СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш Е Н И Е
08.12.21г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 11.11.21г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/
гражданско дело № 4463/20г. и
констатира следното:
Предявени
са искове от О. К. против П. на РБ с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ за сумите:
80 000 лева; 3 600 лева и 3 600 лева /обезщетения за
неимуществени вреди и за имуществени вреди/. Претендира се /при условията на
чл. 86 от ЗЗД/ и законна лихва върху посочените главници за периодите: след
21.12.16г. /относно първата главница/, след 17.01.12г. /относно втората
главница/ и след 23.06.16г. /относно третата главница/.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
Срещу
ищеца е било водено наказателно производство /за престъпление по чл. 219 от НК/
и същото е приключило с оправдателна присъда /постановена на 05.12.16г. от СГС 25
с-в по н.о.х.д. № 3414/10г./. Съдебният акт е влязъл в сила на 21.12.16г.
Искът
за неимуществени вреди е основателен /до размера на сумата 15 000 лева/:
Принципно:
във всички случаи /винаги/ когато са налице предпоставките на чл. 2 от ЗОДОВ
пострадалото лице /обвиняемият, подсъдимият/ има право на обезщетение /във
всички хипотези на цитираният законов текст - наличието на претърпени
неимуществени вреди следва да се презумира/. В тази връзка:
Наказателно
преследване по естеството си /по дефиниция, принципно/ е дейност, която
оказва /презумира се, че оказва/ негативно
въздействие върху психиката – психическото, емоционалното състояние /евентуално
и физиката – физическото, здравословното състояние/ на обвиняемия, рефлектира
негативно върху отношенията на последния с неговото семейство, близки,
приятели, колеги и т.н. С оглед това: председателят на състава намира, че
събираните в процес като този доказателства /досежно търпените от пострадалия
неимуществени вреди/ могат да бъдат преценявани единствено в контекста на това
- какъв размер обезщетение се дължи, а не в контекста на това - дали се дължи
обезщетение. Отделно от това: по делото са и събрани доказателства /гласни и
експертни/ досежно същото /процесното; релевантното/ обстоятелство.
Процесното
обезщетение се определя по размер при условията на чл. 52 от ЗЗД при съобразяване
на: горните принципни съображения /от една страна/ и на /от друга страна/ конкретните
/събрани по делото доказателства – свидетелски показания и психологична
експертиза/. Съдът отчита също продължителността /като цяло/ на наказателното
производство във времето, както и липсата на доказателства /съответно и на
твърдения/ в рамките на процеса срещу подсъдимия да е била привеждана в
изпълнение мярка за неотклонение „задържане под стража“ /какъвто вид мярка - принципно
засяга съществено, презумира се, че засяга сериозно в негативен аспект
психическото и физическо здраве на обвиняемия/.
Исковете
за имуществени вреди /разходи за адвокатска защита по наказателното дело/ са
основателни - изцяло:
Тези
претенции са удостоверени по делото /до размера на сумите общо 7 200 лева
или 2 Х 3 600 лева/ с писмени доказателства.
Процесните
суми /разходи/ се явяват за ищеца – имуществена вреда /претърпяна загуба/ пряка
последица от съществуването и провеждането на наказателното производство и тази
вреда също подлежи на обезщетяване в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ /както и поради това, че: липсва процесуална
възможност процесното обезщетение да бъде заявено в рамките на самото
наказателно производство; поради това именно - настоящият процес се явява единствената
възможност за репариране на претърпяната имуществена загуба/. Възражението на
ответника /заявено в контекста на правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/ е –
неоснователно /процесните адвокатски хонорари не се явяват прекомерни по
смисъла на цитираният законов текст, преценени по размери в контекста на:
фактическата и правна сложност на наказателното производство, продължителността
на процеса във времето, вида, естеството и обема на извършените по делото
процесуални действия/.
Частично
основателни са и акцесорните искове:
В
полза на ищеца следва да бъде присъдена /при условията на чл. 86 от ЗЗД/ и
законна лихва върху горните главници /обезщетенията за неимуществени и за
имуществени вреди/, но за периода - след 21.12.16г. /когато е влязла в сила
процесната оправдателна присъда/ по съображенията, изложени в ТР № 3/04г. на
ОСГК на ВКС.
Възражението
на ответника за давност е неоснователно: законната лихва /в случая/ се следва
/дължи/ като – глобално обезщетение /т.е.това вземане няма правното естество на
периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД/.
С
оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
П.на Р. Б. да плати на О.В.К. ЕГН ********** сумите 15 000 лева; общо 7
200 лева /обезщетения за неимуществени вреди и за имуществени вреди/; на
основание чл. 2 от ЗОДОВ; законната лихва върху тези суми от 21.12.16г. до
цялостното им изплащане и 10 лева – съдебни разноски /държавна такса - на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ/.
ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за сумата над 15 000 лева, а акцесорните искове за
законна лихва /касаещи обезщетенията за имуществени вреди/ за периода до
21.12.16г.
ОСЪЖДА
П. на Р. Б.да плати на адвокат П. 800 лева – адвокатски хонорара /на основание
чл. 38 от ЗА/.
ОСЪЖДА
П. на Р. Б. да плати на СГС 350 лева - съдебни разноски /на основание чл. 10,
ал. 3 от ЗОДОВ/.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: