№ 468
гр. Пазарджик, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20245220105026 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.55
ал.1, чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - съединени при условие на евентуалност.
Исковете са предявени от И. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Паза**
лично и като пълномощник на Т. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик,
ул. „**, чрез адв. С. Ко**ка, със съдебен адрес: гр. Пазарджик, у** 3 против Й. Д. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. П**, с искова молба в която се твърди, че ищците са
съсобственици с Г** на 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55155.505.929.1.20, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК,с адрес: гр. Пазарджик, бул.„Х**, който обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 55155.505.929, с предназначение на самостоятелния обект-
Жилище, Апартамент, със застроена площ от 82.25м2, брой нива на обекта-1, стар
идентификатор - няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - под
обекта- 55155.505.929.1.18 и над обекта - няма, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 12, с
площ от 10.55м2 и ведно с 5.15% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото. Твърди се, че собствеността на ищците по отношение на описаният
по-горе недвижим имот, била възникнала въз основа на сложен фактически състав,
включващ покупко-продажба, наследяване и влезли в сила съдебни решения за обявяване на
завещание за нищожност и иск по чл. 33, ал.2 от ЗС, респ. искове за ревандикация. Твърди
се, че ищците са били родители и законни наследници на Р. Т.ов П., ЕГН **********,
починал на 14.03.2018 г., за което бил съставен акт за смърт № 0146/15.03.2018 г. в гр.
София, р-н Илинден. Твърди се, че синът им бил женен за ** П. от 1994 г., както и, че от
1
брака си нямат деца, поради което по силата на чл.9, ал.2, във вр.с чл.6 от Закона за
наследството (ЗН), ищците били наследили общо 1/6 ид.ч. от наследството на сина си.
Твърди се още, че без тяхно знание и съгласие, снаха им ** П., в нарушение на чл.33, ал.1 от
ЗС, с представяне на неистински документ (саморъчно завещание) била продала на
02.04.2018 г. процесния имот на ответницата Й. Д. П., както и, че две седмици, след като
била закупила имота, на 16.04.2018 г. Й. П. била продала на Г** процесния имо
Твърди се още, че срещу ** П. и Й. П., ищците били предявили на 25.05.2018г.
искове за признаване нищожност на завещание, съответно изкупуване на дялове по реда на
чл.33,ал.2 от ЗС, като по делото решението било влязло в сила на 25.03.2021 г. (гр.д.№
1986/2020г. на PC - Пазарджик, в.гр.д. № 817/ 2019 г. на ОС - Пазарджик и гр.д.№
1492/2020г., на ВКС).Твърди се още, че с Решение № 5/25.03.2021 г. по гр.д.№ 1492/2020г. на
11-ро г.о. ВКС е било допуснато на основание чл.33, ал.2 от ЗС изкупуване в полза на
ищците на 5/6 ид. ч. от прехвърления от ** П. на ответницата Й. П. с нотариалния акт от
02.04.2018г. недвижим имот срещу заплащане на сумата 15000 лева, която да заплатят на
купувача Й. Д. П. в 1-месечен срок от влизане на решението в сила (25.03.2021г.). Твърди се,
че на 19.04.2021г. в „Банка ДСК“ ЕАД, ФЦ Пазарджик, И. П. била внесла в нарочна сметка -
особен депозит,Й. П., сумата от 15000 лева, представляващи заплащането на продажната
цена за 5/6 ид.ч. от описания по- горе недвижим имот, в изпълнение на решението на ВКС.
Твърди се още, че на ищците било известно, че същата сума е била усвоена от ответницата,
въпреки че две седмици след закупуването на имота от нея, тя го била продала на Г**, ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик, ул. „Цар Асен" № 43, ет.1, ап.6.
Твърди се още, че на 05.12.2019 г. ищците били предявили иск по чл.108 от ЗС
срещу Г**, като с тях те били признати с влязло в сила решение на 11.07.2022г. за
собственици само на 1/6 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот, а по отношение на
останалите 5/6 ид.ч. искът е бил отхвърлен (Решение № 26009/15.03.2022г. по гр.д.№
4830/2019г. на PC - Пазарджик; Решение № 198/10.06.2022г. по в.гр.д.№ 294/2022г. на ОС-
Пазарджик и Решение № 50063/11.07.2023г. по гр.д. №3193/2023г. на ВКС). Твърди се, че по
този начин за недвижимия имот (апартамент) Й. П. била получила на 16.04.2018 г. от Георги
** сумата 18000 лева, включваща и 15000 лв. за 5/6 ид.ч., и на 19.04.2021г. 15000лв. (по
решение № 5/25.03.2021г. по гр.д.№ 1492/2020г. на ВКС) от П.и за същите 5/6 ид.ч. от същия
имот, въпреки че била знаела и вече е била прехвърлила собствеността му на **. Така се
поддържа, че след 11.07.2023г. (по решение № 50063/11.07.2023 г. по гр.д.№ 3193/2023г. на
ВКС) е било отпаднало основанието поради отхвърляне иска по чл.108 от ЗС срещу Г. **,
тъй като П. му била прехвърлила и тези 5/6 ид.ч. още на 16.04.2018г. При описаната
фактическа обстановка ищците, чрез своя процесуален представител считат, че ответницата
Й. П. неоснователно / или отпаднало основание, с оглед моментите на разпореждането със
собствеността на недвижимия имот /1/, на влизане в сила решението по гр.д.№ 4830/ 2019г.
на РС-Пазарджик /2/ и получаване на сумата /3/) била получила 15000лв. за тези 5/6 ид.ч. от
имота или евентуално, с което те са обеднели за нейна сметка и тя следвало да им върне.
Твърди се още, че на ответницата П. е била изпратена нотариална покана със срок за
2
връщане в едноседмичен срок от получаването й за връщането на сумата от 15000лв.,
получена от нея на 25.01.2024г., както и че за периода от 02.02.2024г. до момента на
предявяване на иска върху сумата 15000лв. се дължи от П. лихва за забава в размер на
1725.11 лева, която също се претендира от ищците. Твърди се, че до момента сумата не е
била върната и ищците я претендират при условия на евентуалност неоснователно
обогатяване, както следва, по: 1/ чл.55,ал.1, пр.1 /ако се приеме, че изначално сумата е
получена без основание на 19.04.2021г./ или пр.3 /ако се приеме, че до 25.03.2021г. по гр.д.№
1986/2020г. на PC-Пазарджик е съществувало основание за плащане на сумата за 5/6 ид.ч./ от
ЗЗД и 2/ чл.59 от ЗЗД. Оформен е ПЕТИТУМ, с който се моли съдът да постанови решение, с
което да осъди Й. Д. П., ЕГН ********** от гр.Пазарджик да върне на ** Г. П., ЕГН
********** и Т. А. П., ЕГН ********** - двамата от гр.Пазарджик, сумите: 15 000 лева,
неоснователно (или на отпаднало основание) получена на 19.04.2021г. за 5/6 ид.ч. от
недвижим имот в гр.П**0, въпреки знанието, че от 16.04.2018 г. не е негов собственик,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата; 1725.11 лева, лихва за забава върху сумата от 15000лв.
за периода от 02.02.2024г. до датата на предявяване на иска.В условията на евентуалност, се
моли съдът, ако отхвърли исковете, да осъди ответницата да върне на ищците сумите: 15 000
лева, с които се е обогатила за сметка и до размера на обедняването им при неоснователно
получаване на 19.04.2021г. за 5/6 ид.ч. от недвижим имот в гр.П**0, въпреки знанието че от
1б.04.2018г. не е негов собственик, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 1725.11 лева, лихва за забава
върху сумата от 15000 лв. за периода от 02.02.2024 г, до датата на предявяване на иска.Моли
се съдът да осъди ответницата да заплати сторените от ищците разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния
представител на ответницата Й. Д. П., ЕГН **********, от гр. П** в който е изразено
становище, че същата оспорва предявените искове по основание, при твърдение, че не са
налице хипотезите на чл.55, ал.1, предл.1 и предл. 3 от ЗЗД. Твърди, че е получила сумата на
основание, както и, че същото не било отпаднало. Твърди, че с влизане в сила на Решение №
5/25.03.2021 г., постановено по гр.д, № 1492/2020г. по описа на ВКС и плащането на
определената цена по сделката ищците встъпвали в договора по нот. акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 91, том 1, per № 1083, дело № 73/2018г. на нейно място и
придобивали продадените й 5/6 ид.ч. от процесния имот. Достатъчно било решението да е
влязло в законна сила и, че не било необходимо да замества нотариалния акт за продажба.
Твърди, че със съдебното решение директно настъпвала правната промяна - замествал се
купувачът по сделката, при условие, че се платяла цената. Твърди, че по този начин ищците
се легитимирали като собственици на целия имот, тъй като до този момент те били носители
на 1/6 ид.ч. от имота, което се сочи, че било безспорно между страните. Твърди се, че след
като по силата на съдебното решение по иска по чл.33, ал.2 от ЗС ищците встъпвали в
договорното правоотношение между ** П. и ответницата на нейно място, следвало, че
същата (ответницата) била заместена от ищците в договорната връзка. Твърди се още, че
освен това ищците знаели, че имотът е бил продаден на Георги **, което било станало на
3
16.04.2018г. Твърди се, че на 05.12.2019г. ищците били предявили иск по чл. 108 ЗС срещу
**, както сами твърдели в исковата молба, както и, че въпреки това, на 19.04,2021 г. същите
били превели на ответницата сумата от 15000,00 лв., което било в изпълнение на Решение №
5/25.03.2021 г., постановено по гр.д. № 1492/2020г. по описа на ВКС. Твърди се, че
процесната сума от 15 000лв. не е била преведена на ответницата без основание, а както
било посочено и в удостоверението от Банка ДСК е била депозит за изкупуване на 5/6 ид.
части от имота, в изпълнение на Решение № 5/25.03.2021г., постановено по гр.д. №
1492/2020г. по описа на ВКС, поради което не била налице хипотезата на чл.55, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД. Твърди се, че не могло да възникне право на вземане за връщане на даденото по
договора на основание чл. 55, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, както и, че към момента на сключване на
договора било налице основание за плащане на сумата, както било и доказано от ищците.
Твърди се още, че договорът за покупко-продажба продължавал да съществува и да обвързва
валидно страните, както и, че всяка можела да иска изпълнение на задълженията. Твърди се,
че при наличие на договор не могло да се иска връщане на сумата. Изложено е становище,
че се счита, че в настоящия случай била неприложима разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се, че правото на иск поради наличие на основание между страните, изключвало
субсидиарното положение на чл. 59 от ЗЗД - т. 10 от ППВС 1/79 г. Посочва се, че съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗЗД правото да се иска връщане на полученото без правно
основание обогатяване възниквало за обеднелия само тогава, когато нямало друг иск, с който
същия да се защити. Твърди се, че искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и искът, с който обеднилия се
разполагал за защита на нарушеното си право, се намирали в положение на субсидиарност,
като последното изразявало връзката между двата иска, при която съществуването на единия
иск, ограничавал упражняването на другия, дори и да били налице предпоставките за
упражняването му, като по този начин препятствал конкуренцията между тях. Затова, според
ответника, ако обеднелия разполагал с други искове за възстановяване на обедняването си -
вещен, облигационен, деликтен, а също така и иск по чл. 55 от ЗЗД, искът по чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД бил неприложим, тъй като не можел да се конкурира с тях по силата на чл. 59, ал. 2 от
ЗЗД. Затова, според ответника, ако по отношение на едно и също лице-ответник,
твърденията на обеднилото се лице-ищец, сочели на едновременното съществуване на
общия иск за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и на друг специален иск за
възстановяване на обедняването, то щял да бъде приложен последният и спорът трябвало да
се разреши с оглед на него.
В съдебно заседние страните, чрез процесуалните си представители поддържат
исковите претенции , съответно своите възражения , като съдът е приел, за безспорно
установен факта, че исковата сума е постъпила на посочената в исковата молба дата по
сметка на ответницата в БДСК.
От фактическа страна – не се спори относно фактите , отразени и в исковата молба.
Ищците са били родители и законни наследници на Р. Т.ов П., ЕГН **********, починал на
14.03.2018 г., като последният бил женен за ** П. от 1994 г. и от брака си нямат деца. По
силата на чл.9, ал.2, във вр.с чл.6 от Закона за наследството ЗН), ищците наследили общо
4
1/6 ид.ч. от наследството на сина си. Не е спорно и се установява, че след смъртта на
съпруга си, снаха им ** П., е продала на 02.04.2018 г. процесния имот на ответницата Й. Д.
П., която също го продала на съсобственик в имота - Г**.С влезли в сила съдебни актове /
гр.д.№ 1986/2020г. на PC - Пазарджик, в.гр.д. № 817/ 2019 г. на ОС - Пазарджик и гр.д.№
1492/2020г., на ВКС) е било допуснато на основание чл.33, ал.2 от ЗС изкупуване в полза на
ищците на 5/6 ид. ч. от прехвърления от ** П. на ответницата Й. П. с нотариалния акт от
02.04.2018г. недвижим имот срещу заплащане на сумата 15000 лева, която да заплатят на
купувача Й. Д. П. в 1-месечен срок от влизане на решението в сила (25.03.2021г.). В дадения
със съдебното решение срок, а именно на 19.04.2021 г. ищцата И. П. е превела по сметка на
ответницата сумата в размер на 15000,00 лв. Не е спорно , че същата сума е била усвоена от
ответницата по посочената банкова сметка.
С представената по делото нотариална покана , рег. № 898, том1 № 46 от
21.04.2021 г. , ответницата е била уведомена от ищцата ** Г. П. , че по нейна сметка в Банка
ДСК ЕАД е внесена сумата в размер от 15000,00 лв. във връзка с признатото в полза на
ищците право на изкупуване. Поканата е връчена на ответницата на същата дата 21.04.2021
г.
От писмените доказателства по делото се установява, че ищците предявили
иск по чл.108 от ЗС срещу приобритателя на имота Г**, като с влязло в сила решение на
11.07.2022 г. били признати за собственици само на 1/6 ид.ч. от описания по-горе недвижим
имот, а по отношение на останалите 5/6 ид.ч. искът е бил отхвърлен (Решение №
26009/15.03.2022г. по гр.д.№ 4830/2019г. на PC - Пазарджик; Решение № 198/10.06.2022г. по
в.гр.д.№ 294/2022г. на ОС-Пазарджик и Решение № 50063/11.07.2023г. по гр.д. №3193/2023г.
на ВКС).
Не е спорно също така, а този факт се установява и от представения протокол и
приложената нотариална покана, че на 25.01.2024 г., ответницата Йорданска П. е уведомена ,
че платената й от ищците сума от 15000,00 лв. е получена от нея без основание, поради
което ищците чрез свой пълномощник са дали 7- срок за връщане на сумата.
Не съществува спор, че процесната сума не е била върната.
При така установените фактически обстоятелства, съдът прави следните изводи:
По главните искове / съединени също като евентуални с правно основание чл. 55 ал.1
ЗЗД , пр.1 и пр.3 ЗЗД/ претенцията е за заплащане на сума / главница и лихва за забава / , на
сума платена от ищците без основание, евентуално при отпаднало основание. Съдът намира
претенцията с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД за основателна , доколкото от
твърденията на страните прецедени във връзка с представените по делото безспорни
писмени доказателства се установява, че сумата в размер на 15000,00 лв. е платена в полза
на ответницата , по отношение на която с влязло в сила съдебно решение / Решение № 5 /
25.03.2021 г. по гр.д.№ 1492/2020г., на ВКС/ е признато правото на ищците на изкупуване ,
но към момента в който това право е признато , основание за плащане / за изпълнение на
съдебното решение / вече не е съществувало, тъй като към този момент насрещната
престация / прехвърлянето на имота вече е било невъзможно. Т.е. както към момента на
5
плащането на сумата, не е имало основание за нейното плащане. Сумата е платена в полза
на лице, което не е било собственик на имота. Ищците са изпълнили постановеното в
съдебния акт и са платили определената сума от 15000,00 лв. при начална липса на
основание / към този момент основание за плащане не е имало /.Първият фактически състав
на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква реално предаване, съответно получаване, на нещо при начална
липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване
на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго./ в този смисъл са и
разясненията дадени в т.1 от ТР № 1/28.05.1978 г. на Пленума на ВС/. В случаите на чл. 55,
ал. 1 ЗЗД се дължи всичко, което е получено без основание или при отпаднало или
неосъществено основание.
Тези съображения, мотивират съда да приеме , че така предявеният главен иск е
основателен , поради което съдът не дължи произнасяне по предявените като евентуални
искове с правно основание чл. 55 ал.1 пр.3 и чл. 59 ЗЗД. В тази връзка съдът намира за
нужно да уточни, че в писмения си отговор и от изявлението направено в съдебно заседание,
процесуалната защита на ответницата не оспорва извършеното в полза на доверителната му
плащане на исковата сума. По делото са представени писмени доказателства, според които
исковата сума е внесена от ищцата И. Г. П. , но тъй като по тези факти не се спори, а и от
писмените доказателства се установява, че двамата ищци са съпрузи, съдът намира , че при
липсата на други твърдения и на доказателства , които да опровергават законовата
презумпция за СИО върху вещите и паричните суми придобити по време на барака – то
следва да се приеме, че плащането е извършено от единия съпруг със средства , които са
СИО и принадлежат на двамата съпрузи.
В настоящото производство , по уважената главна претенция се претендира и
лихва за забава, която по исковете по чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД се дължи от момента на
извършеното неоснователно плащане, но ищците претендират такава лихва от изтичане на
срока на поканата за доброволно плащане, поради което исковата претенция с правно
основание чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважена от този момент до датата на подаване на
исковата молба в съда. По размера- съдът прилагайки разпоредбата на чл. 162 ГПК и
ползвайки ел. изчислителна система / calculator.bg/ определя този размер на сумата от
1725,11 лв. или в размер на исковата претенция. В този размер следва да бъде уважена
изцяло ведно с иска за законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
По разноските. Тъй като ищците са освободени от внасянето на дължани такси по
реда на чл. 83 ал.2 ГПК, то ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
ПзРС държавна такса в размер от 669,00 лв. ,както и да заплат на процесуалния
представител на ищците на основание чл. 38 ал.2 ЗА възнаграждение в размер от 1750,00
лв.
По изложените съображения ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П** да върне като
ЗАПЛАТИ на И. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ** и Т. А. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. „**, чрез адв. С. Ко**ка, със съдебен
адрес: гр. Пазарджик, у** 3 по искове с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
сумата от 15000,00 лв. платена на 19.04.2021 г. като продажна цена във връзка с признато по
съдебен ред право на изкупуване , ведно с лихва за забава върху главницата считано от
02.02.2024 г. до датата на подаване на исковата молба в размер от 1725,11 лв. , както и
законната върху главницата считано от 29.11.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Й. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П** да заплати на адв.
С. Ко**ка, със съдебен адрес: гр. Пазарджик, у** 3 възнаграждение за процесуално
представителство по реда на чл. 38 ал.2 ЗА в размер от 1750,00 лв.
ОСЪЖДА Й. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П** да заплати по
сметка на ПзРС държавна такса в размер от 669,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7