Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260456 15.02.2021 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4687 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
по чл. 45 вр. с чл. 52 ЗЗД.
Ищецът Д.С.Х., ЕГН ********** *** е
предявил против Й.Д.Х., ЕГН ********** *** иск за осъждане на ответника да
заплати сумата от 5000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, настъпили вследствие на причинена по хулигански подбуди лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия на глава и разкъсно –контузна рана на
главата, довели до разстройство на здравето, за което престъпление има влязло в
сила решение, постановено по АНД № 5781/2019 г. по описа на ПдРС, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 24.03.2019 г.
В исковата молба се твърди, че на
24.03.2019 г. ответникът по хулигански подбуди бил причинил на ищеца лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и разкъсно-контузна рана
на главата, които са довели до разстройство на неговото здраве извън случаите
по чл. 128 и чл. 129 от НК. За извършеното деяние било постановено решение №
2083/14.11.2019 г. по АХД № 5781/2019 г., като ответникът бил признат за
виновен, че на 24.03.2019 г. по хулигански подбуди е причинил на ищеца контузия
на глава и разкъсно-контузна рана на главата, които са довели до разстройство
на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, което представлява
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, като на
основание чл. 78А, ал. 1 от НК е бил освободен от наказателна отговорност, като
му било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Ищецът твърди, че извършеното
престъпление е довело до силни болки и страдания, страх, безсъние, затруднения
при шофиране, извършване на ежедневни задължения за ищеца.
В хода на досъдебното производство
била назначена СМЕ, която установила, че на ищеца са причинени контузия на
главата и разкъсно-контузна рана на главата, множество драскотини по главата,
кръвонасядания по горния клепач на лявото око, кръвонасядания и драскотини по
мишниците.
Твърди, че механизмът на извършване на
ударите бил допринесъл в много по-голяма степен за преживените страдания,
изразяващи се в страх и притеснение, като ответникът си бил позволил на
обществено място, съвсем умишлено и с пълно съзнание, да свали часовника от
ръката си и да му нанесе удари в областта на глава, без данни поведението му да
е било предизвикано от ищеца.
Твърди се, че в продължение на два
месеца ищецът се е възстановявал от физическите увреждания, като изпитвал болки
в главата, клепачите и мишниците. Не е можел да извършва определени действия
спокойно, като при шофиране и напрягане на зрението е изпитвал главоболие,
каквото не е има преди инцидента.
След инцидента и образуването на
досъдебното производство ищецът е срещал ф. на Л. П., които му се подигравали,
наричали го с обидни имена. Бил подложен на обиди в интернет и се притеснявал
да не бъде нападнат отново. Притеснявали се и неговите близки да не стане
жертва на хулигански прояви. Поради това се моли да бъде уважен предявеният
иск. Претендира разноски.
В законоустановения срок не е постъпил
отговор на исковата молба. Извън срока за отговор оспорва размера на предявения
иск.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното АНД № 5781/19 г. по
описа на ПдРС се установява, че с влязло в законна сила решение, постановено по
АНД № 5781/2019 г. по описа на ПдРС, съдът е признал обвиняемия Й.Д.Х. за виновен в това, че на 24.03.2019г.
в гр.П., по хулигански подбуди е причинил другиму - на Д.С.Х. лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия на главата и разкъсно-контузна рана на
главата, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК - престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12, пр.1 вр. чл.130, ал.1 от НК, и на
основание чл.78А, ал.1 от НК го е освободил
от наказателна отговорност като
му е наложил административно
наказание глоба в размер на
1 000 лева.
От показанията на св. В. Г. Ч. се установява,
че ищецът е имал физическа травма, проблем с едната вежда и окото му било
синьо. Отзад на главата имал рана от другата страна. Имал рани по двете ръце.
Главата му е била лепена, както и едната рана на едната ръка. Имал рана и на
другата ръка около мишницата. Имал доста силни болки в устата, в челюстите. От
болките му било трудно да се храни. Това продължи около два месеца. Имал доста
силно главоболие, както и недоспиване. Тези физически травми му пречели да
изпълнява служебните си задължения в работата. Било му трудно да шофира. Ищецът
работил като т.. Имал дискомфорт от това, че трябва да се среща с много хора, с
които в продължение на години е градил бизнес отношения, а в случая, е трябвало
да носи шапка и очила. Ищецът се чувствал адски дискомфортмо. Почти всички са
го питаха какво се е случило и на ищецът не му е било приятно да обяснява тези
неща. Изпитвал дискомфорт да излиза и да напуска дома си. Имал недоспиване,
болките в главата и ръцете му пречели на шофирането, а неговата работа на т.
била свързана с интензивно шофиране. Когато се хранил ищецът е правил доста
мъчителни гримаси, защото челюстта го е боляла. Случката го е променила, тъй
като е станала на публично място и е изпитвал притеснение, че това може да
стане по всяко едно време. Избягвал събирането на по-големи групи от хора. Ако му
се сторило подозрително струпването на хора, промянал траекторията си, по която
върви. Получавал, и по-малко, подигравки от приятели и близки от случилото се,
което го е карало да се чувства дискомфортно. Изпитвал притеснение, когато
някой му предложи да излезнат на дискотека или бар. Имал притеснения и в
работата, затова как го приемат работните му партньори и колеги. Към настоящия
момент все още продължава да избягва струпване на хора.
Съдът кредитира изцяло свидетелските
показания на В. Г. Ч., като ги намира са последователни, житейски логични и
непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Фактическият
състав на непозволеното увреждане изисква кумулативното наличие на следните
елементи: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вина. Обстоятелствата, които обуславят деликтната
отговорност следва да бъдат установени
от ищеца по исковата молба. За да се приеме, че едно деяние - действие или
бездействие е противоправно, необходимо е това деяние да нарушава предписания правен ред и норми на
правно определено поведение. Не може да се оцени като деликт едно поведение,
ако то не съдържа правна укоримост, явяваща се като следствие на нарушение на
конкретна правна норма.
С влязло в сила решение по АНД №
5784/19 г. на ПдРС, Й.Д.Х. е признат за
виновен в това, че на 24.03.2019г. в
гр.П., по хулигански подбуди е причинил другиму - на Д.С.Х. лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия на главата и разкъсно-контузна рана на
главата, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК - престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12, пр.1 вр. чл.130, ал.1 от НК, и на
основание чл.78А, ал.1 от НК го е освободил
от наказателна отговорност като
му е наложил административно
наказание глоба в размер на
1 000 лева. По смисъла на чл. 300 от ГПК постановената от наказателния съд
присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици на деянието, относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Тъй като настоящият граждански съд е сезиран с искове за обезщетяване на
причинените от същото деяние вреди, обстоятелствата, че прекия извършител е
причинил виновно на ищеца посочените в решението споразумението телесни
повреди, не могат да бъдат пререшавани и следва да се приемат за установени.
При това положение всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД за налице. Още повече, че за възникване на
деликтната отговорност важи презумпцията за вина – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която не
само че не се оборва от данните по
делото, но и безспорно се установява от наказателния съд.
Относно вида и степента на
претърпените от ищеца вреди се установява следното:
На 24,03,2019 г. ответникът е причинил
лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и разкъсно-контузна рана
на главата, довели до разстройство на здравето.
За причинените на ищеца болки и
страдания са събрани и гласни доказателствени средства. От показанията на св. Ч.
се установява, че ищецът е имал силни болки в устата, трудно се е хранил,
изпитвал е дискомфорт и страх, притеснения, станал е подозрителен. Болките му
са били активно около два месеца. Към
настоящия момент все още изпитва стрес.
Размерът на неимуществените вреди се
определя по правилата на чл. 52 от ЗЗД.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване
подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането.
Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на увреждането.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях
се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на всички конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики -характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет. При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до
разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за
неговото развитие. В този смисъл е Решение № 69 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 4686/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.
П.. Така постановеното по реда на чл.290 от ГПК съдебно решение на ВКС.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с
оглед характера, степента, тежестта и броя на уврежданията, интензивността на
причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес,
възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, възможностите му за
възстановяване и адаптация, както и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането.
Това
предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички онези неудобствата - емоционални, физически и
психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от
субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия.
В
случая, като взе предвид горните обстоятелства, съдът намира, че сумата от 5000
лв. съответства на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и адекватно репарира
причинения от травмата емоционален и психически дискомфорт и неудобства от друг
характер, като се отчита и това, че ищецът е изпитвал
болки два месеца, трудно се е хранил, което е свързано с доста
болки, страдания, значителни затруднения, неудобства и физически неразположения
за ищеца. След инцидента е нарушен нормалния ритъм на живот на ищеца. Начинът на живот на същия се е променил- изпитвал е дискомфорт, притеснения.
Засегнато е и психическото му здраве. Започнал е да
избягва събирането на по-големи групи от хора.
Обезщетението за неимуществени вреди
следва да се присъди с начален момент от деня на увреждането- 24.03.2019 г.,
доколкото случаят касае деликт и по смисъла на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД длъжникът
тук се счита в забава и без покана.
По
отношение на разноските:
Ищецът е освободен от държавна такса.
Следователно по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК осъденото лице следва да понесе
дължимата за производството по уважения иск такса. Цената на уважения иск е 5
000 лв. за неимуществени вреди. Поради това ответника следва да бъде осъден да
внесе ДТ от 200 лева и 220 лева за особен представител.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска. Искът на ищеца е уважен изцяло. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В
договора за правна защита е отразено, че същата се предоставя безплатно.
Съгласно чл.38 ал. 2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер - съобразно цената на иска и чл. 7, ал. 2, т. 2
НМРАВ възлиза на 580 лева, която сума следва да се присъди в полза на адв. М.П.А.,***.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Й.Д.Х., ЕГН ********** ***, да
заплати на Д.С.Х., ЕГН ********** ***, сумата от 5000 лева -
главница, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания, настъпили
вследствие на причинена по хулигански подбуди лека телесна повреда, изразяваща
се в контузия на глава и разкъсно –контузна рана на главата, довели до
разстройство на здравето, за което престъпление има влязло в сила решение,
постановено по АНД № 5781/2019 г. по описа на ПдРС, ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от 24.03.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Й.Д.Х., ЕГН ********** ***, да заплати
в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския
районен съд, сумата 200 лева, представляваща държавна такса по настоящото
производство и сумата от 220 лева- възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА Й.Д.Х., ЕГН ********** ***, да
заплати на М.П.А.,***, сумата от 580
лева, представляваща адвокатско възнаграждение по настоящото производство,
на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ