цената на иска.
Съдът намира това възражение за основателно. В случая са предявени претенции за
заплащане на доп. възнаграждения – за изв. труд, за нощен труд и безплатна
предпазна храна, и мораторна лихва върху тях, чийто размер възлиза на обща
стойност на предявените претенции – 2500,82 лева.
Неоснователна е претенцията на пълномощника на ищеца да
се присъди възнаграждението не на база на материалния интерес по делото, а
поотделно за всеки иск за главница и лихва, доколкото разпоредбата на чл. 7,
ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения предвижда
същото да се изчислява върху материалния интерес, без да отчита колко като брой
оценяеми иска са предявени, а акцентира върху тяхната цена. В конкретния случай
са предявени само оценяеми искове, като общият размер на оценяемите искове
възлиза на 2500,82 лева и минималният хонорар по делото се определя по реда на
чл. чл. 2, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за определяне на
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като възлиза на 405 лева.
Предвид наличието на фактическа и правна сложност на
делото, протичането на делото в шест открити с.з., съдът намира, че хонорарът
на пълномощника на ищеца не следва да се намаля до тази сума, а да се определи
в размер на 800 лева за цялото производство, като за разликата над тази сума до
пълния претендиран размер от 1100 лева претенцията за адв. възнаграждение се
явява прекомерна.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с т. 23 от ТР № 6/2012г.
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените
искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 200 лева (двеста лева), от които 50
лева ДТ по иска за заплащане на изв. труд, 50 лева по иска за нощен труд, 50
лева по иска за безплатна предпазна храна и 50 лева по исковете за мораторна
лихва. Същите следва да бъдат заплатени по сметката на съда. В полза на бюджета
на съдебната власт ще се възложат и разноските за ССЕ, които са направени от
бюджета на съда, а именно – 150 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на
правосъдието, с адм. адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21,
представлявана от ***, чрез пълномощника ******да заплати на Ц.И.С. с ЕГН **********,***,
чрез пълномощника си адв. Н.П. следните суми: сумата от 1886,42лева, представляваща
дължимо възнаграждение за положен извънреден труд над нормативно установената
продължителност на работното време за периода 01.07.2014 г. – 30.06.2017 г.,
сумата от 327,48 лева мораторна лихва
върху него за периода 26.10.2014 г. – 13.10.2017 г., сумата от 34 лева
допълнително възнаграждение за нощен труд, положен в периода 01.10.2014 г. –
31.12.2014 г., сумата от 9,82 лева мораторна лихва върху него за периода
26.10.2014 г. – 13.10.2017г., сумата от 188,20 лева левовата равностойност на
дължима и непредоставена, както и незаплатена безплатна предпазна храна за
работа при специфични условия на труд за периода 01.07.2014 г. – 31.10.2014 г.,
сумата от 54,93 лева мораторна лихва върху нея за периода 01.11.2014 г. – 13.10.2017г., ведно със законната лихва
върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 17.10.2017г.,
до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 800 лева
разноски за платено адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието, с адм. адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н.
Столетов” № 21, представлявана от ***, чрез пълномощника ******да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския
районен съд сумата от 200 лева (двеста лева), представляваща държавна такса
върху уважените искове, и сумата от 150 лева разноски за съдебно-счетоводна
експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.