ПРОТОКОЛ
№ 581
гр. Сливен, 14.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско
дело № 20252230100309 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищцата Д. И. С., редовно призована чрез пълномощник, се явява лично
и с процесуален представител по чл. 32, т.1 ГПК – адв. Е. П. от АК - Сливен,
редовно упълномощена с пълномощно от 13.01.2025 г.
Ответното дружество ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр. София,
редовно призовано, не се представлява от представител по закон или
пълномощие.
Съдът ДОКЛАДВА постъпило становище от пълномощник на
ответното дружество, с което се иска делото да се гледа в негово отсъствие.
Свидетелят Д. Д. Д., редовно призован, не се явява лично.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба от този свидетел, с която
уведомява съда за невъзможност да се яви в днешното съдебно заседание,
поради здравословни причини. Към молбата е приложен лист за преглед на
пациент за свид. Д..
АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което и на основание чл. 142 ал. 1, във вр. с чл. 56 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване на фактическата
обстановка.
1
АДВ. П.: Поддържам исковата молба.
С писменото становище пълномощник на ответното дружество сочи, че
поддържа отговора на исковата молба, оспорва исковата претенция и
поддържа доказателствените искания.
Съдът с Определение рег. № 752 от 06.03.2025 г., държано в закрито
съдебно заседание е изготвил проектодоклад на исковата молба и отговора,
като е разпределил и доказателствената тежест между страните.
Съдът ДАДЕ възможност на страните да изразят становището си по
съобщения им проектодоклад и разпредЕ.та доказателствена тежест.
АДВ. П.: Нямам възражения по проектодоклада и разпределението на
доказателствената тежест. Заявявам, че в началото на исковата молба съм
допуснала техническа грешка в годината на събитието, като заявявам, че
датата на ПТП е 18.04.2024 г. Във връзка с дадените указания, моля да
допуснете и назначите поисканата с исковата молба съдебномедицинска
експертиза, с която да се установи характера на телесните увреждания и
причинно-следствената връзка на тези увреждания с настъпилото ПТП. Моля
да редуцирате трима свидетели, които съм поискала за разпит при режим на
довеждане, тъй като те касаят различен период от време, за емоционалното и
психическо състояние на доверителката ми от момента на настъпване на ПТП
към настоящия момент. По отношение на съдебномедицинската експертиза,
моля вещото лице да се съобрази с всички медицински документи, които сме
приложили, както и да извърши личен преглед на доверителката ми. Моля да
приемете Протокол за предоставяне на информация по чл.64, ал.1 от Закона за
здравното осигуряване, от който е видно, че доверителката ми не е имала
здравословни проблеми преди настъпване на ПТП. Тези увреждания са
настъпили вследствие на ПТП от получения камшичен удар.
С писменото становище пълномощникът на ответното дружество няма
възражения по проектодоклада. Посочва, че държи на разпита на свид. Д. Д. и
моли същият да бъде призован за следващо съдебно заседание. С оглед
постъпило писмо от РУ - Сливен по делото прави искане да се изиска от РП -
Сливен ДП № 1055/2024 г. Посочва също така, че във връзка с издадено му
съдебно удостоверение, същото било входирано в РЗОК - Сливен на
02.04.2025 г., но към днешна дата не били получени изисканите документи и
информация, поради което се моли да се предостави възможност тези
2
документи да се представят по делото след получаването им от РЗОК -
Сливен. Не възразява да се разпитат водените от ищцата свидетели. Поддържа
искането за допускане и назначаване на съдебно- автотехническа и
съдебномедицинска експертизи, с посочените в отговора задачи.
Тъй като страните не възразяват по изготвения проектодоклад, на осн.
чл. 146, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за окончателен изготвения проектодоклад на исковата молба
и отговора, инкорпориран в Определение рег. № 752 от 06.03.2025 г., държано
в закрито съдебно заседание.
Съдът следва да приеме представените от ищцата в днешното съдебно
заседание заверени за вярност копия от писмени документи, тъй като са
относими по делото, както и да уважи исканията на ответното дружество.
С оглед горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от
ищцата в днешното съдебно заседание заверени за вярност Протокол за
предоставяне на информация по чл.64, ал.1 от Закона за здравното
осигуряване и 2 броя справки за извършени прегледи на ищцата за периода
01.04.2020 г. – 31.03.2025 г.
ИЗИСКВА от РП – Сливен ДП № 1055 от 2024 г. по описа на РУ –
Сливен.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на ответното дружество в следващо
открито съдебно заседание да представи документи от РЗОК – Сливен, във
връзка с издаденото му съдебно удостоверение.
ДОПУСКА до разпит, в качеството на свидетели на ищцовата страна -
В.А.Н., Й.Г.Н. и Т.Г.Т.
Съдът ги ПОКАНИ в залата и ПРИСТЪПИ към снемане на тяхната
самоличност, както следва:
В.А.Н. – 56 г., ЕГН: **********, бълг. гражданин, неосъждан, неженен,
средно образование, съжителства на семейни начала с ищцата, без дела и
особени отношения с ответното дружество;
Й.Г.Н. – 48 г., ЕГН **********, бълг. гражданка, неосъждана, разведена,
3
средно образование, без родство с ищцата, без дела и особени отношения с
ответното дружество;
Т.Г.Т. – 47 г., ЕГН **********, бълг. гражданка, неосъждана, неомъжена,
средно образование, без родство с ищцата, без дела и особени отношения с
ответното дружество;
Свидетелите ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.
290 НК. Обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ от залата свидетелите Й.Н. и Т.Т. и ПРИСТЪПИ
към разпит на свид. В.Н.
РАЗПИТАН КАЗА: Аз живея на семейни начала с Д. от 13 години.
Живеем в с. Гавраилово, общ. Сливен. На 18.04.2024 г. бях с личния си
автомобил, шофирайки в гр. Сливен. Установих, че съм си забравил мобилния
телефон и се връщам в къщи към с. Гавраилово. Минавайки край
бензиностанция на „Лукойл“, която се намира след кръговото, след КАТ,
видях катастрофа, и когато подминах видях номера на блъснатия автомобил и
разбрах, че това е автомобила на приятелката ми. Спрях и отидох на място. Тя
беше с кола Рено лагуна и нейният автомобил беше ударен от джип, мисля че
беше КИА. Колата на Д. беше ударена отпред в ляво, въздушните възглавници
бяха излезли. Тя беше на шофьорската седалка неадекватна, плачеше. Не беше
в състояние да излезе от колата. След 5-10 минути дойде линейка. Тогава я
извадихме от колата и я качихме в линейката за преглед и след това я
сложихме в моя автомобил да седне, докато се извършва оглед. После излезе
от колата да подпише документите на КАТ и пак се върна да седне в колата. Тя
плачеше постоянно и не говореше изобщо, трепереше и според мен беше в
шок. Обадих се на Пътна помощ, за да натоварим автомобила й. След това се
прибрахме в къщи, защото тя само това повтаряше, че иска да се прибере в
къщи. Казаха, че нямала външни наранявания, нямало опасност за живота й, и
не е необходимо да влиза в болница за момента. На следващия ден тръгна по
доктори, защото й се схвана врата и рамото на лявата ръка, и ръката надолу.
Не можеше да ги движи, не можеше дори сама да отиде до тоалетната. Стигна
се до ядрено-магнитен резонанс. Тя направи такъв. Започнаха докторите да й
говорят, че е необходима операция, тъй като е имало травма на шийни
прешлени. Тя се уплаши. Не е направила до момента такава операция. Тръгна
да прави рехабилитации тук в гр.Сливен на няколко етапа, може би в рамките
4
общо на около два месеца. След катастрофата ми направи впечатление, че тя
спря да говори, плачеше непрекъснато. Повтаряше „Защо на мен се случи“, и
сега дори, когато се качи в автомобил изпада в стрес при разминаване с друг
автомобил, ако примерно той се движи по-бързо. Много месеци не искаше да
шофира. Сега вече шофира, но оставя колата в покрайнините на града и не
смее да кара в центъра, зарази трафика и, защото се страхува. Ходи на
психиатър. Знам, че й изписаха лекарства и тя ги пи. След тях малко се
успокои, но ако й се напомни за случката, ако стане въпрос за това, тя пак
започва да плаче. Сега постоянно си носи успокоителни, ако й се наложи да ги
приема. Може би до края на 2024 г. тя се чувстваше много зле. Аз работя като
международен шофьор и една седмица след катастрофата трябваше да тръгна
на път. Говорих с нейни приятелки да идват всеки ден да я наглеждат, защото
състоянието й ме притесняваше, главно психическото й състояние.
АДВ. П.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Със съгласието на страните свидетелят напусна залата.
Съдът ПРЕМИНАВА към разпит на свид. Й.Н.
РАЗПИТАНА КАЗА: Познавам Д., от 23-24 години сме приятелки. Д.
живее в с. Гавраилово. Миналата година тя катастрофира с колата си. В деня
на катастрофата аз я набрах по телефона без да знам, че е претърпяла ПТП,
тъй като ние се чувахме всеки ден. Тя вдигна телефона и плачеше, и нищо не
можеше да ми обясни. Разбрах само, че катастрофирала. По-късно й се обадих
същия ден вечерта. Тогава беше в състояние да ми обясни, но през цялото
време докато говорих с нея тя плачеше и беше много разстроена. Така
разбрах, че колата била смачкана. Аз я попитах тя как е, дали е пострадала, и
тя ми каза: „Не знам, всичко ме боли“. Знам, че беше една седмица в
болнични. След това ми каза, че ходила на психиатър и докторът й казал, че е
по-добре да тръгне на работа, за да бъде сред хора и да не стои сама в къщи.
Тя има офис в града за недвижими имоти и аз ходих при нея всеки ден на
работата й, за да я разсейвам, и да не мисли за катастрофата. Вечер в дома й
ходеше Таня, другата наша приятелка. Тя ходеше, защото мъжът, с който Д.
живее е международен шофьор и пътуваше, и за да не бъде тя сама. Налагаше
се аз да водя Д., да я карам с автомобила по огледи на имоти, защото тя след
катастрофата не искаше да шофира. Тогава идваше на работа с автобус, а
докато Веско беше в България той я караше. Тя има все още психологични
5
проблеми. Знам, че пие хапчета. Все още често се разплаква, когато стане
въпрос и се сети за катастрофата. Знам, че след месец и половина след
катастрофата започнаха зверски болки във врата й. Ходи на лекар и й изписаха
да носи яка на врата. Тя я носи около месец. После каза, че я боли ръката
лявата мисля, и знам, че ходи и за това на доктор, но подробности не мога да
кажа.
АДВ. П.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Съдът ПРЕМИНАВА към разпит на свид. Т.Т.
РАЗПИТАНА КАЗА: Познавам Д. от 5 години. Приятелки сме. Преди
една година Д. катастрофира с личния си автомобил. Знам, че друг автомобил
я блъснал до бензиностанция „Лукойл“, която е след КАТ. След катастрофата
на другия ден се чухме с Д. по телефона. Тя плачеше, беше разстроена,
притеснена. Разказа ми какво се е случило и аз отидох в дома й. Тя лежеше.
Беше много разстроена, плачеше, оплакваше се защо се е случило на нея.
Охкаше и пъшкаше, като че ли нещо я болеше. Казваше ми: „Боли ме цялото
тяло като натъртено“. Аз ходих при нея всеки ден, защото мъжът, с който
живееше замина да пътува в чужбина. Веско ме помоли да я наблюдавам,
защото Д. беше психически много лабилна. Ходеше на психиатър, пиеше
хапчета. Беше много притеснена. Не смееше да се качва в автомобил, дори и
като пътник. На работа тръгна може би след седмица, защото така й
препоръча психиатърът, да бъде сред хора и да не мисли за това, което се е
случило с нея. До работа обаче ходеше с автобус, когато Веско замина и при
нея всеки ден ходеше другата ни приятелка Йорданка. Тя ходеше при нея, за
да я разсейва, а и до колкото знам тя я водеше с колата по огледи, защото Д. се
занимава с недвижими имоти. Знам, че ходеше на доктори и по повод болки
във врата и в ръката. Сложиха й яка на врата. Ходи на ядрено-магнитен
резонанс. Знам, че правеше рехабилитация. Аз ходих в дома й след
катастрофата всеки ден в рамките на около 5-6 месеца, и особено, когато
мъжът й пътуваше и не беше при нея. Към момента смея да твърдя, че Д. не е
много добре психически, и знам, че от време на време приема хапчета
успокоителни.
АДВ. П.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Държа да бъде назначена комплексна съдебномедицинска и
психологична експертизи, като вещото лице - психиатър да отговори на
6
следните въпроси:
1. Какво е психичното състояние на ищцата след ПТП?
2. Каква терапия е била наложена с оглед приложените медицинските
документи и какъв е възстановителният период с оглед и свидетелските
показания?
3. Възстановена ли е напълно психиката на ищцата към момента на
изготвяне на експертизата?
Съдът счита, че исканията на страните за назначаване на съдебно-
автотехническа и комплексна съдебномедицинска и психологична експертизи,
са основателни, но по това искане съдът ще се произнесе, след като събере
всички писмени и гласни доказателства по делото.
Тъй като се налага събиране на още такива доказателства, делото не е
изяснено от фактическа страна и следва да бъде отложено за друга дата.
Ето защо и на осн. чл. 142, ал. 3 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 23.05.2025 г. от 14:00 часа, за
която дата и час страните да се считат за редовно уведомени от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свид. Д. Д..
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11:05 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
7