МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 860/2014г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
Спрямо подсъдимия В.С.П. -
роден на *** ***, български гражданин, със средно образование,
неженен, не работи, неосъждан, с ЕГН ********** Варненска окръжна прокуратура е предявила обвинение и внесла обвинителен
акт в съда за извършено престъпление по чл. 354а ал. 1от НК, за това, че на 14.11.2013 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително
придобил и държал високорисково наркотично вещество - марихуана с тегло 0,7 грама с наличие на
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 9,5 % на стойност 4,20 лв.,
марихуана с тегло 0,26 гр., с наличие на наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 8,65 %, на стойност 1,56 лв., марихуана с 46,64 гр. с
наличие на наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10,33 %, на
стойност 279.84 лв., всичко на обща стойност 285.60 лв. /двеста осемдесет и пет
лева и шестдесет стотинки/, с цел разпространение.
Разпитан на досъдебното производство подсъдимият не се признава за
виновен. В последната си дума твърди, че няма нищо общо с криминален
контингент, не се признава за виновен.
В пледоарията си по съществото на делото, представителят на ВОП
поддържа така внесеното обвинение, прави обстоен анализ на събраните
доказателства и моли съда да го признае за виновен, като му наложи наказание в
предвидения минимум, изтърпяването на което да бъде отложено при условията на
чл. 66 от НК, глоба в минимален размер,
както и да бъде приложена разпоредбата на чл. 42а ал. 2 от НК.
Защитата на подсъдимия оспорва обвинението, счита, че не са събрани
категорични доказателства в тази насока, алтернативно моли за налагане на
минимално наказание, така, както е предложил и представителят на ВОП.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Свидетелят П.П. ***, понякога пушел цигара „марихуана”. Към средата на
месец ноември 2013 година разполагал със сумата от 460 лева, решил да закупи
по-голямо количество марихуана от гр. Варна, където цената била по-ниска от
тази в гр. Шумен. За целта се свързал със св. М.К. ***, който му обещал, че ще
го запознае с лице, което продава такова наркотично вещество. След известно
време му се обадил по телефона и му казал, че е намерил лице което продава
марихуана на изгодна цена, между 8 и 10 лева за грам, в зависимост от
закупеното количество.
На 14.11.2013г св. П. помолил своя приятел, св. Б.Б. да го закара до
гр. Варна със своя автомобил марка „Хонда CRX”, без да му
обяснява целта на посещението си. Около 15,30 часа двамата пристигнали в гр.
Варна и паркирали автомобила до заведение „Драйф Шоп”, намиращо се зад спирка
„Патриарха” на бул. „Вл. Варненчик” в посока центъра на града. Двамата влезли в
заведението където П. се срещнал с М.К., а по-късно и с подс. В.П., който
предложил на св. П. да опита мостра от марихуаната, която носел в опаковка от
шоколадово яйце. След като св. П. отказал, двамата с подсъдимия излезли от
заведението и тръгнали към паркирания автомобил на подсъдимия марка „Пежо 106” с ДК № В 0127 СК.
Подсъдимият отворил вратата на своя автомобил и от купето извадил тъмна
полиетиленова торба, в която показал на св. П. стъклен буркан съдържащ зелена
тревиста маса - марихуана, затворен с метална капачка.
Малко преди да отиде на срещата в заведението, в района на
кръстовището на ул. „Патриарх Евтимий” и бул „Вл. Варненчик”, зад магазин
„Драйф шоп”, подсъдимият се разминал случайно с полицейските служители – св.М.К.,
П.Н., М.Х. и С.Н.. При разминаването полицейските служители усетили от
подсъдимия остра миризма на марихуана. Решили да го наблюдават и да видят какво
ще се случи. Разделили се, като С.Н. и М.Х. за станали на 10-15 метра от автомобила в
посока Автогара, а П.Н. и М.К. застанали на пътя и от там наблюдавали
заведението „Драйф шоп”.
Полицейските служители възприели подаването на шоколадовото яйце и
излизането от заведението на подсъдимия и свидетелите, отиването до автомобила
на подсъдимия, изваждането на найлоновия плик и подаването му към П.П.. Решили
да пристъпят към полицейска проверка, св. С.Н. и св. М.Х. се насочили към
подсъдимия, легитимирали се, че са служители от криминална полиция, при което
той хукнал да бяга в посоката където били полицейските служители М.К. и П.Н.,
продължавайки да държи черния найлонов плик, като дори се блъснал в св. К.,
който го задържал и му били поставени белезници.
Свидетелят С.Н. задържал св. П.П., който обяснил, че момче на име М.
го е свързало с подсъдимия с цел закупуване на 50 гр. Марихуана за сумата от
400 лева.
При извършения личен обиск в чантата на подсъдимия било намерено
найлоново пликче съдържащо бяло прахообразно вещество.
Полицейските служители докладвали за случилото се ръководен служител и
дежурен прокурор, обяснили, че нямат бланки за протокол за претърсване и
изземване и след като получили уверения от подсъдимия, че ще предаде доброволно
найлоновия плик със стъкления буркан, им било разпоредено да отведат подсъдимия
до РУП.
На място било извършено претърсване на автомобила управляван от
подсъдимия при което били намерени и иззети ел.везна със следи от марихуана,
пластмасово шише със следи от наркотично вещество и друго полиетиленово пликче.
При личния обиск на св. П.П. била намерена сумата от 460 лева.
От заключението по назначената в стадия на досъдебното производство
физико– химическа експертиза( № 673/05.12.2013г. – стр. 23 от досъдебното
производство ) се установява, че намерените и иззети от подсъдимия опаковки
съдържат
Обект № 1 – един брой сива на цвят електронна везна без капак – по по
блюдото на везната са установени следи от наркотична субстанция - тетрахидроканабинол
Обект № 2 – суха зелено-кафява тревна маса, съдържаща се в пластмасово
бяло шишенце с винтова капачка представлява части от растението Херба Канабис
Индика, известно, като марихуана. Нетното тегло е 0,70 грама с наличие на
наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол
Обект № 3 – прозрачно целофаново пликче от цигарена кутия – по
вътрешната повърхност са установени следи от наркотична субстанция -
тетрахидроканабинол
Обект № 4 - суха зелено-кафява тревна маса, съдържаща се в саморъчно
свита цигара представлява части от растението Херба Канабис Индика, известно,
като марихуана. Нетното тегло е 0,26 грама с наличие на наркотично действащ
компонент - тетрахидроканабинол
Обект № 5 - суха зелено-кафява тревна маса, съдържаща се в прозрачен
стъклен буркан, поставен в черна полиетиленова торбичка представлява части от
растението Херба Канабис Индика, известно, като марихуана. Нетното тегло е 46,64 грама с наличие
на наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол
Обект № 6 – прозрачно самозалепващо се полиетиленово пликче, съдържащо
следи от бяло кристално вещество представлява следи от амфетаминови производни
Обект № 7 жълта цилиндрична кутийка от шоколадово яйце, съдържаща
следи от тревна маса със следи от наркотична субстанция – тетрахидроканабинол
Общото тегло на марихуаната от всички обекти е 47,60 грама.
Веществото функционално се характеризира с наркотично действие, няма
легална употреба, пазар и производство и е под контрол съобразно Закона за
народното здраве и Списък № 1 на Единната конвенция на ООН по упойващите
вещества от 1961г., изменена с Протокол от 1972г., ратифицирана от Р България и
в сила от 17.08.1996г. Марихуаната е включена в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2
от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, като вещество
с висока степен на риск за общественото здраве, забранено за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина поради вредния ефект от злоупотребата с
него. С оглед на установеното количество, вид и химически състав, наркотикът е
предназначен за уличния пазар на дрога, където в действителност част от него е
бил и реализиран.
В хода на настоящето производство подсъдимият не е представил надлежно
разрешително по смисъла на чл. 47 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите за придобиване и държане на подобно вещество.
От заключението на вещото лице по съдебно – оценителната експертиза(
стр. 30 от досъдебното производство ) се установява, че стойността на
инкриминираното количество наркотично вещество възлиза на 285,60 лева.
Заключението на вещото лице по съдебно –
психиатричната експертиза(стр. 16 от досъдебното производство) установява, че
подс. П. не страда от психично заболяване и зависимост към психоактивни
вещества. Налице е вредна употреба на марихуана и амфетамини. Към момента на
извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Изложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събрания по делото
доказателствен материал: показанията
на разпитаните в досъдебното производство и пред състава на съда
свидетели: Б.Б., П.П., С.Н., М.К., П.Н., М.Х., П.Л. и Мамчил
К.; заключенията по назначените в стадия на досъдебното производство физико – химическа, съдебно – оценителна и съдебно–психиатричната
експертиза; протоколите и документите, изготвени или събрани по време на
предварителното производство – протокол за оглед, протокол за обиск на лице,
свидетелство за съдимост на подсъдимия.
Ценени в тяхната
съвкупност, така изброените доказателства са непротиворечиви, подкрепят се и се
допълват, като възстановяват достоверно и в цялост събитието на престъплението.
Предвид изложеното, съдът ги кредитира изцяло.
Съдът не кредитира изцяло
обясненията на подсъдимия П., приемайки ги само и единствено, като средство за
защита, тъй като са в противоречие с останалите доказателствени материали и
житейски неоправдани и нелогични.
Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите полицейски служители, както и показанията на св. П.П.
дадени на досъдебното производство и прочетени на осн. чл. 281 ал. 4 от НПК,
тъй като същите са последователни, непротиворечиви, логични и житейски
издържани водят до пълно установяване на правнорелевантните факти свързани с
предмета на доказване.
По един категоричен начин от показанията на тези свидетели се
потвърждават и всички относими обстоятелства относно държането от подсъдимия на найлоновия плик
със стъклен буркан съдържащ марихуана и последващото му изземване, макар и не
по изискуемия начин.
Така
или иначе коментираният протокол не е от решаващо значение за извода на
съдебния състав да приеме за несъмнено установен факта, че подсъдимият П. е
държал в автомобила си найлонов плик в който е бил поставен стъклен буркан
съдържащ инкриминираното наркотично вещество марихуана. Това обстоятелство е
убедително разкрито чрез показанията на свидетелите, участвали в полицейската
акция. Свидетелствата им не разкриват противоречия и несъответствия, налагащи
обсъждането им поотделно. Проследени отделно и в тяхната съвкупност показанията
на свидетелите, полицейски служители разкриват категорично, че при задържането
на подсъдимия П. той е държал найлоновия плик със стъклен буркан в него.
Въпреки изминалия дълъг период от време свидетелите дават информативни и
подробни сведения за обстоятелствата, възприети непосредствено от тях, като са
съхранили отличен спомен за съществения за делото факт. От значение е, че
същественият факт, включен в доказателствения предмет, се разкрива категорично
чрез свидетелските показания, тъй като те го възпроизвеждат прецизно и
убедително.
Съдебният състав
прие, че няма съмнение, че иззетите вещества са били именно тези, които са били
обект на проведените впоследствие експертни изследвания. Ето защо независимо,
че свидетелите не установяват и не биха могли да установят с показанията си
точния вид, конкретния химически състав и грамаж на наркотиците, съдът приема
за несъмнено установени фактите за последното (чрез съответните експертните
заключения), тъй като не възниква колебание относно идентичността на иззетите
вещества и тези, които са били обект на проведените изследвания. Доводът на
защитата за обратното е неоснователен.
Иззетата ел. везна по един категоричен начин удостоверява, че
намереното и иззето количество наркотично вещество е било държано с цел
разпространение. Нещо повече, той е бил задържан в момент когато непосредствено
е трябвало да предаде наркотичното вещество на св. П., пристигнал в гр. Варна с
цел да закупи такова. Наличието на цел за разпространение на намереното
количество наркотично вещество се извежда и от всички събрани по делото
доказателства. Става въпрос за голямо количество наркотично вещество - 47,60 грама, което не може да се приеме, като
количество предназначено за личната употреба на подсъдимия, всичко сочи на
предназначението за разпространение на веществото на трети лица.
След като прецени всички допустими и относими доказателства,
достатъчни за безспорното установяване на обстоятелствата по чл. 102 от НПК и с
оглед на своето вътрешно убеждение, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК,
съдът призна подсъдимия В.С.П. за ВИНОВЕН в това, че на 14.11.2013 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително
придобил и държал високорисково наркотично вещество - марихуана с тегло 0,7 грама с наличие на
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 9,5 % на стойност 4,20 лв.,
марихуана с тегло 0,26 гр., с наличие на наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 8,65 %, на стойност 1,56 лв., марихуана с 46,64 гр. с
наличие на наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10,33 %, на
стойност 279.84 лв., всичко на обща стойност 285.60 лв. /двеста осемдесет и пет
лева и шестдесет стотинки/, с цел разпространение.
Подсъдимият
П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление наказуемо
по чл. 354а ал. 1от НК.
Подсъдимият
П. е годен субект на наказателна отговорност, тъй като е
пълнолетно, вменяемо физическо лице, при което е налице вредна употреба на
марихуана и амфетамини. Към момента на извършване на деянието е бил психически
здрав - не страда от продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието
и както тогава, така и сега е в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
От обективна страна
на 14.11.2013 г. в гр.
Варна, без надлежно разрешително придобил и държал високорисково наркотично
вещество - марихуана с тегло 0,7
грама с наличие на наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 9,5 % на стойност 4,20 лв., марихуана с тегло 0,26 гр., с
наличие на наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 8,65 %, на
стойност 1,56 лв., марихуана с 46,64 гр. с наличие на наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 10,33 %, на стойност 279.84 лв., всичко на обща
стойност 285.60 лв. /двеста осемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/, с цел
разпространение.
Изпълнителната
форма на престъплението по чл. 354а, ал.2, изр. 2,пр.2 от НК - "държането"
е от категорията на т.нар. "продължени престъпления", при които
изпълнението се характеризира с трайно, продължаващо непрекъснато осъществяване
на състава до настъпването на някакви зависещи или не от волята на дееца
обстоятелства, които го прекратяват. Съставомерно "държане" по
смисъла на посочената разпоредба от НК е налице, когато то обективно се намира
във фактическа власт на дееца. В случая по делото безспорно се установи, че
наркотично вещество се е намирало у подсъдимия П., т.е. е било е в неговата
фактическа власт. За съставомерно "държане" на наркотични вещества не
е необходимо да се установи право на собственост на дееца върху веществото или
транспортните опаковки, или помещението ( в случая лекия автомобил), където се
намират - по дефиниция сделка с предмет наркотични вещества се явява нищожна
поради противоречие със закона - чл. 26 от ЗЗД - а е достатъчно деецът да
разполага с възможност фактически да се разпорежда с него. В случая действията
на подс. П., установени по делото и свързани с възможността му за промяна в
пространството на наркотичното вещество, нещо повече - дори и за фактическото
му унищожаване, разпореждане и т.н. попадат в посочената форма на изпълнително
деяние.
За държането на
инкриминираното наркотично вещество подс. П. не е имал надлежно разрешение от
компетентните органи, осъществяващи контрол върху наркотичните вещества.
Държаното вещество - марихуана е наркотично такова и няма легална употреба,
пазар и производство в Р. България. Поставено е под контрола на Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, попада в групата на
растенията и веществата с висока степен на риск за общественото здраве съгласно
Приложение № 1 към чл. 3, ал.2 от ЗКНВП и е включено в Таблица І на Единната
конвенция за наркотичните вещества на ООН от 1961 г., ратифицирана от
РБ, а също и Конвенцията на ООН от 1988 за борба срещу незаконния трафик,
ратифицирана от РБ.
От обективна страна
е налице държане на инкриминираното наркотично вещество, което е било
предназначено за разпространение към друго лице – св. П.П.. Основание за този
извод, както бе посочено по-горе в настоящите мотиви, е установеният по делото
механизъм на придобиване на фактическата власт върху инкриминираното вещество
от дееца и опита му да го продаде, да предаде фактическата власт на св. П.,
което не се е осъществило поради намесата на полицейските служители, т. е.
проявено в правнорелевантната форма „ държане” и „разпространение”.
От
субективна страна, съдът намери, че деянието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл, тъй като подсъдимият П. е съзнавал противообществения характер на
извършеното, предвиждал е общественоопасните последици и е искал точно това
тяхно настъпване. С оглед възприетото от съда, че подс. П. е знаел, че веществото,
върху което установява фактическа власт, е било наркотично такова, се налага
извод, че у него е било налице знание на фактическо обстоятелство, което
принадлежи към основния състав на престъплението; той е съзнавал също така, че
не може да държи наркотици без да има съответното разрешение за това, тоест че
с предприемането на действия при липса на съответното разрешително осъществява
запретено деяние. Налице е и съставомерната за тази квалификация специална цел
- разпространението на наркотичните вещества.
В заключение съдът
прие, че подсъдимият П. е осъществил деянието и от субективна страна.
За да наложи наказание, съдът прецени степента на обществена опасност
на деянието – същата е висока, докато тази на дееца е сравнително ниска, взе
предвид:
-
смекчаващите отговорността
обстоятелства – младата му възраст, зависимостта към употреба на наркотично
вещество;
-
отегчаващи отговорността
обстоятелства-не се констатираха.
Изложеното, мотивира съда да наложи наказание при
условията на чл. 54 ал. 1 от НК, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ
ГОДИНИ, изпълнението на което на осн. чл. 66 ал. от НК ОТЛОЖИ с изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, както и глоба в размер на
5000 лева.
На осн. чл. 76 ал. 3 от НК, съдът наложи и
ПРОБАЦИЯ, при следните пробационни мерки – по чл. 42а ал. 2 т. 1 от НК –
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от две години, с
периодичност два пъти седмично.
На осн. чл. 354а ал. 6 съдът е отнел в полза на
Държавата веществените доказателства.
С присъдата съдът е отнел в полза на Държавата, на основание чл. 53
ал. 2 б"А" от НК намереното и иззето от подс. наркотично вещество,
което след влизане на присадата в з. сила следва да се унищожи.
Подсъдимият е осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД
МВР направените по делото разноски в размер на 269,95 лева, както и сумата от
165,68 лева разноски в полза на Държавата по сметка на ВОС.
По този начин според състава на съда ще се постигнат целите на
специалната и генералната превенция.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: