М О Т
И В И
към ПРИСЪДА № 29 по НОХД № 1397/2018г.по описа на КРС
Обвинението срещу подс.К. е по
чл.201,във вр.с чл.26,ал.1 от НК за това,че в периода от 24.06.2018г. до
05.08.2018г. в гр. Казанлък, в условията на продължавано престъпление в
качеството си на длъжностно лице - екскурзовод в И.м. „И."*** - е присвоил
чужди пари - сумата общо в размер на
5 788 лв. /пет хиляди седемстотин осемдесет и осем лв./, собственост на И.м.
„И.“***, поверени му в това му качество да ги пази.
Съдът е приел за съвместно разглеждане
в наказателното производство предявеният от И.м. „И.“***,представляван от
директора М.М.К.,граждански иск срещу подсъдимия В.И.К. за сумата от 5788
лева,представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществени
вреди,ведно със законната лихва от датата на депозиране на молбата,до окончателното
изплащане,и е конституирал И.м.“И.“*** като граждански ищец.
Подсъдимият в с.з.се признава за
виновен.
Представителят на РП в с.з.поддържа
обвинението.
Процесуалният представител на
гражданския ищец поддържа гражданския иск.
Производството по делото е
проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на Глава Двадесет и
седма от НПК при хипотезата на чл.371,т.2 от НПК като подсъдимият в с.з.заяви,че признава изцяло фактите,изложени
в обстоятелствената част на обвинителния
акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Въз основа на направеното от
подсъдимия самопризнание,което се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства-гласни,писмени и експертно заключение,съдът приема
за безспорно установена фактическата обстановка,описана в обвинителния акт,а
именно:
От 08.01.2018 г. до
21.09.2018 г. подс. В.К. работил на длъжността екскурзовод в Историческия музей
„И.“ в гр. К.по силата на сключен трудов договор от 08.01.2018г. между него и
ИМ“И.“, представлявано от М.И.К. в
качеството му на Директор. Подс. К. като
екскурзовод имал задълженията да посреща
туристи, да изнася беседи, да издава входни билети и да събира съответната
входна такса.
От началото на месец май до
септември 2018 г. подс. К. работел в Музея на розата като работел заедно със
свои колеги св. К.Ж. и св. Р.П.. Като дежурен екскурзовод подс. К. имал
задължението да се отчита веднъж седмично в офиса или да предава събраната сума
на касиерката на самия обект. До началото на месец юли 2018 г. същият се
отчитал редовно.
В началото на месец юли 2018 г.
касиерката излязла в отпуск, а в средата на месеца се наложило и подсъдимият да
излезе в отпуск. Поради тази причина събраната сума от вход не била предадена и
подс. К. не отчел оборота, реализиран през месец юли, представляващ входни
такси на посетители на обекти на музея /М. на розата, Тракийска гробница и
копие на К. гробница/ за периода 24.06.2018г. до 04.08.2018г. включително, като
за тези суми има издадени фактури с касови бонове както следва: Фактури
№**********/24.06.2018г. за 516лв; №**********/25.06.2018г. за 264лв;
№**********/03.07.2018г. за 120лв; №**********/04.07.2018г. за 114лв;
№**********/05.07.2018г. за 576лв; №**********/09.07.2018г. за 24лв;
№**********/09.07.2018г. за 180лв; №**********/09.07.2018г.за 126лв;
№**********/12.07.2018г. за 144лв; №**********/13.07.2018г. за 18лв;
№*********/04.08.2018г. за 276лв., както и фискални бонове от касов апарат за
извършени продажби, както следва: 0015166/24.06.2018г. за 1010лв.;
0015188/25.06.2018г. за 456лв.; 0015368/03.07.2018г. за 246лв.;
0015387/04.07.2018г. за274лв.; 0015407/05.07.2018г. за 758лв.;
0015490/08.07.2018г. за 252лв.; 0015517/09.07.2018г. за 528лв. ;
0015604/12.07.2018г. за 530лв.; 0015627/13.07.2018г. за 220лв.;
0015655/14.07.2018г. за 308лв.; 0016150/03.08.2018г. за 190лв.; 0016196/04.08.2018г. за 688лв;
0016237/05.08.2018г. за 398лв.
Сумите по така цитираните фактури са
били платени в брой от посетителите и са включени във фискалните бонове. Общо
сумата, която не е отчел подс.К.,
възлизала на 5 858лева.
В разпита си в качеството му на
обвиняем К. е заявил, че майка му се разболяла и той използвал неотчетените от
него пари от входни билети за нейното лечение. С разписка от 19.08.2018г. подс.
К. се задължил да възстанови дължимата сума в срок до 03.09.2018г. Впоследствие
подс. К. не успял да събере своевременно сумата и да я върне на ИМ“И.“ гр.К.и
бил освободен от работа. На 01.10.2018г. подс. К. е възстановил сума от 70 лева, представляваща
служебен аванс.
Видно от заключението на назначена
съдебно-счетоводна експертиза, ИМ „И.“ гр. К.е ощетен със сумата от 5788 лева.
По делото са разпитани свидетели,
чиито показания напълно кореспондират с така изложената фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка се
установява от събраните на досъдебното производство доказателства-показанията
на свидетелите М.К.,Ж.,М.,П.,заключение на съдебно-счетоводна експертиза,11
бр.фактури,13 бр.фискални бонове,трудов договор от 08.01.2018г.,длъжностна характеристикадокументи
във връзка със събраните и отчетени суми за вход в обектите на И.м. „И.“*** от В.И.К.-екскурзовод,за
периода 08.01.2018г.-21.09.2018г.,които доказателства,преценени поотделно и в
тяхната съвкупност,кореспондират помежду си и подкрепят направеното от
подсъдимия самопризнание.
Предвид изложеното съдът приема за
безспорно установено,че подс.К. от обективна и от субективна страна е
осъществил състава на чл.201,във вр.с чл.26,ал.1 от НК,като в периода от
24.06.2018г. до 05.08.2018г. в гр. К., в условията на продължавано престъпление
в качеството си на длъжностно лице - екскурзовод в И.м. „И."*** - е
присвоил чужди пари - сумата общо в
размер на 5 788 лв. /пет хиляди седемстотин осемдесет и осем лв./,
собственост на И.м. „И.“***, поверени му в това му качество да ги пази.
От субективна страна подсъдимият е
извършил деянието виновно,при форма на вината пряк умисъл-съзнавал е общественоопасния
характер на деянието,предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им.Горното се установява от обективираните му действия.
Предвид изложеното подсъдимият К. следва да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение-и наказан.
На основание чл.373,ал.2 от НПК с
оглед процесуалния ред,по който е проведено производството,при определяне на
наказанието на подсъдимия,в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.58а
от НК.
Предвид изложеното и след обсъждане
на всички обстоятелства по делото съдът намира,че в случая са налице
изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства-чистото съдебно
минало на подсъдимия,критичното му отношение към извършеното
деяние,затрудненото му материално положение,добрите му характеристични данни
/не е криминално проявен,не се движи с лица от активния криминален
контингент,не е нарушавал обществения ред,срещу него няма водени досъдебно
производства/,подбудите,които са го подтикнали да извърши престъплението.Поради
това наказателната отговорност на подс.К. следва да се реализира при условията
на чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ от НК и на основание чл.201,във вр.с чл.26,ал.1,във
вр.с чл.58а,във вр.с чл.58а,ал.4,във вр.с ал.1,във вр.с чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ от НК,във вр.с чл.373,ал.2 от НПК на подс.К. следва да се наложи наказание
ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА-два пъти седмично;
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА
ОБЩЕСТВОТО-150 /СТО И ПЕТДЕСЕТ/ ЧАСА в рамките на ЕДНА ГОДИНА.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
В резултат на престъпното деяние на
подс.К. гражданският ищец И.м.“И.“*** е претърпял имуществени вреди в размер на
5788 лева.на основание чл.45 от ЗЗД подс.К. следва да заплати горната
сума,представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществени
вреди,ведно със законната лихва,от датата на увреждането-05.08.2018г.до
окончателното изплащане,на гражданския ищец-И.м. „И.“*** чрез представляващ м.М.К.-Директор.В
този смисъл предявеният от И.м.“И.“ граждански иск е основателен и доказан и
следва да бъде уважен изцяло.
На осн.чл.189,ал.3 от НПК подс.К.
следва да заплати по сметка на ОД МВР Стара Загора направените по делото
разноски за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 63,65 лева; в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на КРС следва да заплати държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск в размер на 231,52 лева; на
гражданския ищец И.музей“И.“ следва да заплати направените от него по делото
разноски в размер на 650 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: