Решение по дело №268/2020 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 118
Дата: 13 юли 2020 г. (в сила от 19 август 2020 г.)
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20205620200268
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

                      град Свиленград, 13.07.2020 година

 

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година, в състав:                                                       

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева

 

при секретар: Т.Т., като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 268 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 007/2020 от 29.04.2020 година на Председателя на Държавната комисия по хазарта (ДКХ), с което на „С.П.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, представлявано от Изпълнителните директори К.Ф.К.и Х.Е., за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Общите правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри с игрални автомати (Правилата) е наложено на основание чл.108,ал.1 от Закона за хазарта/ЗХ/ административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3 000 лв.

 Дружеството-жалбоподател чрез процесуалния си представител – адвокат И.Д. моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен – издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, а именно: за констатираните няколко идентични нарушения по чл. 4, ал. 1, т. 4 от Правилата са издадени НП за всяко нарушение по отделно, което било направено в разрез с духа и целта на закона; нетипично било въз основа на един Констативен протокол (КП), установяващ един тип нарушения да се издадат множество Актове за установяване на административно нарушение (АУАН), както и НП и бил издаден в нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

В съдебната фаза, дружеството жалбоподател -редовно призовано, не изпраща представител. За тях се явява адвокат И.Д. и адв. М.Д., които пледират за отмяна на обжалвания акт.

Представят Писмена защита, в която излага съображенията си относно незаконосъобразността на обжалвания акт, които съображения се припокриват с тези, изложени в Жалбата.

Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза към жалбата се ангажират  писмени доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -  Председателят на ДКХ, редовно призовани, изпращат представител –юрисконсулт Васко Д., който пледира за потвърждаване на обжалваното НП.

Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Дружеството-жалбоподател е организатор на хазартни игри с игрални автомати за обект в град Свиленград, бул.„България” № 28, област Хасково, за което има издаден лиценз от ДКХ с номер на Удостоверението 000030-9931 от дата 24.07.2019 година със срок на действие 10 години/заверено копие приложено по АНПр/.

На 07.08.2019 година св. Б.А.Й., св.В.Д.К. и Т. Б. М., служители в ДКХ, в изпълнение на служебните си задължения и на основание Заповед № П-294/06.08.2019 година на Председателя на ДКХ ( приложена по АНПр), извършили проверка по Закона за хазарта (ЗХ) в игрална зала, находяща се на посочения по-горе адрес, в която се организират хазартни игри с игрални автомати от дружеството-жалбоподател.

     Свидетелите и колегата им Т.М. установили, че обектът работи, като в него са управителя на залата Г.Н.М.и крупието –М.И.М.. В хода на проверката установили,че в игралната зала се провежда допълнителна /бонус/ игра „ Macau fortune  bonus”. Установили още,че посочената бонус игра се провеждала всеки месец от октомври 2018г.,като за всеки един от месеците в ДКХ била представена заповед от организатора,с която се учредявала бонус играта.

В тази връзка служителите на АНО  поискали да им се представят екземпляри от месечните отчети на обекта за изплатени парични и предметни награди при допълнителната (бонус) игра в игралната зала – „Macau fortune  bonus”, провеждана от месец октомври 2018 година до месец юли 2019 година, но такива не им били представени.

Били снети обяснения от Г.Н.М.и от В.И.Д..

След приключване на проверката,в същият ден на място свидетелите съставили Констативен Протокол/КП/ с № 006999 от 07.08.2019 година, в който в т. 5 отразили констатираното нарушение.

С Писмо с изх.№ П-294/2019г. от 21.01.2020 година, дружеството-жалбоподател било уведомено че негов представител следва да се яви на 27.01.2020 година в сградата на АНО за съставяне на АУАН, както и какви са последствията при неявяване, като липсват ангажирани доказателства за доставянето му до адресата.

Предвид констатираното нарушение, в кръга на службата си, свидетелят Б.А.Й. – Инспектор в Дирекция „Лицензионна и контролна дейност, отдел „Контролна дейност” в ДКХ, съставил против дружеството-жалбоподател и в присъствие на негов пълномощник/и процесуален представител по делото/ – адвокат И.Д. АУАН с № 007 от дата 03.02.2020 година.

Това процесуално действие се извършило и с участието на свидетеля – В.Д.К., очевидец на нарушението.

В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на фактическото нарушение, свързано с неизпълнение на задължението от страна на организатора на хазартни игри да води месечен отчет за изплатени парични и предметни награди при допълнителна (бонус) игра в игралната зала, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Правилата, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на процесуален представител на дружеството-жалбоподател -  адвокат И.Д., който не е направил възражения против констатациите в Акта.

Представителните правомощия на адвокат Д. да представлява дружеството,в това число и да получи АУАН се доказват от приложеното в кориците на Административнонаказателната преписка (АНП) Нотариално заверено Пълномощно от дата 13.12.2019 година. 

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок, е постъпило Възражение от адвокат М.Д., в което са наведени идентични твърдения с тези в Жалбата. Представителните правомощия на адвокат Д. се доказват от приложеното в кориците на делото Пълномощно от дата 13.05.2019 година. 

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Председателят на ДКХ издава процесното НП № 007/2020 на 29.04.2020 година.

В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл. 4, ал. 1, т. 4 от Правилата и налага на дружеството-жалбоподател административно наказание „Имуществена санкция” в размер 3 000 лв.

В Обжалваният акт АНО е изложил мотиви защо не уважава депозираното Възражение.

НП е редовно връчено на пълномощника и процесуален представител на дружеството-жалбоподател – адвокат И.Д., на 13.05.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Представителните правомощия на адвокат Д. се доказват от приложеното в кориците на АНП Пълномощно от дата 13.12.2019 година. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

 Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 4 от Правилата, тъй като като организатор на хазартни игри трябва да води месечен отчет за изплатени парични и предметни награди при допълнителна (бонус) игра в игралната зала. За това нарушение на основание чл. 108, ал. 1 от ЗХ на нарушителя е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3 000 лв.

Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗХ, вр.Правилата се доказва предвид факта, че Б.А.Й. заема длъжността „Инспектор” в Дирекция „Лицензионна и контролна дейност, отдел „Контролна дейност” в ДКХ и от приетата по делото Заповед № П-294 от 06.08.2019 година на Председателя на ДКХ.

Материалната компетентност на АНО да издава НП за нарушения по ЗХ, вр.Правилата, е налице вземайки предвид факта, че Г.И.Й. е назначен на длъжността „Председател на ДКХ”, т.е. Председателят на ДКХ се явява носител на санкционна власт, дадена му в длъжностно качество (заемана длъжност) по силата на чл. 31, ал. 1, т. 11 от ЗХ. Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП е служебно известна на Съда.

Приети като доказателства по делото ,представени от страна на дружеството-жалбоподател са и Задължителни игрални условия и правила за организиране и провеждане на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала”С.П. МАКАО” гр Свиленград,бул.България №28, утвърдени с Решение на Министерството на Финансите,Държавна Комисия по Хазарта с №000030-5585/10.05.2019г., Задължителни правила за организация на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала „С.П. МАКАО” ,гр Свиленград,бул.България №28 и задължителни образци/документи/за счетоводната отчетност/ утвърдени с Решение на Министерството на Финансите,Държавна Комисия по Хазарта с №000030-1837/ 23.02.2018г./,ведно с приложенията към тях /л.22-л.27вкл./,като съгласно чл.4,ал.1,т.1 от същите Организаторът на хазартни игри води дневни и месечни отчети за получените и изплатени суми от участие в хазартни игри в игралната зала,както следва-т.4 -Месечен отчет за изплатени парични и предметни награди при допълнителни/бонус/ игри или турнири в игрална зала-по образец съгласно Приложение №4 към настоящите правила,Уведомление  с вх.№2251/16.07.2019г.до ДКХ от дружеството жалбоподател,с което представят заповеди за 5бонус игри, както и Заповед№288/09.07.2019г. издадена от дружеството за учредяване на процесната бонус игра/общите й условия,теглене и други, като видно от последната въз основа на теглене на печеливши участници на два етапа ,притежаващи промоционален билет /Prоmotion ticket/получен при конкретни условия ,получават печалби -6 бр. на стойност 100лева и 1бр. на стойност-1000лева,като съответно печалбите се заплащат съгласно чл.14-15 от игралните условия и правила  .

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебното заседание, свидетели Б.А.Й. и В.Д.К..

Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Б.А.Й. и В.Д.К., които са последователни, без вътрешни противоречия, взаимно допълващи се и логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към представители на дружеството-жалбоподател, което да ги провокира превратно или недостоверно да пресъздават обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на дружеството-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Основания за критика по отношение на показанията на посочените свидетели – служители на ДКХ, не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на ДКХ, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че актосъставителят е и свидетел, извършил проверката и установил нарушението, и независимо от това, че лицето е в служебно правоотношение с АНО, това не го прави заинтересувано лице, тъй като в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН (в този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова). Ето защо, според Съда показанията на посочените свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от дружеството-жалбоподател, с оглед установения факт, че като организатор на хазартни игри не е изпълнило задължението си да води месечен отчет за изплатени парични и предметни награди при допълнителна (бонус) игра в игралната зала. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано  лице и е процесуално допустима.

Преценена по същество, съдът намира същата за неоснователна, за което се излагат следващите правни  съображения:

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си относно преценка на доводите, наведени във Възражението, депозирано от процесуален представител на дружеството-жалбоподател, и събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства.

Следва също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова. Независимо от изложеното АНО изрично в НП е посочил, че оставя без уважение депозираното от дружеството-жалбоподател (чрез процесуалния му представител) Възражение.

Следва да се посочи, че представител на дружеството-жалбоподател не е присъствал при съставяне на АУАН и същият е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН след като служителите на АНО са предприели необходимите действия за осигуряване присъствието на представител на „С.П.” АД при съставяне на АУАН. Дори да се приеме, че при съставянето на Акта е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и по-специално на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, то не е довело до ограничаване правото на дружеството-нарушител да се защити във връзка с отразените в Акта констатации, въз основа на които е била ангажирана и неговата административнонаказателна отговорност, тъй като Актът (според приложените по делото материали) е бил подписан (и надлежно връчен, предявен) на надлежно упълномощен представител на дружеството-жалбоподател (съгласно приложеното Пълномощно с нотариална заверка на подписа на двама от Изпълнителните директори на дружеството-жалбоподател, те упълномощават адвокат И.Д. да ги представлява пред ДКХ по отношение на всички правни и фактически действия, свързани с получаване на АУАН), който е имал възможност да се запознае с отразените в него констатации към датата за извършване на връчването, както е бил запознат и с правото в 3-дневен срок от подписването му да направи писмени възражения по него (каквито са и направени). Ако се приеме, че е налице нередовност на АУАН, поради това че е съставен в отсъствие на представител на дружеството-нарушител, то тя е преодоляна по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е налице безспорна установеност на деянието и нарушителя, като с връчване на НП дружеството-жалбоподател е могло да организира ефективно защитата си в процеса. Т.е. след като на дружеството-жалбоподател е връчен Акта и е имало възможност да се запознае с отразените в него констатации, въпросното обстоятелство, както и осъществените впоследствие действия във връзка с обжалване на НП налагат извода, че то очевидно е реализирало пълноценно правото си на защита. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 348, ал. 3, т. 1, вр.ал. 1, т. 2 от НПК, процесуалното нарушение е съществено, само ако то е довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. В случая правата на жалбоподателя не са ограничени по никакъв начин. На следващо място следва да се отбележи, че съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат, което в настоящия случай не е налице.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние  е идентично, като изрично е посочено, че дружеството-жалбоподател като организатор на хазартни игри не е изпълнило задължението си да води месечен отчет за изплатени парични и предметни награди при допълнителна (бонус) игра в игралната зала. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Фактът, че при посочване на фамилното име на Изпълнителния директор К.Ф., наказващият орган го е посочил грешно, не води до различни правни изводи, тъй като не се засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил),още повече,че се касае за отговорност на ЮЛ,което е правилно индивидуализирано посредство неговото име и ЕИК,а не на физическо такова.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 90, ал. 2, вр.чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗХ и чл. 47, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 31, ал. 1, т. 11 и чл. 90, ал. 3 от ЗХ. Актовете, с които се установяват нарушенията по цитирания нормативен акт (ЗХ), се съставят от длъжностни лица на ДКХ, определени със Заповед на Председателя й. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към датата на проверката Б.А.Й. заема длъжността „Инспектор” в Дирекция „Лицензионна и контролна дейност, отдел „Контролна дейност” в ДКХ и е налична по делото Заповед № П-294 от 06.08.2019 година на Председателя на ДКХ.

НП също е издадено от компетентен орган, тъй като лицето, което го е подписало е заемало към момента на издаването му длъжността „Председател на ДКХ”. За пълнота следва да се посочи, че АНО няма задължението в НП да посочи доказателства относно своята компетентност. Подобно изискване не фигурира и в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН. 

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. В този ред на мисли е неоснователно наведеното в Жалбата възражение, касаещо изтекла давност за издаване на АУАН,тъй като не е приложим общият срок предвиден в ал.1,а  ал.2,съгласно която/ действала към датата на констатиране на нарушението/- За нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и за нарушение на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, на Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (OB, L 326/1 от 8 декември 2011 г.), както и за нарушение на Закона за независимия финансов одит, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението.  В тези случаи предвидените срокове в ал. 1 не се прилагат.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.

Безспорно е установено по делото,а и липсва спор между страните, че обектът се стопанисва от дружеството-жалбоподател, за което дружеството има издаден валиден лиценз.

Тъй като в случая дружеството-жалбоподател не оспорва това обстоятелство, Съдът приема, че правилно е определен субектът на административнонаказателната отговорност.

В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се установи, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на нарушението по  чл. 4, ал. 1, т. 4 от Правилата. При неизпълнение на задължението, предвидено в тази разпоредба се ангажира отговорността на организаторите на хазартни игри по чл. 22, ал. 1, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 от ЗХ, които по този начин нарушават приетите от Комисията общи задължителни игрални условия и правила, общи задължителни изисквания, общи задължителни правила и общи задължителни технически изисквания, което в случая е изискването на разпоредбата на  чл. 4, ал. 1, т. 4 от Правилата да се води месечен отчет за изплатени парични и предметни награди при допълнителна (бонус) игра в игралната зала.

Отчетите се водят месечно за изплатени парични и предметни награди за всяка допълнителна игра, като тези отчети носят белезите на първични счетоводни документи и гарантират точното отчитане на операциите. В случая това не е сторено – липсват посочените месечни отчети съгласно Приложение № 4 към чл. 4, ал. 1, т. 4 от Правилата,което обстоятелство се доказва и от самите обяснения на управителя на казиното,дадени на 07.08.2019г.,приложени по АНПр.

 При така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че обективно е осъществено процесното административно нарушение. В тази връзка, наведените пред настоящата инстанция доводи за недоказаност на вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение са неоснователни.

В този ред на мисли следва да се посочи, че са неоснователни и другите наведени в Жалбата възражения, касаещи идентичността на констатираните нарушения и КП, тъй като за всяко констатирано нарушение, т.е. за всяка допълнителна (бонус) игра се налага наказание и тъй като няма предвидена в закона забрана с един КП да се установява наличието на няколко нарушения (, какъвто е и настоящия случай).

За пълнота на настоящото изложение следва да се отбележи и следното: съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4 от Правилата, организаторът на хазартни игри е длъжен да води отчет за изплатени парични и предметни награди при допълнителна (бонус) игра или турнир в игрална зала – по образец съгласно Приложение № 4. Тълкуването, което е правилно според настоящата инстанция, е че всяка допълнителна (бонус) игра или турнир, за която/който няма изготвен месечен отчет следва да се наложи отделна санкция. Този извод се извлича от употребения в този нормативен текст израз „допълнителна (бонус) игра или турнир”, в единствено число. Този изказ на законодателя, следва да се тълкува именно в посочения по-горе смисъл. Щом това е така, то когато е налице неводене на отчет за различни допълнителни игри/турнири, са налице няколко отделни изпълнителни деяния, всяко с отделен обект на защита, поради което за всяко от тях се следва отделна санкция.

Съдът не е съгласен с изложеното от страна на процесуалните представители на дружеството-нарушител в Жалбата и във Възражението досежно наградата под формата на „Prоmotion ticket. Посочената награда по съществото си представлява парична такава, тъй като е на определена парична стойност, достигаща до 1000 лв. (видно от приложената към Жалбата и приета като доказателство по делото Заповед). Действително тази награда не може да бъде част от гражданския оборот, но тя може да се използва на територията на игралната зала за посочената в нея стойност и именно тази стойност представлява паричната награда на клиента от бонус играта. Горните изводи на Съда не се променят и предвид представените от страна на дружеството-жалбоподател документи.Още повече ,че съгласно Заповед №288/09.07.2019г. издадена от дружеството за учредяване на процесната бонус игра/общите й условия,теглене и други, като видно от последната въз основа на теглене на печеливши участници на два етапа ,притежаващи промоционален билет Prоmotion ticket-получен при конкретни условия ,във втори етап 7 участника получават печалби,както следва  -6 бр на стойност 100лева и 1бр. на стойност-1000лева,като съответно печалбите се заплащат съгласно чл.14-15 от игралните условия и правила,т.е съобразно сумата  в брой или по банков път в същият ден или в срок от  до три работни дни.  

Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на АД, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за нарушението на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване от субективна страна - установяването на предвидените в санкционната норма обстоятелства от обективна страна, влече съответно административнонаказателна отговорност за този субект (в този смисъл е Решение № 154 от 15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева).

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Деянието, извършено от юридическото лице е чрез бездействие. Налице е проявена немарливост и в този случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не би могла да се използва в противоречие с целите на налагане на наказанието. Тъй като дружеството-нарушител не е изпълнило задълженията си, които са наложени по нормативно определен ред, освобождаването му от отговорност с приемане за малозначително нарушение констатираното от него бездействие би било в противоречие с чл. 12 от ЗАНН. Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена изрично от АНО. Съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, и според Съда. И това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на смекчаващи (в кориците на делото липсват данни за други подобни нарушения, които да са санкционирани с влезли в сила НП и фактът, че представители на дружеството-нарушител не са правили опити да осуетят или възпрепятстват проверката), но и на отегчаващо (констатираното нарушение касае голям период от време) обстоятелства. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. От тук, законосъобразно, правилно и обосновано е издадено НП. Ето защо не е налице и това материалноправно основание за отмяна на обжалваното НП, като неправилно санкциониращо маловажен случай на нарушение, което налага и неговото потвърждаване.

ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

АНО е квалифицирал деянието като нарушение по  чл. 4, ал. 1, т. 4 от Правилата, което кореспондира с посочената от него санкционна норма. Т.е. описанието на нарушението в НП Съдът приема, че съответства на правната му квалификация, така и наказанието приема, че е  законосъобразно наложено на посоченото правно основание по чл. 108, ал. 1 от ЗХ. Правилата са издадени въз основа на законова делегация, като нарушаването им е скрепено със санкцията по чл. 108, ал. 1 от ЗХ, която разпоредба предвижда административнонаказателна отговорност за организатор на хазартни игри, който наруши приетите от ДКХ общи задължителни игрални условия и правила, общи задължителни изисквания, общи задължителни правила и общи задължителни технически изисквания по чл. 22, ал. 1, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7, в размер от 3 000 лв. до 10 000 лв. Следователно цитираните общи задължителни игрални условия и правила за организиране и провеждане на хазартни игри с игрални автомати се явяват подзаконов нормативен акт, издадени са въз основа на законова делегация на нормативен акт по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове, а именно ЗХ, и нарушаването им е основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството-нарушител. Същите съдържат общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, имат нееднократно действие и са издадени от компетентен държавен орган.

        Административното наказание е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в минималния такъв от предвидения в закона, поради което няма възможност за намаляването му. Наказващият орган не е събрал доказателства относно финансовото състояние на дружеството-жалбоподател, но при определяне размера на наказанието „Имуществена санкция” се е съобразил с тежестта на нарушението. Т.е. Съдът стига до извода, че наказанието е правилно, справедливо и законосъобразно определено и е съразмерно с тежестта на нарушението, поради което не се налага редуцирането му.

       Така наложеното с обжалваното НП административно наказание, Съдът намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.

По разноските:

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 500 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита и съдействие и от страна на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли Жалбата, подателят на Жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

От изложеното следва, че в полза на АНО действително следва да бъдат присъдени разноски за юрсконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.

Т.е. основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е справедливо. 

С оглед изхода на делото не следва в полза на жалбоподателя да се присъждат разноски.                    

По отношение на Решението в частта за разноските жалбоподателят и АНО не могат да искат изменение, тъй като по делото не бяха представени Списъци на разноските от тяхна страна.

       Мотивиран от гореизложеното, Съдът в настоящия си състав

 

                                           Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 007/2020 от 29.04.2020 година на Председателя на Държавната комисия по хазарта (ДКХ), с което на „С.П.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, представлявано от Изпълнителните директори К.Ф.К.и Х.Е., за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Общите правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри с игрални автомати (Правилата) е наложено на основание чл.108,ал.1 от Закона за хазарта/ЗХ/ административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3 000 лв.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, „С.П.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, представлявано от Изпълнителните директори К.Ф.К.и Х.Е., ДА ЗАПЛАТИ на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) с адрес: град София, ул.„Академик Иван Евтратиев Гешов” № 15, сумата от 80 лв., представляваща направените разноските по настоящото производството за юрисконсултско възнаграждение. 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „С.П.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, представлявано от Изпълнителните директори К.Ф.К.и Х.Е., за присъждане на разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок  от съобщаването му на страните.   

                

                        

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:....................