№ 7253
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110145247 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
10.05.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело №
45247/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу А. Б. П. и Ж. П. П., в която се твърди,
че ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
.........................., аб. № 144365, като била доставена топлинна енергия, по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил
топлинна енергия на стойност 328,62 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., но
ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение
за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 62,64 лева за периода от
15.09.2020 г. до 01.08.2022 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово
разпределение, поради което ответниците му дължали сумата от 14,90 лева,
представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода
1
м.07.2019 г. до м.04.2020 г., както и сумата от 3,51 лева – мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. до 01.08.2022 г. Иска ответниците да бъдат
осъдени да заплатят разделно по равно претендираните суми, както и присъждането на
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Ж.
П., като претенциите се оспорват. Прави отвод, че исковата молба била нередовна, като не
било посочено как се претендират сумите, съответно основанието за възникването на
вземането, освен това не било посочено ЕГН-то й, както и имало противоречиви твърдения
дали е жива или претенцията е срещу наследниците й. Поддържа, че другия ответник бил
подал молба, с която се искало откриването на партида, като същата била на негово име и до
настоящият момент. Прави възражение за изтекла погасителна давност, като аргументира
приложението на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Излага съображения, че ищеца не бил ангажирал
доказателства за валидно сключен договор с ФДР, като освен това оспорва, че ОУ били
надлежно публикувани, поради което прави извод за недължимост на сумите по
акцесорните претенции. Твърди, че договора бил нищожен, тъй като липсвали определени
параметри във връзка с количеството и качеството на топлинната енергия. Сочи, че в ОУ
били налице, което обосновава, вкл. във връзка с публикуването на дължимите суми в
интернет. Поддържа, че претенциите на ищеца са недоказани, тъй като по делото не били
представени фактурите в който се отразявали задълженията на ответника. Навежда доводи,
че сумите претендирани от ответника били неправилно изчислени. Развива съображения, че
жилището не било топлофицирано, тъй като всички радиатори били откачени. Твърди, че
претенциите за мораторни лихви били недължими, тъй като липсвало покана, а освен това
били начислени върху неправилно формирани главници – за период преди изобщо
последните да са дължими. Инвокира съображения, че е налице лошо изпълнение. Иска
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на искова молба от ответника А.
Б. П. и не е изразено становище по предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е изразило становище за доказаност и
основателност на претенциите. Иска уважаване на иска.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.
200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Приложен е Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от
07.05.1990 г., като се установява, че А. Б. П. и Ж. П. П. са станали собственици на недвижим
имот, находящ се в гр. ...........................
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
2
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
С оглед представените по делото доказателства, съдът намира, че безспорно е
установено, че ответниците са собственици на процесния недвижим имот, поради което се
установява, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия.
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
3
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите –
арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно
отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху
обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на
каква стойност.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния период е потребена топлинна енергия за БГВ, като не е
потребявана топлинна енергия за отопление на имот и сградна инсталация. Посочено е, че
БГВ е определяна въз основа на 1 бр. технически изправен водомер за топла вода. Изяснено
е, че цената на ползваната топлинна енергия е в размер на 311,19 лева. В открито съдебно
заседание от 24.04.2023 г. вещото лице е изяснило, че топломера е с изтекла метрологическа
проверка, съответно за техническото състояние няма проверка във връзка с техническа
изправност през периода – като е посочено, че проверката е трябвало да се извърши през
2019 г., но такава е извършена през 2021 г. Посочено е, че общият топломер е същият, но не
може да се твърди, че същият е технически изправен. Експертът е уточнил, че не може да се
твърди с точност, че е доставена топлинна енергия, а това може да се сочи само
приблизително. След като 2021 г. топломера бил минал техническа проверка, можело да се
твърдят определение обстоятелства, но за другия период не било ясно.
От заключението на ССчЕ се установява, че няма данни за извършени плащания от
страна на ответниците за погасяване на дължимите суми. Уточнено е, че размера на
мораторната лихва за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. е в размер на 2,57 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, както на въпросите поставени от страните в откритите съдебни
заседания, като по делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани от изхода
на правния спор или са недобросъвестни.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
4
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия. Въпреки това, съдът следва да отчете и факта на извършеното
плащане, което следва да се вземе предвид.
С оглед заключението на СТЕ, съдът счита, че ответникът не е доказал, че
действително е потребено количество за топлинна енергия за сградна инсталация, което да е
реално и действително отчетено, доколкото на експерта по СТЕ не е предоставена цялата
необходима информация – с оглед метрологията на общия топломер, като същият е
констатирал, че за част от процесния период същата е изтекла и не е ясно дали общият
топломер е бил изправен. В този смисъл, съобразно разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от Наредба
№ 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм. - обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., попр.,
бр. 39 от 15.05.2007 г., изм. и доп., бр. 58 от 17.07.2007 г., бр. 45 от 16.06.2009 г., бр. 94 от
29.10.2013 г., в сила от 1.06.2014 г. - изм., бр. 99 от 15.11.2013 г., в сила от 15.11.2013 г., изм.
и доп., бр. 42 от 9.06.2015 г., в сила от 9.06.2015 г., бр. 74 от 20.09.2019 г., в сила от
20.09.2019 г., отм., бр. 25 от 20.03.2020 г. – но действаща за част от процесния период),
количеството топлинна енергия се измерва със средства за измерване за търговско плащане
(топломери), отговарящи на изискванията на Закона за измерванията. А съгласно правилото
на чл. 52, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Наредбата, за дялово разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сгради - етажна собственост, се използват средства, монтирани след
средството за измерване за търговско плащане, както следва: допълнителен контролен
топломер, който служи за отчитане на енергията за отопление като част от общата енергия
през отоплителния период, отчетена със средството за търговско измерване на количеството
топлинна енергия в абонатната станция; монтира се от топлопреносното предприятие след
подгревателя за отопление в абонатната станция по искане и за сметка на етажната
собственост и се уведомява лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Средствата по ал. 1 участват при
определяне на дялове потребена топлинна енергия от отделните клиенти в сгради - етажна
собственост, след средството за измерване за търговско плащане. Показанията на
допълнителния контролен топломер се използват при изготвяне от лицето по чл. 139б ЗЕ на
годишната изравнителна сметка. Тоест, след като общият топломер не може да се установи
пълно и главно, че действително дори за част от периода е бил годен, за да се отчете
количеството топлинна енергия, вкл. като се вземе предвид, че в случая с оглед
заключението на СТЕ изрично сочи, че се касае за топлинна енергия за сградна инсталация,
то съдът не може да направи извод, че за целия процесен период действително е потребена
топлинна енергия за сградна инсталация, която да е отчетена и правилно разпределена, за да
се дължи действителната й стойност. При това положение с оглед неблагоприятните
последици на доказателствена тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Следователно претенцията за главницата за топлинната енергия следва да бъде
отхвърлена по отношение на ответника.
Тъй като останалите претенции са обусловени от изхода на делото по обуславящия
(главния) иск, то след като е последният е неоснователен, то са неоснователни и
обусловените претенции, които следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед яснота – по изложените по-горе съображения искът е неоснователен и по
отношение на другия ответник, дори да се приеме, че същият е приел наследството на
наследодателят си – изрично или с конклудентни действия.
За пълнота, съдът намира, че следва да отбележи, че принципно искът за мораторна
лихва върху главницата за дяловото разпределение е неоснователен и по следните
съображения. Искът за мораторна лихва върху главницата за цената на услугата дялово
5
разпределение е неоснователен, тъй като в новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия е
посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се определя
от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото, систематическото и
телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно правилото на чл. 20
ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин за заплащане на
услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при неточно изпълнение в
темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е доказал пълно и главно, че
такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването му се дължи обезщетение
за забава върху главницата за услугата дялово разпределение, настоящият съдебен състав
намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат само ответниците.
Ответницата П. е поискала присъждането на деловодни разноски, като е доказала, че
действително е сторила такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да й се
присъди сумата от 400,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Ответника П. не е поискал присъждането на деловодни разноски и не е доказал, че
действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК не следва да му
се присъждат деловодни разноски.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което е направил ответника, тъй като последното е съобразно с минимума по НМРАВ.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ........................, със седалище и
адрес на управление: гр. ...................... срещу А. Б. П., ЕГН: ********** и Ж. П. П., ЕГН:
********** и двамата с адрес: гр. ......................, за заплащане разделно по равно на сумата
от 328,62 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр.
.........................., аб. № 144365 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 22.08.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 62,64 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на топлинната енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 01.08.2022 г., както и сумата от 14,90 лева, представляващи
припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода м.07.2019 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 22.08.2022 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 3,51 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.08.2019 г. до 01.08.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТС“ ЕАД, ЕИК: ........................ да заплати
на Ж. П. П., ЕГН: **********, сумата от 400,00 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
6
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до съда пред
Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7