№ 963
гр. Перник, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720102073 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от Л. Й. Т., ЕГН ********** от гр.
Перник, ул. *****, бл. 5, ап. 4 против „Водоснабдяване и канализация“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец
№ 1, представлявано от Б.И. – управител.
Ищецът твърди, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1885/2013 г. по описа на
Районен съд – Перник, на 06.06.2013 г. е издаден изпълнителен лист, с който е
осъден да заплати на ответника сумата от 358.81 лв., представляваща
главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни
води за периода от 10.11.210 г. до 26.12.2012 г., сумата от 42.04 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 10.01.2011 г. до 14.03.2013 г. и
законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2013 г. до окончателното
плащане, както и разноски в размер на 25 лв. – заплатена държавна такса.
Твърди, че по така издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 1249/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б. с район на действие
ПОС, като по него са извършвани действия, последното, от които – 14.10.2013
г. Производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК на 14.10.2013 г. Счита, че е изтекъл срок по-дълъг от 5
години и вземането на ответника е погасено по давност.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 358.81 лв., представляваща
главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни
1
води за периода от 10.11.210 г. до 26.12.2012 г., сумата от 42.04 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 10.01.2011 г. до 14.03.2013 г. и
законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2013 г. до окончателното
плащане, както и разноски в размер на 25 лв. – заплатена държавна такса, за
които вземания на 06.06.2013 г. е издаден изпълнителен лист по ЧГД №
1885/2013 г. по описа на Районен съд – Перник и е образувано изпълнително
дело № 1249/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Сочи, че
изпълнително дело № 1249/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б.е прекратено и не са
предприемани други принудителни действия за събиране на спорното
вземане. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител адв.
Ц., поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не е изпратил
представител. Докладвано е подадено от него на 18.08.2022 г. писмено
становище, в което е заявил, че оспорва исковата молба и поддържа
подадения отговор. Счита, че не е налице правен интерес от водене на
предявения иск. Възразява срещу размера на претендирания от ищеца
адвокатски хонорар. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
Искът е процесуално допустим.
Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от
представения изпълнителен лист, издаден на 06.06.2013 г. по ЧГД №
1885/2013 г. по описа на Районен съд - Перник въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1805/05.04.2013 г. От него се установява, че ищецът е осъден да заплати на
ответника спорното вземане. Наличието на изпълнителен титул в полза на
кредитора, въз основа, на който той може да инициира по всяко време
изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска
установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото
давността изключва принудителното изпълнение, но съдебният изпълнител не
разполага с правомощия да я приложи. Изтичането на давностния срок може
да бъде установено само от съда в проведен исков процес. Прекратяването на
образуваното изпълнително дело на основание чл. 433, т. 8 от ГПК не
изключва принудителното изпълнение. Независимо от него кредиторът може
да направи искане за прилагане на друг изпълнителен способ и съдебният
изпълнител дължи прилагането му, тъй като е обвързан от силата на
представения му изпълнителен титул. Единствената последица от
настъпилата перемция е, че новото искане на длъжника, ще бъде образувано в
2
ново изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона.
С оглед така изложеното, настоящият състав намира за неоснователно
възражението на ответника за отсъствие на правен интерес у ищеца от водене
на предявения иск.
Разгледан по същество искът е основателен. Съображенията за това са
следните:
От представените от приложените по делото писмени доказателства, се
установява следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 1805/05.04.2013 г., издадена по ЧГД № 1885/2013 г. по описа на ПРС
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 358.81 лв.,
представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 10.11.210 г. до 26.12.2012 г.,
сумата от 42.04 лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.01.2011
г. до 14.03.2013 г. и законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2013
г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 25 лв. – заплатена
държавна такса.
На 06.06.2013 г. въз основа на така издадената и влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение, е издаден изпълнителен лист в полза на
ответника срещу ищеца.
Въз основа на последния и за принудително събиране на
обективираното в него вземане, по молба на ответника от 22.08.2013 г. е
образувано изпълнително дело № 1249/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б.с район
на действие ПОС. С молбата взискателят – „Водоснабдяване и канализация“
ООД – гр. Перник е поискал налагане на запор върху получаваните от
длъжника трудови възнаграждения или пенсии.
С разпореждане от 17.09.2013 г. частният съдебен изпълнител е
наложил запор върху пенсията на длъжника.
На същата дата е изпратено запорно съобщение до директора на РУ
„СО“ – Перник за налагане на запора.
С писмо от 03.02.2014 г. съдебният изпълнител е уведомен, че запорът
не може да бъде наложен, тъй като получаваната от длъжника пенсия е в
размер по-нисък от минималната работна заплата за страната.
Други действия по изпълнителното дело не са извършвани.
При така установените факти, настоящият състав намира от правна
страна следното:
Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за
длъжника по изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да
установи, че поради факти, осъществени след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание,
вземането му е престанало да съществува.
Ищецът твърди, че вземането на ответника се е погасило, поради
изтичане на давностен срок съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД.
За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че
след влизане в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано
3
спорното вземане, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяване на
последното.
В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК –
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдебното
производство по чл. 410 и следващите от ГПК до издаването на заповедта за
изпълнение протича, като едностранно и безспорно. След издаването на
заповедта и връчването и на длъжника, последният има възможност в срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да
излага съображенията си за това. В тази си част производството е двустранно
и спорно. Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
възраженията на длъжника срещу вземането се преклудират. Издадената
заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща страните сила установява,
че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по основание и размер,
съществува към момента на изтичане на срока по чл.414, ал. 2 от ГПК. Така
установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424 от ГПК при
наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли бъдат известни до изтичане
на срока за възражение и по реда на чл. 439 ГПК - въз основа на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което
е издадено изпълнителното основание. Затова издадената и влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по своите
последици се приравнява на съдебно решение, с което е установено
вземането, по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и срокът, с изтичането, на който
признатото с нея вземане се погасява е пет години. /в този смисъл решени по
гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС ,
решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и други /.
Началният момент на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е влизането в сила
на изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед
доказателствата по делото, за такъв следва да се приеме, моментът на
издаване на изпълнителния лист – 06.06.2013 г.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на
вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане
за почване на помирително производство; с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно
изброени и съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече
нова давност.
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС са дадени разяснения
относно нормата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, а именно кои действия, извършени
в хода на изпълнителното производство прекъсват давността. Това са всички
изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ -
независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като например: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
4
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В настоящия случай последното изпълнително действие по
изпълнително дело № 1249/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б.е извършено на
17.09.2013 г. На основание чл. 116, б. „в“ от ГПК на тази дата е прекъснат
започналият да тече на 06.06.2013 г. давностен срок.
На основание чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от същата дата е започнал да тече нов
срок. Той е изтекъл на 17.09.2018 г. До този момент не са извършвани
действия по изпълнителното производство, които го прекъсват. Затова след
тази дата, вземането на ответника срещу ищеца, предмет на правния спор по
делото, се е погасило по давност. Затова предявеният иск е основателен и
следва да се уважи.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50
лв. – държавна такса и 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл. 78,
ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Същото е в минимално предвидения размер съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, и няма основание да бъде намалявано.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че Л. Й.
Т., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. *****, бл. 5, ап. 4 не дължи на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ул. Средец № 1, представлявано от Б.И. –
управител, поради погасяване по давност, сумата от 358.81 лв.,
представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 10.11.210 г. до 26.12.2012 г.,
сумата от 42.04 лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.01.2011
г. до 14.03.2013 г. и законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2013
г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 25 лв. – заплатена
държавна такса, за които вземания на 06.06.2013 г. е издаден изпълнителен
лист по ЧГД № 1885/2013 г. по описа на Районен съд – Перник и е образувано
изпълнително дело № 1249/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Водоснабдяване и
5
канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. Средец № 1, представлявано от Б.И. – управител да заплати на Л.
Й. Т., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. *****, бл. 5, ап. 4 сумата от общо
350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6