№ 22843
гр. София, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20241110129148 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК, в първа фаза по допускане на
делбата.
Образувано е искова молба, подадена от Б. А. Д. срещу К. А. К., с която е
предявен конститутивен иск с правно основание по чл. 34, ал. 1 ЗС.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че с
ответницата притежават в съсобственост, при равни квоти, следния недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********, с адрес:
гр. С., ж.к. „Н.-1ч“ бл. 150, вх. „Б“, ет. 3, ап. 68, с площ от 126,67 кв.м., ведно с
прилежащото мазе № 11, както и 0,907% идеални части от общите части на сградата.
Излага доводи, че правото на собственост върху посочения имот било придобито като
обезщетение за отчужден недвижим имот, при следните квоти: Г. М.а В.а – 4/6 ид.
части, 1/6 ид. част за него, както и 1/6 ид. част за сестра му М. В.а. По силата на
сключен договор за дарение през 1997 г., Г. В.а дарила на двете си деца (Б. Д. и К. К.)
притежаваните от нея 4/6 ид. части от имота, като запазила пожизнено правото си на
ползване спрямо същите. Ищецът твърди, че съгласно сключен договор за дарение от
2024 г., сестра му дарила на дъщеря си К. К. собствената си ½ ид. част от жилището.
Излага доводи, че считано от 1997 г., заедно със семейството му и майка му Г. В.а
живеели в процесния имот, с изключение на периода от началото до средата на 2017 г.
Счита, че никога не е ограничавал достъпа на сестра му и ответницата до имота. С
нотариална покана, получена на 02.04.2024 г., ответницата го поканила да й заплаща
ежемесечен наем в размер на 760 лв., дължащ се до 5-то число на всеки месец, с оглед
ползването на имота. Твърди, че процесният имот има характера на семейно жилище,
което ползвал заедно със семейството си. Сочи, че с ответницата не могат да си
поделят доброволно съсобствеността. В тази връзка, моли съда да допусне съдебна
делба на имота, при равни квоти от по ½ идеална част за всеки от тях.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с
1
който потвърждава, че процесният имот се притежава в съсобственост с ищеца, при
посочените квоти. Намира за безспорен факта, че е лишена от правото й да ползва
жилището, доколкото ищецът живеел в него заедно със семейството си. В тази връзка,
потвърждава изпращането на покана до ищеца за изплащане на наемно
възнаграждение, получена от последния на 02.04.2024 г. Излага доводи относно
правото й да получи обезщетение за лишаване от правото й да ползва ½ ид. част от
имота. Моли съда да допусне до делба имота, както и да постанови привременни
мерки за осъждането на ответника да й заплаща по 760 лв. на месец – обезщетение за
лишаване от правото й да ползва имота, считано от получаване на поканата за
изплащане на наем или от датата на предявяване на искане по реда не чл. 344, ал. 2
ГПК. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За основателността на иска по чл. 34, ал. 1 ЗС, в тежест на ищеца е да докаже,
че с ответницата притежават в съсобственост процесния имот при твърдените квоти,
както и че липсват пречки за делба на имота, включително следващи се от естеството
и предназначението на вещта.
Следва да бъде съобразено, че съгласно Решение № 195 от 30.06.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 1279/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова, предмет на
съдебна делба може да бъде само годен обект на правото на собственост. Такъв годен
обект представляват реално определените части от поземлени имоти в границите на
населените места и селищните образувания, които отговарят на изискванията за
минимални размери по чл. 19 от ЗУТ и не са сред изключенията на ал. 2 на чл. 200
ЗУТ.
Безспорно между страните е обстоятелството, че същите притежават в
съсобственост процесния недвижим имот с идентификатор ***********, находящ се в
гр. С., ж.к. „Н.-1ч“ бл. 150, вх. „Б“, ет. 3, ап. 68. Посоченото обстоятелство се
потвърждава и от приетите по делото писмени доказателства. От приложения по
делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 91, том LLXVI, дело №
22723/97 г. се установява, че Г. М.а В.а е дарила на децата си Б. А. В. и М. А.а В.а
собствените си 4/6 идеални части от процесния недвижим имот, като си запазила
правото на безвъзмездно ползване спрямо същите до края на живота си. Съгласно
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 30, том I, рег. № 1525 по дело №
29/2024 г., М. А.а Т. дарила притежаваната от нея ½ идеална част от имота на дъщеря
си К. А. К..
В хода на делото е представен и Нотариален акт за учредяване на вещно право
на ползване спрямо притежаваната от ищеца 1/6 идеална част от имота в полза на А.
Б.ова В.а.
Съдът е допуснал до изслушване съдебно-техническа експертиза, която е
приета по делото като неоспорена от страните. Видно от заключението на вещото лице
е, че жилището с идентификатор *********** е неподеляемо, като пазарната му
оценка възлиза на 441 900 лв.
При съвкупна преценка на събраните в хода на производството писмени
доказателства съдът намира за безспорно установено, че процесният имот е
притежаван в съсобственост между страните, при равни квоти от по ½ ид.ч. за всеки
от тях.
Съгласно чл. 34 ЗС, всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да
2
иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е
несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. По делото не се установяват
пречки за делба на имота, включително следващи се от естеството и предназначението
на вещта. Ето защо съдът счита, че са налице основания за допускане до делба на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********, с адрес: гр. С., ж.к. „Н.-
1ч“ бл. 150, вх. „Б“, ет. 3, ап. 68, с площ от 126,67 кв.м., ведно с прилежащото мазе №
11, както и 0,907% идеални части от общите части на сградата, при равни квоти от по
½ ид. част за ищеца и за ответницата.
По исканията на ответницата за постановяване на привременни мерки по
реда на чл. 344, ал. 2 ГПК:
В тежест на ответницата е да докаже, че е лишена от правото да ползва имота
съобразно припадащата й се част в съсобствеността, с оглед поведението на ищеца,
поради което същият следва да й заплати стойността на дължимото обезщетение за
пропуснатите ползи предвид личното му ползване на имота, както и размера на
дължимото обезщетение.
В тежест на ищеца е да докаже правоизключващите отговорността му факти.
По реда на чл. 344, ал. 2 ГПК съдът може да постанови кой от съделителите ще
се ползва от делбения имот до окончателното извършване на делбата или какви суми
ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като този начин
се извършва привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на
делбата, до приключване на производство.
Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и
значение само за делбеното производство и с него съответната привременна
мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до
окончателното приключване на делбеното производство. За да постанови
процесуално допустим съдебен акт, съдът следва да разгледа това искане и да
се произнесе по него съобразно посочената императивна процесуална норма -
по искането за привременна мярка - най-рано с решението си по допускането
на делбата (което има характера на определение в тази част и може да бъде
изменено от същия съд - чл. 344, ал. 2 и ал.3 от ГПК, като в него съдът не е
необходимо да сочи периода, за който се постановяват привременните
мерки). Постановената от съда мярка няма правната природа на обезщетение за
лишаване от ползването на вещта за предходен период от време и затова обезщетение
като привременна мярка не може да бъде присъдено от момента на предявяване на
искането, а само занапред – от влизане в сила на определението до извършването на
делбата.
Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху
цялата вещ по начин, който препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва
от нейните полезни свойства, съобразно предназначението за задоволяване на свои
нужди или потребности, то той ползва лично имота по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. За
личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с
вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на
неговото семейство, или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил.
От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите
съсобственици, като им пречи да ги
реализират.
В настоящия случай ответницата твърди, че е лишена от правото й да използва
собствената й ½ ид. част от имота, като претендира заплащането на наем от ищеца. Не
е спорно в отношенията между страните и обстоятелството, че на 02.04.2024 г. ищецът
3
е получил покана от ответницата, в качеството й на собственик на ½ идеална част от
имота, с искане за изплащане на обезщетение за лишаване от правото й да ползва
припадащата й се част от жилището, чрез заплащане на ежемесечен наем в размер на
760 лв., дължащ се до пето число на всеки месец. С оглед твърденията в исковата
молба, съдът счита за безспорно установено, че ищецът ползва процесното жилище,
заедно със семейството му.
При съвкупна преценка на събраните в хода на делото писмени доказателства
се установява, че вещен ползвател на 4/6 ид. части от имота е Г. М.а В.а, считано до
датата на смъртта й. В тази връзка се налага извод, че собствениците на имота, страни
в настоящото производство, могат да реализират правата си на собственост в пълен
обем, а именно да осъществяват фактическа власт и ползване спрямо останалите 2/6
ид. части от имота, или по 1/6 ид. част за всеки от тях, без да накърняват учреденото в
полза на Г. В.а право на ползване. Предвид факта, че ищецът е учредил в хода на
делото право на ползване на притежаваната от него 1/6 ид. част от имота в полза на А.
Б.ова В.а, същият се легитимира като титуляр единствено на „голата собственост“
спрямо имота, но не е на правомощията, следващи от абсолютното право на
собственост.
Няма спор в отношенията между страните относно обстоятелството, че ищецът
полза имота, заедно със своето семейство, с което безспорно засяга и лишава
ответницата от правото й на ползване спрямо 1/6 ид. част от имота, спрямо която
липсва вещна тежест (учредено право на ползване). Предвид изложеното, ищецът
следва да бъде осъден да заплаща на ответницата месечно сумата, съответстваща на
средния пазарен наем за ползването на притежаваната от нея 1/6 ид. част от имота.
За определяне средния пазарен наем на имота съдът е допуснал изслушването
на СТЕ по делото, съгласно която същият възлиза на 1400 лв. на месец. Ето защо съдът
приема, че дължимото обезщетение за лишаването на ответницата от правото й на
ползване на 1/6 ид. част от имота възлиза на сумата от 233,33 лв., която ищецът следва
да й заплаща ежемесечно до окончателното извършване на делбата.
По отношение на разноските:
Според установената практика на ВКС /Определение № 144/24.04.2012 г., по гр.
д. № 70/2011 г./, решението по първата фаза на делбата не финализира процеса, поради
което не се дължи и присъждане на разноски. Същата позиция е застъпена и в редица
решения на ВКС /решение № 3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. ВКС/, където е
постановено, че с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК в първа фаза на делбата страните
не си дължат разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на
делбата във втора фаза.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 34, ал. 1 ЗС до делба следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********, разположен в сграда с
идентификатор ************, находяща се в поземлен имот с идентификатор
68134.1386.2687, с адрес: гр. С., ж.к. „Н. – 1ч“ бл. 150, вх. „Б“, ет. 3, ап. 68, с
предназначение на самостоятелен обект: жилище, с площ от 126,67 кв.м., ведно с
4
прилежащото мазе № 11, заедно с 0,907% идеални части от общите части на сградата,
при квоти, както следва: ½ идеална част за Б. А. В., ЕГН **********, и ½ идеална
част за К. А. К., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Б. А. В., ЕГН **********, да заплаща на К. А. К., ЕГН **********,
на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, сумата от 233,33 лева месечно, представляваща
обезщетение за ползването на притежаваната от нея 1/6 идеална част от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***********, с адрес: гр. С., ж.к. „Н. – 1ч“ бл. 150, вх.
„Б“, ет. 3, ап. 68, считано от влизане на настоящото решение в сила до окончателното
извършване на делбата.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението, в частта, с която е постановена привременна мярка по чл. 344, ал.
2 ГПК има характер на определение и подлежи на обжалване от страните с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Софийски градски съд, а в
останалата част решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: ____________________
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5