МОТИВИ
към
решение по АНД № 7478/2019г.
по описа на ПРС - IХ
н.с.
Производството е по реда на чл. 4 и
следващи от УБДХ.
Образувано
е въз основа на Aкт за констатиране
на проява на дребно хулиганство от 27.11.2019г. срещу В.Л.Ш. – родена на
*** ***, ***, българско гражданство,
неомъжена, със завършен 2-ри клас, не работи, неосъждана,
ЕГН **********,
за това, че на 27.11.2019 г. в гр. Р. в района на площад П. е извършила
непристойна проява на публично място, изразяваща се в това, че е нанесла удар с
ръка в лицето на С. И. М. с ЕГН **********, с което е нарушила обществения ред
и спокойствието.
Защитникът
на нарушителя Ш. – адвокат И. посочва, че действително е станало стълкновение, другият
участник в което е хванал Ш. за косата, имало е действия от страна и на двете,
имало е някакви провокации, Ш. е била атакувана от две жени, скубали са я, била
е хваната за косата, искала е да се
освободи, може би е посегнала и вероятно е закачила С. М.. Предлага съдът да
приеме, че и двете имат вина за тази проява на дребно хулиганство, като бъде
наложено най-ниското наказание, а именно глоба от 100 лева, което е справедливо
наказание за този случай.
Нарушителят
Ш. се явява в съдебно заседание. Сочи, че е съгласна с казаното от защитника
си, няма какво да добави. В последната си дума заявява, че предоставя на съда
да реши.
Съдът,
като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното:
Нарушителят
В.Л.Ш. е родена на *** ***, ***, българско гражданство, неомъжена, със завършен
2-ри клас, не работи, неосъждана, ЕГН **********.
Съдът
намира са установено, че нарушителят В.Л.Ш. живеела на семейни начала в гр.Р. с
И. М., а С. И. М. живеела със сина на И. М. – А. М.. Между двете семейства
имало конфликт поради по имуществени въпроси.
Сутринта
на 27.11.2019 г., около 06:00 часа, в
гр. Р. в района на площад П., пред магазина на И. М. отново възникнал конфликт
между последния и А. М.. При това, на мястото били и С. И. М. и В.Л.Ш., които
също влезли в пререкание по повод горното, с участието и на трето лице – Д. Л.
Е.. В хода на последния на горното публично място, в присъствието на множество
неустановени лица, чакащи да отвори
магазина, В.Л.Ш. нанесла удар с ръка в лицето на С. И. М. което е нарушила
обществения ред и спокойствието.
Така
възприетата фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
цялата доказателствена съвкупност по преписката – обяснения от С.
В. С. и Д. Л. Е., които непротиворечиво
и последователно описва фактите във връзка с описаната от съда като установена
фактическа обстановка. Съдът намира С. В. С. и
Д. Л. Е. за логични, последователни и непротиворечиви, добре
кореспондиращи както по между си, така и с останалата доказателствена
съвкупност по делото и кредитира същите като истинни.
Горната
фактическа установка се установява и от обясненията на самия нарушител Ш.,
който също описва горните събития, единствено твърди, че не е сигурна, дали е
ударила С. И. М.. Съдът намира, че обясненията на нарушителят Ш. напълно
кореспондират с описаното от горните свидетели и приема същите като истинни,
като единствено отдава изявлението на Ш., че не помни дали е ударила М. като
израз на една защитна позиция.
При така установената безспорна
фактическа обстановка, съдът прие, че с действията си нарушителят В.Л.Ш. –
родена на *** ***, ***, българско гражданство, неомъжена, със завършен 2-ри
клас, не работи, неосъждана, ЕГН ********** е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.1, ал.2, във вр. ал.1 от УБДХ,
за това, че на 27.11.2019 г. в гр. Р. в района на площад П. е извършила
непристойна проява на публично място, изразяваща се в това, че е нанесла удар с
ръка в лицето на С. И. М. с ЕГН **********, с което е нарушила обществения ред
и спокойствието.
От обективна страна се установява непристойна
проява на публично място, а именно – удар с ръка в лицето на
С. И. М., което действие следва да се подведе под състава на чл.1, ал.2, във
вр. ал.1 от УБДХ.
От
субективна страна нарушението е извършено умишлено от дееца, като Ш. е съзнавала
общественоопасния му характер, предвиждала е общественоопасните последици от поведението си и е целяла
тяхното настъпване. Същата е знаела и не е могла да не знае както обществено
неприемливия характер на действията си, така и че осъществява същите на
публично място, при възприемането им от неограничен кръг лица.
Същото
така, от субективна страна, се установява и специалния субективен признак -
хулиганския мотив. Макар между В.Л.Ш. и С. И. М. поначало да е имало някакъв
личен конфликт, то в случая нарушителят добре е съзнавал, в условията на
евентуален умисъл, че осъществява една открита демонстрация на незачитане на
установения ред, а именно – телесната неприкосновеност на други лице, и се е
съгласявал с настъпването на тези общественоопасни
последици.
Така
установеното деяние обаче не следва да бъде преценено като престъпление по
смисъла на чл. 325 от НК, доколкото разкрива една значително по-ниска степен на
обществена опасност от тази, предвидена от законодателя в съставна на
престъпното деяние, описано от в последната разпоредба на НК. В случая се касае
за безспорно неприемливи действия, които обаче, с оглед възприетия и описан
характер на деянието, не мотивират извод за засягане на обществения ред в тежка
степен, съответстваща на понятието за престъпление по смисъла на чл.9 от НК.
При определяне на наказанието, Съдът
взе предвид обстоятелството, че се касае за проява на дребно хулиганство, която
се характеризира с нисък висок интензитет, намираща израз в във физическа
агресия. Още като смекчаващи отговорността обстоятелства, следва да се посочат
характеристичните данни за нарушителя, липсата на данни за предходни осъждания
и налагани административни наказания, не се установява същият да е личност с
висока степен на обществена опасност. С оглед на това съдът счита, че от двете
алтернативно предвидени наказания, задържането в структурно звено на МВР би било
прекомерно тежко наказание за настоящото нарушение. Поради това съдът намира,
че на нарушителя следва да бъде наложено наказание „глоба“. При
индивидуализиране на същото по-леко наказание глоба и отново като съобрази
липсата на отегчаващи обстоятелства съдът намери, че наказанието „глоба“ следва
да се индивидуализира в минимален размер. Ето защо съдът определи наказание
„глоба“ в размер на 100 лева като намери, че така определеното по вид и размер
наказание в най-пълна степен съответства на тежестта на нарушението, личността
на нарушителя и характера на обществените интереси, които са накърнени и които
Указът защитава, а именно обществения ред и спокойствие.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.