Решение по дело №2430/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260487
Дата: 19 март 2021 г. (в сила от 7 април 2021 г.)
Съдия: Петър Богомилов Теодосиев
Дело: 20201100902430
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№....................

гр. София, 19.03.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в открито съдебно заседание, проведено на десети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

 

при секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 2430 по описа за 2020г. и взе предвид следното:

Делото е образувано по молба на „М.“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството.

Според твърденията в молбата дружеството е в състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост, произтичащи от невъзможност да изпълни парични задължения към СД „Д.-Д.И СИЕ“, присъдени с решение от 04.05.2019г. по гр.д. №74497/2016г. на СРС, 46 с-в.

С цитираното съдебно решение (представено към молбата за откриване на производство по несъстоятелност) е уважен иск за признаване за установено по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, че „М.“ ЕООД дължи на СД „Д.-Д.И СИЕ“ сумата 8 258,42 лв. – продажна цена на стоки, доставени в периода от 04.05.2015г. до 06.06.2015г., ведно със законната лихва от 11.02.2016г. до изплащането, като „М.“ ЕООД е осъдено да заплати на СД „Д.-Д.И СИЕ“ съдебни разноски в общ размер 911,42 лв.

Не са представени доказателства, че цитираното решение е влязло в сила, но твърденията на молителя, че решението е потвърдено с окончателно решение от 10.11.2020г. по в.гр.д. №4086/2020г. на СГС, II-А с-в, с което „М.“ ЕООД е осъдено да заплати на СД „Д.-Д.И СИЕ“ и съдебни разноски за въззивното производство в размер 400,00 лв., се установяват от служебно извършената справка в електронната деловодна система на СГС.

Доказателства, но и твърдения за други задължения на молителя не са ангажирани в производството по делото.

С молбата по чл. 625 ТЗ са представени съкратен счетоводен баланс на дружеството към 31.12.2018г., според който към посочената дата общата стойност на активите му възлиза на сумата 17 000,00 лв., а общия размер на задълженията му възлиза на сумата 14 000 лв., както и междинен баланс към 07.12.2020г., според който към посочената дата общата стойност на активите на дружеството възлиза на сумата 16 000,00 лв., като активите се състоят от: дълготрайни активи (представляващи съоръжения и други) с посочена обща стойност 9 000,00 лв., вземания от клиенти и доставчици (всички със срок до 1 година) с посочена обща стойност 6 000,00 лв. и парични средства с посочена обща стойност 1 000,00 лв.

Очевидно общата стойност на активите на дружеството според данните в междинния баланс към 07.12.2020г. надхвърля размера на присъдените с решенията по гр.д. №74497/2016г. на СРС, 46 с-в и в.гр.д. №4086/2020г. на СГС, II-А с-в задължения към СД „Д.-Д.И СИЕ“ (което според твърденията на молителя и представения списък по чл. 628, ал. 1, т. 3 ТЗ представлява и единственият кредитор на дружеството), а това обстоятелство изключва възможността за извод, че дружеството е в състояние на свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.

Сами по себе си данните в междинния баланс на „М.“ ЕООД не са достатъчни да обусловят и извод, че дружеството е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, тъй като не са ангажирани никакви доказателства за вида и състоянието на дълготрайните активи на дружеството, представляващи съоръжения и други на обща стойност 9 000,00 лв., а не са ангажирани и твърдения, че същите макар и осчетоводени като дълготрайни активи не могат да послужат за удовлетворяване на вземанията на кредитора СД „Д.-Д.И СИЕ“, не са ангажирани доказателства и твърдения, че записаните в баланса краткросрочни вземания на дружеството в общ размер 6 000,00 лв. са несъбираеми, не са ангажирани и твърдения, че отразените в баланса парични средства в брой са разходвани за погасяване на задължения на дружеството.

По-съществено в случая е, че дори да се приеме, че данните в междинния баланс предпоставят коефициенти на обща, бърза и незабавна ликвидност под приетите от икономическата наука минимални величини, необходими за поддържане на финансова устойчивост и платежоспособност на дружеството, налице е основание за отхвърляне на молбата по чл. 631, пр. 2 ТЗ, тъй като при положение, че дружеството има само един кредитор, а общата стойност на имуществото му е достатъчна да покрие задълженията към този кредитор, несъмнено отхвърлянето на молбата за откриване на производство по несъстоятелност не може да създаде опасност за интереса на кредитора от удовлетворяване на вземанията му към дружеството (отхвърлянето на молбата на дружеството не преклудира възможността самият кредитор да предяви молба за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, но правото на преценка дали при липса на доброволно изпълнение на задълженията от длъжника интересът на кредитора може да бъде защитен по-добре по реда на индивидуалното изпълнително производство по част V ГПК или по реда на универсалното изпълнително производство по част IV ТЗ е предоставено именно на кредитора, а не на длъжника).

 По изложените съображения Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на „М.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му.

 

                                                                                СЪДИЯ: