РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Тутракан, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на деветнадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20233430100678 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по спорна съдебна администрация на гражданските
отношения по чл. 28 от Закона за закрила на детето.
Образувано е по молба на ДСП-Тутракан по чл. 27, ал. 2 във връзка с
ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от Закона за закрила на детето с искане за настаняването
на Б. З. Д. с ЕГН ********** в *** за ползване на социална услуга –
резидентна грижа.
В молбата и в приложения социален доклад по случая се излага, че
майката на Б. и мъжът, който твърди, че е неин биологичен баща, живеят
заедно, но социалният им статус е много нисък. Имали общо четири деца, две
от които вече са осиновени. Самата Б. е била една година след раждането и
̀
настанена в институция, след което е реинтегрирана в биологичното
семейство. Отношението обаче било различно към нея и към брат и З. – от
̀
това се оплакала Б. на социалните работници. Последните смятат, че това е
причината тя да не е послушна, да не изпълнява заръките на майка си, да бяга
често при роднини. Това и поведение довело до деклариран отказ от страна
̀
на биологичните и родители да се грижат за нея. Установено е, че детето не е
̀
посещавало редовно училище, въпреки че имало желание.
В съдебно заседание представителят на ДСП-Тутракан поддържа
искането. Заявява, че няма приемни семейства, при които да бъде настанена
непълнолетната.
1
Директорът на *** заявява, че Б. към момента не познава числата, не
можеше да чете, даже не можеше да си пише името. Като дошла, за кратко
време се научила да чете и пише. Трудно разбира български език. Първите
дни не била комуникативна. Вече има приятелки от другите настанени
момичета. Лицето, което твърди, че е баща на Б., се обаждал късно по
телефоните, държал се много арогантно, според служителите, защото е пиян.
Б. била споделила, че бащата е упражнявал физически тормоз над нея.
Пред съда детето споделя, че е в пети клас. В дома в *** било добре, с
добри условия. Там са 4 момичета и 4 момчета. Разбират се, макар понякога
да се карат. Храната е добра. Не е формирала твърдо мнение дали иска да
остане, но по-скоро казва, че не и се остава. Твърди, че не е казвала на
̀
социалните работници, че не иска при родителите си и че иска да отида
където и да е. Казва, че условията при майка и били добри. Потвърждава, че
̀
не е ходила редовно на училище, но сега вече посещава редовно учебните
занятия. Харесвало и на училище.
̀
Съдът намира, че, съгласно § 1, т. 11, б. „в“ и „г“ от Допълнителните
разпоредби към Закона за закрила на детето, „Дете в риск“ е такова, за което
съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие; и за което съществува риск
от отпадане от училище. Непосещаването на училищните занятия, бягствата
от вкъщи, поведението на мъжа, за който всички смятат, че е биологичния и
̀
баща, водят съда до извода, че девойката е „дете в риск“, според смисъла на
закона. Съществува реална опасност, ако не бъдат взети навременни мерки,
да отпадне от училище и да се увреди нейното психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие. Майката и мъжът, който съжителства с
нея, поради ниския си родителски капацитет, както се твърди в социалния
доклад по случая, не са в състояние да окажат необходимия възпитателен
ефект върху подрастващата.
Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДт, може да бъде настанено
извън семейството дете, чиито родители, настойници или попечители се
намират в трайна невъзможност да го отглеждат; или което е жертва на
насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на
неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално
развитие. В случая, майката на Б. не е в трайна невъзможност да я отглежда,
нито детето е жертва на насилие, но законът трябва да се тълкува
разширително и в смисъл, че ако родителят сам е стигнал до извода, че не
може да окаже нужното възпитателно въздействие върху детето си и заради
това съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, налице са
предпоставките да се приложат мерки за закрила и то да бъде настанено
извън семейството. Още повече, в социалния доклад, приложен към делото се
съдържат данни, че тя по собствена воля е заявила, че не желае да се грижи за
дъщеря си. Неявяването и в съдебното заседание е допълнителен факт,
̀
наслагващ се и затвърждаващ нежеланието и това да се промени.
̀
2
Мерките за закрила са изброени в чл. 4 от ЗЗДт и една от тях е
предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за
резидентна грижа. Същата се прилага, когато детето трябва да бъде настанено
извън семейството – съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗДт, като се отчита, че тази
мярка се извършва само в случаите, когато са изчерпани възможностите за
оставане на детето в домашна и семейна среда и възможностите за прилагане
на мерки за закрила на детето в семейна среда. Във връзка с последното е
изискването по чл. 28, ал. 4, изр. 2 от ЗЗДт, че при определяне на мерките за
закрила на детето съдът следва поредността по чл. 26, ал. 1, освен ако това не
е в негов интерес. Мерките по чл. 26, ал. 1 от закона са: настаняване в
семейство на роднини или близки; в приемно семейство и чак тогава –
резидентната грижа. Приетата декларация по чл. 27, ал. 4 от Х. Х. и устно
заявената справка по чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗЗДт обуславят невъзможност да се
приложи настаняването на Б. в дома на близки и роднини или в приемно
семейство. Ето защо, искането на ДСП-Тутракан се явява основателно и
следва да се уважи, като Б. Д. бъде настанена в *** за ползване на социална
услуга – резидентна грижа.
Съгласно чл. 28, ал. 5 от ЗЗДт задължително следва да се посочи
срокът на настаняването. Съгласно чл. 90, ал. 3 от Закона за социалните
услуги, за децата до 18-годишна възраст срокът за ползване на резидентна
грижа като мярка за закрила на детето не може да бъде по-дълъг от две
години, като задължително се преразглежда на всеки 6 месеца.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА за срок от 2 (две) години Б. З. Д. с ЕГН ********** в
*** за ползване на социална услуга – резидентна грижа.
ПОСТАНОВЯВА незабавното изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред
Окръжен съд Силистра. Обжалването не спира изпълнението.
Препис от решението да се връчи на страните, вкл. на Б. Д., която има
право самостоятелно да го обжалва.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
3