Р Е Ш Е Н И Е
№ 100
гр. Велико Търново, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и първи
април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието
на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Весела
Кърчева разгледа докладваното от съдия Калчев касационно НАХД № 10081/2023 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба
на Р.М.И. с адрес ***, срещу Решение № 6/17.01.2023г. по НАХД № 607/2022 г. на Районен съд-гр. Горна
Оряховица, с което е потвърдено НП № ********** от 30.09.2022 г. на заместник
директор на РДГ Велико Търново. Според касатора решението е необосновано, немотивирано,
постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Твърди,
че не е доказана компетентността на актосъставителя и
административно-наказващия орган. Счита, че АУАН и НП не съдържат всички
изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Сочи, че съдът погрешно е
тълкувал и възприел събраните по делото доказателства и повърхностно е обсъдил
фактическата обстановка. По тези изложени в жалбата съображения, поддържани в
съдебно заседание от *** Е. Н., се иска отмяната на решението на районния съд и
отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба
– зам.директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, чрез *** Ж. К.
оспорва жалбата като неоснователна в представен писмен отговор и в съдебно
заседание. Представя доказателства по
опис. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико
Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на
Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на
решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема
следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна
страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния
съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, по следните съображения:
С Решение № 6/17.01.2023г. по НАХД № 607/2022 г. на Районен съд-гр. Горна
Оряховица е потвърдено НП № ********** от 30.09.2022 г. на заместник директор
на РДГ Велико Търново, с което на Р.М.И. на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от
Закона за горите, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.
за извършено нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии вр. чл. 53, ал. 2, т. 6 от Наредба
№ 8/05.08.2011 г. за сечите в горите вр. чл. 16, т. 1 б. "г" от
Наредба № 5 от 31.07.2014 г. за строителството в горските територии без промяна
на предназначението им. Според НП нарушението се изразява в следното: за периода от 13.01.2022 г. до
11.02.2022г., жалбоподатЕ.та не следила за спазване на одобрения технологичен
план на имот с № 21453.228.92, находящ се в землището на с. Добри дял, общ.
Лясковец, попадащ в отдел 249, подотдел 6, за който има издадено позволително
за сеч от 10.01.2022 г., като направената в имота технологична просека с обща
дължина от 119 метра, от първи до двадесет и трети метър в посока изток-запад
била с ширина 12 метра, т. е. над допустимия размер от 8 метра, посочен в чл.
16, т. 1 б. "г" от Наредба № 5 от 31.07.2014 г. за строителството в
горските територии без промяна на предназначението им.
За да постанови този резултат,
съдът е приел, че на
10.01.2022 г. на жалбоподатЕ.та било издадено позволително за сеч № 0646839 относно отдел 249,
подотдел 6 за имот кадастрален № 21453.228.92, находящ се в землището на с.
Добри дял, общ. Лясковец с площ от 0. 411 хектара, за очакван добив от 29
плътни кубически метра лежаща маса с вид на сечта "прореждане" и
втори вид сеч - "техническа направа на технологична просека". Бил
определен срок за провеждане на сечта от 13.01.2022 г. до 30.06.2022 г. Тя следвало
да се извърши от "СиСиЛес 85" ЕООД, като дърветата били маркирани от А.А.с
контролна горска марка с оранжева боя. Изготвен бил и технологичен план,
одобрен на същата дата, след което връчен на жалбоподатЕ.та, в който било
описано, че при извършване на втория вид сеч – техническа – за направа на
временен извозен път, интензивността на сечта е 100%, при среден наклон на
терена от 8 градуса, на основание чл. 53, ал. 2, т. 6 пр. 2 от Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите. На 11.02.2022 г. св. П.- главен експерт в
РДГ гр. Велико Търново, Б. Г.- горски инспектор и Б. П.- горски инспектор,
посетили на терен отдел 249, подотдел 6 в имот кадастрален № 21453.228.92,
находящ се в землището на с. Добри дял, общ. Лясковец. Разполагали с
технологичен план, в която връзка установили, че технологичната просека, която
трябвало да се изгради в сечището била с дължина от 119 метра. При измерване на
ширината на просеката от изток на запад, което сторили с рулетка и въз основа
на проекция на короните на дърветата установили, че от първия до 23-я метър по
дължина, широчината на технологичната просека била 12 метра. Това се явявало
над допустимата такава от 8 метра, предвидена в чл. 16, т. 1, б. "г"
от Наредба № 5 от 31.07.2014г. за строителството в горските територии без
промяна на предназначението им. За извършеното нарушение на чл. 12б, ал. 1, т.
7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии
вр. чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите вр. чл.
16, т. 1 б. "г" от Наредба № 5 от 31.07.2014 г. за строителството в
горските територии без промяна на предназначението, бил съставен АУАН № 007860/01.04.2022
г., който бил предявен за запознаване със съдържанието и подписан с възражения.
В законоустановения срок по ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения
против съставения АУАН. Въз основа на АУАН с обжалваното НП №
**********/30.09.2022 г. на Заместник-директор на РДГ Велико Търново, на
жалбоподатЕ.та било наложено административно наказание глоба в размер от 300
лв. на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
При тази фактическа обстановка
въззивният съд е изложил мотиви, че от събраните писмени и гласни доказателства
се установява, че действително жалбоподатЕ.та е извършило описаното в НП
нарушение. Задължението на жалбоподатЕ.та е възникнало от момента на връчване
на технологичния план на 13.01.2022 г. и разрешителното за сеч, който момент
съвпада с начало на започване на сечта в имота. Нормативно задължението е
въведено с чл. 12б ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии. Нарушението е извършено чрез бездействие за
периода от започване на сечта, от когато фактически започва изпълнението на
задълженията на лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, до откриването на нарушението
на 11.02.2022 г., в който смисъл времето на извършване на нарушението е
определено коректно и по начин, че да стане ясно на жалбоподатЕ.та какъв е
периода на нейното бездействие, когато е осъществила състава на
административното нарушение от обективна и субективна страна. Съдът е приел, че
при съставяне на АУАН и НП са спазени правилата на чл. 42 и сл. ЗАНН и чл. 57 ЗАНН, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на
атакуваното НП на това основание. Посочил е, че компетентността на
актосъставителя произтича от чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, а на наказващия орган
- въз основа на чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ и представените Заповед № РД 49
-199/16.09.2011 г. и Заповед № 1/02.01.2018 г. Обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение
и съответните нарушени административни разпоредби са описани изчерпателно както
в АУАН, така и в НП по начин, че на жалбоподатЕ.та да стане ясно какво нарушение
е вменено да е извършила.
Според съда разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН е неприложима, тъй
като извършеното не представлява маловажен случай и правилно за извършеното
нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии вр. чл. 53, ал. 2, т. 6 от Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите вр. чл. 16, т. 1 б. "г" от Наредба
№ 5 от 31.07.2014 г. за строителството в горските територии без промяна на
предназначението им на жалбоподатЕ.та е наложено наказание по чл. 257, ал. 1,
т. 1 от ЗГ, което е определено в минимален размер.
Касационната жалба е
неоснователна. При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата
инстанция намира, че в производството по постановяване на оспореното решение не
са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице
нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по
делото доказателства Горноряховският районен съд е достигнал до правни и
фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не
следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът
е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за
изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с
възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи.
Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на
съдебния акт.
Към тях единствено следва да се
добави, че от представените от ответника по касация доказателства се
установява, че за длъжността на актосъставителя се изисква лесовъдско
образование и лицето има такова, т.е. същият е компетентен да съставя актове за
установяване на нарушения съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Представени са
също така доказателства за законоустановено отсъствие на директора на РДГ
Велико Търново към датата на издаване на НП, т.е. доказана е и компетентността
на неговия издател предвид представените пред въззивния съд оправомощаващи
заповеди. Противно на твърденията на касатора, АУАН и НП притежават всички
изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението, осъществено чрез
бездействие, е описано в пълнота и доказано от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Следва да се посочи, че в технологичния план е одобрена
допустима широчина на временните извозни пътища от 4 метра, при което
установената от контролните органи ширина на просеката от 1 до 23 метър
значително надхвърля предвижданията на плана. Правилно са определени както
нарушените материални норми, така и приложимата санкционна разпоредба, а
наказанието е наложено в минималния предвиден в закона размер.
По изложените съображения съдът
намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено,
поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и
предвид своевременно направеното искане на ответника следва да му се присъдят
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
6/17.01.2023г. по
НАХД № 607/2022 г. на
Районен съд-гр. Горна Оряховица.
ОСЪЖДА Р.М.И., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Регионална дирекция по горите – Велико Търново сумата от 80 лв.
/осемдесет лева/, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.