Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
на дванадесети февруари |
2018 г. |
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лазар Мичев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Емил Стоев
2. Валентина Димитрова
секретар Н. Р., с участието на прокурор Емилиян Грънчаров, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №26 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 21 НПК.
Въззивното производство е образувано по жалби, подадени от
частния обвинител и граждански ищец и от подсъдимия против Присъда №30/27.10.2017 г. по нохд №301/2015
г. на Районен съд – гр. Исперих.
Постъпила е жалба
(вх. №4210/06.11.2017 г. на РС Исперих) от Л.П.Т. ***, ЕГН ********** – подсъдим против Присъда №30/27.10.2017
г. по нохд №301/15 г. Оплакванията са, че присъдата е
постановена в нарушение на закона, необоснована и наложената наказание е
несправедливо. Позовава се на:
- съмнение, че консулт с лекар по дентална
медицина, послужил за изготвяне на СМЕ е съставен по-късно, че разпитаният
лекар заявил, че не е имал травматични увреждания по лицето си;
- и да е било налице разклащане на зъбите, то не е от
такъв характер, че да се квалифицира като средна телесна повреда;
- срокът за възстановяване на зъбите е определен от
вещото лице на около един месец, съответно не съответства на изискването
затруднението на дъвкателната функция да е трайно –
повече от 1 месец;
- пострадалият е нападнал и извършеното е при условията
на неизбежна отбрана;
- извършеното е в състояние на физиологичен афект,
предизвикан от пострадалия;
- не са
отчетени многобройните смекчаващи обстоятелства;
- не е отчетено
при определяне на обезщетението, че пострадалият е допринесъл за резултата.
Няма доказателствени
искания.
Искането е
за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен и алтернативно да се намали наложеното наказание и
размера на присъденото обезщетение по предявения граждански иск.
Постъпила е жалба (вх. №4298/09.11.2017 г. на РС Исперих) от адв. К. – пълномощник на И.И.,
гражданин на Република Австрия, роден на *** г. – частен обвинител и граждански ищец.
Оплакванията са, че присъдата е
постановена в нарушение на закона, допуснати са съществени нарушения на
процесуалните правила, наложеното наказание е явно несправедливо, присъденото
обезщетение е крайно занижено и не отговаря на критериите за справедливост.
Излага доводи, че не следва да се кредитират показанията на св. Милчо Стефанов,
тъй като е посочен от подсъдимия едва в края на съдебното следствие и са налице
противоречия в показанията му при разпит и очна ставка. Счита, че не следва да
се кредитира и комплексната СПЕ, тъй като се базира на твърденията на
подсъдимия, заключението не кореспондира с поведението на подсъдимия. Счита, че
е установено от разпита на пострадалия и св. И., че подсъдимият е нанесъл
целенасочено удари в лицето на пострадалия, съответно е действал умишлено.
Счита, че деянието осъществява състав на престъплението по чл. 129 НК. Позовава
се на продължителността на оздравителния период и затрудненията за дъвкателната функция, което според жалбоподателя обуславя
по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Няма доказателствени искания.
Искането е подсъдимия
да бъде признат за виновен за престъпление по чл. 129 НК и да се увеличи
размера на обезщетението за неимуществени вреди.
За постъпилите жалби е съобщено на РП Разград (на 07.11. и на 14.11.),
на частния тъжител и граждански ищец (на 13.11.) и на подсъдимия (на 14.11.) и не са
постъпили възражения по чл. 322 НПК.
В съдебно заседание жалбоподателят И. – граждански ищец и частен
обвинител не се явява. Не се явява и повереникът му адв. К..
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Т. - адв. К. поддържа жалбата. Заявява, че РС правилно е
установил фактическата обстановка, но е направил неправилни фактически и правни
изводи, за да се произнесе с постановената присъда. Намира, че съдът неправилно
е установил кой първи е предприел агресивни действия и какъв е вида и характера
на причиненото телесно увреждане от подсъдимия на частния обвинител. Защитникът
счита, че е установено, че подсъдимият не е търсил контакт с пострадалия, а
напротив пострадалият е спрял, воден от идеята да се саморазправи с него.
Пострадалият започнал да обижда подсъдимия, да му отправя установените от съда
думи, като от показанията на св. Божков се установявало, че пострадалият е
блъскал и ритал подсъдимия. Съответно последващите
действия на подсъдимия са в условията на неизбежна отбрана. Уврежданията
претъпени от подсъдимия били установени и от заключението на СМЕ. Освен това в
съдебно заседание, вещите лица
отговорили категорично, че подсъдимият е
действал в резултат на уплаха и смущение, които са в основата на физиологичния
афект и съдът би следвало да приложи тази разпоредба, което не е направено.
Оспорва и приетия от съда характер на телесната повреда, тъй като не е
установено по несъмнен начин, че е налице трайно (за повече от един месец)
затруднение на дъвкателните функции. Позовава се и на
несправедливото обезщетение, тъй като дори при приетата квалификация от съда,
при определяне на размера на обезщетението не са взети предвид провокативното и
активно поведение на пострадалия предизвикал конфликта.
В последната си дума жалбоподателят Л.Т. заявява, че е
извършил деянието в състояние на афект, че частният обвинител е казал, че само
веднъж го ударил Заявява, че И. нееднократно го предизвиквал и заплашвал.
Потърсил си правата, като подал нотариална покана до жена му и тъща му, но той
не е страна в техните отношения.
Прокурорът в съдебно заседание заявява, че счита
присъдата за правилна, законосъобразна и обоснована. Счита за безспорно
установено, че подсъдимият е извършил всички действия в състояние на физиологичен афект, тъй като е
било налице противоправно поведение от страна на
пострадалото лице. Намира, че не са налице предпоставките за приложение на института на неизбежната отбрана, тъй като
е налице явно несъответствие - подсъдимият е нанесъл множество удари с висок
интензитет на пострадалото лице, няма доказателства, което да сочи, че това е в резултат на страх
или смущение. Намира, че причинените увреждания
- разклащане на предните четири зъби са довели до затрудняване дъвкателната функция, което затруднение е трайно и
съответно разкриват признаците на средна телесна повреда. Счита, че няма
основания за изменяване или отменяване на присъдата.
Съставът на въззивния съд,
след запознаване с делото, с оглед характера на предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК,
обсъди въпросите по чл. 327 НПК и установи:
Въззивните жалби са подадени против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от
лица, които имат право на жалба по чл. 318 НПК.
С обжалваната присъда Районен съд – гр. Исперих
признал подсъдимия Л.П.Т. за виновен в това, че на 29.07.2015 г. в гр. Исперих
е причинил на И.И. средна телесна повреда, изразяваща
се в трайно затруднение на дъвкателната функция –
фаза на отхапване поради травматично разклащане на четири зъба (резци) на
горната редица, като увреждането е причинено в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия с насилие, от което е било възможно да настъпят
тежки последици за виновния – престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от НК и го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание глоба в размер на 1 500 лева. Подс.
Т. е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 129,
ал. 1 от НК. По предявения граждански иск е осъден подс.
Т. да заплати на И. 2 500 лева –
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 29.07.2015 г. до
окончателното й изплащане и е отхвърлен иска до претендирания
размер на обезщетението от 5 000 лева.
Присъдени са разноски в тежест на подсъдимия.
Въз основа на
събрани доказателства, се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Л.П.Т.
е роден на *** ***. Има завършено средно образование. Баща на две деца,
разведен. Не е работи по трудово правоотношение и не реализира доходи от такъв
вид трудова дейност, притежава недвижимо имущество - 100 дка обработваема земя
в землището на гр. Исперих. Не е осъждан.
Св. И.И. живеел със св. И. И.. Св. Д. Д. - баща на св. И., сключил предварителен
договор за продажба на земеделска земя с подс. Т., но
след това прехвърлил недвижимия имот на дъщеря си.
Подсъдимият Л.П.Т. и св. Д. И. Д. били страни по
предварителен договор от 17.02.2015 г. за покупко-продажба на нива в землището
на гр. Исперих (л. 51). Според клаузите на този договор Л.Т. бил предплатил
частично уговорената покупна цена. Т. и Д. имали спор по изпълнението на
договора и това станало повод за влошаване на отношенията между тях. Подсъдимият
Т., провел многократни срещи със св. Д. и дъщеря му и настоявал да уредят
отношенията си по повод на земята. Въпреки заявеното от тях нежелание да
договарят с него, Л.П.Т. бил настоятелен, започнал да им създава притеснения,
тъй като посещавал домовете им, работните места на И. Д. И. и нейния фактически
съжителник И.И., пред
когото също настоявал да се разберат по повод на земята.
На 28.07.2015 г.
подсъдимият изпратил нотариални покани (рег.№ 6766 на л. 47 и №6767 на л. 49)
до Д. И. Д. и до И. Д. И., чрез нотариус Радомир Александров, с цел уреждане на
отношенията по предварителния договор. Поканата била връчена на И. Д. И. на 29.07.2015
г. (л. 49-50).
Същият ден,
надвечер, св. И. Д. И. и съжителника й – св. И.И., се движели с управляван от И. ***, когато по пътя
забелязали подсъдимия Л.П.Т., който бил спрял автомобила си пред дома на
свидетеля М. С. Б. и разговарял с него. Св. И.И. решил
да проведе разговор с подсъдимия, по повод на притесненията, които създава на съжителницата му, поради което спрял зад автомобила на
подсъдимия, слязъл от своята кола и тръгнал към Л.Т.. Попитал го кога ще остави
И. на мира, предупредил го да не се занимава с нея, попитал го какви са тези
нотариални покани за земята и какви претенции има за тази земя, казал му „Ти
любовник ли ще й ставаш“.
Подсъдимият останал изненадан от това поведение
на свидетеля И.И.,
думите му били неочаквани за него, почувствал силен гняв, страх и срам, вбесил
се и нанесъл удар с юмрук в лицето на И., удряйки го по дясната скула. За да се
предпази от следващи удари, И.И. блъснал подс. Л.Т. в областта на гърдите и от удара Т. паднал на
земята. Подсъдимият се изправил и в афектирано състояние, без ясен спомен за
това, което е направил, нанесъл нови
удари с юмруци по лицето на И., при
което го ударил по носа и по устата. По лицето на И. потекла кръв. Тъй като
последният имал здравословни проблеми, И. И. веднага
позвънила на Бърза помощ. Подали сигнал и на спешен телефон 112 за съдействие
от полицейските органи. Междувременно подсъдимият Л.П.Т. се качил в автомобила
си и се прибрал у дома си на същата ул.“Шести септември”. По-късно бил намерен
там от полицейските служители, извършили проверка по случая. в хода на
действията, предприети от служителите на МВР били снети сведения от лицата,
имащи отношение към инцидента и на Т. и И. били съставени предупредители
протоколи да не нарушават обществения ред.
На 29.07.2015 г., в 20.30 часа, св. И.И. бил прегледан от екип на ЦСМП, филиал гр.Исперих, като
му е съставен Фиш амб.№ 966 от 29.07.2015 г. На
30.07.2015 г., в 09.30 часа, И. бил прегледан и освидетелстван от съдебен лекар
в МБАЛ-гр. Разград - д-р Д. В. Въз основа на прегледа са установени видими
травматични увреждания: бледосинкаво кръвонасядане и оток на лява скула, с повърхносно
охлузване, покрито с червеникава коричка на диаметър 0.8 см; червеникаво кръвонасядане на лявото крило на носа и оток на меки тъкани
двустранно, засъхнала кръвениста течност на външните
носни ходове, изкривяване на носната преграда към дясно; червеникаво охлузване
на диаметър 0.8 см външно от долната част на дясно крило на носа; червеникаво кръвонасядане в средата на дясна буза с диаметър 4 см с палпаторна болезненост на това място и върху скулата; оток
на централната част на горна устна и подлежащо тъмночервено кръвонасядане
на лигавицата към предверието на устната кухина, над юздичката; разклащане на централните резци на горна редица.
За установената травма на устата и разклащането на резците освидетелстваният
бил насочен за консулт с лекар по дентална медицина,
а за травмата на носа с видимо изкривяване на носната преграда към дясно – за
консулт със специалист УНГ.
Такива консулти били проведени на същата дата –
30.07.2015 г., въз основа на които съдебният лекар е издал съдебномедицинско
удостоверение № 82/2015 г. (л. 37).
По отношение
разклащането на резците консултът е проведен със свидетелката д-р Р. И.И.-Г. - лекар по дентална
медицина, която издала, въз основа на извършения преглед, Амбулаторен лист (л. 105), в който отразила установеното
разклащане на зъбите. Използвала такава бланка, за да отрази по-нагледно
състоянието на зъбите.
Според
заключението на СМЕ, назначена на досъдебното производство (л. 21), в резултат
на нанесени удари в областта на лицето на И.И.,
последният е получил:
- травматично разклащане първа степен на четирите
централни зъби (резци) на горна редица - първи и втори горни леви,
първи и втори горни десни (от представения консулт с лекар по дентална медицина за издаване на съдебномедицинското
удостоверение);
- оток на централната част на горна устна и подлежащ подлигавичен кръвоизлив към предверието
на устната кухина;
- кръвонасядания в двете скулови области, дясна буза и лявото крило на носа с оток
на меките тъкани и изкривяване на носната преграда към дясно;
- данни за
кръвотечение от носа след инцидента.
Според
експертното заключение тези увреждания могат да бъдат получени по начина, както
се съобщава по делото – от удари по лицето. По своята медико-биологична
характеристика травматичното разклащане на резците на горната редица обуславя
трайно затруднение в дъвкателната функция – фаза на
отхапване, за срок поне един месец, а в
съвкупност останалите увреждания обуславят временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалия. Разклащането първа степен на резците може да
се възстанови спонтанно за срок не по-малък от един месец или след провеждане
на лечение, ако не са настъпили усложнения, които да наложат друго терапевтично
поведение. Останалите травматични увреждания търпят пълно обратно развитие за срок
около две седмици.
От назначената,
в хода на съдебното следствие, комплексна съдебно-медицинска и дентална експертиза (л. 136 от делото) се установява, че разклащане първа степен на четирите централни
зъби (резци) на горната редица представлява контузия, която изисква специфично
терапевтично лечение и при липса на натоварване на зъбите би следвало спонтанно
възстановяване за срок около един месец, извършения преглед и установеното състояние
на зъбите на пострадалия и техните прилежащи структури кореспондира с денталния статус от 30.07.2015 г., тъй като не са налице
заболявания, които да са причина за нарушаване на дъвкателната
функция (фаза на отхапване), като причината за разклащането на четирите
фронтални зъба на горната редица е травматичното им увреждане. Болката и
разклащането са настъпили травматично и се дължат на нанесен фронтален удар в
областта на горната зъбна редица при сключено/полусключено
съзъбие.
Подсъдимият Л.П.Т. след инцидента, на 30.07.2015 г., бил
прегледан от съдебен лекар - д-р Тодор Минчев, за което има издадено
Съдебномедицинско удостоверение № 89/2015 г. (л. 46), установяващо насинявания
на кожата в областта на брадата и в дясната горна част на гърдите. Според
заключението на назначената, в хода на съдебното следствие, съдебно-медицинска
експертиза (л. 157 от делото), в
резултат на инцидента от 29.07.2015 г., на Л.П.Т. са причинени насинявания на
кожата в дясната половина на брадата и в дясната горна част на гърдите, които
могат да бъдат получени по начина, който съобщава подсъдимия – блъснат силно в
гърдите, съборен на земята, ритан с крак. По своята медико-биологична характеристика
описаните увреждания обуславят болка и страдание, като търпят пълно обратно
развитие за срок до 10 дни и не оставят трайни последици за физическото здраве
на пострадалия.
Фактическата обстановка е установена по несъмнен начин
след анализ на събраните по делото доказателства.
Налице са писмени доказателства и заключение по
съответните СМЕ, относно уврежданията, които са установени по пострадалия И. и
подсъдимия Т.. Според вещите лица уврежданията могат да бъдат причинени по
начина, който съобщават съответните лица. Съдът приема, че уврежданията по вид
и характер са установени. Съдебният състав счита, че уврежданията, причинени на
пострадалия, са установени по категоричен начин. Разпитан е стоматологът издал
справка за установените увреждания на пострадалия – св. И. (л. 47 от нохд №301/15 г. РС Исперих) и няма съмнение, че на
посочената дата И. е имал разклащане на зъбите.
Въззивният съд счита, че заключението по
назначената на съдебното следствие СМЕ е пълно, ясно и обосновано. Според него установеното
разклащане първа степен на четирите централни зъби е контузия, която изисква
специфично терапевтично лечение, болката и разклащането са настъпили
травматично и се дължат на нанесен фронтален удар в областта на горната зъбна
редица при сключено/полусключено съзъбие и това предизвиква
болка, невъзможност за хранене, дискомфорт, като
зъбите не трябва да бъдат натоварвани известно време – около месец.
Относно механизма на причиняване на уврежданията на И.
са дали показания свидетелите: пострадалият И.И., св.
Иванка И., която съжителства с И., св. Руменов – служител на МВР патрулен
полицай, изпратен на местопроизшествието, св. Божков – посочен от подсъдимия в
хода на съдебното следствие, като лице очевидец на деянието.
Св. Руменов при разпита на ДП, прочетен в съдебно
заседание на 20.04.2016 г., на основание чл. 281 НПК, заявява, че при
извършената проверка по сигнала установили, че единствен свидетел на скандала е
Иванка И..
Св. И. и пострадалият твърдят еднакви факти, че Т.
първи нанесъл удар на пострадалия, след което бил отблъснат от И. и след
ставането си от земята му нанесъл нови удари.
Св. Божков твърди, че И. пристигнал докато разговарят
с Т. блъснал го, това Т. паднал на земята и след като се изправил нанесъл един
удар на И.. Твърди, че не видял къде го бутнал, не знае как паднал, можело да
му е направил и подсечка. Не чул реплики разменени между подсъдимия и
пострадалия и не помнел. Застанал между двамата и след това не си разменяли
удари. При разпита си в съдебно заседание св. Божков твърди, че пострадалия
ритал падналия на земята подсъдими, след това при проведени очни ставки в
следващо съдебно заседание не посочва такова действие, извършвано от
пострадалия.
Първоинстанционният съд не е дал вяра на показанията на св. Б. Св. Б. е
дал показания за станалото на 29.07.2015 г. за първи път в съдебно заседание на
11.07.2016 г. Съдебният състав на ОС Разград намира, че показанията му са
непоследователни и непълни - твърди, че не помни разменени реплики между Т. и И.,
че не видял дали пострадалият е блъснал, направил подсечка
или по какъв начин е съборил подсъдимия на земята. Твърди, че е нанесен само
един удар от подсъдимия на пострадалия. Показанията му се опровергават от
показанията на пострадалия и св. И.. В противоречие са със заключенията по СМЕ,
съгласно което установените увреждания не са причинени от един удар. Съдът намира, че показанията на свидетеля
Божков са недостоверни и независимо по какви причини – дали поради отсъствие от
мястото на инцидента през цялото време, уплаха и смущение или други
обстоятелства, не възпроизвеждат станалото между И. и Т. на 29.07.2015 г.
Съдът намира и обясненията на подсъдимия, дадени в
съдебно заседание на 27.10.2017 г. за опровергани от останалите доказателства.
Няма потвърждение твърдението му, че пострадалият го ритал. Освен това в
описанието на станалото няма яснота и не съобщава конкретни данни – „зарита
мъжката“, без да посочва колко удара и в коя част на тялото са му нанесени,
твърдението че И. го „налага“ с чанта с домати, докато бил паднал, не се
подкрепя нито от показанията на пострадалия, нито от св. Б.
За да приеме изложената фактическа обстановка съдът
основа изводите си на писмените доказателства, СМЕ, показанията на свидетелите И.,
И., Р., Д.
Съдебният състав на ОС Разград установява идентична, с
приетата от РС, фактическа обстановка.
на 29.07.2015 г. Т. е нанесъл на И. удар с ръка в
областта на лицето и причинил увреждане, което представлява средна телесна
повреда - травматично разклащане първа степен на четирите централни зъба
(резци) на горната редица, довело до трайно затруднение на дъвкателната
функция – фаза на отхапване.
Подсъдимият Л.П.Т. е действал в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия. С внезапното си появяване и
съответно вербалната , а и невербална активност – блъскане на земята преди
удара, който е причинил средната телесна повреда, които са били необясними и неочаквани за подс. Т., И. е предизвикал прилив на силен гняв у
подсъдимия. Съответно в резултат на това са нанесени удари от подсъдимия на
пострадалия, един от които довел до причиняване на средна телесна повреда.
В случая не може да се приеме, че е налице неизбежна
отбрана от страна на подсъдимия, тъй като той първи е нанесъл удар. Съответно последващото блъскане а защитна реакция на пострадалия.
Подсъдимият Т. е извършил деянието при пряк умисъл –
искал е причиняване на телесни повреди на пострадалия, съзнавал е, че
нанесените удари могат да причинят телесни увреждания.
Съставът на ОС Разград споделя правните и фактически
изводи на първоинстанционния съд.
С деянието си подс. Т. е
осъществил състав на престъплението по чл. 132, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от НК. За това престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода до 1 година.
Подсъдимият Т. не е осъждан, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и са налице основания подсъдимият
да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от престъпление по
чл. 132, ал. 1, т.2 НК, с налагане на административно наказание.
РС обосновано е приел превес на смекчаващите
обстоятелства и наложил наказание към предвидения минимум – 1500 лв. Отчетено е
провокативното поведение на пострадалия и следва да се вземе предвид
установеното материално състояние на подсъдимия.
С оглед на установеното - извършено престъпление
спрямо личността на пострадалия И.И. – нанесена
телесна повреда по чл. 129 НК, същият е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпените от него болки и страдания от нанесеното му телесно
увреждане. Тези вреди подлежат на обезщетяване от подсъдимия на основание чл.
45 ЗЗД. Като се отчетат негативните последици за пострадалия, продължителността
на оздравителния период, необходимостта от продължително спазване на специфични
грижи за зъбите, с цел възстановяването им, съдът намира, че съответен на
критерия по чл. 52 ЗЗД, е постановеният от РС размер на обезщетението – 2500
лв. Не е несправедлив размера на обезщетението, тъй като провокативното
поведение на пострадалия има принос за причиняване на вредите.
Съдът намира жалбите против присъдата за
неоснователни.
Безспорно е установено авторството на престъплението,
вида и характера на телесните увреждания. Състоянието на физиологичен афект –
силно раздразнение е категорично установено от вещите лица. Съдът намира, че
заключението е обосновано и несъмнено е налице медицинският критерий. Съдебният
състав счита, че поведението на пострадалия е провокативно, агресивно и
съответно на установеното от чл. 132 НК действие – обида, насилие,
противозаконно действие, извършено от пострадалия.
Не е налице явна несправедливост на наложеното
наказание. РС обосновано е приел наличие на смекчаващи обстоятелства и те са
изложени в мотивите. Съгласно чл. 47 НК глобата се съобразява с имотното
състояние и доходите на извършителя. Установено по делото е, че подсъдимият е
безработен и не получава доходи. Съответно на това е определена глоба към
минималния размер, предвиден в закона.
Съдът намира, че няма съмнение в истинността на
представения писмен „консулт“ на лекар по дентална
медицина, относно състоянието на зъбите на пострадалия. Тези въпроси са
изяснени и от показанията на медицинският специалист, издал процесният
документ и съответно от заключението на СМЕ.
Безспорно е установен характера на телесната повреда
от заключението на вещите лица, което съдът намира за обосновано, пълно и ясно.
Продължителността на оздравителния процес, на състоянието на зъбите на
пострадалия, е категорично установено трайно затруднение на дъвченето.
Нападението на пострадалия над подсъдимия е в отговор
на нанесен удар от подсъдимия и затова не може да се приеме, че последващите удари, нанесени от подсъдимия на пострадалия,
са неизбежна отбрана.
При определяне на наказанието са отчетени всички
смекчаващи вината обстоятелства, то е определено към минималния размер и
значително под средния размер от 3 000 лв.
Размерът на обезщетението по чл. 45 ЗЗД е определен в
съответствие с критерия по чл. 52 ЗЗД и съответен на претърпяното от
пострадалия и на установеното провокативно поведение, довело до пристъп на гняв
у подсъдимия. Освен ударът от който са настъпили увреждания съставляващи средна
телесна повреда, са нанесени и редица други удари, които водят до стрес, болки
и страдания, претърпени от пострадалия.
Съставът на ОС
Разград намира, че няма допуснати съществени нарушения на процесуални правила в
досъдебното производство и по време на съдебната фаза, накърняващи правото на
защита на подсъдимия, които да представляват основания за отмяна на
постановената присъда и за връщане на делото за ново разглеждане.
Доказателствата, преценени в своята взаимна връзка,
обосновават единствения логически обоснован извод, че автор на престъплението е
подсъдимият.
В съответствие с материалния закон и събраните
доказателства РС Исперих законосъобразно е установил, че подсъдимият с деянието
си е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по
чл. 132, ал. 1, т. 2 НК.
Съставът на въззивния съд
споделя правните и фактически изводи на Исперихски РС и при проверка на
законността, обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда не
установи нарушения, предполагащи отмяната й или изменението й.
Налице са
основанията за потвърждаване на постановения съдебен акт. Поради това съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №30/27.10.2017 г. по нохд №301/2015 г. на Районен съд – гр. Исперих.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
НР