Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 23.06.2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на първи юни през две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Антоанета Стефанова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №11755 по описа за 2019год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Д.С.С. срещу Г. ф., обективно съединени искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за следните суми: 35000,00 лв., частичен иск от обща претенция в размер на 50000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 09,03,2018год. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 682,03лв., частичен иск от обща претенция от 2000,00лв., обезщетение за имуществени вреди във връзка с проведено лечение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и 1500,00лв., частичен иск от обща претенция от 10000,00 лв., обезщетение за имуществени вреди във връзка с увреждане на МПС „Фиат Пунто“, рег. № ******, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, които вреди са възникнали по повод ПТП, настъпило на 09,03,2018 год.
Излагат се доводи, че на 09,03,2018год., около 23:30часа, на автомагистрала „Тракия“, км. 250, общ Сливен – с посока на движение от гр. София за гр. Бургас е настъпило ПТП между неидентифицирано МПС, управлявано от неизвестен водач и лек автомобил „Фиат Пунто“, рег. № ******, управляван от ищеца. Поддържа се произшествието да е настъпило по вина на водача на товарния автомобил. Вследствие на произшествието за ищеца настъпили телесни увреждания довели до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства. Поддържа се ищецът да е търпял и имуществени вреди във връзка с направените разноски за лечение и повреди на управлявания от него автомобил. Твърди се да са налице елементите от отговорността на Гаранционния фонд – виновно и противоправно деяние, извършено от неизвестен водач и настъпили вследствие на това вреди за ищеца. До последния била отправена молба за изплащане на обезщетение, по която плащане не е извършено.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-Г.ф. в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Твърди да не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на фонда. Оспорва изложения в исковата молба механизъм на ПТП, както и причинната връзка с изложените телесни увреждания. Поддържа произшествието да е настъпило изцяло по вина на ищеца. Релевира възражение за съпричиняване поради нарушение на чл. 58, чл. 58а, чл. 59, чл. 59а, както и чл. 97 и чл. 120 от ППЗДвП. При условията на евентуалност поддържа да е налице прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорва претенцията за забава, доколкото фондът се е произнесъл в законоустановения срок по предявената от него претенция.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложените по делото доказателства – констативен
протокол №К-97/09,03,2018год. на ОД на МВР
Сливен се установява реализирането на пътнотранспортното произшествие на 09,03,2018год.,
около 23,30ч., на АМ Тракия, км.250, между лек автомобил Фиат Пунто, с рег.№******,
управляван от ищеца и неидентифицирано МПС, напуснало произшествието.
От изслушаното по делото заключение
на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът
се установява, процесното произшествие да е настъпило на АМ Тракия, на прав пътен участък. АМ Тракия
се състои от две платна, разделени с разделителен остров и е предназначена за двупосочно движение на
автомобилите като за всяка посока има по
две пътни ленти плюс една в дясно за принудително спиране. ПТП е настъпило
в тъмната част от денонощието с добра
метрологична видимост. Лек автомобил се е движил по АМ Тракия като в района
на настъпилото ПТП е спрял в дясната
пътна лента за принудително спиране. Водачът е излязъл от него през лявата
предна врата като е бил с лице в
посоката на автомобила и е държал с
лявата си ръка задната част на предна лява врата , която е била отворена на около 80%. В същото време неустановен
автомобил се е движил в дясната част на
дясната пътна лента на АМ Тракия с
посока от гр.София към гр.Бургас.
Автомобилът се е движил като десните му колела са се намирали върху разделителната линия на дясната пътна лента и пътната лента
за принудително спиране. Реализирало се е съприкосновение между задната част на предна лява врата на лек автомобил Фиат със страничната част на неустановения автомобил. В същия
момент пръстите на лявата ръка на водача
на л.а. Фиат са се намирали между двата автомобила в зоната на съприкосновението им. Посочено е
причина за произшествието да са
субективните действия на водачът на лек автомобил Фиат, който е отворил
лявата врата на управлявания от него автомобил като е навлязъл в
динамичния коридор на неустановен автомобил,
както и субективните действия на водач на неустановен автомобил, който не е
осигурил достатъчно дистанция между двете превозни средства.
Изложено е становище да е била
налице възможност за предотвратяване на
произшествието от водача на лек автомобил, в случай, че е спрял възможно
най-вдясно върху пътната лента за принудително
спиране, при отварянето на лявата предна
врата на автомобила нямаше
да достигне до зоната на дясната пътна лента на магистралата.
Водачът на неустановения автомобил също
е имал възможност да избегне произшествието, в случай, че е подсигурил
достатъчно разстояние между автомобилите.
Пазарната стойност на МПС марка Фиат Пунто към датата на
ПТП-09,03,2018год. е 775,00лв. Средната пазарна цена на материалите и
труда необходим за отстраняване на
повредата по лек автомобил при ремонт с
нови части е 1003,00лв. без ДДС и 1203,60лв. с ДДС.
От изслушаното по делото заключение
на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, се
установяват получените травматични увреждания при пострадалото лице, а именно:
- травма в областта на лява длан и в частност по хода на първи лъч-МК 1 първа метакарпална /дланна/ кост и двете кости на паеца, основната и крайната, както следва:
Длан-кожен дефект по гърба на
дланта;
МК-1 конваксация/
открита фрактура на костта и размачкване
на меките тъкани около нея/;
Проксимална кост на палеца-конваксация,
заедно с кожен дефект;
Дистална
кост на палеца-конваксация / открита фрактура на костта и размачкване на меките
тъкани около нея/;
Прорязване- на сухожилието на дългия
разгъвач на палеца;
Непосредствено след ПТП ищецът е прегледан
по спешност в МБАЛ Ямбол където е направена първична хирургична обработка на раните и кръвоспиране, след което е
хоспитализиран в УМБАЛ Пирогов за периода от 10,03,2018-13,03,2018год.
Проведено е оперативно възстановяване на
уврежданията –поставяне на импланти и
външен фиксатор, шев на скъсаното сухожилие на палеца, обработка на кожата с отложен
шев и гипсова имобилизация за 3 седмици. Поради възникнало
усложнение във вид на некротичен кожен участък
над проксималната фаланга на
палеца с размери 3/2 е извършена некректомия на описания невитален участък и пластичното му
покриване с нова кожа по съседство в периода от
27,04,-01,05,2018год.. Извадени са всички импланти от костите.
С експертно решение на ТЕЛК
3872/03,12,2018год. са дадени 30% ТНР за
3 години до 01,12,2021год.
Медицинските критерии за възстановяване при констатираните усложнения е до 6 месеца.
При ищеца сочи възстановителния период да е 4 месеца. Към 02,07,2018год.
пострадалият е имал възстановена работоспособност намалена с 30 процента. Претърпените болки и страдания са били
най-интензивни непосредствено след произшествието, до края на третия месец с
умерен характер, с изостряния следоперативно и затихващи към края на 4 месец. При
извършен личен преглед на ищеца се установява деформация на МФС на ляв палец, с
траен характер с невъзможност за движения в нея, което състояние се
компенсира с незасегнатата КМС на първи лъч и частично засегнатата ИФС
на палеца до степен хватателната функция на ръката и опозицията на палеца на
останалите четири пръста да е задоволителна. Констатирано като трайна последица
е и наличието на кожни белези, които обуславят риска от по-лесна ранимост и травмируемост, с оглед характера на съединителната тъкан,
нямаща характер на качествата на покривна кожа за здравина и еластичност.
По делото са представени
фактури и фискални бонове, удостоверяващи разходи за лечение, консумативи и
медикаменти на обща стойност 682,03лв., които съгласно заключението на СМЕ са
необходими за лечение на пострадалия.
С молба от 10,12,2018год. ищецът е заявил пред Г.ф.
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.
С писмо изх.№24-01-918/19,02,2019год. ответникът е отказал заплащане на обезщетение,
по причина вина за произшествието да има ищеца.
По делото са събрани и гласни
доказателства, чрез разпит на св.Стоянова, чиито показания съдът цени по реда
на чл.172 от ГПК, от които се установяват характера и интензитета на неимуществени
вреди.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.557,
ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, характера на вредите, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина на извършителя, както и обстоятелството, че противоправното деяние е осъществено на територията на Република България от неидентифицирано моторно превозно средство. Необходимо е да се установи и наличието на предпоставките на чл.558, ал.5 от КЗ сочещ на допустимост на претенцията –т.е. ако фондът не се е произнесъл по подадената молба в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.
Съдът намира исковата претенция да е допустима с оглед наведените твърдение за липса на платеното обезщетение от ГФ.
От събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира исковата претенция за основателна. От
изслушаната САТЕ се установи да е налице осъществено виновно и противоправно
деяние от страна на водач на неустановено моторно превозно средство, който не е
осигурил безопасно разстояние между двата автомобила, довело до удар със лек
автомобил Фиат-нарушение на чл…42, ал.2, т.1 от ЗДВп. Извод в тази насока се обосновава от събраните по
делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Налице са предпоставките на чл.557,
ал.1, т.1 от КЗ. Заявено е
искане от страна на правоимащото лице за обезщетение
по реда на чл.558, ал.5 от КЗ, липса на
плащане, поради което ГФ е пасивно, материалноправно легитимиран да
отговаря по предявените искове.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно
възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване
на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото
се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него,
се определят на принципа на
справедливостта.
При определяне на размера на обезщетенията
за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год.,
т.11, според което същите се възмездяват
от съда по справедливост. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването
на смърт от значение са
и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение
са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен
да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. В
постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени
вреди включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента
на смъртта на пострадалия (решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II
Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/.
С
оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния
случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото
паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 35000,00лв. При
определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените физически
увреждания: травма в областта на лява длан и в частност по хода на първи лъч- метакарпална /дланна/ кост и двете кости на палеца,
основната и крайната, включващи кожен дефект по гърба на дланта, открита фрактура на метакарпалната
става и размачкване на меките тъкани около нея/, открита фрактура и размачкване
на двете стави на палеца и прорязване на сухожилието на дългия разгъвач на палеца; Съобрази
се проведеното оперативно лечение с поставяне на вътрешна фиксация, както и
втора във връзка с диагностицирано усложнение некротирала
тъкан, както и по отстраняване на
имплантите, болките и страданията изпитвани от
пострадалия, възрастта на ищеца-44
години при настъпване на ПТП/ активна трудоспособна възраст, препятствана по
причина на ПТП/, негативните последици в психологически план –при всички случаи
участие в ПТП води до негативни психоемоционални
преживявания/. Съобрази се възстановителния период от около 4 месеца /СГС не
кредитира показанията за такъв от 6-7 месеца, с оглед заключение на СМЕ и
предвид заинтересованост на свидетелските показания/.
Съобразявайки горното,
икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период,
съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на
справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
По възражението за съпричиняване от
страна на пострадалия.
Не е спорно мястото на удара да е в
лентата за принудително спиране като САТЕ сочи автомобилът да е бил на
разстояние от 0,5м. вдясно от разделителната линия. Съгласно чл.58 от ЗДВП при движение по автомагистрала на
водача на МПС е забранено да спира пътното превозно средство за престой или
паркиране извън обозначените за целта места-т.1, както и да спира или се движи
в лентата за принудително спиране освен при повреда на автомобила или
здравословни проблеми на водача или пътниците в автомобила-т.3. Дадените
от ищеца пред длъжностно лице в ДП обяснения,
сочат причина за спиране в лентата за принудително
спиране да не е била техническа, а необходимост от почивка на водача, което не
попада в хипотезата на здравословен проблем. Същото съставлява признание на
неизгоден за страната факт, който има доказателствена стойност срещу него. Дори
да се приеме да е възникнала техническа неизправност към момента на инцидента
съдът намира МПС да не е било сигнализирано в нарушение на чл.120, ал.1 от
ППЗДВП съгласно който водачът на пътно превозно средство, принуден да спре поради
независещи от него обстоятелства, може да направи това върху лентата за
принудително спиране извън платното за движение, като през нощта и при намалена
видимост сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал. Това се установява както от
свидетелските показания, че след инцидента не е имало други светлини освен
от колите, така и от заключение на САТЕ сочещо
на данни за изтощен акумулатор на
автомобила. Соченото поведение е допринесло за настъпване на произшествието,
поради което следва да се приложи нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД поради принос
на пострадалия. Така установения принос съдът определя на 30%. Или дължимото
обезщетение е 24500,00лв.
По претенцията за имуществени вреди
за лечение:
Не е спорно между страните, че
извършените разходи за медицински консумативи, медикаменти и услуги са
необходими и в причинна връзка с проведеното на ищеца лечение.
По делото са ангажирани
доказателства за извършени разноски за лечение на ищеца в размер на общо
682,03лв., в който размер исковата претенция е основателна. При съобразяване
процента съпричиняване дължимото обезщетение е в размер 477,43лв.
По претенцията за
имуществени вреди по лек автомобил Фиат:
С молба от 09,06,2020год. ищецът е „прецезирал“
претенцията за обезщетение за имуществени вреди по автомобила като сума от
1203,60лв., вместо посочения в ИМ размер от 1500,00лв. Същото съдът намира да
съставлява изменение на исковата претенция, чрез намаляване размера на същата
над 1203,60лв. до 1500,00лв., поради което за разликата поради оттегляне на
исковата претенция производството следва да бъде прекратено.
Видно от заключението на САТЕ
стойността на автомобила към момента на настъпилото застрахователно събитие е 775,00лв. Стойността на ремонта необходим за отстраняване на повредите към 09,03,2018год. е 1003,00лв. без ДДС и
1203,60лв. с ДДС. С оглед горното настоящият състав приема да е налице тотална щета
по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ, т.е. увреждане на МПС, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70/100 от
действителната му стойност /в конкретната хипотеза 542,50лв./ определени чрез експертна
оценка. Ето защо дължимото обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието или действителната стойност на
автомобила е 775,00лв. От ответникът не са ангажирани доказателства дали
са налице и на каква стойност запазени части от
автомобила. При отчитане на 30% съпричиняване дължимото обезщетение е 542,50лв.
Неоснователно е възражението
за недължимост на обезщетение за имуществени вреди от ГФ в хипотезата,
когато са причинени от неидентифицирано моторно превозно средство, освен когато
с неидентифицираното моторно превозно средство са причинени значителни телесни увреждания и това е
наложило престой в лечебно заведение за болнична помощ или е причинена смърт. В
този случай ГФ изплаща обезщетение и за вредите причинени на имущество на всички лица надвишаващи
500,00лв. Чл.557,
ал.1, т.1 от КЗ сочи на предпоставките от фактическия състав пораждащи право на
обезщетение на пострадалото лице като
съдът намира да не е налице тъждественост на понятието „имуществени вреди„ и
„вреди на имущество“ съгласно ал.2, която предполага увреждане на чуждо имущество
различно от това на пострадалото лице.
По претенцията с пр.осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.558, ал.1 от КЗ фондът дължи лихва
за забава при спазване на чл.497 от КЗ от датата, на която изтича
срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за произнасяне
не може да
бъде по-дълъг от три месеца /чл.496 , ал.1 от КЗ/ от датата на
завеждане на претенцията по реда на чл.380 от КЗ. Съобразявайки горната разпоредба и с оглед датата на
молбата, депозирана пред ответника -10,12,2018год.,
съдът намира, че обезщетение за забава се дължи считано от 11.03.2019г. до изплащане на вземането. За периода от 09,03,2018год.
до 10,03,2019год. върху претенцията за неимуществени вреди и от 10,12,2018год. до 10,03,2019год. върху
обезщетението за имуществени вреди е неоснователна.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавна такса на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и
разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер
на иска следва да се присъдят в размер на 1020,79лв.- държавна такса.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК с оглед изхода от спора на ищеца се дължат разноски в размер на
396,06лв., от общо 574,00лв., от които 524,00лв.-в.л., 10,00лв.-СУ, и 40,00лв.-свидетел./сумата
10,00лв.-депозит свидетел не е внесена по указания на съда –не се присъжда/.
На осн.чл.38, ал.2 от Задв. на адв.Д.С.Т. се дължи адв. възнаграждение в размер на 1129,22лв. от общо 1636,56лв.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК,
с оглед изхода от спора на ответника се дължат разноски в размер на 72,00лв. от
общо 240,00лв., от които 100,00лв.-юрк. възнаграждение
и 140,00лв.-в.л.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "Г.ф.", с адрес *** да заплати на Д.С.С.,
с ЕГН **********, със съд.адрес *** ******на
осн.чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, вр.чл.558, ал.5 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ сумата от
24500,00лв., представляващи
обезщетение за причинени неимуществени
вреди по повод възникнало на 09,03,2018г. пътнотранспортно произшествие, причинени
от неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва от 11,03,2019год. до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 24500,00лв. до
предявения размер от 35000,00лв., частично от 50000,00лв. както и за законна
лихва за периода от 09,03,2018год. до 10,03,2019год като неоснователна.
ОСЪЖДА "Г.ф.", с адрес *** да заплати на Д.С.С.,
с ЕГН **********, със съд.адрес *** ******на
осн.чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, вр.чл.558, ал.5 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ сумата от
477,43лв., представляващи
обезщетение за причинени имуществени
вреди по повод възникнало на 09,03,2018г. пътнотранспортно произшествие,
причинени от неидентифицирано МПС, представляващи разходи за лечение, ведно със
законната лихва от 11,03,2019год. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 477,43лв. до
предявения размер от 682,03лв., както и за законна лихва за периода от
10,12,2018год. до 10,03,2019год като неоснователна.
ОСЪЖДА "Г.ф.", с адрес *** да заплати на Д.С.С.,
с ЕГН **********, със съд.адрес *** ******на
осн.чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, вр.чл.558, ал.5 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ сумата от
542,50лв., представляващи
обезщетение за причинени имуществени
вреди по повод възникнало на 09,03,2018г. пътнотранспортно произшествие,
причинени от неидентифицирано МПС, представляващи стойността на увредено
МПС-Фиат, ведно със законната лихва от 11,03,2019год. до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 542,50лв. до
предявения размер от 1203,60лв., както и за законна лихва за периода от
10,12,2018год. до 10,03,2019год като неоснователна.
ОСЪЖДА "Г.ф.", с адрес *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски
съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 1020,79лв.
– разноски по делото.
ОСЪЖДА "Г.ф.", с адрес *** да заплати на Д.С.С.,
с ЕГН **********, със съд.адрес *** ******на осн.чл.78, ал.1
от ГПК сума в размер на 396,06лв.- разноски.
ОСЪЖДА "Г.ф.", с адрес *** да заплати на адв.Д.С.Т.
на осн.чл.38,
ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 1129,22лв.-
разноски.
ОСЪЖДА Д.С.С., с ЕГН **********, със съд.адрес *** ******да заплати на "Г.ф.",
с адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 72,00лв.-разноски.
ПРЕКРАТЯВА производството по иск с пр.осн.557,
ал.1, т.1 от КЗ за сумата над 1203,60лв. до 1500,00лв.-обезщетение за
имуществени вреди - увредено МПС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните, а в прекратителната част в
1 седмичен срок.
СЪДИЯ: