РЕШЕНИЕ
№ 1243 дата
04 ноември 2022г.
град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 27
октомври 2022г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Илияна Георгиева
Прокурор: ……….…………..…
разгледа адм. дело № 1343 по описа за 2022г.
и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр.
с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Съдът е сезиран с жалба, подадена от Г.С.Т. *** против
Заповед № 22-0769-000780/29.06.2022г. издадена от полицейски инспектор в Сектор
Пътна полиция в ОД на МВР Бургас, с която, за нарушение на чл.174, ал.3,
предл.2 от ЗДвП и на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка “временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца”.
Жалбоподателят Т. оспорва издадената заповед като
незаконосъобразна поради липса на мотиви и надхвърляща необходимото за
осъществяване целта на закона, поради което се иска отмяната ù.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административният орган, издал оспорената заповед, също
не се явява и не изпраща представител.
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като
подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения
административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
Установява се по
делото, че против жалбоподателя Т. е бил съставен АУАН № 285528 от
28.06.2022г., видно от който, на посочената дата, около 12:48часа, в ж.к. Меден
Рудник в гр.Бургас, по ул.“Въстаническа“, до № 6А в посока ул.“Ортото“, жалбоподателят е бил установен от контролни
длъжностни лица да управлява лек автомобил марка Киа Спортидж с рег. № А8978НВ,
като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба
на наркотични вещества. На водача е връчен талон за медицинско изследване №
136884, като същият е отказал да бъде тестван. В съставения АУАН не е вписал
възражения, като такива е депозирал в законоустановения 3-дневен срок с
вх.№769000-15831/30.06.2022г., възразявайки, че на процесната дата и час не е
управлявал горепосочения автомобил.
Въз основа на
съставения АУАН е издадена на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП и процесната
Заповед № 22-0769-000780/29.06.2022г., с която, на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка “временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца”, в мотивите на която административният орган се е
позовал на фактическите констатации в съставения АУАН, досежно отказа на водача
да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.
Заповедта е законосъобразна.
Съгласно приложената от административния орган норма на
чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП (прил.ред.) За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач: ……… б) който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4
установените стойности са определящи. Приложима в случая е втората хипотеза
на закона, която свързва приложената
ПАМ поради отказ да се извърши проверка за употреба на наркотични вещества чрез
техническо средство, поради което материалният закон е правилно приложен.
Неоснователни са възраженията за липса
на мотиви на издадената заповед. Административният орган се е позовал на
установен отказ за извършване на проверка за установяване употреба на
наркотични вещества и това е достатъчното фактическо основание за прилагане на
мярката, поради което не е налице твърдяната необоснованост. Не е налице и
несъответствие с целта на закона, като определеният срок на мярката също не се
констатира да е несъразмерен, като в тази връзка следва да се имат предвид
многобройните нарушения на този водач видно от изпратената справка. Следва да
се отбележи, че при установяване на фактическите основания визирани в
хипотезата на посочената правна норма, органът действа при условията на
обвързана компетентност и няма право на избор или свободна преценка относно
налагането на ПАМ и е длъжен да издаде административен акт с указаното в закона
съдържание – арг. от нормата на чл.172, ал.3 от ЗДвП, видно от която,
едновременно със съставянето на АУАН се изземва и свидетелството за управление
на МПС. Действайки в условията на обвързана компетентност органът няма как да
се отклони от целта на закона. След като е установил правнозначимите факти,
свързани с отказ за извършване на проверка с техническо средство за употреба на
наркотични вещества при управлението на МПС, административният орган е приложил
правилно материалния закон – чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, като е наложил по
отношение на жалбоподателя процесната принудителна административна мярка.
Неоснователно съдът счете
възражението, че жалбоподателят не е управлявал процесния автомобил. По делото
са налични докладна записка и сведения на полицейските органи, констатирали
нарушението, като видно от тяхното изложение, които съдът съобразява на
основание чл.171, ал.1, изр.1-во от АПК, полицейският автомобил, с включен
светлинен и звуков сигнал, е последвал управлявания от жалбоподателя автомобил,
в резултат на което той ускорил движението си, впоследствие рязко спрял,
жалбоподателят излязъл от колата и се насочил към магазин, като през този
период от време е бил постоянно под наблюдение и секунди след спирането му
контролните органи са пристигнали и му е било наредено да се върне при
автомобила за проверка. При съставяне на АУАН не е възразил, че не управлявал
автомобила, което е заявил впоследствие при подаване на възражението, но то не
кореспондира с констатациите на органите на реда, респ. остава недоказано.
В процеса на цялостния съдебен контрол
за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на
чл.146 от АПК – процесната заповед е издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, при наличието на релевантните фактически основания, които обосновават
правилното приложение на материалния закон и е съобразена с целта на Закона за
движението по пътищата.
Жалбата, като неоснователна, следва да
се отхвърли, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК и
чл.172, ал.5 от ЗДвП, Бургаският административен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.Т. *** против
Заповед № 22-0769-000780/29.06.2022г. издадена от началник група в сектор
„Пътна полиция“ в ОД на МВР Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: