Производството е по реда на глава деветнадесета от ГПК. Постъпила е частна жалба от адвокат Мария Чилова от АК – Кърджали, в качеството й на пълномощник на Иван Грозданов Аспарухов, срещу Определение № 47/29.05.06г. постановено по гр.д № 7/2006г. по описа на Районен съд - Момчилград, в частта му, в която е заменена на основание чл.317, ал.1 от ГПК допуснатата от първоинстанционния съд обезпечителна мярка на иска с правно основание чл.108 от ЗС, изразяваща се в спиране на строителните работи в УПИ IV 1601 в кв.84 по плана на гр. Момчилград, с налагане на възбрана върху недвижим имот на Мехмед Ахмед Вели, представляващ обект в незавършен вид - „магазин за хранителни стоки, офис и жилище" с площ от 198 кв.м., находящ се в УПИ IV 1601 в кв.84 по плана на гр. Момчилград.В мотивите си за замяна на обезпечителната мярка съдът изтъкнал, че замяната ще гарантира в по – пълна степен защитата на ищеца и ще предотврати затрудненията в дейността на ответника. Тези изводи на съда били противоречиви. На първо място, за да бъде допусната замяна на една обезпечителна мярка с друга следвало по делото да са представени нови доказателства, сочещи, че предявеният иск е недопустим или вероятно неоснователен, или че е отпаднала причината поради която обезпечението е било допуснато. По делото не били представени доказателства в тази насока от ответника, а от представените по делото доказателства можело да се направи извода за вероятната основателност на иска, както и наличието на обезпечителна нужда. На следващо място с определение от 16.07.2004г. Районен съд - Момчилград се бил произнесъл втори път по налагане на обезпечителната мярка"спиране на строителните работи", като взел предвид представените писмени доказателства и се мотивирал, че намира исканата обезпечителна мярка за основателна, тъй като предвид започналите строителни работи в процесният имот, ще бъдат затруднени значително правата на ищеца до решване на делото.Същото определение било обжалвано пред Окръжен съд - Кърджали с частна жалба от страна на ответника и било потвърдено. На основание изложеното моли да бъде отменено атакуваното определение. Ответникът по въззивната частна жалба - Мехмед Ахмед Вели от гр.Момчилград, не взема становище по жалбата. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от частния жалбодател констатира: Жалбата е подадена в срок и е допустима, а по съществото разгледана е основателна. С обжалваното определение Районен съд - Момчилград е оставил без уважение молбата на Мехмед Ахмед Вели от гр.Момчилград, в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "Вряло-Мехмед Вели" - ответник по гр.дело № 7/2006г. по описа на МРС с правно основание чл.321 от ГПК за отмяна на допуснатото от първоинстанционният съд обезпечение на предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС, изразяващо се в спиране на строителните работи в УПИ IV 1601 в кв.84 по плана на гр. Момчилград извършвани от ответника. Със същото определение съдът е заменил допуснатото обезпечение на иска като е наложил възбрана върху недвижим имот на Мехмед Ахмед Вели представляващ обект в незавършен вид - „магазин за хранителни стоки, офис и жилище" с площ от 198 кв.м., находящ се в УПИ IV 1601 в кв.84 по плана на гр. Момчилград. Определението в частта, в което е оставена без уважение искането за отмяна на обезпечението е влязло в сила, тъй като не е обжалвано в законния срок. Разпоредбата на чл.317 ал.1 от ГПК гласи: „Съдът може по искане на една от страните, след като уведоми другата страна и вземе предвид възраженията й, направени в тридневен срок от съобщението, да допусне заменяването на един вид обезпечение с друг.” В производството по чл. 317 от ГПК следва да се изследва единствено необходимостта от замяна на обезпечителната мярка. В това производство съдът не може да взема становище относно наличието на обезпечителна нужда. С оглед на това не следва да се споделят направените във въззивната жалба доводи, че от събраните доказателства можело да се направи обосновано предположение за основателност и допустимост на иска. Производството по чл.317 ал.1 от ГПК е способ за защита правата и интересите на страните при неправилно определена от съда обезпечителна мярка. С оглед на това в това производство следва да се изследва единствено коя е най – подходящата мярка за обезпечение. Настоящата инстанция намира, че не са били налице основания за замяна на обезпечителната мярка. Целта на обезпечението е да гарантира осъществяване правата на ищеца при благоприятен за него изход на спора. В настоящия случай, обременяването на имота с постройка би затруднило последващото възстановяване правото на собственост и усложняване на правоотношението. Не може да се сподели изразеното от първоинстанционния съд становище, че с налагане на възбрана върху имота не се намалявали гаранциите на ищеца, а дори се давали по – високи такива. Възбраната касае прехвърляне на имота и обременяването с вещни тежести, но в случая по – добрата защита за ищеца е спиране на строителните работи. Действително при налагане на обезпечение следва да се търси баланса на интереси на двете страни, но в настоящия случай единственият способ за пълна защита на ищеца е спиране на строителните работи. Вредите, които ответникът би търпял при това спиране, при изгоден за него изход на процеса, могат да бъдат възстановени по съответния ред. С оглед на изложеното следва да се уважи въззивната частна жалба, а определението на първоинстанционния съд да бъде отменено в атакуваната му част. Водим от горното, и на основание чл.217 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 47/29.05.06г. постановено по гр.д.7/2006г. по описа на Районен съд - Момчилград, в частта му, в която е заменена на основание чл.317, ал.1 от ГПК допуснатата от първоинстанционния съд обезпечителна мярка на иска с правно основание чл.108 от ЗС, изразяваща се в спиране на строителните работи в УПИ IV 1601 в кв.84 по плана на гр. Момчилград, с налагане на възбрана върху недвижим имот на Мехмед Ахмед Вели представляващ обект в незавършен вид - „магазин за хранителни стоки, офис и жилище" с площ от 198 кв.м., находящ се в УПИ IV 1601 в кв.84 по плана на гр. Момчилград.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.
|