РЕШЕНИЕ
№ 22324
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110144176 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 411, изр. 2 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
Застрахователна компания „Уника“ АД срещу ЗЕАД „БУЛСТРАД Виена Иншурънс
Груп“ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 477,08 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 10.10.2024 г. в гр. София, бул.
„Сливница“, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателно погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с
което са причинени вреди на застрахования при него автомобил „Фолксваген Поло“,
рег. № . Поддържа, че вредите са на стойност 7572,46 лева, в който размер е изплатил
застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента – водач на
товарен автомобил „Рено“, рег. № , поради което в полза на ищеца възниква регресно
вземане срещу него за платеното обезщетение. Твърди, че след покана ответникът е
възстановил част от дължимата сума, като е останал непогасен остатък от 477,08 лева,
поради което претендира същия. Моли съдът да уважи предявения иск, като присъди и
законна лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до погасяването.
Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът признава факта на настъпило ПТП, както
и че след извършено отчитане на наличието на причинно-следствена връзка с
посочения механизъм на увреждане, е определило дължимото се застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 7095,38 лева, което е възстановено на ищеца чрез
извършено плащане на посочената сума. Сочи, че за определяне на размера му е взета
1
действителната пазарна стойност. Не оспорва факта, че е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на товарен автомобил „Рено“, рег. № към датата на
процесното събитие. Счита, че претендираното от ищеца обезщетение надхвърля
размера на действителните вреди. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 30.09.2025 г.,
приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 13.11.2025 г. без
възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване между страните са отделени фактите: че на посочените в исковата молба
дата, място и механизъм на ПТП, между МПС, застраховано при ищеца по застраховка
„Каско на МПС”, и МПС, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност”, е реализирано ПТП с посочените в описа щети, което представлява
покрит риск, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в претендирания размер, както и че преди подаването на
исковата молба ответникът е получил регресна покана, в резултат на което е
възстановил на ищеца сумата от 7095,38 лева.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказани.
Предвид посоченото, доколкото е безспорно наличието на противоправно и
виновно поведение на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” водач, с което са причинени вреди на застрахован при ищеца лек
автомобил по имуществена застраховка „Каско“, по което ищцовото застрахователно
дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 7572,46 лева, то е
установено основанието за отговорността на ответника по регресния иск по чл. 411 КЗ,
като единственият спорен въпрос по настоящото дело се явява размерът на вредите.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи, без прилагане на обезценка.
2
По делото е прието заключение по съдебна автотехническа експертиза, която
съдът кредитира като пълна и компетентно изготвена. Експертът, в отговор на
поставените задачи, е посочил, че на 10.10.2024 г. в гр. София е настъпило ПТП между
товарен автомобил „Рено“ с рег. № и лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. като
щетите по последния лек автомобил са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Към датата на застрахователното събитие е отразено, че увреденият
автомобил е бил в експлоатация от 8 години, 5 месеца и 22 дни от датата на
първоначалната регистрация – 18.04.2016 г. Видно от експертното заключение,
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.
№ изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 10 721,05 лв., а
стойността, изчислена на база пазарни цени на официалния за марката „Фолксваген“
сервиз, към датата на ПТП, е 16 358,28 лв. Съгласно заключението, не са налице
доказателства, от които може да се направи извод, че към датата на настъпване на
ПТП процесният автомобил се е намирал в период на производствена гаранция.
Посочено е, че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил
„Фолксваген Поло“ с рег. изчислена на база средни пазарни цени на алтернативни
резервни части и средно пазарни цени на труда от доверени сервизи, различни от
официалния за марката „Фолксваген“ сервиз, цени към датата на ПТП е 7974,48 лв.
Изчислено е освен това, че средно пазарната стойност на един човекочас труд за
извършване на автотенекеджийски и монтьорски операции към датата на процесното
ПТП е 30 лв. на час без ДДС., а за сервизи различни от официалния за марката
„Фолксваген“, е 25 лв. на час без ДДС.
Съгласно решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.;
решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т.
д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на
ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., за
възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по
средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да
се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени
ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ. Макар
и частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на
настъпване на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да
намери части, със същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и
техният размер е неговата действителна вреда.
При частична повреда, какъвто е настоящият случай, размерът на
застрахователното обезщетение е равен на възстановителната стойност на
имуществото. Според нормата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид
и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка. Доколкото чл. 400, ал. 2 КЗ изрично предвижда, че
стойността на застрахователното обезщетение при частична повреда следва да бъде
изчислена на базата на цената на нови части, съдът намира, че обезщетението следва
да бъде изчислено именно въз основа на стойността на нови части, чрез които
автомобилът би се възстановил в същия вид и качество. Същевременно стойността,
изчислена на база на средни пазарни цени е стойността, която съдът преценява като
обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена
след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на
който оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и други
доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на
цените на двата вида икономически субекти. Във връзка с горното съдът счита, че
3
размерът на обезщетението следва да бъде определен именно на база средни пазарни
цени към датата на процесното ПТП, доколкото застрахователят не дължи да покрие
избора на марка части, алтернативни доставчици, както и самия майстор, извършващ
отстраняването на щетата. Ако се приеме противното, то би се стигнало до
преодоляване на забраната за неоснователно обогатяване при застраховането.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми - на
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - размерът на
извършеното плащане – 7572,46 лева. Безспорно е между страните, че след получаване
на регресната покана ответникът е заплатил застрахователно обезщетение, което
възлиза на сумата от 7095,38 лева, поради което се налага извод, че не е погасил
пълния размер на дължимото обезщетение. Предявеният иск следва да бъде уважен в
пълен размер, доколкото представлява непогасеният остатък от 477,08 лева, като в
полза на ищцовото дружество следва да се присъди и законна лихва върху главницата,
считано от подаването на исковата молба до окончателното погасяване.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Съгласно представения списък на разноските по чл. 80
ГПК /л. 97 от делото/ ищецът претендира разноски в общ размер на 730,00 лв., от
които: 50,00 лв., представляваща държавна такса за образуване на производството;
200,00 лв., представляваща депозит за вещо лице и 480,00 лв. – претендирано
адвокатско възнаграждение.
По делото е представен договор № 38 от 31.07.2025 г. към Рамков договор межзу
ЗК „Уника“ АД и Адвокатско дружество „Грозданов и М.“, ведно с Приложение № 1
към него. В чл. 5 от договора е уговорено, че адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство пред първа съдебна инстанция следва да се заплати по
банкова сметка на дружеството, като същата е посочена. По делото е представен и
препис от издадена фактура № ********** за посочената сума от 05.08.2025 г.
Съгласно Тълкувателно решение № 6/2012 г. по т.д. 6/2012 ОСГТК на ВКС разноски
могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК, само когато е доказано
извършването им в производството. Ето защо, в договора за правна помощ следва да
бъде указан вида на плащане, който в процесния случай е уговорен да бъде по банков
път. В тези случаи плащането следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В настоящия случай
ищцовото дружество не е представило доказателство за заплащане на посочената сума.
Представената по делото фактура не представлява документ, който да удостовери
постъпването на сумата по банковата сметка на адвокатското дружество, респ. нейното
заплащане. В обобщение, с оглед липсата на доказателство за извършеното плащане, в
полза на ищеца не следва да бъде присъдена сума в размер на 480,00 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, поради което и съдът не дължи
произнасяне по направеното възражение за прекомерност от ответната страна.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 250,00 лева, представляваща разноски за заплатена държавна такса и
възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ********* да
заплати на Застрахователна компания „УНИКА“ АД, ЕИК ********* сумите от:
4
477,08 лева на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща
незаплатена част от регресно вземане за изплатено по договор за застраховка
„Каско +” обезщетение за вреди на лек автомобил марка автомобил „Фолксваген
Поло“, рег. №, причинени от застрахователно събитие, настъпило на 10.10.2024 г.
в гр. София, бул. „Сливница“, ведно със законната лихва върху сумата от
21.08.2025 г. до окончателното й погасяване;
250,00 лева на основание 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5