№ 23011
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110146232 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба подадена от А. Б. Д., ЕГН ********** срещу „Уиз Еър
Унгария“ Црт., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за признаване за установено
съществуването на парично задължение в размер на сумата от 782,33 лева (левовата
равностойност на 400 евро), представляваща обезщетение за отменен полет W6 4326 по
направление Айндховен - София, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 25.02.2025 г., до окончателното
изплащане на вземането и законна лихва за забава върху главницата, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 06.03.2025 г.
по ч. гр. д. № 10938/2025 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищцата А. Б. Д., ЕГН **********, твърди, че е сключила договор за въздушен превоз
с ответното дружество за редовен полет W6 4326 по направление Айндховен - София, с
планиран час на излитане 09:10 часа (местно време). Ищцата се явила на летище Айндховен
(EIN) в изпълнение на задълженията си по сключения с ответника договор, но полетът е
отменен и пътниците не са били превозени на летище Айндховен в съответствие с договора
за превоз. В допълнение авиокомпанията, не е посочила причината, довела до отмяната на
полета, и не е информирала своевременно пътниците за техните права. Вземането на ищцата
произтичало от валидно възникнало право на обезщетение с оглед чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети. Навежда, че били
налице всички елементи от фактическия състав на обезщетението, дължимо съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от
11 февруари 2004 година. Претендира и законна лихва за забава до окончателното плащане.
Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „УИЗ
1
ЕЪР УНГАРИЯ“ Црт., с който оспорва предявения иск. Уточнява, че предходният полет от
ротацията W6 4325 SOF-EIN (София - Айндховен) е отклонен до летище Веце, Дюселдорф
(NRN). Посочва, че причината за неосъщественото транспортиране от летище Веце,
Дюселдорф (NRN) до летище Айндховен (EIN) на самолета, който е следвало да извърши и
процесния полет, са лоши метеорологични условия, в частност силна мъгла на летище
Айндховен (EIN). Твърди, че вследствие на това процесният полет е бил отменен. Счита, че
в настоящия случай отговорността на ответника не може да се ангажира, тъй като е налице
извънредно обстоятелство, което е довело до отлагане на полета. Позовава се на чл. 7,
параграф 1, буква „б“, точка 5 от Регламент 261/2004 ЕО. Моли за отхвърляне на предявения
иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна стрА. следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО)
№ 295/91 в тежест на ищцата е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно
облигационно правоотношение на ищеца А. Б. Д. с ответника по силата на сключен между
тях договор за въздушен превоз на пътници, в рамките на което за ответника е възникнало
задължение да изпълни полет W6 4326 по направление Айндховен - София, за който ищецът
А. Б. Д. има потвърдена резервация, като ответникът не е изпълнил задължението си, като е
отменил полета.
В тежест на ответника, при установяване на горните обстоятелства, е да докаже
наличието на правоизключващо отговорността възражение по чл. 5, § 3 от Регламента, а
именно наличие на събитие, което може да се квалифицира като „извънредно
обстоятелство“, освобождаващо го от отговорност, което не е могло да бъде избегнато, дори
и да са били взети всички необходими мерки и че същото се намира извън ефективния му
контрол, както и че полетът от 03.11.2024 г. е бил изпълнен навреме, респективно да докаже
плащане на претендираното обезщетение.
С доклада по делото, обективиран в определение от 07.11.2025 г., приет при липса на
възражения от страните, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е отделил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че полет W6 4326 по направление Айндховен -
София е бил отменен, както и че ищцата е била пътник за посочения полет.
Не е спорно между страните разстоянието между точките на излитане и кацане.
По делото няма възражения, нито доказателства за неявяването на пътници и
конкретно неявяването на ищцата навреме за полета и изпълнението на всички контролни и
регистрационни процедури да е довело до отмяна на резервацията, респективно до отмяна
на полета по разписание, поради което следва да се приеме, че тя се е представила навреме
на гишето за регистрация.
Съществото на спора в настоящото производство всъщност се свежда до въпроса за
съществуването на обективна невъзможност полет W6 4326 по направление Айндховен -
София да се осъществи по разписание или по-конкретно дали наличието на лоши
метеорологични условия, в частност силна мъгла на летище Айндховен, действително е
довело до непреодолими пречки за изпълнение на процесния полет, тоест дали това
обстоятелство е било от характер и естество да компрометира изпълнението на полета, така
щото ответният авиооператор да не може сам да му противодейства, сиреч да е извънредно
обстоятелство.
За установяване на възражението на ответника по делото са представени писмени
доказателства за метеорологичните условия на летище Айндховен за 03.11.2024 г., от които
се установява, че в действителност в часовия диапазон (между 08:55 ч. и 10:55 ч.), в който
процесният полет е бил планиран да излети, т. е. в 09:10 часа (местно време) на 03.11.2024 г.,
2
на летище Айндховен е имало мъгла. Въпреки това съдът намира възражението на ответника
за наличие на извънредни обстоятелства за отмяна на процесния полет за неоснователно по
следните съображения.
Съгласно чл. 5, § 3 от Регламента, опериращият въздушен превозвач не е длъжен да
изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната на полета е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки.
В съображение 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на
„извънредни обстоятелства“. Това са обстоятелства свързани с политическа нестабилност,
метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за
сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които
оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.
В съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват,
когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с
определен самолет, в определен ден, води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо
до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети
необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или
отменени полети.
В Решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia - Linee Aeree
Italiane е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития (изброените в
Регламента), не са непременно причина за освобождаване от задължението за обезщетяване,
предвидено в чл. 5, § 1, б. "в" от Регламента. Съпътстващите такова събитие обстоятелства
биха могли да се квалифицират като "извънредни", по смисъла на чл. 5, § 3, само ако се
отнасят до събитие, което по подобие на изброените в съображение 14 от Регламента, не е
присъщо за нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се
намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход. (вж. в този
смисъл решения от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann, C 549/07, EU: C: 2008: 771, т. 23,
от 31 януари 2013 г., McDonagh, C 12/11, EU: C: 2013: 43, т. 29 и от 17 септември 2015 г., van
der Lans, C 257/14, EU: C: 2015: 618, т. 36).
Доколкото като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност
този, който се позовава на тях, се приема, че във всеки случай трябва да се установи, че
обстоятелствата не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки.
Става въпрос за мерки, които в момента на настъпването на извънредните обстоятелства,
отговарят на техническите и икономически условия, поносими за съответния въздушен
превозвач (вж. решение от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C 294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25
и цитирА.та съдебна практика). В този смисъл, се приема, че превозвачът трябва да
установи, че дори ако използва всички човешки или материални ресурси и финансови
средства, с които разполага, явно не би могъл (освен с цената на непоносими жертви с оглед
на капацитета на предприятието си към дадения момент) да избегне извънредните
обстоятелства, които могат да доведат до отмяната на полета или до закъснение при
пристигането му от три или повече часа (вж. в този смисъл решения от 19 ноември 2009 г.,
Sturgeon и др., C 402/07 и C 432/07, EU: C: 2009: 716, т. 61 и от 12 май 2011 г., Eglitis и
Ratnieks, C 294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25). Съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията
на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите,
когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да
възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия,
несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани
дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху
дейността на въздушния превозвач.
Като съобрази установените по делото факти, както и наложената практика на СЕС
по поставения въпрос, настоящият състав приема, че в настоящия случай не е налице
3
извънредно обстоятелство по отношение на процесния полет W 64340 по направление W6
4326 по направление Айндховен – София, планиран за 03.11.2024 г., което да не е могло да
бъде избегнато при полагане на необходимата грижа грижата на добрия търговец от
превозвача и предприемане на съответните мерки по планиране ресурсите му и
реорганизация на полетите.
Това е така, тъй като въздушният превозвач обичайно експлоатира самолетите при
трудни и екстремни метереологични условия, който не са неприсъщи за работата му. При
осъществяване на дейността си авиокомпаниите се сблъскват с различни метеорологични
проблеми, които се проявяват при изпълнение на планираните полети, включително мъгла.
Според Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване (ратифицирА. от НС на
Република България; стрА. по същата е и Унгария - където е регистрирано ответното
дружество), както самолетите на ответното дружество, така и операторите на летищата
могат да получават, респ. предоставят информация за метеорологичните условия по
маршрута на полетите (чл. 28), с оглед необходимостта да се предпазят от инциденти,
излагащи на опасност сигурността на полетите.
Поради изложеното не може да бъде възприета тезата на ответника, че мъглата във
всички случаи е извънредно обстоятелство, което не е могло да бъде предвидено и
съобразено при планиране на полета, ако беше положена дължимата от превозвача грижа.
След като е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на последиците
от извънредни обстоятелства, при планирането на полета, въздушният превозвач трябва в
разумна степен да съобрази риска от закъснение поради евентуалното настъпване на такива
обстоятелства. Следователно той трябва да предвиди известен запас от време, който да му
позволи, при възможност, да осъществи целия полет след отпадане на извънредните
обстоятелства.
В случая съдът приема, че ответникът не е провел пълно доказване на
продължителността на извънредните обстоятелства, като същият не е установил, че не е
могъл да избегне отмяна на полета с друго, освен с „непоносими жертви“. Ответникът не е
установил, че с оглед капацитета на предприятието си не е могъл в разумен срок да
пренасочи същия или друг самолет за извършване на полета, както и че не е било възможно
излитане на самолета с пътниците от летище Айндховен, макар и в по-късен час.
Не се доказа и пълна невъзможност за осигуряване друго въздухоплавателно
средство, което да изпълни процесния полет, респективно че всички самолети на
авиокомпанията са били заети с планирани полети, вкл. че не е имало свободни места, нито
други положени от авиопревозвача усилия в тази насока. Поради това не може да се приеме,
че отмяната на превоза на ищеца е в резултат само на непредвидени обстоятелства. Същото
се дължи на лошо планиране, тъй като не са били взети всички разумни мерки, за да се
избегне възможността извънредните обстоятелства, с които ответникът се сблъсква
ежедневно, да препятстват изпълнението на задълженията му по осигуряване на полета.
С оглед тези съображения и доколкото не се доказа по делото да са налице
обстоятелства, водещи до ограничаването или изключването на отговорността на ответника,
съдът приема, че ответникът е допуснал виновно неизпълнение на поетите към ищеца с
процесния договор за въздушен превоз задължения, и съдът приема за доказА. по основание
исковата претенция. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Регламента, дължимото обезщетение
в случая възлиза на сумата от 400 евро, респективно 782,33 лева, поради което претенцията
на ищцата следва да бъде уважена в претендирания размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищцата - по арг. от чл. 78, ал. 1
ГПК. Същата претендира такива, (съгласно списък по чл. 80 ГПК – на л. 62 от делото) в общ
размер на 850 лева, от които 50 лв. за държавна такса и по 400 лева за адвокатско
възнаграждение за заповедното и исковото производства, за които разноски по делото са
представени писмени доказателства в светлината на поставеното в т. 1 от ТР 6/06.11.2013 г.
на ВКС изискване. С оглед предходното и предвид липсата на възражение по чл. 78, ал. 5
4
ГПК, в полза на ищцата се следват разноски в общ размер на 850 лева.
Така разпределената деликтна отговорност за разноски между страните включва и
разноските, направени по ч. гр. д. 10938/2025 г. по описа на СРС, 65 състав, в
удовлетворение на изискванията на т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. на ВКС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от А.
Б. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Русе, бул. „Ген. Скобелев“ № 52, вх. 3, ет. 4, ап.
12, положителен установителен иск срещу „Уиз Еър Унгария“ Црт. – дружество,
регистрирано в Унгария с номер на вписване в регистъра: 01-10-140174, действащо чрез
„Уиз Еър Унгария“ Црт. – клон България КЧТ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Зона Летище София“ 1, сграда ИВТ, иск с правно основание
чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, че „Уиз Еър Унгария“ Црт. – клон
България КЧТ, ЕИК *********, дължи на А. Б. Д., ЕГН ********** сумата от 782,33 лева
(левовата равностойност на 400 евро), представляваща обезщетение за отменен полет W6
4326 по направление Айндховен - София, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 25.02.2025 г., до
окончателното изплащане на вземането и законна лихва за забава върху главницата, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
06.03.2025 г. по ч. гр. д. № 10938/2025 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА „Уиз Еър Унгария“ Црт. – дружество, регистрирано в Унгария с номер на
вписване в регистъра: 01-10-140174, действащо чрез „Уиз Еър Унгария“ Црт. – клон
България КЧТ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Зона
Летище София“ 1, сграда ИВТ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на А. Б. Д., ЕГН
**********, сумата в общ размер от 850 лева, представляващи разноски, сторени пред
СРС в заповедното и исковото производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5