Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260149
гр.Добрич
13.07.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На деветнадесети април 2021 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:БИЛСЕР М.ОВА-ЮСУФ
Прокурор:……………………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
гражданско дело №109 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е образувано по повод
искова молба вх.№950/04.02.2020 г.,с която са предявени обективно евентуално
съединени искове от Д.В.Д. с ЕГН ********** *** срещу Т.И.Г. с ЕГН ********** ***
и обективно евентуално съединени при условията на чл.213 от ГПК искове от Д.В.Д.
*** срещу Районен съд-гр.Т. и Държавата,представлявана от Министъра на
финансите,както следва:
1.главен иск на основание чл.45 от ЗЗД
за осъждане на ответника Т.И.Г. да заплати на ищеца обезщетение за имуществени
вреди в размер на 39 500 лв,причинени вследствие
нарушение от ответника на изискванията за добросъвестност при осъществяване на
дейността му като *** при договаряне с ищеца и сключване на сделки на
разпореждане с недвижими имоти /ниви/ в землището на с.Г.,общ.Т.,ведно със
законната лихва върху горната сума,считано от 03.02.2017 г.,до окончателното й
изплащане;
2.евентуален иск на основание чл.45 от ЗЗД във вр.с чл.12 изр.2 от ЗЗД за осъждане на
ответника Т.И.Г. да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер
на 9 875 лв,причинени вследствие нарушение на
изискванията за добросъвестност при дейността на ответника като пълномощник на
третото лице Х. Д.,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от
03.02.2017 г.,до окончателното й изплащане;
3.евентуален иск на основание чл.42 ал.1
от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника Т.И.Г. да заплати на
ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 29 625 лв,причинени от ответника с получаване на горната сума от
ищеца при липса на представителна власт на ответника спрямо третите лица М. Д.,Ф.
Х.,С. Д. и Н. Й.,ведно със законната лихва от 03.02.2017 г. до окончателното
плащане;
4.евентуален иск на основание чл.55 ал.1
предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника Т.И.Г. да
заплати на ищеца сума от 39 500 лв,ведно със
законната лихва,считано от датата на предявяване на иска,до окончателното
плащане,като получена от ответника при първоначална липса на основание;
5.евентуален иск на основание чл.55 ал.1
предл.2 от ЗЗД за осъждане на ответника Т.И.Г. да
заплати на ищеца сума от 39 500 лв,ведно със
законната лихва,считано от датата на предявяване на иска,до окончателното
плащане,като получена от ответника при неосъществено основание;
6.евентуален иск на основание чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника Районен съд-гр.Т. да
заплати на ищеца сума от 39 500 лв,представляваща
обезщетение за причинени му имуществени вреди в резултат на извършването на
нищожна съдебна делба по гр.д.№*** г. на ТРС,ведно със законната лихва върху
горната сума,считано от 03.02.2017 г.,до окончателното й изплащане;
7.евентуални искове на основание чл.49
от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.7 от Конституцията на РБ за
осъждане на Държавата Република България,представлявана от Министъра на
финансите,да заплати на ищеца сума от 39 500 лв,представляваща
обезщетение за причинени му имуществени вреди в резултат на извършването на
нищожна съдебна делба по гр.д.№*** г. на ТРС,евентуално причинени с въвеждането
и поддържането на законодателство,допускащо като резултат извършването на
нищожна съдебна делба,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от
03.02.2017 г.,до окончателното й изплащане.
Претендирани са и сторените от ищеца разноски по делото.
Ответниците изразяват становище за неоснователност на исковете и
настояват за отхвърлянето им.
Като обсъди събраните по делото
доказателства,Добричкият окръжен съд установи следното:
Изложено е в исковата молба,че в края на
2014 г. и началото на 2015 г. ответникът Т.И.Г. се свързал с ищеца и му
заявил,че като *** на негови клиенти продава земеделски земи в землището на с.Г.,общ.Т.,за
които наскоро приключило дело за съдебна делба.Ответникът Г. се представил като
пълномощник на собствениците,които живеели в Т..С оглед професионалното качество
на ответника като *** и представите си,намиращи опора в чл.2 ал.1 изр.1 и чл.40
ал.1 от ЗА,че *** упражняват своята дейност достойно,съвестно и заслужават
доверие,ищецът не поискал от Г. да му представи пълномощни.На 03.02.2015 г. ищецът
предал на ответника Г. уговорената продажна цена за нивите в размер на
39 500 лв,а последният внесъл сумата в банка.На
следващия ден били изповядани уговорените пет продажби с цитирани в исковата
молба пет нотариални акта.В кантората на нотариус Д.П. присъствал и адв.К.Т.,което озадачило ищеца.Именно адв.К.Т.
подписал четири от актовете като пълномощник на продавачите,а ответникът Г.
подписал само един акт-този,с който Х. Д. продавал нива с площ от ***
дка.Ищецът смятал,че двамата ***и работят съвместно,тъй като адв.К.Т. изобщо не се заинтересувал кога,как и колко ще
заплати ищецът на четиримата продавачи,представлявани от него.Впоследствие по
искане на ищеца всички закупени ниви били обединени в един общ имот от ***
дка-имот №*** в землището на с.Г.,общ.Т..Ищецът обаче не можал да влезе във
владение на имотите,защото се оказало,че същите се обработват от лицето Х. А.
М.,който от своя страна бил сключил договор за аренда със собственика според
него на нивите.Оказало се след проверка в СВ-Т.,че имотът бил продаден още през
2013 г. на Г. Х. А..Едва тогава ответникът Т.Г. информирал ищеца,че
действително на 21.03.2013 г. Х. Д. се снабдил с констативен нотариален акт за
собственост на цялата нива с площ от *** дка-тогава имот №***-и на същата дата
я продал на Г. Х. А..След като узнали за горната сделка обаче,останалите
наследници М. Д.,Ф. Х.,С. Д. и Н. Й. завели иск за делба срещу Х. Д. на горната
нива,по който било образувано гр.д.№*** г. на ТРС.Делото приключило с влязло в
сила решение за допускане и извършване на делбата между всички наследници.***
уверил ищеца,че по тази причина именно той като закупил от действителните
собственици се легитимира като собственик,а нотариалният акт на Г. Х. А. бил
обезсилен по право,но следвало да се води дело по иск по чл.108 от ЗС.Ищецът
предявил такъв иск срещу Г. Х. А.,М. М. А. и Х. А. М. /гр.д.№324/2015 г. на
ТРС/.Междувременно Г. Х. А. и М. М. А. предявили искове срещу М. Д.,Ф. Х.,С. Д.,Н.
Й.,Х. Д. и ищеца Д. В.Д. за прогласяване нищожността на съдебната делба по
гр.д.№*** г. на ТРС;за установяване,че ищците са собственици на 1/4 ид.ч. от имота и за обявяване на основание чл.76 от ЗН
недействителността на сключените с Д. В.Д. договори за покупко-продажба
/гр.д.№9/2016 г. на ТРС/.Гр.д.№9/2016 г. на ТРС приключило с влязло в сила
решение за обявяване нищожност на съдебната делба и за признаване правото на
собственост на Г. Х. А. и М. М. А. върху 1/4 ид.ч. от
нивата.Впоследствие четирима от петимата продавачи по сделките с ищеца
предявили искове срещу него за прогласяване нищожността на договорите за
продажба и за признаване правото им на собственост върху имота,респ. за
предаване на владението върху него /гр.д.№444/2017 г.,445/2017 г.,446/2017 г. и
447/2017 г. на ТРС/.Заведеното от ищеца гр.д.№324/2015 г. на ТРС приключило с
влязло в сила решение за отхвърляне на исковете му по чл.108 от ЗС.Впоследствие
М. Д.,Ф. Х.,С. Д. и Н. Й. продали на Г. Х. А. 3/4 ид.ч.
от нивата.Крайният резултат от изложеното бил,че ответникът Т.Г. получил от
ищеца сума от 39 500 лв,а ищецът не придобил
собствеността върху нивите,закупени от него през 2015 г.
Отговорността на ответника Т.И.Г.
следвала от нарушаване от същия на общите изисквания за добросъвестност при
водене на преговори /чл.12 от ЗЗД/ и на специалните професионални изисквания за
съвестно упражняване на *** професия /чл.40 ал.1 от ЗА/.Ответникът
недобросъвестно премълчал факта,че през 2013 г. именно той като пълномощник на Х.
Д. продал на Г.А. целия имот;оставил у ищеца впечатлението,че е пълномощник на
всичките петима продавачи;премълчал,че няма пълномощно от четирима от
продавачите,както и че последните при продажбите ще се представляват от адв.К.Т.,който обаче няма пълномощно от тях за
разпоредителни сделки и получаване на пари от такива сделки.Своевременното
узнаване на горните факти щяло да повлияе съществено решението на ищеца да
закупи имотите.Всички премълчани факти били известни на ответника Т.Г.,като
ищецът излага подробни доводи защо счита,че фактите са били известни на ***,който
участвал като пълномощник на продавача при продажбата от 2013 г.,респ. и в
производството за съдебна делба.Ответникът съзнавал важността на премълчаните
факти.В резултат на недобросъвестното си поведение ответникът Г. причинил на
ищеца имуществени вреди в размер на 39 500 лв,обезщетение
за които ищецът претендирал ведно със законната лихва от 03.02.2017 г.,а не от
датата на увреждането 03.02.2015 г.,предвид изтеклата за лихвите погасителна
давност.
При условие на евентуалност се излагат
доводи за отговорност на ответника Г. на други основания:
Претендира се от него сума от 9 875
лв-част от цялата получена сума от 39 500 лв,съответстваща на площта на имота от *** дка,за която
били водени преговори да бъде продадена на ищеца от Х. Д. чрез пълномощник Т.Г..Спрямо
този продавач ответникът Г. формално имал пълномощно,но в професионално
качество е следвало да знае,че Х. Д. е продал имота на друго лице през 2013
г.Договарянето на продажба на непритежавани права също било нарушение на
изискването за добросъвестност и пораждало отговорност по чл.45 от ЗЗД във вр.с чл.12 изр.2 от ЗЗД.
Тъй като по отношение на останалите
четирима продавачи ответникът Г. действал в преддоговорните
отношения като мним пълномощник,то същият дължал на ищеца на основание чл.42
ал.1 от ЗЗД обезщетение за вреди в размер на 29 625 лв-част
от общата получена сума,съответстваща на общата площ от 33,750 дка на
имотите,предлагани за продажба от тези четирима продавачи.
Също при условие на евентуалност се
претендира отговорност на ответника Г. на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД поради плащане на процесната
сума при първоначална липса на основание /поради това,че към датата на
предаване на сумата от 39 500 лв от ищеца на
ответника-03.02.2015 г. липсвало правно основание за получаването й от Т.Г.,тъй
като все още нямало сключени окончателни договори за продажба,нито имало
сключен предварителен договор за продажба,пораждащи валидно съществуващо
задължение за заплащане на горната сума/ и на основание чл.55 ал.1 предл.2 от ЗЗД поради плащане на неосъществено основание
/сумата била предадена на Г.,за да бъде прехвърлена на ищеца собствеността
върху имотите,но въпреки последващото сключване на
уговорените сделки за продажба на тези имоти в крайна сметка собствеността
върху тях не била прехвърлена на ищеца/.
Евентуално се претендира отговорността
на Районен съд-гр.Т..Отговорността на втория ответник Районен съд-гр.Т.
следвала от осъществената от магистрат при горния съд в нарушение на закона /на
чл.75 ал.2 от ЗН/ правораздавателна дейност по гр.д.№*** г. по описа на ТРС.По
това дело била извършена съдебна делба,която впоследствие с влязло в сила
съдебно решение била обявена за нищожна.Нищожността на делбата била причината
ищецът да не придобие правото на собственост върху процесните
имоти и да претърпи посочената имуществена вреда в размер на 39 500
лв.Съдът /съдията/ бил длъжен да конституира в делбения
процес като страни всички съсобственици,но не го сторил.Същият не изпълнил
служебното си задължение да установи действителните съсобственици /в частност приобретателите по продажбата от 2013 г.,извършена от Х. Д./
и да конституира като съделители тези от тях,които не
са посочени от страните.Съдията не носел отговорност за своите решения,но на
основание чл.7 от Конституцията и чл.49 от ЗЗД отговорността за това следвало
да се понесе от Районен съд-гр.Т. като орган на държавата,на който последната
възложила извършването на правосъдната дейност.
Евентуално се претендира отговорността
на Държавата като възложител на работата на съдията при ТРС,постановил в
нарушение на материалния и процесуалния закон решението за извършване на
нищожна съдебна делба,и евентуално,ако се приемело,че извършването на нищожна
съдебна делба не нарушава закона,се претендира,че отговорността на Държавата
следвала от неизпълнение на задължението й да въведе и поддържа такова
законодателство,при прилагането на което да не се стига до противоправен
резултат.В случая законодателството допускало съдът,макар и да е спазил
приложимите материалноправни и процесуалноправни
норми,да извърши нищожна съдебна делба.
В отговора си на исковата молба
ответникът Т.И.Г. изразява становище за неоснователност на предявените срещу
него искове.При детайлно излагане на цялата фактология
по казуса ответникът признава,че е получил в брой от ищеца Д.В.Д. сума в размер
на 39 500 лв за закупуването на процесните ниви.Част от сумата в размер на 25 727 лв била преведена на 18.02.2015 г. по сметка на един от
продавачите М. Д.,като имало съгласие между него и останалите сънаследници /без Х. Д./ именно М. Д. да получи горната
сума,а впоследствие да я разпредели и предаде на останалите сънаследници-доверители
на адв.К.Т..Сумата от 9 875 лв,полагаща
се на Х. Д. /доверител на ответника Г./,останала в депозитната сметка,тъй като
последният не желаел да му бъде превеждана по банков път и искал да я получи в ***
от ответника при пребиваването му в Р.Т..Последната сума още била по банковата
сметка в България и не била преведена,респ. можело да бъде освободена със
съгласие на Х. Д. и върната на ищеца Д..Твърди,че в началото на 2018 г. имотите
на М. Д.,Ф. Х.,С. Д. и Н. Й. били препродадени чрез
пълномощник адв.В. Д. на друго лице.Според ответника
именно с тази прехвърлителна сделка била причинена
вреда на ищеца Д. В.Д..Според ответника Г. ищецът следвало да насочи исковите
си претенции срещу горните лица за връщане на получените от тях суми при
продажбата в полза на Д..Ответникът Г. счита,че не е причинил вреда на ищеца Д.,защото
при сключване на договорите за продажба е имало влязло в сила съдебно решение
за делба,вписано в СВ-Т..Към момента на продажбата 04.02.2015 г. всички
продавачи били собственици на продадените имоти.Към него момент нямало съдебни
спорове и наложени възбрани.Неоснователни били твърденията за проявена от
ответника Г. недобросъвестност.Всички проекти за нотариални актове били
изготвени лично от ищеца.Всички документи,представени при сключване на
сделките,му били известни /решения,скици,данъчни оценки,пълномощни/.Договорите
за продажба с М. Д.,Ф. Х.,С. Д. и Н. Й. не били отменени.Дори и при нищожна
съдебна делба разпоредителните сделки били действителни.Вредата за ищеца
произтичала от сделката през 2018 г.,сключена чрез адв.В.
Д..Продавачите по нея М. Д.,Ф. Х.,С. Д. и Н. Й. дължали на ищеца обезщетение за
неоснователно обогатяване.Доверителят на Г.-Х. Д. също дължал връщане на ищеца
на сумата,получена по сключената от него с ищеца сделка.Неоснователни били и
исковете по чл.42 ал.1 и чл.55 ал.1 от ЗЗД.В случая сумата била изплатена от
ищеца на годно правно основание-договори за покупко-продажба,като същата била
изплатена на продавачите чрез техните пълномощници.С
получаване на сумата от М. Д. се валидирали всички
действия дори и при липса на представителна власт.
Ответникът Районен съд-гр.Т. сочи в
отговора си на исковата молба,че искът срещу него е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.В случая ищецът не бил претърпял вреди като пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразен съдебен акт-решението на ТРС по
извършване на делбата,която била обявена за нищожна.При прогласяване
нищожността на делбата за ищеца не настъпил вещно-прехвърлителен
ефект по сделките за покупко-продажба.Купувачът в този случай имал на
разположение облигационен иск по чл.55 ал.1 предл.1
във връзка с чл.34 от ЗЗД за връщане на даденото по сделката.Съгласно чл.36
ал.2 от ЗЗД правните последици по извършените от пълномощника действия
възниквали направо за представлявания.Правилото било,че пълномощникът действа
за страната,а не за себе си,и правата и задълженията по сделките,които сключвал
с трети лица,възниквали направо за доверителя-чл.292 ал.1 от ЗЗД,поради което
връщането се дължало от страната по сделката.Ищецът имал възможност да предяви
иск за даденото по сделките срещу продавачите.Вредата освен това не била пряка
и непосредствена последица от незаконосъобразния съдебен акт.До същия резултат
за ищеца можело да се стигне и ако съделителите по
гр.д.№*** г. на ТРС биха продали на ищеца имота,легитимирайки се като
наследници на лицето,на което същият е реституиран.Същите завели делото за
делба и отговаряли по иска за делба,затаявайки извършената от единия от тях прехвърлителна сделка.След постановяване на решението от
ТРС при съблюдаване на същото процесуално поведение същите били прехвърлили на
ищеца дяловете си,определени от съда.Те обаче можели да продадат имота и без
предварително извършена делба.При мислено изключване на соченото от ищеца
вредоносно деяние /съдебния акт по делбата/ вредата пак можело да настъпи,което
изключвало причинно-следствената връзка между вредата и съдебния акт.Искът
срещу ТРС бил и погасен по давност,защото от плащането на сумата от ищеца на
ответника Т.И.Г. на 03.02.2015 г. до датата на предявяване на исковете на 04.02.2020
г. били изтекли повече от пет години.Поради изтичане на кратката 3-годишна
давност била погасена и претенцията за лихви.
В отговора си на исковата молба
Държавата,представлявана от Министъра на финансите,изразява становище за
неоснователност на предявените срещу нея искове.Държавата не била надлежен
ответник по иск за противоправни действия на ***,тъй
като искът за обезщетение се предявявал срещу органите,от чиито незаконни
актове,действия или бездействия били причинени вредите.Самият ищец сочел съда
като такъв орган.Държавата не следвало да отговаря по предявения иск по чл.49
от ЗЗД,обоснован с гаранционно-обезпечителната й отговорност.Държавата не била
възложител на съдиите при ТРС,нито имала правомощия пряко да им възлага
изпълнението на техните функции,дейности и правомощия.Възлагането предполагало
наличие на трудовоправни или служебни правоотношения
между възложителя и лицето /работник или служител/,причинило вредите.Законът за
съдебната власт уреждал правосубектността на
съдилищата.Функциите на съдиите и съдилищата не се осъществявали по силата на
някакво възлагане от държавата,а се извършвали в съответствие със ЗСВ и
Конституцията на РБ.Отговорността по чл.49 от ЗЗД възниквала не за държавата,а
за конкретния възложител на работата,с който длъжностното лице,причинило
вредата,било в трудови или служебни правоотношения.Освен това съдията при ТРС
не бил нарушил пряко закона,като съобразил наличните обективни данни относно
фактическата обстановка към момента на постановяване на решението,същият
действал в рамките на правомощията си и действията му били законни,т.е. не било
налице противоправно поведение на длъжностно
лице.Искът бил неоснователен и предвид функционалния имунитет на съдиите.На
следващо място ищецът не доказвал наличието на претърпени от него вреди,нито
причинно-следствена връзка между вредите и твърдяните
противоправни действия/бездействия.Липсвали годни
доказателства,доказващи извършеното плащане на сумата от 39 500
лв.Представената вносна бележка не удостоверявала такова плащане,а предаването
на сумата в брой било в нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в
брой и ищецът не можел да търпи позитиви от собственото си противоправно
поведение.Наведено е и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца,тъй като същият не водил добре делата
си и при извършване на сделките не подходил с грижата на добрия стопанин-не
проверил пълномощните на ***,нито документите,които подписва.Освен горното
министърът на финансите не разполагал с правомощия да възлага властнически
функции на другите ответници по делото.Не ставало и
ясно от изложеното в исковата молба в какво се изразявала неефективността на
съществуващата нормативна уредба за защита правата на гражданите.Наведено е и
възражение за изтекла погасителна давност.Настоява се за прекратяване на
производството по исковете срещу Държавата като недопустими,а по същество за
отхвърлянето им като неоснователни.
В тежест на ищеца Д.В.Д. е да докаже по
исковете срещу Т.И.Г. наличието на всички елементи от фактическия състав на
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД /противоправно
действие/бездействие на ответника,изразяващо се в случая в нарушение на
изискването за добросъвестност при водене на преговори по чл.12 от ЗЗД и на
изискването за съвестно упражняване на *** професия по чл.40 ал.1 от Закона за ***;вреда
от същото и пряка причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и вредата/.Ищецът следва да докаже осъществяването на всички изложени
от него факти от хронологията на събитията и от професионалното поведение на
ответника Г. като ***,в частност премълчаването от последния пред ищеца на
редица изброени в исковата молба факти,както и че *** е бил информиран и е
знаел за тях преди сключване от ищеца на процесните
продажби.Удостоверяването на горните обстоятелства от ищеца е необходимо и във
връзка с доказването по иска по чл.42
ал.1 от ЗЗД,доколкото отговорността на мнимия представител е специален
състав на деликтната отговорност.Доказването от ищеца
на посочените факти от хронологията на изложените събития е необходимо и за
произнасянето по исковете по чл.55 ал.1 предл.1 и 2
от ЗЗД,доколкото въз основа на същите факти съдът следва да обоснове извод за
евентуално плащане на процесната сума от ищеца на
ответника Г. без основание или при неосъществено основание.По тези искове
ищецът дължи и доказване,че именно ответникът Г. се е обогатил неоснователно за
негова сметка с процесната сума от 39 500 лв,т.е. че е получил сумата лично за себе си,а не като
пълномощник на трети лица,в чиято имуществена сфера като представлявани да са
настъпили последиците от плащането.
По горните искове във връзка с
възраженията в отговора на исковата молба ответникът Т.И.Г. следва да докаже,че
е действал добросъвестно и качествено е изпълнил *** си задължения при воденето
на преговори и при сключване на процесните договори
за покупко-продажба от февруари 2015 г.Следва да представи доказателства
относно твърдяния от него факт,че ищецът е бил
запознат със съдържанието на пълномощните,с които продавачите по сделките
упълномощават *** Т.Г. и К.Т. да предприемат действия от тяхно име.Ответникът Г.
следва да обоснове и подкрепи с доказателства тезата си,че претендираните
от ищеца вреди произтичат в причинно-следствена връзка от разпоредителните
сделки,извършени от М. Д.,Ф. Х.,С. Д. и Н. Й. чрез адв.В.
Д. през 2018 г.По исковете по чл.55 ал.1 от ЗЗД Г. следва да докаже,че при
получаване на сумата от 39 500 лв от ищеца Д. е
действал в качеството си на пълномощник на продавачите по сделките от
04.02.2015 г.,респ. по уговорка между него и пълномощника на част от тях адв.К.Т.,респ. между него и самите продавачи,както и че
сумата е предадена от него на последните.
По иска срещу Районен съд-гр.Т. ищецът Д.
следва да докаже наличието на предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране
отговорността на този ответник /правоотношение по възлагане на
работа;осъществено от длъжностно лице при ответника противоправно
деяние;вреда от деянието и пряка причинно-следствена връзка между деянието и
вредата/.В случая следва да се удостовери,че претендираните
от ищеца вреди са причинени единствено от извършването на нищожна съдебна делба
по гр.д.№*** г. на ТРС.Следва да се докаже от ищеца също,че извършването на
нищожна съдебна делба се дължи именно на осъществени в нарушение на закона
действия/бездействия на длъжностно лице при ответника по цитираното дело.
Ответникът по този иск РС-Т. следва да
обоснове и докаже изтичането на погасителна давност по предявения срещу него
иск.
По исковете срещу Държавата ищецът Д.
следва да докаже наличието на предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране
отговорността на този ответник /правоотношение по възлагане на
работа;осъществено от длъжностно лице при ответника противоправно
деяние;вреда от деянието и пряка причинно-следствена връзка между деянието и
вредата/.В случая следва да се удостовери,че претендираните
от ищеца вреди са причинени единствено и пряко от извършването на нищожна
съдебна делба по гр.д.№*** г. на ТРС.Следва да се докаже от ищеца също,че
извършването на нищожна съдебна делба се дължи именно на осъществени в
нарушение на закона действия/бездействия на длъжностно лице при ответника по
цитираното дело.Следва да се мотивира и обоснове отговорността на Държавата за противоправно поведение на длъжностно лице * при Т.ски
районен съд,от което са произтекли вреди;да се докаже осъществяването на
възлагане на работа на горното длъжностно лице именно от Държавата.По
евентуалния иск на основание въвеждане и поддържане от Държавата на
законодателство,допускащо като резултат извършване на нищожна съдебна
делба,следва да се докаже как такова законодателство е в пряка
причинно-следствена връзка с претендирания от ищеца
вредоносен резултат.В тази насока отново се дължи доказване от ищеца,че претендираната от него вреда е в пряка причинно-следствена
връзка именно с извършването на нищожна съдебна делба по гр.д.№*** г. на ТРС.
Ответникът Държавата носи тежестта да
подкрепи с доказателства твърдението си за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца и да обоснове и докаже изтичането на
погасителна давност по предявените срещу нея искове.
По
главния иск на основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника Т.И.Г. да
заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 39 500 лв,причинени вследствие нарушение от ответника на
изискванията за добросъвестност при осъществяване на дейността му като *** при
договаряне с ищеца и сключване на сделки на разпореждане с недвижими имоти
/ниви/ в землището на с.Г.,общ.Т.,ведно със законната лихва върху горната
сума,считано от 03.02.2017 г.,до окончателното й изплащане:
При налично признание на този факт от
страна на ответника Т.И.Г. е безспорно установено по делото,че на 03.02.2015 г.
същият получил от ищеца Д.В.Д. в брой сума в размер на 39 500 лв,която внесъл по банкова сметка,***,в „Юробанк България“ АД на същата дата /вносна бележка на лист
12 от делото/.Не е спорно също така,че сумата била предадена от ищеца Д. на
ответника Г. за заплащане на уговорена продажна цена по договори за
покупко-продажба на земеделски земи в землището на с.Г.,общ.Т.,които следвало
да се сключат между ищеца в качеството на купувач и лицата М. Д.,Ф. Х.,С. Д.,Н.
Й. и Х. Д. в качеството на продавачи.На 04.02.2015 г. са сключени пет договора
за покупко-продажба,както следва:между С. Д. като продавач чрез пълномощник К.Т.
и Д.В.Д. като купувач с предмет нива от *** дка-имот №*** по КВС на с.Г.,общ.Т.
/нотариален акт №*** г. на нотариуса Д.П. *** действие ТРС на лист 17 от
делото/;между Ф. Х. /Ф. С. М./ като продавач чрез пълномощник К.Т. и Д.В.Д.
като купувач с предмет нива от *** дка-имот №*** по КВС на с.Г.,общ.Т.
/нотариален акт №*** г. на нотариуса Д.П. *** действие ТРС на лист 18 от
делото/;между Х. /Х. / Д. като продавач
чрез пълномощник Т.Г. и Д.В.Д. като купувач с предмет нива от *** дка-имот №Х. по КВС на с.Г.,общ.Т. /нотариален акт №*** г.
на нотариуса Д.П. *** действие ТРС на лист 19 от делото/;между Н. Й. /Й./ като
продавач чрез пълномощник К.Т. и Д.В.Д. като купувач с предмет нива от ***
дка-имот №*** по КВС на с.Г.,общ.Т. /нотариален акт №*** г. на нотариуса Д.П. ***
действие ТРС на лист 20 от делото/;между М. Д. /М. С. М./ като продавач чрез
пълномощник К.Т. и Д.В.Д. като купувач с предмет нива от *** дка-имот №*** по
КВС на с.Г.,общ.Т. /нотариален акт №*** г. на нотариуса Д.П. *** действие ТРС
на лист 21 от делото/.Не е спорно между ищеца и ответника Т.И.Г.,че
ищецът-купувач Д. е заплатил по горните продажби действително уговорена
продажна цена в общ размер на 39 500 лв-сумата,предадена
на 03.02.2015 г. от ищеца на ответника и внесена по банкова сметка *** Г..Горните
продажби са сключени,след като с влязло в сила на 30.12.2014 г. решение
№103/11.12.2014 г. по гр.д.№*** г. на Т.ския районен
съд е била извършена делба на наследствена нива от *** дка-имот №*** по КВС на
с.Г.,общ.Т.,при която са обособени като самостоятелни дялове отделните описани
по-горе пет ниви,между продавачите по цитираните договори за продажба,като
всеки от последните е получил в дял съответната нива,продадена впоследствие от
него на ищеца Д. В.Д. /решение на листи 14-16 от делото/.
С влязло в сила на 27.06.2017 г. решение
по гр.д.№9/2016 г. на Т.ския районен съд /решение
№8/27.01.2017 г. по гр.д.№9/2016 г. на ТРС на листи 27-31 от делото и решение №125/17.05.2017
г. по в.гр.д.№129/2017 г. на Добричкия окръжен съд на листи 225-228 от делото/
е обявена за нищожна на основание чл.75 ал.2 от ЗН поради неучастие в нея на
съсобственици на делбения имот съдебната делба на
нивата с площ *** дка-имот №*** в землището на с.Г.,общ.Т.,извършена по гр.д.№***
г. на ТРС,по искове на съпрузите Г. Х. А. и М. М. А. срещу съделителите
по делбата М. Д.,Ф. Х.,С. Д.,Н. Й. и Х. Д.
и срещу ищеца по настоящото дело Д. В.Д.,като двамата ищци са признати за
собственици в режим на СИО на 1/4 ид.ч. от цялата
нива от *** дка-имот с нов №*** по КВС на с.Г.,общ.Т. /според неоспорените
твърдения на ищеца след продажбите същият обединил продадените му ниви в една
нива от *** дка с нов №*** по КВС,като преди делбата същата е била с №***/.
С влязло в сила на 01.12.2017 г. решение
по гр.д.№324/2015 г. на Т.ския районен съд /така
решение №1/05.01.2016 г. по гр.д.№324/2015 г. на ТРС на листи 22-26 от
делото;решение №250/20.10.2017 г. по в.гр.д.№97/2016 г. на Добричкия окръжен
съд на листи 222-224 от делото/ е отхвърлен иск на ищеца Д.В.Д. срещу Г. Х. А.,М.
М. А. и Х.А. М. за установяване правото му на собственост върху нивата от ***
дка-имот №*** по плана на землището на с.Г.,общ.Т. на основание процесните договори за продажба от 04.02.2015 г. и за
осъждане на ответниците да му предадат владението
върху имота.Съдът е приел,че придобиване от Д. на петте реални дяла от
нивата,сформирани при нищожната съдебна делба,не е настъпило,защото при
нищожност на делбата нито един от съделителите не е
придобил разпределената му в дял реална част от сънаследствената нива,респ. не
е могъл да прехвърли на Д. права върху тези дялове.Прието е,че продажбите от
04.02.2015 г. не са имали вещно-прехвърлително
действие и Д. не е станал собственик на продадените му ниви.Така ищецът Д. В.Д.
не е могъл да придобие правото на собственост върху процесната
нива,респ. върху дяловете от нея,сформирани при нищожната съдебна делба,и не е
могъл да получи владението върху закупените от него ниви.В същото време той е
обеднял със сумата от 39 500 лв,изплатена от
него на продавачите при продажбите от 04.02.2015 г. като продажна цена на
отделните ниви.
Безспорно при установени права на
собственост на трети лица върху закупена вещ купувачът разполага с възможността
за защита по чл.189 и сл. от ЗЗД,като развали продажбите по реда на чл.87 от ЗЗД и претендира от продавачите връщане на платената от него продажна цена по
договорите.Ищецът по свои съображения не е избрал за защита на правата си
горната правна възможност.Същият претендира обезвреда
от ответника Т.И.Г. на плоскостта на непозволеното увреждане.Касае се за два
различни способа за защита,като ищецът не е обвързан от правната възможност по
чл.189 и сл. от ЗЗД.Възможността ищецът да защити своето право с определен иск
на друго основание спрямо други лица не отнема възможността му да се защити с
иска по чл.45 от ЗЗД спрямо трети лица,които със свои противоправни
действия/бездействия са допринесли за настъпване на увреждането му.В този
смисъл ищецът не е длъжен да претендира процесната
сума на основание чл.189 от ЗЗД от продавачите по сделките от 04.02.2015 г.,а
по свой избор в съответствие с диспозитивното начало
може да защити правата си чрез иск по чл.45 от ЗЗД срещу ответника Г.,за когото
твърди,че с поведението си е допринесъл за настъпване на неблагоприятните
последици от евикцията.
Напълно ирелевантно
е за спора по главния иск дали ответникът Т.Г. е запазил сумата,предоставена му
от ищеца по продажбите за себе си по своя сметка или я е превел на продавачите
по договорите от 04.02.2015 г. /в тази насока депозираната сметка за
разпределение на суми,подписана от ответника Г. и от К.Т.,на лист 92 от делото
и платежно нареждане от 18.02.2015 г.,с което Г. превежда по сметка на единия
от продавачите М. Д. сумата от 13 100 евро по горното разпределение,на
лист 89 от делото/.Дали дължимите суми като продажна цена по сделките са били
преведени от Г. на продавачите,т.е. дали продавачите са получили плащане на
продажната цена от ищеца чрез посредничеството на ответника Г.,е факт,който би
имал значение по искове на купувача Д. основание чл.189 и сл. от ЗЗД срещу продавачите
за връщане на продажната цена.
Релевантно по главния иск по чл.45 от ЗЗД
е дали със свое противоправно поведение ответникът Г.
е причинил имуществена вреда на ищеца,съизмерима със загуба на сумата от
39 500 лв от последния.Между виновното противоправно поведение на ответника Г. и горната
имуществена вреда следва да е налице причинно-следствена връзка.
Безспорно е по делото,че ответникът Т.И.Г.
не е бил пълномощник на ищеца при сключване на процесните
договори за продажба от 04.02.2015 г.Същият е вписан като пълномощник на единия
от продавачите Х.Д. в нотариален акт №*** г. на нотариуса Д.П. *** действие ТРС
на лист 19 от делото.Така страните не са били обвързани от договор за правна
защита и съдействие /разновидност на договор за поръчка/,поради което в случая
не се претендира от ищеца обезщетение за вреди от неизпълнен договор,т.е.
исковата претенция не е на договорно основание.Същата е на деликтно
основание и обезщетението за имуществени вреди се търси на плоскостта на
непозволеното увреждане.
Безспорно е установено по делото,че
ответникът Т.И.Г. ***.Същият в качеството си на пълномощник на лицето Х. Д. е участвал в производството по гр.д.№*** г.
на ТРС,по което е извършена процесната съдебна
делба,обявена впоследствие с влязло в сила съдебно решение за нищожна.Ответникът
Г. не оспорва,че е предложил след приключване на горната съдебна делба на ищеца
да закупи процесните земеделски земи,като твърди,че
именно ищецът изготвил документите за прехвърлителните
сделки и бил запознат със статута на имотите и с обема на представителната
власт на ***-пълномощници на продавачите по тях.Във
връзка с последното твърдение са депозирани противоречиви показания от
нотариуса Д.П.,изповядал процесните договори за
продажба от 04.02.2015 г.,който е разпитан като свидетел по делото.Същият
заявява от една страна,че всички документи по прехвърлянето са му донесени от
двамата ***и Т.Г. и К.Т.,но впоследствие сочи,че ищецът често сключвал такива
сделки при него,нотариусът му бил предоставил проекти за нотариални актове и
той,респ. негов служител,изготвял документите за продажбите.Свидетелят К.Т.
заявява категорично,че той само се е явил при нотариуса да подпише нотариалните
актове,но не е изготвял документи и не знае кой е сторил това.Независимо от
противоречивите данни следва да се подчертае,че дори и ищецът или негов служител
да е изготвил проектите за нотариални актове и да е разполагал при изготвянето
им с нужните за прехвърлянето документи /скици,данъчни
оценки,пълномощни,решението на ТРС по гр.д.№*** г. по извършване на
делбата/,описани в приложенията към нотариалните актове,същият не би могъл от
последните да научи,че продаваните му земеделски имоти вече са били предмет на прехвърлителна сделка през 2013 г.В решението на ТРС по
извършване на делбата такива данни не се съдържат,респ.скиците и данъчните
оценки със сигурност са съдържали имената на продавачите-съделители
по гр.д.№*** г. на ТРС като собственици на имотите,защото априори
се приема,че в противен случай нотариусът не би изповядал сделките,ако е имало
и най-малко съмнение относно правата на собственост върху нивите-предмет на
продажбата.
Доводът на ищеца,че ответникът Г.
премълчал факта на липса на негова и на адв.К.Т.
надлежна представителна власт спрямо продавачите по процесните
сделки,е ирелевантен за спора и не следва да се
обсъжда,защото липсата на такава представителна власт не е била основание за евикцията на ищеца.По гр.д.№324/2015 г. на Т.ския районен съд е отхвърлен иск на ищеца Д.В.Д. срещу Г.
Х. А.,М. М. А. и Х.А. М. за установяване правото му на собственост върху нивата
от *** дка-имот №*** по плана на землището на с.Г.,общ.Т. на основание процесните договори за продажба от 04.02.2015 г. и за
осъждане на ответниците да му предадат владението
върху имота поради нищожността на съдебната делба по гр.д.№*** г. на
ТРС,обявена с влязлото в сила решение по гр.д.№9/2016 г. на ТРС,която нищожност
обуславя липса на право на собственост на продавачите върху получените от тях в
дял при нищожната делба земеделски имоти,респ. последните не са могли да
прехвърлят на купувача Д. В.Д. по сделките от 04.02.2015 г. права,които не
притежават.Позоваване на липса на представителна власт спрямо продавачите по
последните сделки е било налице по исковете-предмет на приложените гр.д.№444/2017
г.,445/2017 г.,446/2017 г. и 447/2017 г. на Т.ския
районен съд,производствата по които обаче са прекратени с влезли в сила
определения поради отказ от исковете и влязло в сила решение по същество на
споровете не е постановено.В този смисъл ищецът Д. не е бил отстранен от
закупените от него земеделски имоти в землището на с.Г. по причина на липса на
представителна власт на Т.Г. и адв.К.Т. спрямо
продавачите по сделките от 04.02.2015 г.
Съдът констатира обаче друго неправомерно
поведение на ответника Т.И.Г. като *** по време на водене на преговорите с
ищеца Д. за осъществяване на процесните продажби от
04.02.2015 г.Ищецът твърди,че като арендатор на земеделски земи и земеделски
производител в района на общ.Т. имал чести предшестващи контакти с ответника Г.,който
като пълномощник на собственици на земеделски имоти често му предлагал за
закупуване земи в землищата на общината.Понеже бил известен ***,работещ
преимуществено в района,с когото преди имал успешни взаимодействия,ищецът имал
пълно доверие на ответника Г..В случая обаче вероятно по причина на всяка цена
да се извърши продажбата ответникът Г. е проявил според съда недобросъвестност
при изпълнение на работата си като ***,като умишлено
е премълчал пред ищеца,който му имал пълно доверие,факта на осъществена през
2013 г. предходна продажба на имота-предмет на делбата по гр.д.№*** г. на ТРС-в
полза на трето лице.На 21.01.2013 г. единият от съделителите
Х. Д. се е снабдил с констативен
нотариален акт за право на собственост по давностно
владение и наследство върху нивата от *** дка /така нотариален акт №*** г. на
нотариуса Д.П. *** действие ТРС на лист 5 от гр.д.№*** г. на ТРС/.За тези
действия на Х. Д. ответникът Т.Г. е бил уведомен
още при съставяне на акта,като същият в отговора на исковата молба в детайли
разяснява при какви обстоятелства горният сънаследник се е снабдил с
констативния нотариален акт и признава,че именно той му е съдействал да се
сдобие с него.Веднага след съставяне на нотариалния акт Х. Д. в качеството на продавач чрез пълномощник
именно адв.Т.Г. сключва с третото лице Г. Х. А. по
време на брака му с М. М. А. на 21.01.2013 г. договор за покупко-продажба на
нивата от *** дка в землището на с.Г.,общ.Т. /нотариален акт №*** г. на
нотариуса Д.П. на лист 39 от делото/.Така горните трети на наследството лица
придобиват права на собственост върху сънаследствената нива,признати
впоследствие с решението по гр.д.№9/2016 г. на ТРС до размер на 1/4 ид.ч. от прехвърленото.Горната сделка на разпореждане е
извършена преди образуване на гр.д.№*** г. на ТРС за съдебна делба на нивата,но
приобретателите по нея не са били конституирани като съделители в делбата.След прогласяване нищожността на
съдебната делба останалите съсобственици на процесната
нива от *** дка Н.,М.,Ф. и С. продават на Г. Х. А. собствените си 3/4 ид.ч. от нивата /договор за продажба от 14.02.2018 г. по
нотариален акт №***г. на нотариуса Д.П. на лист 40 от делото/ и след тази
сделка третите лица Г.и М. А. се легитимират понастоящем като собственици при
режим на СИО на целия имот.Не може да се приеме за основателен доводът на
ответника Г.,че именно сделката от 2018 г. е увреждащата за ищеца Д..Увреждането
за него е настъпило преди тази сделка с невъзможността да придобие правото на
собственост върху нивите по сделките с него като купувач от 04.02.2015 г. и
прогласяването на съдебната делба,от която неговите праводатели
са черпели правата си,за нищожна.При положение,че сделките от 04.02.2015 г. не
са имали транслативно действие в полза на Д.,съсобствениците
на нивата са били свободни през 2018 г. да изберат на кого да прехвърлят
правото си на собственост и са го сторили.Същите не са били длъжни да продадат
правата си отново на ищеца.
Ответникът Т.Г. пространно обяснява в
отговора си на исковата молба защо считал,че сделката от 2013 г. нямало да се
отрази на правата на ищеца като приобретател по
договорите за продажба от 2015 г.Последващите
произнасяния на съдилищата по цитираните дела обаче го опровергават.Неучастието
на Г. Х. А. и М. М. А. в делбата е обусловило последващото
прогласяване на нищожността й,а нищожността на делбата е елиминирала транслативния ефект на сделките на разпореждане в полза на ищеца
Д. В.Д..Наясно или не с последиците от сделката през 2013 г. ответникът Т.Г. е
бил длъжен при преговорите с ищеца като купувач по сделките от 2015 г. да го
уведоми за факта на предходното разпореждане с имота през 2013 г. в полза на Г.
Х. А..Същият всъщност не оспорва факта,че не е уведомил ищеца за сделката от
2013 г.На въпрос на съда в открито съдебно заседание на 15.02.2021 г. дали е
сторил това същият отговаря уклончиво.Твърди,че „нотариалният акт,с който била
прехвърлена земята на Гюрсел,бил отменен“ с решението по делбата.Последното не
отговаря на истината.С решението по гр.д.№*** г. на ТРС по допускане на делбата
е обезсилен констативният нотариален акт,с който се е снабдил Х. Д..По валидността и транслативния
ефект на прехвърлителната сделка от 21.01.2013 г.
няма произнасяне на съда.Освен това ответникът Г. двусмислено заявява:“Мина
много време,той не може да не знае.Точно дали съм му казал…Сигурно съм му
казал.Не може да не му кажа“.Твърди,че още от 2013 г. ищецът и предходният купувач Г.имали
проблеми-Г.пречел на ищеца да влезе във владение на имотите.Тези твърдения са
абсолютно нелогични,като се има предвид,че до сделките от 04.02.2015 г. между
ищеца Д. и третото лице Г. Х. А. не е възможно да е имало „разправии“ за същите
имоти по въпроса за владението върху тях,тъй като Д. ги закупува през февруари
2015 г.В крайна сметка ответникът Г. уточнява,че споровете между двамата
започват един месец след сделките от 04.02.2015 г.,като очевидно именно тогава
ищецът узнава за сделката от 2013 г.Ответникът Г. не оспорва твърденията на
ищеца,че при преговорите за сключване на сделките от 04.02.2015 г. е действал и
от името на останалите продавачи,за които не е имал пълномощия,респ.
упълномощен от тях е бил адв.К.Т..Отношенията са се
развили само между ищеца и ответника Г.,като самият К.Т. при разпита си като
свидетел по делото споделя,че се е явил единствено при нотариуса да подпише
нотариалните актове и не е имал предхождащи разговори и отношения с ищеца по
повод сключване на договорите.В този смисъл отговорността за въвеждане на ищеца
в незнание относно статута на прехвърляните имоти е само на ответника Т.Г..
Добросъвестността при упражняване на ***
професия е изисквала ответникът Г. да запознае ищеца Д. като бъдещ контрахент на упълномощителя му Х.
Д. и на останалите съсобственици с
историята на имота и предоставяйки му коректно фактите да му даде избор да реши
дали да сключи сделките или да се откаже от тях.Ищецът е категоричен,че ако е
знаел за предходната продажба на същия имот,не би сключил договорите от
04.02.2015 г.,заради които е претърпял имуществена вреда в размер на
39 500 лв.Напълно житейски е оправдано при наличие на неясен статут на
имотите потенциалният купувач в името на сигурността да преосмисли желанието си
да сключи сделка за придобиването им.Постигането пълна защита на интереса на упълномощителя му Х. Д. и осигуряване продажба на земите му и тези на сънаследниците
му на всяка цена не е оправдание за проявата на недобросъвестност спрямо
купувача Д. и не следва да е за сметка на другата договаряща страна.Ответникът
е бил длъжен да изложи коректно фактите и тогава да остави на свободната
преценка на ищеца дали да сключи сделките или не.Последствията от премълчания
факт се оказват фатални за купувача Д.,който остава в крайна сметка без имоти и
без паричната сума,заплатил за тях като продажна цена.
*** професия е конституционно установена
дейност за подпомагане на гражданите и юридическите лица при защита на техните
права и законни интереси /чл.2 от ЗА/.Съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 и сл.
от ЗА *** е длъжен да упражнява съвестно своята професия и чрез своето
поведение при нейното упражняване и извън нея да бъде достоен за необходимите
за професията доверие и уважение.*** е длъжен да защитава правата на своя
клиент по най-добрия за него начин,но тази защита следва да е в съответствие с
върховенството на закона и морала.При защитата интересите на своя доверител ***
не следва да проявява недобросъвестност и да накърнява интересите на насрещната
страна в правоотношенията,което би било в ущърб на етичното поведение и добросъвестното
упражняване на професията,а освен това не следва да провежда защитата на
правата на доверителя си за сметка на накърняване правата на насрещната страна
в правоотношението.В случая неправомерното поведение на ответника Г.,сочещо на
недобросъвестно премълчаване на важен за интереса на ищеца факт,е обусловило сериозно
накърняване имуществения интерес на ищеца Д..Имуществената сфера на последния е
намаляла със сумата от 39 500 лв,платена от него
като продажна цена по сделките от 04.02.2015 г.
В хода на производството по делото
ответникът Г. е превел съхраняваната по негова банкова сметка ***,полагаща се
на доверителя му Х. Д. от продажбата от
04.02.2015 г.,в полза на ищеца Д.В.Д. /преводно нареждане от 11.01.2021 г. на
лист 150 от делото/.Този факт следва да бъде зачетен от съда като настъпил след
предявяване на исковете по смисъла на чл.235 ал.3 от ГПК.Така размерът на
имуществената щета от неправомерното поведение на ответника Г. е намалял в хода
на производството от 39 500 лв на 29 625
лв.Преведената от ответника на ищеца сума от 9 875 лв
не следва да се третира като негово плащане по предявената искова претенция по
чл.45 от ЗЗД-предмет на настоящото дело,при което и при липса на изрично
изявление на Г. дали плаща част от главницата или от законната лихва да се прилага
поредността по чл.76 ал.2 от ЗЗД при преценката кое
от задълженията /за главница или за законна лихва/ е погасено.Ответникът не
заплаща с горния банков превод от 11.01.2021 г. свое задължение към
ищеца-предмет на настоящия иск,а осъществява посредничество при изпълнение на „задължение“
на своя доверител Х. Д. за връщане от
последния на получената от него продажна цена по договора за продажба между
него и ищеца Д. от 04.02.2015 г. /забел. преди
разваляне на договора за продажба по съдебен ред такова задължение за връщане на
продажната цена все още не е възникнало/.С „връщане“ на горната сума от
9 875 лв от Х. Д. на ищеца Д.Д.
имуществената вреда на Д. от противоправното
поведение на ответника Г.,съизмерима с изплатената от Д. продажна цена по
договорите от 2015 г.,намалява с горната сума,т.е. към настоящия момент е в
размер на 29 625 лв.До този размер искът по чл.45 от ЗЗД срещу ответника Т.Г.
следва да бъде уважен като основателен,а в останалата част за горницата от
29 625 лв до 39 500 лв
подлежи на отхвърляне като неоснователен.На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД във
връзка с чл.84 ал.3 от ЗЗД ответникът Г. дължи на ищеца и обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата,считано от датата
на увреждането-03.02.2015 г.,когато е превел сумата от 39 500 лв по сметка на ответника Г..Ищецът обаче по съображения за
изтекла тригодишна погасителна давност спрямо част от вземанията за лихва
претендира законната лихва от датата 03.02.2017 г.,от която същата следва да
бъде присъдена.Тъй като размерът на щетата е намален със сумата от 9 875 лв едва на 11.01.2021 г.,следва да се присъди законната
лихва върху цялата претендирана сума от 39 500 лв за периода,начиная от
03.02.2017 г. до датата,предхождаща частичното намаляване на щетата-10.01.2021
г. вкл.,респ. следва да се присъди законната лихва върху сумата от 29 625 лв,считано от 11.01.2021 г. до окончателното й изплащане.
При частично отхвърляне на главния иск
съдът в случая не дължи произнасяне по останалите евентуални искове,защото не е
изпълнено условието за тяхното разглеждане.Останалите евентуално съединени
искове подлежат на разглеждане при заявеното от ищеца условие-ако главният иск
срещу ответника Т.И.Г. бъде отхвърлен по съображения за неоснователност поради
липса на твърдяното основание за ангажиране отговорността на ответника.В случая
съдът приема,че основанието е налице,но частично отхвърля иска поради
осъществено в хода на производството плащане,което е длъжен да зачете.Предвид
горното евентуалните искове не подлежат на разглеждане.
По делото са претендирани
съдебно-деловодни разноски от ищеца Д.Д..Ответникът Т.Г.
не е претендирал присъждане на разноски.Ищецът Д. има право на основание чл.78
ал.1 от ГПК на всички сторени от него разноски в производството независимо от
частичното отхвърляне на главния иск срещу Т.Г.,защото изначално към датата на
подаване на исковата молба искът е бил изцяло основателен,но поради осъществени
действия в хода на производството по делото /плащането от 11.01.2021 г./ същият
е станал частично неоснователен,но не по поради поведението на ищеца.Ищецът е
сторил следните разноски,които следва да му се присъдят:1 580 лв държавна такса за водене на делото /лист 2 от делото без
данни за платена банкова такса/;5 лв държавна такса
за издаване на съдебно удостоверение /лист 171 от делото без данни за платена
банкова такса за превода/;15 лв държавна такса за
вписване на възбраната по допуснатото обезпечение /лист 254 от делото-без
отразена банкова такса/;6 500 лв адвокатско
възнаграждение,от които 2 500 лв първоначално
частично плащане съгласно фактурата и пл.нареждане на листи 252 и 253 от делото
и 4 000 лв последващо
плащане съгласно фактура и пл.нареждане на листи 255 и 256 от делото-общ размер
на разноските 8 100 лв.Възражение за прекомерност на изплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение не е наведено от ответника Г..
Тъй като евентуалните искове срещу
Районен съд-гр.Т. и Държавата не се разглеждат и няма произнасяне на съда по
тяхната основателност,отговорност за разноски по същите не следва да бъде разпределяна,доколкото
начинът на разпределяне зависи от изхода по спора.
Водим от гореизложеното,Добричкият
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Т.И.Г. с ЕГН ********** *** да
заплати на Д.В.Д. с ЕГН ********** *** сума в размер на 29 625 лв /двадесет и девет хиляди шестстотин двадесет и пет
лева/,представляваща обезщетение за имуществени вреди,причинени на ищеца Д.В.Д.
вследствие нарушение от ответника Т.И.Г. на изискванията за добросъвестност при
осъществяване на дейността му като *** при договаряне и сключване на следните сделки
на разпореждане:между С. Д. като продавач и Д.В.Д. като купувач с предмет нива
от *** дка-имот №*** по КВС на с.Г.,общ.Т. по нотариален акт №*** г. на
нотариуса Д.П. *** действие ТРС;между Ф. Х. /Ф. С. М./ като продавач и Д.В.Д.
като купувач с предмет нива от *** дка-имот №*** по КВС на с.Г.,общ.Т. по
нотариален акт №*** г. на нотариуса Д.П. *** действие ТРС;между Х. /Х. / Д. като продавач и Д.В.Д. като купувач с
предмет нива от *** дка-имот №*** по КВС
на с.Г.,общ.Т. по нотариален акт №*** г. на нотариуса Д.П. *** действие
ТРС;между Н. Й. /Й./ като продавач и Д.В.Д. като купувач с предмет нива от ***
дка-имот №*** по КВС на с.Г.,общ.Т. по нотариален акт №*** г. на нотариуса Д.П.
*** действие ТРС;между М. Д. /М. С. М./ като продавач и Д.В.Д. като купувач с
предмет нива от *** дка-имот №*** по КВС на с.Г.,общ.Т. по нотариален акт №***
г. на нотариуса Д.П. *** действие ТРС,ведно със законната лихва върху първоначално
претендираната главница от 39 500 лв,считано от 03.02.2017 г. до 10.01.2021 г. вкл.,и
законната лихва върху присъдената главница от 29 625 лв,считано
от 11.01.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от Д.В.Д. с ЕГН **********
*** срещу Т.И.Г. с ЕГН ********** *** за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение за имуществени вреди,причинени на ищеца Д.В.Д. вследствие
нарушение от ответника Т.И.Г. на изискванията за добросъвестност при
осъществяване на дейността му като *** при договаряне и сключване на
горепосочените сделки на разпореждане,в частта за горницата от 29 625 лв до 39 500 лв,ведно със
законната лихва върху тази горница,считано от 11.01.2021 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Т.И.Г. с ЕГН ********** *** да
заплати на Д.В.Д. с ЕГН ********** *** сторени в първата инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 8 100 лв
/осем хиляди и сто лева/.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен
съд-гр.Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: