ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4489
Хасково, 04.11.2024 г.
Административният съд - Хасково - III състав, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ПЕНКА КОСТОВА |
като разгледа докладваното от съдията Пенка Костова административно дело № 1033/2024 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166 АПК, вр. чл.155, ал.2 от ЗОБВВПИ.
Образувано по жалба от Д. С. К. от [населено място], общ. Димитровград, против Решение с рег. № ****/15.10.2024г., издадено от началник на РУ – Димитровград към ОДМВР – Хасково, с което е заповядано отнемане от Д. К. на РНОСБ № ******** за носене, съхранение и употреба на дългоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, валидно до 09.08.2027г.; изземване от същия на дългоцевно огнестрелно оръжие с дължина на цевта над 51 см. – един брой [Марка]*, * с фабричен № **** и един брой [Марка] *, кал. * с № ******, както и наличните боеприпаси за тях. Посочено е, че на основание чл.213 ал.3 от ЗОБВВПИ иззетите вещи ще се съхраняват в срок до една година в РУ ”Полиция” – Димитровград, а при непрехвърлянето на собствеността им или при неподаване на заявление за връщането им в същия срок, на основание чл.213 ал.5 от ЗОБВВПИ, оръжието и боеприпасите ще се отнемат в полза на държавата. В жалбата е обективирано искане за спиране изпълнението на оспорения акт на основание чл.166 от АПК.
Съдът намира искането за спиране на предварителното изпълнение за допустимо. Налице е висящо съдебно производство в Административен съд Хасково, образувано по жалба на Д. С. К. срещу решение, с което му е отнето разрешението за носене, съхранение и употреба на дългоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси.
Искането следва да се приеме за неоснователно, по следните съображения:
В съответствие с чл.155, ал.2 от ЗОБВВПИ, решението, с което се отнема издадено разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие подлежи на обжалване по реда на АПК, като обжалването не спира изпълнението му. В хипотезата, когато законодателят е допуснал предварително изпълнение на един индивидуален административен акт, съдът може да спре предварителното изпълнение само когато по делото е доказано, че самото предварително изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде причинена само от нови факти и обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu.
Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК изисква да се провери дали поради настъпили нови факти и обстоятелства предварителното изпълнение няма да се окаже прекомерно, дали няма да премине рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия, дали не въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси. В хипотезата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК преценката на съда е върху променените последици от законосъобразното (тъй като е по силата на закона) предварително изпълнение в резултат на новонастъпили факти.
В случая с подаване на жалбата против решението, в която е обективирано и искането за спиране жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да установяват новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорения акт, въз основа на които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение. Позоваването на вредите, които би претърпял от отнемането на разрешението, не е в резултат на новонастъпили факти и обстоятелства, а на самото действие на допуснатото по закон предварително изпълнение.
Неоснователно е позоваването на разпоредбата на чл. 213 от ЗОБВВПИ, съгласно която при издаване на решение по чл. 155 за отнемане на разрешение за осъществяване на дейност с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия или при прекратяване на разрешението поради прекратяване на дейността на лицето органите по чл. 152 изземват с протокол по образец взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия от лицето. Видно от текста на разпоредбата, основание за изземването е издаване на акта по чл. 155 и не е обвързано от неговото изпълнение, като в случая същото е реализирано - срвн. приложения по делото приемо-предавателен протокол. Задължението на лицето да прехвърли собствеността върху притежаваното оръжие в разписаните законови срокове също възниква с факта на издаване на заповедта и доколкото е предвидена в закона последица от същата не съставлява значителна и/или трудно поправима вреда по см. на чл. 166, ал. 2 от АПК.
В този смисъл и предвид гореизложеното, съдът намира, че не са налице обстоятелства от категорията на визираните в чл. 166, ал. 2 от АПК, които да обосноват извод за необходимост от спиране предварителното изпълнение на акта, поради което същото следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Така, мотивиран от горното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, Административният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. С. К., [ЕГН], за спиране предварителното изпълнение на Решение с рег. № 254000-36081/15.10.2024г., издадено от началник на РУ – Димитровград към ОДМВР – Хасково.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му.
| Съдия: | |