№ 166
гр. Провадия, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Н. Д. Дойчев
при участието на секретаря Н. Т. С.
като разгледа докладваното от Н. Д. Дойчев Гражданско дело №
20213130100923 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по молба с правно основание чл. 28, ал. 1 вр.
чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДт от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр.
Провадия с искане съдът да постанови спрямо детето Г. Н. Г., ЕГН:********** мярка за
закрила настаняване в семейство на роднини - на Д. П. Г. и Г. В. Г. – баба и дядо по бащина
линия за срок от три години, считано от датата на влизане на решението в законна сила.
В молбата се твърди, че майка и баща на детето Г. Н. Г. са Н. Г. Г. и Д. П. Г.. Посочва
се, че родителите на детето не са в стабилни отношение. Майката на детето е във влошено
здравословно състояние, същата е на метадонова терапия, поради което не е в годно
състояние да полага грижи за детето си. Допълва се, че бащата също е в невъзможност да
отглежда детето, тъй като пътува до различни населени места, предвид естеството на
трудовата му дейност. Навеждат се доводи, че родителите на детето желаят същото да бъде
временно отглеждано от баба му и дядо му по бащина линия, като изрично писмена
декларация за това.. Посочва се, че същите задоволяват основните потребности на детето.
В тази връзка се моли детето да се настани в семейството на своите прародители за
срок от три години, като по този начин ще бъде отглеждано в среда близа до семейната.
В о.с.з. молбата се поддържа от ДСП – Провадия. Моли се за уважаването й.
Назначеният от съда особен представител на детето Г. Н. Г., изразява становище на
основателност на молбата.
Бабата и дядото по бащина линия на детето Д. П. Г. и Г. В. Г. потвърждават пред
1
съда желанието си да се грижат него.
Бащата Н. Г. Г. е на мнение, че детето следва да се отглежда от неговите родители.
Майката А.. АТ. КР. заявява пред съда, че желае да се грижи за детето си, но
предоставя на съда да прецени основателността на молбата на ДСП-Провадия.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
От представения акт за раждане детето Г. Н. Г. се ражда на 03.07.2020 г. в гр. Варна,
като негови родители са А.. АТ. КР. и Н. Г. Г.. Детето Г. наскоро преболедува „бронхеолит“,
което налага хоспитализирането му, но в момента в е добро общо физическо и здравословно
състояние. Физическото му състояние е в норма за възрастта. Майката има още едно дете Н.
А.иянов А, родено през 2014 г., което се отглежда от баба му по майчина линия.
От изготвения от социалните работници към ДСП-Варна доклад се установява, че
майката е хероинозависима от 2001 г., респ. от 14-годишна възраст. След узнаване на
родителите през 2002 г. започва лечение в град София, където А.иана се лекува една година.
Отделно се провежда лечение в трето психиатрично заведение – наркологично към МБАЛ
„Света Марина“-Варна с диагноза „Синдром на хероинова зависимост“. Към момента се
провежда лечение с Метадон повече от година към Център за психично здраве – гр. Варна.
Социалните работници към ДСП-Варна провеждат разговор с д-р Тони Милева от Центъра
за психично здраве, от която разбират, че майката през годините има чести ремисии.
Посочват, че предвид продължителната хероинова зависимост от миналата година майката
започва да проявява и някои психични проблеми, свързани със страх, че близките й искат да
й навредят. В тази връзка се предписват лекарства, който първоначално се приемат от
майаката, но впоследствие отказва, поради страничните им ефекти. Социалните работници,
извършващи проучването, свързано с майката описват същата, че има нездрав вид, слабо
телосложение, с подути китки и бледа кожа. Майката към момента не упражнява трудова
дейност. Г. е на възраст, която изисква постоянни внимание и грижи, които майката, според
социалните служби, не е в състояние да предостави. За основна причина се посочва
страничните ефекти на лекарствата, които приема за борба със зависимостта й, влияещи на
психоемоционалното й състояние. Социалните служби посочват, че в периодите, в който
майката е в добро състояние, се констатира, че успява да полага необходимите грижи за
детето, но се наблюдава липса на постоянство. Д. П. Г. и А.. АТ. КР. заявяват в о.с.з., че
А.ияна доскоро употребява алкохол, което съчетано с лекарствата, които взема поставя в
риск здравето над детето, тъй като заспива и не усеща поведението му. Разказва, че при
посещение на детето в болницата пуши цигари и държи бутилка с алкохол под леглото.
А.ияна посочва в о.с.з., че от 20 дни не приема алкохол, като преди това е употребявала бира
по 2 литра на ден.
На следващо място, от изготвения социален доклад се установява, че бащата не
2
страда от алкохолна или наркотична зависимост, но поради естеството на упражняваната от
него трудова дейност в сферата на строителството в различни населени места, не е в
състояние да полага постоянни грижи за Г.. Този факт не се оспорва от бащата в о.с.з.
Същевременно от социалния доклад се установява, че от рождението на детето,
основни грижи за отглеждането на детето полагат бабата и дядото по бащина линия.
Посочва се, че те са в състояние да задоволяват по адекватен начин емоционалните му
потребности, предвид ниската му възраст. Те показват любов и привързаност чрез подходящ
физически контакт и изразяване на положителни чувства, похвали, насърчение. Мнението на
социалните служби е, че бабата и дядото по бащина линия на Г. могат да осигурят стабилна
и сигурна семейна среда, необходима за правилното развитие на детето.
Съдът кредитира изготвения доклад от социалните служби за оценка на случай и
предприемане на мярка за закрива спрямо детето Г. Н. Г., поради което формираните от съда
фактически констатации се основават изцяло на данните, установени при проведеното
социално проучване. Отделно при установяване на релевантните факти и формиране на
вътрешното си убеждение съдът взема предвид и изявленията в о.с.з. на бащата, майката,
бабата и дядото по бащина линия, които потвърждават отразеното в доклада.
Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано
в неговата семейна среда (чл. 25, ал. 2 и чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт), като в изключителни случаи
то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и това е в
негов интерес. От анализа на събраните по делото доказателства и установената по-горе
фактическа обстановка, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 3 от
ЗЗДт за настаняване на Г. извън семейството на майка му и баща му, тъй като родителите му
са в трайна и обективна невъзможност да отглеждат детето си, по начин, който е безопасен
за неговото правилно физическо и психическо развитие. На първо място, детето е едва на
една година, поради което наблюдението върху него следва да е постоянно, но нито майката
предвид страничните ефекти на лекарствата, които приема и риска от употреба на алкохол,
нито баща му, поради естествено на работа, са в състояние да го осигурят. Тази
невъзможност на родителите, според съда, се дължи на обективни фактори, които докато
съществуват ще представляват риск за живота и здравето на Г.. Съдът напълно разбира
желанието на А.ияна да се грижи за своето дете, но самата тя в о.с.з. не беше изцяло убедена
във възможностите си да осъществи адекватно това свое намерение. Въпреки това съдът
забеляза дръзновението на майката да подобри качеството си на живот и да преодолее
ситуацията, в която се намира в момента. Следва да се отбележи, че наблюдението на
социалните органи върху развитието на състоянието на А.иана ще продължи. Детето има
нужда от своята майка, поради което реинтеграцията му винаги ще е налице, ако се
установяват данни, че майката вече е в състояние, позволяващо да се грижи пълноценно и
без риск за Г.. Детето е само на една година, а А.иана, от своя страна е в разцвета на живота
3
си, като съдът вярва, че трудният период, през който А.ияна преминава ще отмине и ще се
радва на едни пълноценни отношения с детето си. Бащата, от своя страна, има нелеката
задача в сегашните условия на икономическа криза, да осигурява финансовата издръжка на
семейството си, което не му позволява да живее преимуществено в едно населено място,
предвид естеството на професията му. Ето защо, съдът счита, че настаняването на Г. при
родителите на баща му е най-адекватната мярка, която може да се вземе, предвид наличното
към момента фактическо положение. По този начин за детето ще се осигури среда близка до
семейната, като негативните последици от липсата на майка му и баща му при отглеждането
му, ще бъдат сведени до минимум.
По изложените съображения и като взе предвид положителното становище на
социалните органи и ясното е недвусмислено желание на бабата и дядото по бащина линия
да се грижат за Г., съдът намира, че молбата е основателна и следва да бъде уважена. По
отношение на срока за настаняване, съдът счита, че исканият срок от три години е съобразен
с възрастта на Г.. През този период, ако е налице положителна промяна в живота на майката,
въпросът за нуждата от предприетата мярка за закрила може да бъде преразгледан.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА детето Г. Н. Г., ЕГН:********** в семейство на своите роднини Д. П.
Г., ЕГН: ********** и Г. В. Г., ЕГН:********** – баба и дядо по бащина линия, за срок от
три години, считано от датата на влизане на решението в законна сила, на основание чл. 28,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4