№ 7873
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П С
при участието на секретаря Е Ш
като разгледа докладваното от П С Гражданско дело № 20211110168343 по
описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.04.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На шестнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П С
Секретар Е Ш
1
като разгледа докладваното от съдия П С
гражданско дело номер 68343 по описа за 2021 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „С..” АД, с ЕИК .., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Р..“ № 4, ет. 6, представляван от С Х Б и Г Н П,
исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против А.
Ц. С., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „..“, БЛ.., вх. В, ет. 2, АП.., за установяване по
отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 410 лв. - главница,
дължима по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между „А..“ ЕАД и „С..” АД
във връзка с договор за продажба на изплащане от 18.10.2018 г., сключен между „А..“ ЕАД и
А. Ц. С., сумата от 53,41 лв. - лихва за периода от 31.01.2020 г. до 13.05.2021 г., законната
лихва върху главницата, считано от 17.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че по
повод подадено заявление за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК
било образувано гр.д. № 27164/2021 г. по описа на СРС, 155 състав. С оглед на подадено от
длъжника възражение и дадени от съда указания ищецът предявява исковата си претенция.
Твърди, че между „А..“ ЕАД и А. Ц. С. бил сключен договор за продажба на изплащане № ..
от 18.10.2018 г. за апарат Samsung Galaxy A8 Black. Също така твърди, че на 07.11.2014 г.
между „А..“ ЕАД и „С..” АД бил сключен договор за поръчителство, въз основа на който
ищецът се задължил да обезпечи задълженията на абонати на „А..“ ЕАД. Поради неплащане
на дължимата сума от страна на ответницата, ищецът платил на „А..“ ЕАД на 31.01.2020 г.
сумата от 410 лв., представляваща дължима цена за закупеното устройство. За изпадането в
забава ответницата дължала и лихва за забава. Излага подробни съображения. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата А.
Ц. С., с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Твърди, че единствените
договори, сключени между ответницата и „А..“ ЕАД са за предоставяне на мобилни услуги.
Оспорва сключването на договор за закупуване на твърдяното устройство. Оспорва
истинността на договор за продажба на изплащане № .. от 18.10.2018 г. и приемо-
предавателен протокол от 18.10.2018 г. Излага подробни съображения. Моли съда да
отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК във
2
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 27164/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
18.08.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
по силата на която А. Ц. С., ответница в настоящото производство, е осъдена да заплати на
“С..” АД сумата от 410 лв. за главница, дължима по договор за поръчителство от 07.11.2014
г., сключен между „А..“ ЕАД и “С..” АД във връзка с договор за продажба на изплащане от
18.10.2018 г., сключен между „А..“ ЕАД и А. Ц. С., сумата от 53,41 лв. – лихва за периода от
31.01.2020 г. до 13.05.2021 г., законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 325 лв. – направени по делото
разноски, от която: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 300 лв. – платено
адвокатско възнаграждение. По повод на подадено възражение и дадени от съда указания, в
предвидения едномесечен заявителят - ищец в настоящото производство, е предявил
установителен иск по смисъла на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от договор за
продажба на изплащане № .. от 18.10.2018 г. се установява, че същият е сключен между
„А..“ ЕАД и А. Ц. С., по силата на който ответницата е закупила на изплащане апарат
Samsung Galaxy A8 Black за сумата от 471,50 лв., платима разсрочено на 23 вноски, всяка в
размер на 20,50 лв. От приетия като доказателство приемо-предавателен протокол от
18.10.2018 г. се установява, че в деня на сключване на договора ответницата е получила
вещта, предмет на договора.
От представения заверен препис от договор от 07.11.2014 г., сключен между „М..я“
ЕАД и “С..” АД се установява, че по силата на същия ищецът се е задължил да гарантира
чрез поръчителство вземанията на „М..я“ ЕАД от абонати по договор за продажба на
изплащане до размера на кредитния лимит, като договорът е сключен за срок от една
година. Видно от представените заверени преписи от анекси от 08.10.2015 г., 15.,03.2016 г.
12.12.2016 г., 30.11.2017 г., 05.06.2018 г., 01.10.2018 г. и 08.08.2019 г. се установява, че
срокът на договора е продължен до 08.08.2020 г.
От представеното платежно нареждане от 31.01.2020 г. се установява, че ищецът е
превел по сметка на „А..“ ЕАД сумата от 50 766,03 лв., а от приложения Приемо-
предавателен протокол №.. от 20.06.2019 г. и приложения към него списък се установява, че
задълженията, произтичащи от договор за поръчителство на ответницата възлизат на 410 лв.
Видно от представената покана, отправена от ищеца до ответницата, се установява, че
ответницата е била поканена в срок до 05.08.2019 г. да заплати на ищеца сумата от 410 лв.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-графическа експертиза,
неоспорено от страните, което съдът приема като обективно и безпристрастно, се
3
установява, че подписите в договор за продажба на изплащане и приемо-предавателен
протокол за закупено крайно устройство – обекти на изследване от експертизата вероятно са
положени от А. Ц. С..
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По откритото производство по чл. 193 от ГПК, за оспорване на договор за продажба
на изплащане № .. от 18.10.2018 г. и приемо-предавателен протокол от 18.10.2018 г. в хода
на производството пред настоящата инстанция не се събраха доказателства, оборващи
истинността на оспорените документи. От заключението на вещото лице по назначената
съдебно-графическа експертиза се установява, че подписите в договор за продажба на
изплащане и приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство – обекти на
изследване от експертизата вероятно са положени от А. Ц. С.. Ето защо съдът намира за
недоказано извършеното оспорване.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, се установява, че между „А..“ ЕАД, с предишно наим.ние „М..я“ ЕАД, от една
страна и от друга страна ответницата е бил сключен договор за продажба на изплащане на
апарат Samsung Galaxy A8 Black, който намира правното си основание в чл. 205, ал. 1 от
ЗЗД. Не се спори, че между продавача и ищеца е бил сключен договор за поръчителство,
който намира правното си основание в чл. 138, ал. 1 от ЗЗД. По делото е безспорно
установено, че ищецът е платил на продавача сумата от 410 лв. Спори се за дължимостта на
претендираните суми.
Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че цената на закупената от
ответницата вещ на изплащане е била на стойност 471,50 лв., а платената от поръчителя
сума – 410 лв. За съда се налага извод, че ответницата е платила част от общо дължимата
цена на вещта.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва
в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за
даденото поръчителство.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е платил
сумата от 410 лв. по сметка на продавача на вещта. Доколкото липсват доказателства за
платена сума от страна на ответницата, съдът намира иска за заплащане на главница за
основателен и доказан, поради което следва да бъде изцяло уважен.
С оглед основателността на претенцията за заплащане на платеното от поръчителя
задължение, съдът намира за основателна претенцията за присъждане на лихва за забава по
чл. 86 от ЗЗД. Съдът приема, че правото на регрес е възникнало от датата на плащането, но
длъжникът по него не е в забава от този момент. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение
на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата. В случаите, когато няма определен ден за изпълнение, какъвто е настоящият,
длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора по смисъла на чл. 84, ал. 2
4
от ЗЗД. Предвид изложеното вземането за лихва върху остатъка от главницата от 410 лв. е
основателно, на същото следва да бъде отхвърлено като недоказано, с оглед липсата на
доказателства за момента на получаване на поканата от ответника. За пълнота следва да се
посочи, че по делото са представени доказателства за отправена покана от поръчителя до
длъжника, но и относно момента на получаване на поканата.
По отношение на претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата,
считано от 17.05.2021 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, същата с оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателна,
поради което следва да бъде уважена.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
287,54 лв. от общо направените разноски в размер на 325 лв., от които: сумата от 25 лв. –
платена държавна такса и сумата от 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът
намира същото за основателно, като в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищеца разноски в размер на 552,97 лв. от общо направените разноски в
размер на 625 лв., от които: сумата от 75 лв. – платена държавна такса, сумата от 250 лв. –
платено възнаграждение за вещо лице и сумата от 300 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
По отношение на искането на процесуалния представител на ответницата за
присъждане на направените по делото разноски, същото се явява основателно по смисъла на
чл. 78, ал. 3 от ГПК съразмерно на отхвърлените претенции. На ответницата се дължат
разноски за адвокат. От представения по делото договор за правна защита и съдействие е
видно, че адвокатът е предоставил на ответницата безплатна правна помощ по реда на чл.
36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Ето защо на процесуалния представител на
ищцата следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 34,58 лв. от общо дължимата
сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение. За пълнота следва да се отбележи, че
размерът на възнаграждението е определен въз основа на действащата наредба към момента
на сключване на договора за правна помощ и съдействие.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
5
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „С..” АД, с ЕИК
.., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Р..“ № 4, ет. 6, представляван от С Х
Б и Г Н П, против А. Ц. С., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „..“, БЛ.., вх. В, ет. 2, АП..,
с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 9
от ЗПК, че А. Ц. С. дължи на „С..” АД сумата от 410 лв. /четиристотин и десет лева/ -
главница, дължима по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между „А..“ ЕАД
и „С..” АД във връзка с договор за продажба на изплащане от 18.10.2018 г., сключен между
„А..“ ЕАД и А. Ц. С., законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата от
53,41 лв. /петдесет и три лева и четиридесет и една стотинки/ - лихва за периода от
31.01.2020 г. до 13.05.2021 г.
ОСЪЖДА А. Ц. С., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „..“, БЛ.., вх. В, ет. 2, АП..,
ДА ЗАПЛАТИ на „С..” АД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Р..“ № 4, ет. 6, представляван от С Х Б и Г Н П, на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата от 287,54 лв. /двеста осемдесет и седем лева и петдесет и четири
стотинки/, представляваща направени по делото разноски в производството по издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8916 от 18.08.2021 г. по
гр.д. № 27164/2021 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА А. Ц. С., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „..“, БЛ.., вх. В, ет. 2, АП..,
ДА ЗАПЛАТИ на „С..” АД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Р..“ № 4, ет. 6, представляван от С Х Б и Г Н П, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК,
сумата от 552,97 лв. /петстотин петдесет и два лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „С..” АД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Р..“ № 4, ет. 6, представляван от С Х Б и Г Н П, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. М. Г., от САК,
с адрес: гр. София, ул. „..“ № 5, ет. 2, ОФ..., сумата от 34,58 лв. /тридесет и четири лева и
петдесет и осем стотинки/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36,
ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6