№ 193
гр. Пазарджик, 31.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
и прокурора Б. В. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Бишуров Наказателно дело
от общ характер № 20215220201705 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Подсъдимата СТ. Д. АНЧ. не се явява – редовно уведомена от
предходното съдебно заседание чрез адв.Р.Н.. Явява се нейният защитник
адв.Р.Н., надлежно упълномощен.
Явява се свидетелят Т. Люб. Анч. – редовно призована.
За РП-Пазарджик се явява прокурор П..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ постъпилото по делото за послужване гр.дело
№237/2012г. на РС - Пещера в оригинал. От материалите по делото става
ясно, че ответникът по него, а именно подсъдимата в настоящото
производство, не е взела участие в делото, както и че постановеното по него
1
Решение № 233/23.04.2012г. не ѝ е било съобщавано.
Страните /поотделно/: Да се приеме.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: всички материали,
съдържащи се в гореописаното гражданско дело.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Т. Люб. Анч. – на 56 години, от с.Бяга, обл.Пазарджик, българка,
българска гражданка, омъжена, работеща, неосъждана, майка на подсъдимата.
На свидетеля се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.
СВ. А.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Т.А.:
СВ. А.: След развода дъщеря ми замина за чужбина с един човек от
гр.Пещера, който беше приятел на бившия ми зет и замина да работи, защото
след развода баща й не пожела тя д остане вкъщи. Тя никога не беше
споделяла проблемите си с него, а само с мен и той не можа да приеме
развода й. Тя замина да работи в чужбина, но от там натам нямахме никаква
връзка с нея години наред. Ние не знаехме какво се случва с нея и жива ли е
дори. Бяха такива времена едни много тежки. Ставаха някакви неща и аз като
майка нямах представа дали е жива, нямах никакъв контакт с нея. Тя е искала
да осъществи контакт, но човекът, с който замина, не й го е позволил това.
След години наред след като направи опит чрез телефона на неговата дъщеря
тя се обади и да каза, че поне е жива. Каза, че не работи и няма как да се
обажда. Занимавала се с неговото дете. Когато те отиваха на училище,
понякога успяваше да вземе телефона на детето или по други хора да ми
изпрати вест, че въобще е жива, което аз и това не знаех. През времето,
когато ми се обаждаше, тъй като поддържахме близки контакти с бащата на
2
детето и бабата и бяхме като едно семейство, аз знам, че е изпращала колети,
когато е можела, но те са връщани, не са приемани от бащата. През 2015
година вече ми се обади е казва: „Мамо, не мога да издържам повече, не знам
какво ще правя“. Със синът ми декември месец заминахме при нея в
Германия да видим какво се случва, защото нейното си беше един вид вик за
помощ. Нещата бяха точно такива, каквито съм си ги представяла по филмите
само - затворена вкъщи без работа и единственото задължение да готви и
гледа неговите деца и без контакти. Тогава отидохме в полицията в Германия
в гр.Билефелд до Мюнхен и подадохме жалба, намерихме квартира и просто я
отвлякохме със сина ми. От там се почна аз два месеца стоях там и имаше
постоянно преследване, той ни свали номерата на колата, тропаше, викаше.
Подадохме нова жалба и от полицията го извикаха и казаха, че няма право да
се приближава до нея и търси контакт с нея. Докато вървят делата и се точат
тя не можеше да си дойде, трябваше да се разведе с него. Тя беше в брак с
него. Той я е принудил да сключат брак и забранил контакти с нас, защото
знае, че ако има контакт с нас, ще има контакт и детето. Три години
продължиха тези дела. Синът ми остана при нея без тя да работи. Той
работеше и я издържаше, за да може да е под негов надзор и да не се случи
нещо с нея. Независимо че имаше от там закрила, този човек не спря и
понеже имаха те много събрани доказателства във вид на телефон, компютър
и обра им квартирата и им взе всичко. В крайна сметка се разведоха. Докато
мина време и тя се успокои и в друг град Франкфурт намериха квартира и се
преместиха и започна работа и тогава моят син си дойде. До тогава стоя при
нея. Сега дъщеря ми е в Германия, но се омъжи за едно момче от Турция и
той работи в Германия. Прибраха се през 2021 годна да сключат брак в
Турция. Тя не можеше да се прибере тук. Няма къде да отиде. Баща все още
не приема, той цял живот не е чул гласа. Сега в момента нейният съпруг,
понеже тя е бременна в четвърти месец, изплаща издръжката. От три години
са заедно , но той се грижи за нея и изплаща издръжката на детето от 2019
година.
През 2018 година детето се обади, понеже всеки петък, събота и неделя,
детето беше на село при нас. Когато имаше проблем, баща му се обаждаше,
че дядо е по-строг и да идем да поговорим. Болно ли беше ние бяхме до него.
В петък вечерта ние вземахме детето и досега преди да почнат делата, до
преди месеци ние си бяхме постоянно в контакт с него. Не исках да бъде то
3
само, искахме да разчита на нас и да знае, че ни има, независимо, че майка му
я няма. Детето трябва да знае, че знае близки. Не може да е сам и само баща
му да се грижи. Ако нещо се случи, трябва да има някой, който да му е
близък. В петък, събота и неделя си беше на село и го взимахме и го карахме
с мъжа ми. Мъжът ми за детето нямаше нищо, грижеше се като за наше дете.
Миналата годна дъщеря ми започна чрез новия си съпруг да плаща
издръжка. Дъщеря ми миналата година март месец беше в Българи за 5 дни.
Беше вкъщи тогава. Баща не позволява, но ние имаме два етажа - единият е
на сина ми и аз казах, че аз ще тръгна с нея, ако той не позволи тя да остане.
Това са 5 дни. През тези 5 дни всеки ден разговаряше тя с детето по много
въпроси. То споделяше всичко, но беше затворено от бащата и не му се
позволяваше да се видят. Ние бяхме до Пещера в полицията и през половин
час звънеше на детето бащата къде се намира, случайно да не се види с майка
си. Аз го уважавам него много. Него го приемам, както дъщерята и детето.
Той никога не позволи никакъв контакт, нито на нея с детето, нито да му
отговори, когато го пита как е детето. Телефонът му не е сменям, откогато
бяха женени. Той живее при баща си и няма как да Ви каже, че е търсен от
майка му. Миналата година февруари месец ми казва: „Бабо, ще ви чакам в 5
ч.“. Отивам и детето е с две раници и една найлонова торба. Питам: „Какво
става бе, бабе?“. Той ми отговаря: „Бабо, събрах си багажа, защото татко ме
изгони“. Питам: „Какво си направил?“. Детето казва: „ Каза, че не може да ме
издържа вече и не може да се грижи повече за мен. Каза да се оправям“.
Дойде детето на село, взехме го с дядо му, то си е наше. Той каза на майка си
какво се е случило. Майка му каза: „Каквото и да си направил ще кажеш, че
се извиняваш и се ще се прибереш при него. Той е човекът, който се грижи за
теб“. Когато баща му заживя с друга жена, имаше проблем, че неговата
майка не позволява да живеят при детето. Майка му му говореше: „П., няма
да взимаш страна. Баща ти трябва да слуша, защото баба ти ще остарее и
някой трябва да се грижи за нея“. През 2018 година тя беше тук, защото той я
помоли да му извади пълномощно на баща му, за да може да пътува в
чужбина детето. По негова лична молба. Ако тя нямаше контакт и ако беше
незаинтересована, щеше ли да се дръпне от там, за да вземе пари на заем и да
дойде само за това, за да му подпише и да се върне. Тя никога нищо не е
отказала на това дете, каквото и да е пожелало. Няма значение какво казва
той. На мен съвестта ми е чиста, че въпреки всичко, когато е намирала начин,
4
винаги е гледала да го зарадва по някакъв начин. Изпращаше на мен пари,
които аз ги давах, но ги давах на бащата. Това е в продължение на 4-5 години.
Изпращаха ги други хора тези пари, а не тя лично. Когато е можела да спести,
нейна приятелка ми пращаше парите и аз ги давах на бащата. Дойде един
момент, в който П. почна да си ги иска и да не ги дава на баща му, защото той
знаеше, че майка му му изпраща. Винаги казвам: „Това е от майката ти за еди
какво си“. Не искаше вече да ги дава на баща си. Нямаше първи учебен ден,
детска градина, винаги съм била до това дете с всичко. Тръгва си от село
винаги с джобни за цялата седмица. Каквото има нужда, да се купи. Вярно,
лишен е от майчина милувка, аз разбирам, че тя е виновна, но детето не е
било лишено от нищо, за разлика от много други деца, които не са имали
възможност да живеят като него.
Дъщеря ми, когато започна работа през 2018 година, започна да събира
пари. Всички вноски от 2019 година насам са платени. От момента, в който
свършва обвинението, до настоящия момент всичко е платено.
На основание чл. 283 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства по делото: незаверени
копия на съдебни решения л.8-18, уведомително писмо до ДСИ при РС -
Пещера, справка за съдимост и характеристична справка за подсъдимата,
справка за задгранични пътувания, заверени копия на съдебни решения - л.38-
43, справка за задгранични пътувания, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние за подсъдимата, актуална справка за съдимост
за подсъдимата.
АДВ. Н.: Представям и моля да приемете следните заверени документи
в превод. На първо място – документ, удостоверяващ, че подсъдимата е
бременна. На второ място - документ за сключен граждански брак. На трето
място – удостоверение, от което се вижда, че през от 2015-2016 е взимала
социални помощи в Германия и две извлечения от нейните сметки за
инкриминирания период, от които се вижда какви доходи е имала, в какви
периоди е работила, какви трудови доходи и какви доходи от социални
помощи е взимала.
5
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
Съдът намира, че искането на защитата е основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: подробно изброените
по-горе от адв.Н..
Страните /по отделно/: Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин съдия, поддържам обвинението
така, както е внесено с ОА. Събраха се доказателства, че въпреки всичко
майката на детето е изпращала по някакъв начин някакви пари, но доколкото
са били изпращани, става ясно, че те са след инкриминираната дата в ОА. На
първо място, това са суми, изпращани от новия съпруг на подсъдимата.
Имахме някакви данни, че бащата е получавал помощи от общината.
Плащането на суми от общината обаче не освобождава подсъдимата да дължи
издръжка. Уточнението, което направи колегата, е правилно, че всички тези
плащания са за период извън инкриминирания в настоящото дело. Във връзка
с представените днес писмени доказателства по гражданското дело е вярно, че
ответницата по делото не е била уведомена. Тя е била обаче редовно
призована от съда и в съдебно заседание не се е явила. Няма как подсъдимата
да се оправдава, че не е знаела. Факт е и казаното, че е знаела всички съдебни
решения от съда, независимо че не е била уведомявана от съда. Тя е
поддържала връзка с майка си и със сина си. Упълномощила е лично през
2019 година колегата да се занимава с делата срещу нея и има приложено
пълномощно да се запознава с материалите по гражданското дело. Следва да
приемем, че е знаела за дължимата издръжка. Доколкото се навежда
възражение, че не е била в състояние да изплаща издръжка, то това не е
доказано. Дори от това, което представи колегата, е видно, че тя е имала
6
доходи, независимо дали са били помощи или не. Относно тези
обстоятелства, които изтъкна свидетелят Таня Анчев, като говори за това, че
подсъдимата през целия този период 2006-2019 година не е имала възможност
при добро желание да заплаща, то тя е пращала подаръци, които не може да
заместят самата парична сума и това означава, че е разполагала с възможност
да изплаща. Считам, че следва да бъде призната за виновна подсъдимата по
повдигнатото обвинението в ОА и съдът да наложи едно справедливо
наказание.
АДВ. Н.: Уважаеми господин съдия, по казуса може да се говори много и
не чак толкова много. Видно от обясненията на подсъдимата в ДП, тя
признава вината си, наясно е с цялата ситуация. Лично пред мен е правила
възражение, че чрез други хора е изплащала някакви суми на бившия си
съпруг и детето си, за което съм обяснила, че първо няма доказателства за
това и издръжка се дължи на родителя. В тази насока не оспорваме по
никакъв начин обвинението и сме съгласи с него и периода, но според нас са
налице редица обстоятелства, които трябва да бъдат взети предвид, когато
постановявате своя акт. На първо място, искам да обърна внимание върху
гражданското дело, с което е увеличена издръжката от 70 лв. на 140 лв.
Уважаемият прокурор каза, че има доказателства, че е редовно призована.
Това не е вярно. По делото няма никакви доказателства, че е била призована,
по какъвто и да било начин, по делото. Нещо повече – съдът не е счел за
необходимо да назначи особен представител. Решението не е било връчено
по надлежния ред, да не кажа по никакъв ред и начин. По изпълнителното
дело, което е образувано въз основа на този изпълнителен лист, поканата за
доброволно изпълнение е връчена на г-жа Т.А., която долу е написала
изрично „С. не живее в България и няма връзка с неря и не мога да я уведомя
по никакъв начин за решението“. Изпълнителното дело го няма тук, но това е
един елемент и факт, който според мен достатъчно красноречиво говори, че
някой някъде не си е свършил работата. Моля, съдът да редуцира
задължението, което С.А. има по отношение на издръжката, като изчисли
размера на самата издръжка, която дължи на базата не на последното, а на
предпоследното решение от 70 лв. на месец. Според мен са налице редица
обстоятелства, които в голяма степен смекчават вината на подсъдимата.
Както каза майка , на която няма основание да не вярваме, налице са факти,
че тя е била едва ли не отвлечена и затворена в Германия от втория си съпруг,
7
който не е давал средства за комуникация и не е давал да работи и тя не е
имала възможност да изплаща издръжка на детето си в България. Когато
постановявате своя съдебен акт, следва да имате предвид и настоящото
положение на подсъдимата, че е бременна в четвърти месец и има нов брак и
в този ред на мисли според мен ефект ще има едно наказание, определено
около минимума и което бъде отложено по реда на чл.66 от НК, предвид
всички факти и обстоятелства, които сме изложили. Аз съм се явявал на
такива дела и от двете страни и съм наясно, че който е здрав и способен,
дължи издръжка, но тя е била поставена в такива условия в чужбина, където
не е имала възможност да полага труд и да изплаща издръжка на детето си.
Както каза свидетелят Т.А., изпращала е колети, които са били връщани от
бащата. Отделно от това, свидетелят А. потвърди, че в целия период дерето е
получавало грижи и финансови средства от нея и съпруга й – бабата и дядото.
Пак казвам, че това само по себе си не е издръжка, но е помощ за родителя,
който още повече, че в един период е получавал дължимата издръжка от
Община Пещера, което според нас до голяма степен е намалило вредните
ефекти от неплащане на издръжката. Моля, да постановите присъда, с която
да признаете подсъдимата за виновна и да определите едно възможно най-
ниско наказание, което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови присъдата си,
след което обяви същата на страните и разясни реда и сроковете за обжалване
и протестиране.
Съдът РАЗПОРЕЖДА след влизане на присъдата в сила гр.дело
№237/2012г. да бъде върнато на РС - Пещера поради отпаднала
необходимост.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 14.40 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8