№ 14869
гр. С., 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110142290 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по обективно кумулативно съединени осъдителни искове, предявени от
С. А. С. против Прокуратура на Р. Б., с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 25 000 лв. - обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.04.2023 г. до окончателното
изплащане, сумата от 15 361,11 лв. - мораторна лихва върху главницата за неимуществени
вреди за периода от 05.04.2017 г. (датата на повдигане на обвинението) до 24.04.2023 г.,
сумата от 1 000 лв. - имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по НОХД № 9700/2017 г. по описа на
СРС, НО, 108 състав, ведно със законната лихва от 25.04.2023 г. до окончателното
изплащане, и сумата от 587,24 лв. - мораторна лихва върху главницата за имуществени вреди
за периода от 12.07.2017 г. (датата на сключването на договора за правна помощ и
съдействие с адв. Л. Т. и адв. В. Д.) до 24.04.2023 г., които вреди са произтекли от обвинение
в извършване на престъпление, по което образуваното наказателно производство срещу
ищеца е приключило с влязла в сила оправдателна присъда.
Ищецът твърди, че на 12.05.2016 г. срещу него било образувано досъдебно
производство ДП № 513 ЗМК-154/2016 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 774/2014 г. по описа
на СРП, като на 05.04.2017 г. му било повдигнато обвинение и бил привлечен като обвиняем
за извършване на тежко умишлено престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 НК – за обсебване на
чужди движими вещи, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 6
години. На 02.06.2017 г. срещу него бил внесен обвинителен акт и образувано НОХД №
9700/2017 г. по описа на СРС, НО, 108 състав, за престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 НК – за
това, че на неустановена дата през месец ноември 2015 г., в гр. С., противозаконно присвоил
1
чужди движими вещи – седемдесет броя „Н“ - образни кофражни греди, с дължина три
метра, на обща стойност 1 295 лв., собственост на „М. К. Къмпани“ ООД, които владеел на
основание приемо-предавателен протокол от 30.09.2012 г., като не върнал горепосочените
греди, след като бил поканен за това през месец ноември 2015 г. от управителя на „М. К.
Къмпани“ ООД В. Ц. И.. Ищецът твърди, че с присъда, постановена на 12.11.2019 г. по
НОХД № 9700/2017 г. по описа на СРС, НО, 108 състав бил признат за невиновен и оправдан
по повдигнатото му обвинение и бил отхвърлен предявеният срещу него граждански иск от
„М. К. Къмпани“ ООД за сумата от 1 295 лв. Въз основа на протест на прокурора било
образувано ВНОХД № 775/2021 г. по описа на СГС, НО, XIV въззивен състав, като с
решение № 260330/21.05.2021 г., влязло в сила на същата дата, първоинстанционната
присъда била потвърдена. Твърди, че спрямо него в периода от 04.05.2017 г. до 12.11.2019 г.
била взета мярка за неотклонение „подписка“.
Твърди, че воденото срещу него наказателно производство му причинило
имуществени вреди – разходи за ангажиране на адвокат за процесуално представителство по
наказателното дело и неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и притеснения.
Поддържа, че обвинението, повдигнато за извършено „тежко“ престъпление довело до
накърняване на доброто му име, засегнало честта и достойнството му, откъснало го от
семейството и приятелите му. Добавя, че се затворил в себе си, загубил желание да общува с
хората, здравето му рязко се влошило, бил диагностициран с метаболитен синдром и
преддиабет. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
Ответникът оспорва предявените искове. Поддържа, че ищецът не е представил
доказателства реално да е претърпял неимуществени вреди, които да са в пряка и
непосредствена причинно – следствена връзка с повдигнатото обвинение. Оспорва размера
на претенцията за неимуществени вреди като силно завишена и несъобразена с принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Възразява срещу претенциите за мораторна лихва с доводи за
погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално за
намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и
при съобразяване с разпоредбите на чл. 235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
В конкретния случай от събраните доказателства се установява, че ДП № 513 ЗМК-
154/2016 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 774/2016 г. по описа на СРП е образувано с
постановление от 18.05.2016 г. на прокурор при СРП срещу неизвестен извършител за това,
че на 30.09.2015 г. в гр. С. противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел –
престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. Видно от приложената по делото справка за съдимост
ищецът С. А. С. не е осъждан.
С постановление за привличане на обвиняем от 05.04.2017 г., издадено от разследващ
полицай при СДВР ищецът С. А. С. е привлечен в качеството на обвиняем в извършване на
престъпление от общ характер за това, че на неустановена дата през месец ноември 2015 г., в
2
гр. С., противозаконно присвоил чужди движими вещи – 70 /седемдесет/ броя „Н“ - образни
кофражни греди с дължина 3 метра, на обща стойност 1 295 лв. /хиляда двеста деветдесет и
пет лева/, собственост на „М. К. Къмпани“ ООД, които владеел на основание приемо-
предавателен протокол от 30.09.2015 г., като не върнал гореописаните греди, след като бил
поканен за това през месец ноември 2015 г. от управителя на „М. К. Къмпани“ ООД – В. Ц.
И., престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. Спрямо обвиняемия С. А. С. е взета мярка за
неотклонение – „подписка“. Постановлението е предявено на обвиняемия на 04.05.2017 г., на
която дата е извършен и разпит на обвиняем, както и са му предявени материалите от
разследването.
С обвинителен акт от 02.06.2017 г. на прокурор при СРП по ДП № 513 ЗМК-154/2016
г. по описа на СДВР, пр. пр. № 774/2014 г. С. А. С. е обвинен в това, че на неустановена дата
през месец ноември 2015 г., в гр. С., противозаконно присвоил чужди движими вещи -
седемдесет броя „Н“ - образни кофражни греди, с дължина три метра, на обща стойност
1295 лв., собственост на „М. К. Къмпани“ ООД, които владеел на основание приемо-
предавателен протокол от 30.09.2015 г., като не върнал горепосочените греди, след като бил
приканен за това през месец ноември 2015 г. от управителя на „М. К. Къмпани“ ООД В. Ц.
И. - престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 НК. Обвинителният акт, ведно с материалите по
делото, са внесени на основание чл. 246, ал. 1 и чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК в СРС – НО за
разглеждане, като въз основа на него е образувано НОХД № 9700/2017 г. по описа на СРС,
НО, 10 състав.
С разпореждане № 159694/29.06.2017 г. на основание чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 НПК
делото е насрочено за предварително изслушване в открито съдебно заседание на 17.08.2017
г., разпоредено е препис от обвинителния акт да се изпрати на подсъдимия, потвърдена е
взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка“, както и е разпоредено да се съобщи
на ощетеното юридическо лице - „М. К. Къмпани“ ООД за образуваното съдебно
производство, като му се укаже, че има право да встъпи в процеса в качеството на
граждански ищец.
На 18.07.2017 г. В. Ц. И., в качеството си на управител на „М. К. Къмпани“ ООД е
предявил граждански иск срещу С. А. С. за причинените на дружеството имуществени
вреди в размер на 1 295 лв., ведно със законната лихва от 30.09.2015 г. до окончателното
плащане на вземането, както и за заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 лв., и е
поискал да бъде конституиран като граждански ищец.
В открито съдебно заседание на 17.08.2017 г. не е даден ход на делото поради това, че
същото е насрочено за предварително изслушване, в което страните са заявили своите
позиции за процедурите, по които да се разгледа делото и същото е насрочено за 16.11.2017 г.
В открито съдебно заседание на 16.11.2017 г. не е даден ход на делото поради
невъзможност за формиране на съдебен състав (неявяване на съдебен заседател) и същото е
отложено за 15.02.2018 г., за когато е насрочено разпоредително заседание.
Поради преразпределение на делото на друг съдебен състав – 108 състав, с
разпореждане от 05.04.2018 г. делото е насрочено в разпоредително заседание на 15.05.2018
3
г.
В открито съдебно заседание на 15.05.2018 г. не е даден ход на делото поради
нередовно призоваване на ощетеното юридическо лице. Делото е насрочено за 07.06.2018 г.
На 07.06.2018 г. е проведено разпоредително заседание, в което е приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявеният от „М. К. Къмпани“ ООД
граждански иск срещу подсъдимия в размер на 1 295 лв. за причинени имуществени вреди и
същото е конституирано като граждански ищец. Съдът е пристъпил към изслушване
становищата на страните по въпросите в чл. 248, ал. 1 НПК, след което е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание по общия ред на 09.10.2018 г. и е потвърдена
взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „подписка“.
В открито съдебно заседание на 09.10.2018 г. е даден ход на съдебното следствие –
приети са изготвените в хода на досъдебното производство експертизи (графическа,
оценителна и техническа) и делото е отложено за разпит на неявилите се свидетели за
22.11.2018 г.
В открито съдебно заседание на 22.11.2018 г. е проведен разпит на трима свидетели
М. М., В. И., Т. Ч., включително на основание чл. 281, ал. 4 НПК са прочетени показанията
на свидетелите, дадени в досъдебното производство, като свидетелят И. С.а (съпруга на
подсъдимия) е отказала да даде показания с оглед чл. 119 НПК. Разпоредено е да се изискат
справки от Търговския регистър с цел установяване на собственика на гредите, предмет на
обвинението, както и ревизионен акт от ТД на НАП и делото е насрочено за 14.02.2019 г.
В открито съдебно заседание на 14.02.2019 г. са разпитани свидетелите Н. Р., А. З. и
Б. Л., включително на основание чл. 281, ал. 4 и ал. 5 НПК са прочетени показанията на
свидетелите, дадени в досъдебното производство и делото е насрочено за 28.03.2019 г. за
разпит на свидетели.
В открито съдебно заседание на 28.03.2019 г. свидетелят К. П. е отказал да даде
показания, допуснати са разпити на нови свидетели и делото е насрочено за 07.05.2019 г.
В открито съдебно заседание на 07.05.2019 г. е разпитан свидетелят Б. М. и делото е
насрочено за 11.06.2019 г. за разпит на свидетели.
В открито съдебно заседание на 11.06.2019 г. е разпитан свидетелят В. Ц., допусната
е графологична експертиза, и делото е насрочено за 15.10.2019 г.
В открито съдебно заседание на 15.10.2019 г. е разпитан свидетелят А.ина С., прието
е заключението на вещото лице, прочетени са на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 НПК
показанията на свидетеля РА. С., дадени в досъдебното производство, допуснат е разпит на
нови свидетели и делото е насрочено за 12.11.2019 г.
В открито съдебно заседание на 12.11.2019 г. са разпитани свидетелите Б. А. и А. С.,
на основание чл. 283 НПК са прочетени и приети събраните по делото писмени
доказателства, на основание чл. 284 НПК са предявени на страните веществените
доказателства по делото, на основание чл. 286, ал. 2 НПК е приключено съдебното
следствие и е даден ход на съдебните прения, както и последна дума на подсъдимия, след
4
което съдът е обявил присъдата си и е отменил наложената на подсъдимия мярка за
неотклонение „подписка“.
С постановената на 12.11.2019 г. присъда от СРС, 108 състав, подсъдимият С. А. С. е
признат за невиновен в това, че на неустановена дата през месец ноември 2015 г., в гр. С.,
противозаконно присвоил чужди движими вещи - седемдесет броя „Н“ - образни кофражни
греди, с дължина три метра, на обща стойност 1 295 лв., собственост на „М. К. Къмпани“
ООД, които владеел на основание приемо-предавателен протокол от 30.09.2015 г., като не
върнал горепосочените греди, след като бил приканен за това през месец ноември 2015 г. от
управителя на „М. К. Къмпани“ ООД В. Ц. И., и на основание чл. 304 НПК е оправдан по
обвинението за престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 НК, както и е отхвърлен изцяло
предявеният от „М. К. Къмпани“ ООД граждански иск в размер на 1 295 лв.
Срещу така постановената присъда е подаден въззивен протест на 14.11.2019 г. и
допълнение към него от 24.01.2020 г. (след изготвяне на мотивите към присъдата) от страна
на прокурор при СРП, с който е оспорил присъдата като незаконосъобразна и неправилна,
като въз основа на подадения протест е образувано ВНОХД № 775/2021 г. по описа на СГС,
НО, XIV въззивен състав (на 24.02.2021 г.).
С определение от 30.03.2021 г. по реда на чл. 313 НПК делото е насрочено в открито
съдебно заседание на 19.04.2021 г., като не е допуснато провеждане на съдебно следствие. В
открито съдебно заседание прокурорът е заявил, че не поддържа протеста, но не го оттегля,
а гражданският ищец – че поддържа казаното от прокурора и че няма претенции към
гражданския иск.
С решение № 260330/21.05.2021 г. по ВНОХД № 775/2021 г. по описа на СГС, НО,
XIV въззивен състав, е потвърдена присъдата от 12.11.2019 г., постановена по НОХД №
9700/2017 г. по описа на СРС, НО, 108 състав.
Във връзка с претърпените от ищеца имуществени вреди за заплатено адвокатско
възнаграждение в наказателното производство се установява от представен договор №
653394 за правна защита и съдействие от 02.08.2017 г., че ищецът е заплатил сумата в размер
на 800 лв. (л. 38) за процесуално представителство и защита по НОХД № 9700/2017 г. по
описа на СРС в полза на адвокат Л. Т. и адвокат В. Д.. В договора е посочено, че е уговорено
възнаграждение в размер на 1 000 лв. с ДДС, начин на плащане – в брой, но въпреки това
страните са отбелязали, че е платена сумата в размер на 800 лв.
Във връзка с доказването на статута на ищеца в обществото са приложени два
договора за дарение съответно от 23.05.2006 г. и от 27.07.2005 г., с които ищецът е дарил
съответно сумите 1 250 лв. и 5 000 лв. за строителни материали на Народно читалище „Св.
Св. К. и М.“ в кв. „Д.“, гр. С.. Установява се от представеното свидетелство за дарение, че
ищецът е дарил и сумата в размер на 2 000 лв. на спортен клуб „Л.“ за изграждането на
храм-параклис „Св. В. Г. П.“, както и че през май 2009 г. ищецът е удостоен от председателя
на СК „Л.“ и председателя на УС на ПФК „Л.“ с почетен медал по повод 95 години от
създаването на „Л.“.
5
Ищецът е бил награден с почетен диплом от Сдружение „Е.т ресурс - Б.“ (СЕРБ),
Специализиран център за иновационни проекти и програми по повод изпълнен обществен
дълг „На ползу роду“ и за развитието на С. община, като член на „Обществото на
севастократорите на българската душевност, интелект и етнокултурна самобитност при
Сдружението“; с кметска грамота от С. община – район „В.“, Фондация „В. днес“ на
01.11.2005 г. за оказано реално и навременно съдействие при ремонта на читалище „Св. Св.
К. и М.“ в кв. „Д.“, като му е присъдена титлата „почетен член на районните читалища“,
както и пожизненото право да продължава да подпомага дейността им. Като доказателство е
прието удостоверение, издадено от председателя на Столичния общински съвет, с което
ищецът е удостоен с почетния знак на С. община. Представено е и удостоверение от С.
община с изх. № СОА21-ГР94-1124-1/19.03.2021 г., от което е видно, че за периода от
11.11.2003 г. до 31.10.2007 г. (3 години 11 месеца и 20 дни) ищецът е работил като общински
съветник в С. община.
От удостоверение с изх. № 13/21.12.2022 г., издадено от УС на СК „Л.“ се установява,
че ищецът е бил вписан като член на Управителния съвет на Спортен клуб „Л.“ (заместник -
председател) с Решение № 7/22.08.2006 г. по ф. д. № 20568/1992 г. на фирмено отделение на
СГС и е заличен с Решение № 9/07.07.2014 г. на същия съд.
От удостоверение от 15.12.2022 г., издадено от СГС, Търговско отделение, се
установява, че с Решение № 1/05.11.2002 г. по ф. д. № 10053/2002 г. по описа на СГС, VI-11
състав е вписано в регистъра за юридически лица с нестопанска цел под № 9904, том 172,
стр. 60 сдружение с наименование „Комитет за защита интересите на Д. и Д.“, със седалище
и адрес на управление: гр. С., район „В.“, пл. „Цар И. Александър“ № 6, за осъществяване на
дейност в обществена полза – оказване съдействие на собствениците на земеделски земи и
техните наследници при възстановяване на правата им на собственост, защита на
собствениците на земи с възстановено право на собственост, подобряване инфраструктурата
на кв. „Д.“ и „Д.“, подпомагане довършването на строителството на училището в кв. „Д.“,
подобряване екологичното съС.ие на кв. „Д.“, изграждане на канализация, преразглеждане
категорията на селището и отделянето му в самостоятелна административна единица;
ищецът е вписан като член (заместник – председател) на Управителния съвет на
сдружението.
От удостоверение от 15.12.2022 г., издадено от СГС, Търговско отделение, се
установява, че с Решение № 1/27.02.2006 г. и Решение № 2/19.12.2008 г. по ф. д. № 1922/2006
г. по описа на СГС, VI-22 състав е вписано в регистъра за юридически лица с нестопанска
цел под № 12976, том 264, стр. 5 сдружение с наименование „С. спортна асоциация“, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „О.“, ул. „М.“ № 33, за осъществяване на
дейност в обществена полза – развИ.е и насърчаване на спорта в гр. С.; създаване на
условия за повишаване на двигателната активност и физическата дееспособност на хората
чрез участие в индивидуални и групови занимания със спорт, спортни състезания и др.,
осъществяване на сътрудничество със С. община, правителствени и неправителствени
организации за постигане на общи цели в областта на спорта, създаване на условия за
6
практикуване на спорт от хора в неравностойно здравословно и социално положение и др.;
ищецът е вписан като член на Управителния съвет на сдружението.
Видно от Решение № 10/02.09.2013 г. по ф. д. № 3239/1992 г. по описа на СГС, ТО, 8
състав, е вписан в регистъра за юридически лица е нестопанска цел по партидата на
сдружение „Б. съюз за физическа култура и спорт“ нов Управителен съвет, член на който е и
ищецът С. А. С., до вписване на нов Управителен съвет съгласно протокол от Общо
събрание, проведено на 12.10.2017 г., с Решение № 11/13.02.2018 г. по ф. д. № 3239/1992 г. по
описа на СГС, ТО, VI-16 състав.
Във връзка със здравословното съС.ие на ищеца по делото са представени
медицински изследвания от Лаборатория Цибалаб от 28.03.2015 г., 20.07.2016 г. и 16.07.2022
г., видно от които за този период е налице повишаване на глюкозата в кръвта на ищеца от
5,03 mmol/l на 6,30 - 6,36 mmol/l при референтни стойности – 3,60 – 6,10 mmol/l .
Във връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Б. С. М. и И. И.а С.а.
Свидетелят М. споделя, че познава ищеца от 2017 г., запознали се във връзка с казус,
свързан с „Минно-строителна компания“ ЕООД, „М. К. Къмпани“ ООД и ДЗЗД „МСК
Екоинж-Сатурн 2“ и с фалшив договор за прехвърляне на имущество, сключен между
посочените дружества за машини и съоръжения на стойност милион и половина, който
ищецът и свидетелят се опитвали и събирали доказателства да докажат, че е фиктивен.
Посочва, че ищецът бил обвинен в кражба на греди, които били част именно от този договор,
като във връзка с него 4-5 години доказвали, че всичко било фиктивно. Споделя, че ищецът
бил изключително притеснен и засрамен от това, че бил обвиняван за крадец, ходели поС.но
по адвокати, по срещи, ищецът винаги разказвал за обществения си живот, че е обществена
личност, а впоследствие „вече съм крадец“. Разказва, че ищецът бил част от Спортен клуб
„Л.“ и от БСП, занимавал се със строителство, поддържал сериозен имидж, делото му отнело
около пет години да доказва, че е невинен.
Свидетелката С.а – съпруга на ищеца, споделя, че живее повече от 40 години заедно с
ищеца, като го познавала в добро съС.ие преди да му бъде повдигнато обвинение. Твърди, че
повдигнатото обвинение и наложената му подписка му се отразили много зле, тъй като
преди това имал репутация на достоен и уважаван човек. Споделя, че от здрав нормален
човек, свързан със спорта, започнал да вдига кръвно и кръвна захар, поС.но ходел да се
изследва, поС.но бил тревожен за здравословното си съС.ие, бил напрегнат, което се
отразило и на свидетелката, която също се страхувала за здравето му. Разказва, че имал
амбиции по отношение на обществената дейност – спортната дейност и спортните среди,
като впоследствие се наложило да се оттегли по свое решение, тъй като считал, че не е
достойно да си подсъдим за кражба и в същото време да си лице на други достойни хора.
Споделя, че ищецът е председател на сдружение в обществена полза „Л. Д.“, бил заместник
– председател много дълго време на спортен клуб „Л.“, спонсорирал множество състезатели
с лични средства, като средствата за спонсорство били на много по-висока стойност от
сумата, за която бил обвинен в престъпление. В допълнение на това бил общински съветник
7
в С. община. Свидетелката заявява, че точно по времето, по което започнало делото бил
поканен да бъде в депутатската листа на определена партия, но се наложило да се оттегли,
тъй като бил подсъдим, което го съсипало. Твърди, че ищецът продължава дейността си в
сдруженията, продължава да спонсорира обединен спортен клуб „Л. Д.“, но имало момент, в
който се питал защо въобще прави всичко това. Синовете им също били потресени. Посочва,
че след като му повдигнали обвинение ищецът започнал да приема лекарства за понижаване
на кръвната захар и кръвното налягане, като преди това нямал високо кръвно и спортувал
всеки ден.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата
от 25 000 лв. - обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 25.04.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 15 361,11 лв. -
мораторна лихва върху главницата за неимуществени вреди за периода от 05.04.2017 г.
(датата на повдигане на обвинението) до 24.04.2023 г., сумата от 1 000 лв. - имуществени
вреди, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по НОХД № 9700/2017 г. по описа на СРС, НО, 108 състав, ведно със
законната лихва от 25.04.2023 г. до окончателното изплащане, и сумата от 587,24 лв. -
мораторна лихва върху главницата за имуществени вреди за периода от 12.07.2017 г. (датата
на сключването на договора за правна помощ и съдействие с адв. Л. Т. и адв. В. Д.) до
24.04.2023 г., които вреди са произтекли от обвинение в извършване на престъпление, по
което образуваното наказателно производство срещу ищеца е приключило с влязла в сила
оправдателна присъда.
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е да
докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1./ че спрямо него е било
повдигнато обвинение от Прокуратурата на Р. Б. за извършено престъпление; 2./ че съдът е
оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото обвинение е
незаконно; 3./ че ищецът като подсъдим е претърпял неимуществени и имуществени вреди и
4./ че причинените неимуществени и имуществени вреди са необходима, естествена,
закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т. е. че съществува причинно-
следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато
незаконното обвинение на ищеца, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на
Прокуратурата на Р. Б. за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е
предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице при Прокуратурата
на Р. Б. – арг. от чл. 4, предл. последно от ЗОДОВ.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
С оглед възражението на ответника за изтекла погасителна давност на вземанията за
лихви, в тежест на ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства, водещи до спиране
8
и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
плащане, както и възраженията си.
Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно
чл. 4 ЗОДОВ.
По делото безспорно се установи, че с постановление за привличане на обвиняем от
05.04.2017 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 НК,
както и му е наложена мярка за неотклонение „подписка“, а с обвинителен акт от 02.06.2017
г. обвинението е внесено на основание чл. 246, ал. 1 и чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК в СРС за
разглеждане, като въз основа на него е образувано НОХД № 9700/2017 г. по описа на СРС,
НО, 108 състав. На 12.11.2019 г. е постановена присъда от СРС, 108 състав, с която
подсъдимият С. А. С. е признат за невиновен и е оправдан за престъпление по чл. 206, ал. 1,
пр. 1 НК, а с решение № 260330/21.05.2021 г. по описа на СГС, НО, XIV въззивен състав е
потвърдена присъдата от 12.11.2019 г., постановена по НОХД № 9700/2017 г. по описа на
СРС, НО, 108 състав. Налице е незаконен акт на правозащитен орган - обвинение в
извършване на престъпление, за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда, т. е.
налице е хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.
Както се посочи, за да бъде ангажирана отговорността на Държавата по чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ, освен наличие на влязъл в сила акт, с който е оправдан, ищецът следва да докаже
и действителното настъпване на вреди – имуществени или неимуществени, включително и
техния размер, както и причинна връзка между вредите и незаконно повдигнатото
обвинение. На репариране подлежат само действително настъпилите вреди (в този смисъл т.
11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. по описа на ОСГК на ВКС). За разлика от
имуществените вреди, размерът на претърпените неимуществени вреди се определя от
съдилищата на база на критерия за справедливост – арг. чл. 52 ЗЗД.
В случая ищецът С. А. С. е признат за невиновен и оправдан на основание чл. 304
НПК по повдигнатото му обвинение. От свидетелските показания, които съдът кредитира
като последователни, логични и непротиворечиви, безспорно се установява, че до
приключване на наказателното производство ищецът е понесъл неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение - неприятни преживявания
като тревога, стрес, срам, напрежение, поради което настоящият състав на съда счита за
неоснователни доводите на Прокуратурата на Р. Б. за недоказаност на основанието на иска
или наличието на вреди, претърпени във връзка с повдигнатото обвинение. Следва да се
посочи, че поначало при незаконно повдигане и поддържане на обвинение се засяга по един
недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице.
Съгласно трайната практика на ВКС е нормално да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват
се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване.
9
Повдигането на обвинение срещу някого има свойството да създаде силни негативни
емоции у него, с оглед не само на потенциалната възможност да понесе предвидената в
закона наказателна репресия, а и относно възможността това да повлияе в отрицателен план
на отношенията му с неговите роднини, приятели и въобще с всички, с които има социални
контакти. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо
търпи, без да е в тежест на лицето да доказва всяко свое негативно изживяване и страдание
(в този смисъл решение № 388/02.12.2013 г. по гр. д. № 1030/2012 г. по описа на ВКС, IV г.
о., решение № 214/08.01.2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.).
Поради това целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото,
емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. Доказани ли са
увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е
длъжен да определи неговия размер по своя преценка. С действията на прокуратурата по
реализиране на наказателно преследване срещу определено лице се поставя началото на
процес, който приключва или с прекратяване на наказателното производство, или с присъда.
Когато присъдата е оправдателна, всички вреди, търпени от лицето, подложено на
неоснователно преследване, са в причинно - следствена зависимост от повдигането на
обвинение срещу него. Възникването на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ е
поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило
производството, а в случая той е оправдаване на обвиненото лице (в този смисъл решение №
466/09.05.2016 г. по гр. д. № 2978/2015 г. по описа на ВКС, IV г. о. и решение №
206/03.10.2018 г. по гр. д. № 694/2018 г. по описа на IV г. о.).
По обезщетението за неимуществени вреди:
Съдът намира, че е доказано по делото наличие на претърпени от ищеца
неимуществени вреди. Тези неимуществени вреди са резултат именно от осъщественото
спрямо ищеца наказателно преследване. Законът за отговорността на държавата и общините
за вреди (§ 1 от ЗР на ЗОДОВ) свързва обезщетяването за претърпяна неимуществена вреда с
критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД. Понятието
„справедливост“ по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Конкретно
при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива релевантни обстоятелства са: тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, какъв е
техният вид – от значение е и дали с обвинението се вменяват едно или няколко
престъпления, извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено когато
обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган при завишени изисквания за почтеност и е
изпълнявана работа, свързана с отговорности в публичен интерес; дали ищецът е оправдан
по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; продължителността на
наказателното производство и дали то е приключило в разумен срок; видът на взетите мерки
за неотклонение и техният срок; другите наложени на ищеца ограничения в рамките на
наказателното производство; начинът на развитие на наказателното производство срещу
10
ищеца, приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и броят на съдебните
инстанции, разгледали делото; дали през времетраенето на процесното наказателно
преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви
обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки
за неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е
обезщетен и в каква степен; личностните качества на ищеца; по какъв начин наказателното
производство се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му съС.ие, ако
да - в каква степен и от какъв вид, конкретните му преживявания и цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели,
професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на
доброто му име с оглед социалния му статус, съдебното му минало и пр.
При определяне на размера на обезщетението съдът е длъжен да съобрази и
икономическите условия в страната и да установи връзката между стандарта на живот в
страната към периода на увреждането и цялостния начин, по който незаконното наказателно
преследване е засегнало неимуществената сфера на увреденото лице, следвайки принципа за
пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното
им възмездяване. Справедливостта още изисква сходно разрешаване на аналогични случаи,
като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществени вреди от един и същ вид, поради което следва да се съобразява и съдебната
практика в сходни хипотези. Обезщетението за неимуществени вреди от деликт по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този
деликт, но само за тези, които са пряка и непосредствена последица от процесното
наказателно преследване. В този смисъл присъденото парично обезщетение следва да
съответства на необходимостта от преодоляване на причинените вреди в тяхната цялост, т. е.
да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за
справедливост, но най-вече – с оглед особеностите на конкретния случай (в този смисъл са
ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 115/05.04.2012 г. по гр. д. № 593/2011 г. по описа на
ВКС, IV г. о., решение № 9/07.02.2012 г. по гр. д. № 733/2011 г. по описа на ВКС, III г. о.,
решение № 229/15.07.2013 г. по гр. д. № 1179/2012 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение №
202/20.06.2016 г. по гр. д. № 403/2016 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 230/04.12.2017
г. по гр. д. № 4874/2016 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 104/25.06.2018 г. по гр. д. №
2782/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 25/13.03.2018 г. по гр. д. № 2167/2017 г. по
описа на ВКС, III г. о., решение № 188/17.10.2019 г. по гр. д. № 471/2019 г. по описа на ВКС,
IV г. о., решение № 126/28.10.2020 г. по гр. д. № 4374/2019 г. по описа на ВКС, III г. о. и др.).
В разглежданата хипотеза ищецът е бил обвинен в извършване на тежко умишлено
престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 НК по смисъла на чл. 93, т. 7 НК – за него се предвижда
наказание лишаване от свобода от една до шест години. Към момента, в който ищецът е бил
привлечен като обвиняем същият е бил на 61 г., а към момента на влизане в сила на
оправдателната присъда е бил на 65 г. – която възраст предполага по-ниска устойчивост на
стреса; същият е неосъждан. Наказателното производство, проведено в две фази - досъдебна
11
и съдебна (на две инстанции), е продължило 4 г., 1 м. и 16 дни, който срок е разумен,
предвид извършените процесуално-следствени действия, както и факта, че по-дългата
продължителност се дължи на невъзможността препис от протеста на прокурора да бъде
връчен на гражданския ищец. Следва да се посочи, че в случаите, когато първоначално
досъдебното наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител при
достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, а едва по-късно ищецът е бил
уличен и/или срещу него е било повдигнато обвинение за същото престъпление, той търпи
вреди от наказателното преследване и в периода от време преди уличаването му, респ.
повдигането на обвинението срещу него, ако той е бил единственото лице, което е могло да
извърши престъпното деяние, за което производството първоначално е образувано срещу
неизвестен извършител. От материалите по досъдебното производство обаче не се
установява ищецът да е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното
деяние (предвид участието и на други лица), поради което за преценка продължителността
на срока на наказателното производство с оглед определяне справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди съдът съобразява датата, на която на ищеца му е
било предявено постановлението за привличането му в качеството на обвиняем - 05.04.2017
г., защото именно това е моментът, в който реално се е стигнало до засягане личната сфера
на ищеца. Ищецът е бил единствен обвиняем по делото и е взел лично участие при
извършване на процесуални действия в досъдебното производство – разпит като свидетел, и
се е явил, заедно със своя защитник, в 13 открити съдебни заседания по НОХД № 9700/2017
г. по описа на СРС, НО, 108 състав (в 3 от които не е даден ход на делото), в които са
разпитани 11 свидетели и са приети 4 експертни заключения, и в 1 открито съдебно
заседание по ВНОХД № 775/2021 г. по описа на СГС, НО, ХIV въззивен състав, което
неминуемо води до негативни емоционални изживявания, същевременно ищецът не е ставал
повод за отлагане на съдебни заседания. Спрямо него е била взета мярка за неотклонение
„подписка“ за периода от 05.04.2017 г. до 12.11.2019 г., т. е. 2 г., 7 м. и 7 дни. В хода на
наказателното производство спрямо ищеца е бил приет за разглеждане и граждански иск.
Повдигането на обвинението несъмнено е предизвикало напрежение и безпокойство у
ищеца, към момента на привличането му като обвиняем той не е бил осъждан, което
предполага по - голям стрес от изхода на наказателното дело, в сравнение с
неимуществените вреди, които изпитва лице с обременено съдебно минало. От
свидетелските показания безспорно се установява, че поддържаното незаконно обвинение е
оказало негативно отражение върху ищеца, изразяващо се в притеснение, чувство на срам,
страх от несправедливо осъждане, стрес, накърнено достойнство и негативни изживявания,
то се е отразило и на общото му здравословно съС.ие – същият започнал да вдига кръвно
налягане и кръвна захар. Няма основание показанията на свидетелите да не бъдат
кредитирани, включително след преценка по реда на чл. 172 ГПК на показанията на
свидетеля И. С.а, тъй като те са ясни, последователни, логични, убедителни и
неопровергани от останалия доказателствен материал по делото. Настоящият съдебен състав
кредитира тези показания, доколкото в тях се изнасят непосредствено възприети факти и
впечатления за събитията от живота на ищеца в разглеждания период от лице, което познава
12
ищеца в значителен период, предхождащ повдигането на обвинението и воденото
производство. Житейски логично и оправдано е такива впечатления да имат лицата от
близкото обкръжение на подсъдимото лице. В резултат на повдигнатото му обвинение
ищецът е бил лишен от възможността на членува в политическа партия. Съдът отчита, че
ищецът е личност с висока обществена ангажираност и авторитет в обществото - от
събраните писмени и гласни доказателства се установи, че се е ползвал с добро име и е
поддържал имидж в обществото, бил е общински съветник, председател на организации в
обществена полза, включително на Обединен спортен клуб „Л. Д.“, дарител на читалище,
параклис. Тези обстоятелства и тяхното конкретно проявление по делото обуславят по-висок
размер на дължимото от ответника обезщетение.
От друга страна, на ищеца е била наложена най-леката мярка за неотклонение
„подписка“, която не води до извеждане от обичайната семейна и социална среда и за която
мярка няма данни да е затруднила упражняването от ищеца на личните му права в пълен
обем, като други мерки за процесуална принуда не са налагани. Повдигнатото срещу него
обвинение не е било публично оповестено от страна на Прокуратурата и разследващите
органи, като неговото негативно отражение върху доброто име на ищеца в обществото и
върху социалните му контакти не е по-голямо от обичайното в подобни случаи и не е с
траен характер. Няма доказателства за изолиране на ищеца от неговия приятелски и семеен
кръг, за съществена промяна в начина му на живот, за препятстване на по-нататъшната му
личностна, обществена и професионална реализация – в тази връзка следва да се посочи, че
дейността на ищеца като заместник - председател на спортен клуб „Л.“ и като общински
съветник е била преустановена много преди повдигането на обвинението, а от друга страна
от показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищецът не е преустановил
членството си в сдруженията в обществена полза, продължил е да финансира състезатели,
както и е продължил да развива бизнеса си; не се установява заличаването на ищеца като
член на УС на сдружение „Б. съюз за физическа култура и спорт“ да е в резултат именно на
повдигнатото обвинение. Ищецът е бил оправдан още на първа инстанция, а представителят
на ответника е подал протест срещу оправдателната присъда, но не го е поддържал пред
въззивната инстанция. Повдигнатото обвинение предполага определяне на наказание за
конкретното престъпление към минимума, предвиден в закона. Същевременно липсват
доказателства за претърпян продължителен и интензивен психически дискомфорт, за
настъпването на специфични и трайни тежки последици върху здравословното съС.ие и
професионалната реализация на ищеца, или да са били затруднени в значителна степен
личният му живот и социални контакти. Съдът приема, че ангажираните по делото
медицински доказателства са недостатъчни, за да обосноват категоричен извод, че
вследствие на незаконното обвинение у ищеца е настъпило преддиабетно съС.ие и
метаболитен синдром, без да се пренебрегва обстоятелството, че изживяното психично
напрежение несъмнено се отразява негативно и на общия здравен статус на един човек.
Делото не е било медийно отразено, семейните отношения на ищеца не са пострадали –
съпругата му и децата му са продължили да го подкрепят. Тези обстоятелства и конкретното
им проявление по делото обуславят по-нисък размер на дължимото от ответника
13
обезщетение.
Предвид така установените обстоятелства по делото и посоченото им значение за
размера на процесното обезщетение - характера и продължителността на обвинението,
личността на ищеца и неговото обществено положение, характера на причинените
неимуществени вреди, съобразявайки съдебната практика при сходни случаи (например
решение № 527/14.08.2024 г. по гр. д. № 880/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о.), както и
предвид социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната към датата на
влизане в сила на оправдателната присъда (съгласно официалните данни на НСИ, през 2021
г. средният общ годишен доход за едно лице възлиза на 7 705 лв., а минималната месечна
работна заплата през 2021 г. е в размер на 650 лв.), настоящият съдебен състав намира, че
справедливото по размер обезщетение, което да репарира процесните неимуществени вреди,
търпени от ищеца и същевременно да не води до неоснователно обогатяване – в
съответствие с общоприетия критерий за справедливост, възлиза на сумата от 5 000 лв. При
определянето на този размер съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на
Прокуратурата на Р. Б. да заплати това обезщетение има основно репариращо действие –
предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди.
Ето защо предявеният главен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде уважен за сумата от 5 000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 25 000 лв.
По обезщетението за имуществени вреди:
Ищецът претендира заплащането на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в разноски за организиране на защитата му в наказателното производство – НОХД №
9700/2017 г. по описа на СРС, НО, 108 състав – заплатен адвокатски хонорар. Съгласно
задължителните разяснения на ТР № 1/11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС, в НПК не е уредена отговорността за разноски, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение от лицето, признато за невиновно или по отношение на което
наказателното производство е прекратено. Поради това тези разноски могат да се
претендират като имуществена вреда в производството за обезщетение на вреди от
незаконосъобразно обвинение на основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Тази отговорност е
гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за отговорността от неизпълнение на общото
задължение да не се вреди другиму. Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение
в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на
основанията, посочени в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на
неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки
стадий на това производство.
По отношение на претърпените от ищеца имуществени вреди по делото се установи,
че съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.08.2017 г. ищецът е заплатил
сумата в размер на 800 лв. в полза на упълномощения адвокат. От материалите по НОХД №
9700/2017 г. по описа на СРС, НО, 108 състав е видно, че процесуалният представител на
ищеца се е явявал във всички открити съдебни заседания. В полза на ищеца следва да се
14
присъди обезщетение за заплатено адвокатско възнаграждение обаче в размер на 800 лв., тъй
като не е доказано същият да е заплатил възнаграждение в размер на 1 000 лв. Съгласно
задължителните разяснения на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. по описа на
ОСГК на ВКС, т. 1, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане
– ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то
тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. В случая в договора за правна защита и съдействие е посочено, че
възнаграждението се заплаща в брой, като договорът има значение на разписка за заплащане
на сумата от 800 лв. Ответникът не е възразил срещу размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение, а освен това настоящият съд счита, че заплатеното адвокатско
възнаграждение не е прекомерно, поради което предявеният иск за имуществени вреди
следва да бъде уважен до доказано платената сума в размер на 800 лв. и отхвърлен за
горницата до 1 000 лв.
Ищецът претендира и мораторна лихва в размер на 587,24 лв. върху главницата за
имуществени вреди за периода от 12.07.2017 г. до 24.04.2023 г., както и 15 361,11 лв. -
мораторна лихва върху главницата за неимуществени вреди за периода от 05.04.2017 г.
(датата на повдигане на обвинението) до 24.04.2023 г.
Според т. 4 от ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г. по описа на ОСГК на ВКС,
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи
възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху
размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за
реализиране отговорността на държавата. В случая оправдателната присъда е влязла в сила
на 21.05.2021 г., като от този момент ответникът е изпаднал в забава.
Не следва тези лихви да се присъждат с отделен диспозитив, независимо, че така са
поискани и докладвани от съда. Лихва като законна последица поначало се дължи от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда, като при искове по ЗОДОВ размерът
на дължимата лихва не следва да се присъжда в определен размер. Задължение на съда е
единствено да посочи началния момент, от който се дължи претендираната от ищеца лихва
върху размера на присъденото обезщетение, а нейният конкретен размер се изчислява в
изпълнителния процес към датата на плащане на главното вземане (така решение №
185/03.12.2015 г. по гр. д. № 61/2015 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 54/13.06.2017 г.
по гр. д. № 2755/2016 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 7114/14.11.2018 г. по в. гр. д. №
1536/2018 г. по описа на СГС, III-В въззивен състав и др.).
С оглед на изложеното, законна лихва върху присъдените обезщетения следва да бъде
присъдена от 21.05.2021 г. до окончателното плащане на сумите за главници. Ответникът е
направил възражение за погасяването на задължението за лихви по давност, което е
неоснователно, тъй като от влизане в сила на оправдателната присъда на 21.05.2021 г. до
подаване на исковата молба в съда на 25.04.2023 г. не е изтекла тригодишната погасителна
15
давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Искането за присъждане на законна лихва за периода от 12.07.2017 г. до 20.05.2021 г.
включително върху обезщетението за имуществени вреди и за периода от 05.04.2017 г. до
20.05.2021 г. включително върху обезщетението за неимуществени вреди следва да се
отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото и като съобрази разпоредбата на чл. 10 ЗОДОВ съдът
приема, че разноските следва да се възложат на страните съобразно изхода по делото.
Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 40 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 3 500 лв. съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие
от 21.04.2023 г. (л. 45). С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съдът счита, че
претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно съобразно материалния интерес
по делото, фактическата и правната му сложност, както и извършените от процесуалния
представител на ищеца действия в хода на производството. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 40 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете в размер на 780,80 лв.
От ответника не се претендират разноски и съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б., с адрес: гр. С., бул. „В.“ № 2, да заплати на С. А.
С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „К. И.“ № 22, вх. В, ет. 1, ап. 48, на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата в размер 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат от повдигнато незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 НК, за което С. А. С. е оправдан с
постановена на 12.11.2019 г. присъда по НОХД № 9700/2017 г. по описа на СРС, НО, 108
състав, потвърдена с решение № 260330/21.05.2021 г. по ВНОХД № 775/2021 г. по описа на
СГС, НО, ХIV въззивен състав, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.05.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 800 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатен
адвокатски хонорар за процесуално представителство по НОХД № 9700/2017 г. по описа на
СРС, НО, 108 състав, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.05.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата над уважения размер от 5 000 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв., иска за
имуществени вреди за разликата над уважения размер от 800 лв. до пълния предявен размер
от 1 000 лв., както и искането за присъждане на законна лихва за периода от 12.07.2017 г. до
16
20.05.2021 г. включително върху обезщетението за имуществени вреди и за периода от
05.04.2017 г. до 20.05.2021 г. включително върху обезщетението за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б., с адрес: гр. С., бул. „В.“ № 2, да заплати на С. А.
С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „К. И.“ № 22, вх. В, ет. 1, ап. 48, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, сумата в размер на 820,80 лв., представляваща сторени
от ищеца разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17